О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година
02.12.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори декември Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2641 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове
допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като писмени
доказателства представените от страните писмени документи, тъй като са относими,
допустими и необходими.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис
от отговора на ответника с приложенията към него. Страните следва да се напътят
към спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл.
140, ал. 3 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищцата вземания, са посочени в исковата й молба и уточняващата
я такава, и се изразяват по същество в това, че с трудов договор 518/27.01.1998
г. била назначена в М. и продължавала да работи като -. На 27.12.2016 г., М., в
качеството му на застраховащ, на основание чл. 441, ал. 2 КЗ, сключило с
ответното дружество застрахователен договор по групова застрахователна полица №
171020400001, с валидност 01.01.2017 до 31.12.2018 г. В същата страните
уговорили покритие за рискове, настъпили с 7305 работници и служители на
застраховащото лице при обща застрахователна сума 58 440 000 лева и
застрахователна сума от 8000 лева за всяко лице. Приложими по полицата,
съгласно волята на страните, били специални условия, в които били дефинирани
основните положения на застрахователния договор и общите условия на
застрахователя за застраховка „Злополука и заболяване". В съответствие с
изискванията на КЗ, в полицата били очертани покритите рискове,
застрахователната сума, застрахователната премия, застрахованите лица,
размерите на обезщетенията и начините за определяне при настъпване на
застрахователно събитие. Съгласно застрахователния договор, при настъпване на
застрахователно събитие се дължало застрахователно обезщетение при следните
условия: при смърт от трудова злополука по чл. 55, ал. 1, т. 2 КСО - утроеният
размер на застрахователната сума; при смърт от битова злополука от общ характер
еднократният размер на застрахователната сума; при трайно намалена
работоспособност вследствие на трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО и на
-професионално заболяване - процент от удвоения размер на застрахователната
сума, равен на процента загуба на работоспособност; трайно намалена
работоспособност вследствие на битова злополука и общо заболяване - процент от
застрахователната сума, равен на процента загуба на работоспособност; при
временна неработоспособност, вследствие на злополука по чл. 55, ал. 1 и 2 КСО,
професионално заболяване, битова злополука и общо заболяване за период от 60 до
90 дни – 4 % от застрахователната сума; над 90 дни – 6 % от застрахователната
сума. По полицата било уговорено заплащане на премия в размер на 205 504.90
лева, разсрочена на четири вноски, платими по банков път, които били изплатени
изцяло от застраховащото дружество. В срока на валидност на полица №
171020400001, на 02.01.2018 г., ищцата постъпила в болнично заведение - за
оперативно лечение на -, проявило се през - г. Поставена била диагноза -. След
обстойни изследвания, оперативно лечение на - и лечение, била изписана на
10.01.2018 г. На 06.02.2018 г. постъпила за следоперативна - в -. Изписана била
на 16.03.2018 г. с назначена терапия. Издадени били болнични листи за шест
месеца. С експертно решение № 2053 от 123 заседание от 10.10.2018 г. на ТЕЛК била
призната 80 % трайно намалена работоспособност, поради проявилото се в периода
на валидност на застраховката -. Настъпилата трайно намалена работоспособност
за нея представлявала покрит застрахователен риск по смисъла на покритите
рискове по полица № 171020400001 и т. 8.2 от Общите условия, и на основание т.
53 от Общите условия, застрахователят дължал плащане на обезщетение в размер на
80 % от застрахователната сума, или 6400 лева. С писмена претенция от 23.11.2018
г. предявила искане за изплащане на обезщетение. Приложила епикриза за болнично
лечение; болнични листи, експертно решение на ТЕЛК, удостоверяващи настъпването
на застрахователно събитие, служебно сведение за трудово правоотношение със
застраховащото дружество и указала банкова сметка ***. При ответното дружество била
образувана преписка по щета № 18020400338. С писмо от 30.11.2018 г. с изх. №
200-1278, ответникът отказал изпащане на обезщетение. За да се отклонял от
задължението си посочил, че договора за застраховка „Злополука и
заболяване", сключен с М., бил прекратен поради достигане на предвидена
стойност по т. 2.1. от договор № МТ 454/30.12.2016. От писмото му не ставало
ясно каква била тази стойност и какво отношение имала тя към уговорената по
застрахователния договор - групова полица № 171020400001 застрахователна сума
от 8000 за лице и 58 440 000 за 7305 служители и работници на застраховащото
лице. Отказът му бил неаргументиран и неоснователен. Излизайки от рамките на
застрахователното правоотношение, чиито параметри били изрично очертани в
застрахователната полица № 171020400001 и приложените към нея Общи и Специални
условия, в противоречие с КЗ, застрахователят неправомерно се бил отклонил от
договорно и законово задължение да плати обезщетение при настъпил
застрахователен риск. Предвид изложеното за нея бил налице правен интерес от
предявяване на правата й пред съд. С молба от 29.07.2019 г. ищцата уточнява, че
цената на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва
върху главницата от 6400 лева, за периода от 30.11.2018 г. до подаване на
исковата молба в съда на 21.05.2019 г., била в размер на 307.56 лева. В
обстоятелствената част и петитума търсените суми били следните: 6400 лева за обезщетение
за настъпил риск трайно намалена работоспособност вследствие на общо
заболяване, определено като 80 % от застрахователната сума от 8000 лева, и законна
лихва от подаване на исковата молба в съда на 21.05.2019 г. до изплащането й, с
307.56 лева мораторна лихва от 30.11.2018 г., което било датата на писмото за
отказ до 21.05.2019 г., което било датата на подаване на исковата й молба в
съда.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 6400 лева за главница от
неплатено застрахователно обезщетение по посочената застраховка за настъпил
риск трайно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, определено
като 80 % от застрахователната сума, с 307.56 лева мораторна лихва от
30.11.2018 г. до 21.05.2019 г. и законна лихва върху главницата от 21.05.2019
г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения главен иск – нормата на чл. 458 КЗ, а на иска за мораторна лихва – нормата на чл.
86 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че бил заплатил дължимото
застрахователно обезщетение на ищцата. С платежно нареждане от 20.09.2019 г. заплатил
по личната й банкова сметка ***.45 лева, която представлявала 6 400 лева
главница, което било дължимото застрахователно обезщетение, с 524.45 лева
законна лихва от 30.11.2019 г., което било датата на произнасяне с отказ на
застрахователя, до датата на плащане на 20.09.2019 г., както и 269 лева
заплатена държавна такса по делото съгласно платежно нареждане № *********/26.07.2019
г. В последното било отбелязано като основание за превод № 18020400338s - което
бил номера на претенцията на ищцата, заведена по доброволен път пред него.
Банковата сметка, посочена в исковата й молба, била с титуляр адв. А., което било
видно и от платежното нареждане за платената държавна такса. Съгласно
приложеното по делото пълномощно, адв. А. имала право да получава само суми,
събрани в хода на принудителни производства. Ето защо сумата била заплатена по
личната банкова сметка ***. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) „Размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента.". По делото не бил
представен договор за правна помощ, нито доказателство, че ищцата била заплатила
адвокатски хонорар, за да можело да се претендира такъв като част от разноските
по делото, поради което такъв не следвало да й бъде присъждан. Към момента
процесуално представителство все още не било осъществено, изготвена била само
искова молба, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, и
стойността на евентуален адвокатски хонорар не следвало да надвишава минималния
размер му размер от 300 лева. В тази връзка прави евентуално възражение за
размера на адвокатския хонорар, в случай, че същият надвишавал минималния
съгласно Наредба и моли съда да го намали до този размер. На основание
горепосоченото и поради изплащане на цялата доказана претенция на ищцата, моли
делото да бъдело прекратено.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по
делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата й молба и
уточняващата я такава, тъй като на тях е основала предявените искове, а
ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени
в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу тези
искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: групова
застрахователна полица № 171020400001, ведно със специални условия към нея от
27.12.2017 г.; общи условия за застраховка „ Злополука и заболяване"; справка
за броя на персонала в М.; претенция за изплащане на застрахователна сума по
застраховка „Злополука и заболяване" от 23.11.2018 г.; болничен лист № Е
20176280490; болничен лист № Е 20180419769; болничен лист № Е 20180419929;
болничен лист № Е 20180420077; епикриза, издадена от -; епикриза, издадена от -;
експертно решение № 2053 от 123 заседание от 10.10.2018 г. на TEЛK; извадка от
амбулаторна книга ; лична амбулаторна карта; писмо изх. № 200-1278/30.11.2018
г.; служебно сведение изх. № ЧР-01-588/22.11.2018 г.; платежно нареждане от
20.09.2019 г.; доклад за плащане от 19.09.2019 г.; справка от 31.10.2018 г.; и
калкулатор лихви.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 15.01.2020
г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а
на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: