О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 24.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр.
дело
№ 2545/2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано
е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (Комисията) срещу разпореждане от 11.12.2020
г., постановено по изп.д. № 1144/2017 г., с което е оставена без уважение молбата
на жалбоподателя да бъде назначен за пазач на имущество, предмет на наложен по
негово искане обезпечителен запор върху налични ценни книги.
Жалбоподателят
твърди, че съгласно изменението на § 5, ал. 1 и 2 ПЗР ЗПКОНПИ недовършените до
приемането му проверки и производства се довършвали по новия ред, който
предвиждал, че Комисията управлява и пази обезпеченото имущество. Ето защо
счита, че следва да бъде назначен за пазач на процесните ценни книги предвид
наличието на осигурени условия за съхранението им, а и с оглед необходимостта
от спестяване на държавни средства.
Длъжникът И.Г.П.
счита, че жалбата е недопустима, тъй като се касаело за обезпечително
производство, в рамките на което вече били извършени опис, изземване и влагане
в банка на запорираните ценни книги, а последващи действия на ДСИ не биха могли
да застрашат бъдещото удовлетворяване на взискателя. По същество счита жалбата за
неоснователна предвид неприложимостта на чл. 160, ал. 1 ЗПКОНПИ към приключилите
към момента на приемането му обезпечителни производства. Наред това сочи, че
съгласно специалната разпоредба на чл. 128 ЗПКОНПИ пазач на временните
удостоверения можело да бъде само банка, а възложител на пазенето - само съдебният
изпълнител.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК държавният държавният изпълнител заявява, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна, тъй като налагането на
обезпечителни мерки върху ценните книги било приключило преди влизане в сила на
сега действащия ЗПКОНПИ. Наред с това счита, че независимо от приложимия закон
– отменения или сега действащия - ценните книжа, предмет на запора, могат да се
предадат за пазене единствено на лице, което има качеството банка.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на обезпечителна заповед № 402/22.11.2017 г.,
издадена съгласно определение № 2057/21.11.2017 г. по гр.д. № 1750/2017 г. на
ОС – гр. Бургас, с която на основание чл. 390, ал. 1 ГПК е допуснато
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), предявим от Комисията
срещу посочените в заповедта лица, чрез налагане на обезпечителни мерки, сред
които и запор на акции в различни дружества. В хода на налагане на
обезпечението съдебният изпълнител получил 29 броя временни удостоверения,
материализиращи права върху запорираните акции, описал ги е по тяхната
номинална стойност и на основание чл. 515, ал. 1, изр. 1 ГПК е вложил същите за
съхранение в Българска народна банка. С молба от 05.02.2020 г. обезпеченият
кредитор е направил искане да бъде назначен за пазач на иззетите съдебни
удостоверения, което искане е отказано с процесното разпореждане.
При тези факти съдът намира жалбата за недопустима.
Изпълнителното производство е образувано за
налагане на обезпечителни мерки. В производството по обезпечаване на исковете,
уредено от общия закон (ГПК), както и в специалните разпоредби на ЗОПДИППД
(отм.)/ЗПКОНПИ, касаещи обезпечаването на предявимите от Комисията искове, не е уредена изрично обжалваемост на
акта на съдебния изпълнител, с който той определя пазач на запорираното
имущество.
Ако се приеме, че обжалваемостта на
действията на съдебния изпълнител, извършвани при условията на чл. 400 ГПК, се
определя съответно по правилото на чл. 435 ГПК, то действието по назначаване на
пазач се явява обжалваемо единствено от длъжника, но не и от лицето, по чийто
почин се налага обезпечението (чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК). Отказът на съдебния
изпълнител да назначи взискателя за пазач не е равнозначен на отказ от извършване на действието по налагане на
запор, тъй като, както е посочено и в чл. 515, ал. 1 ГПК, налагането на
запора се извършва чрез опис и изземване, а влагането на книжата в банка,
респективно определянето на техен пазач е последващо налагането на запора
действие. Поради това към него е неприложима уредената в чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК обжалваемост.
Ето защо жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – взискател по изп.д. № 1144/2017
г. - срещу разпореждане от 11.12.2020 г., с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за назначаването му за пазач на временни
удостоверения, материализиращи права върху налични поименни ценни книги, върху
които в негова полза е наложен запор.
Определението може да се обжалва
пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.