РЕШЕНИЕ
№436
гр.Перник, 26.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Роман
Николов
ЧЛЕНОВЕ: Антон Игнатов
мл. съдия Кристина Костадинова
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 775 по
описа на ОС – гр. Перник за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл.
436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила от В.С.Б., ЕГН: **********,
чрез особения му представител – адв. Л.Т., жалба с вх. № 5911/25.10.2019 г. срещу
действията на държавен съдебен изпълнител (ДСИ)
С.И.А. по
изпълнително дело № 20191720400483/2019 г. по описа на Съдебно изпълнителната
служба (СИС) към Пернишкия районен съд.
С подадената жалба се оспорват начислени по посоченото изпълнително дело
разноски, представляващи пропорционална такса по чл. 53 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Тарифата) в размер на
123.40 лева, които разноски са обективирани в Покана за доброволно изпълнение (ПДИ)
изх. № 11142/16.10.2019 г.
В тази връзка жалбоподателят излага
подробни доводи за неправилност на извършеното начисляване съответно разпореденото
от ДСИ заплащане на пропорционалната такса по чл. 53 от Тарифата. Посочва се,
че последната се определя съответно заплаща на база събраната по изпълнително дело
парична сума – заплатена от длъжника респ. инкасирана от съдебния изпълнител. В
тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че в настоящия случай към
момента на получаване на ПДИ все още липсват данни да е събрана каквато и да
било част от процесното вземане, предмет на изпълнителното производство. По
тези съображения се прави извод, че определянето на таксата по чл. 53 от
Тарифата още в ПДИ е неправилно, доколкото тази такса се явява преждевременно
начислена без да е съобразена с резултата от принудителното изпълнение. С
изложените аргументи се иска отмяна на разпореждане на ДСИ А. за определяне на
разноските по изп.д. № 20191720400483, инкорпорирано в ПДИ, в частта относно
начислената такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на 123.40
лева.
В законоустановения срок по чл. 436,
ал. 3 от ГПК от Община Перник като взискател по изпълнителното производство не са
постъпили писмени възражения.
С оглед разпоредбата на чл. 436, ал.
3 ГПК от ДСИ С. А. са постъпили мотиви по обжалваните изпълнителни действия.
Посочено е че изп. дело № 20191720400483 е образувано въз основа на Акт за
установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Перник. Твърди се, че в тази връзка на длъжника
е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на особения му
представител на 21.10.2019 г. Посочва се, че от страна на последния е постъпила
жалба, с която се оспорва определената в ПДИ пропорционална държавна такса на
основание чл. 53, ал. 1 от Тарифата за ДТ.
Към настоящото дело е приложен
препис от изп. д. № 20191720400483/2019 г. по описа на съдебно изпълнителната
служба към ПРС.
Пернишкият
окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело № 20191720400483/2019
г. е образувано при ДСИ С. А. във връзка с Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 18-1570-1/06.12.2018 г. Със същия е установено, че В.С.Б. има
незаплатени задължения за местни данъци и такси към Община Перник в размер на
828.00 лева главница, както и задължение за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислена върху главницата от датата на изпадането му в
забава.
По посоченото изпълнително дело е извършено
проучване на имущественото състояние на В.С.Б. като
междувременно до него са изпратени няколко покани за доброволно изпълнение: ПДИ
изх. № 6087/13.06.2019 г. и ПДИ изх. № 7043/09.07.2019 г. Във всяка от
изпратените ПДИ са посочени разноски по изпълнителното производство като е
определена и пропорционалната такса по чл. 53 от Тарифата – в размер на 108.36
лева съответно на 108.84 лева. Доколкото длъжникът не е бил
намерен на известните му адреси, от страна на ДСИ му е назначен
особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК в лицето на адв. Л.Т..
В тази връзка на последната е връчена ПДИ с изх. № 11142/16.10.2019 г.,
получена на 21.10.2019 г. В посочената ПДИ отново е начислена такса по чл. 53
от Тарифата – в размер на 123.40 лева, като от страна на ДСИ е разпоредено
заплащането й от длъжника.
Въпреки
извършеното по изпълнителното дело проучване на имущественото състояние на
длъжника Б. по същото липсват данни в хода на производството по принудителното
изпълнение да са събрани каквито и да било суми от дълга, предмет на същото.
Изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимна страна – длъжник в изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване. Депозирана е в
законоустановения едноседмичен срок и е насочена срещу действие на съдебен
изпълнител, което подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК,
като за образуване на настоящото производство не се дължат държавни такси,
доколкото същото е инициирано от особен представител, поради което жалбата е
редовна и допустима.
По същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите на
изрично предвидените изключения, като когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, същите се събират от длъжника. За определяне на
разноските в изпълнителното производство, водено пред държавен съдебен
изпълнител, какъвто е и настоящият случай, приложение следва да намери Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, доколкото ДСИ
осъществява своите правомощия към съответния районен съд. С оглед предмета на
процесната жалба релевантна е разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Тарифата, която
предвижда, че за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, като в законовия текст е установена и методиката за
изчисляване на посочената такса. В тази връзка от съдържанието на цитираната
разпоредба следва на първо място да се направи извод, че същата поставя
дължимостта на процесната такса в зависимост от обстоятелството дали по
изпълнителното дело са събрани сумите, с оглед на които същото е образувано. На
второ място от установената в законовия текст методика за изчисление следва да
извода, че посочената такса има пропорционален характер като се определя конкретно
въз основа на стойността на реално събраната в изпълнителното производство
сума. Посоченото тълкуване намира опора и в текста на чл. 53, ал. 4 от
Тарифата, където е разяснено, че при частично събиране на парично вземане въпросната
такса се определя за целия дълг, но се събира само част, съответстваща на
събраната сума. В този смисъл, доколкото в настоящия случай няма данни да е
събрана въобще каквато и да било сума в хода на принудителното изпълнение, то
липсва и база въз основа на която да се изчисли посочената пропорционална
такса. По тези съображения подадената жалба е основателна, а определените
разноски за такса по чл. 53, ал. 1 от Тарифата са неправилно начислени като в
тази връзка разпореждането за заплащането им, обективирано в ПДИ с изх. № 11142/16.10.2019
г., следва да бъде отменено.
За пълнота в подкрепа на горните изводи следва да се
отбележи, че таксата по чл. 53, ал. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК, приложима в производството по принудително изпълнение пред
ДСИ, е аналогична като правна уредба и съдържание на таксата, установена в чл.
26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители – относно същото производство, но инициирано пред частен съдебен
изпълнител. Основната разлика между двата режима се свежда до дължимостта на
таксата при заплащане на процесните суми в срока за доброволно изпълнение. В
този смисъл и в двата случая посочената такса има пропорционален характер и се
дължи в зависимост от това дали действително са инкасирани суми по
изпълнителното дело и в какъв размер. По тези съображения в съдебната практика,
а и в правната теория, процесната такса е позната като „резултативна“ или още
„окончателна“ такса, доколкото стойността й зависи от постигнатия от
принудителното изпълнение резултат (в този смисъл: Решение № 3507 от 1.06.2018
г. на СГС по в. гр. д. № 6971/2018 г., Решение
№ 249 от 11.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 16043/2017 г. и др.). В този смисъл и последната не може да бъде
определена още в ПДИ, когато към момента на изпращането й все още няма
постъпили суми по изпълнителното дело. В настоящия случай същата е обективирана
в ПДИ с изх. № 11142/16.10.2019 г. като е изчислена въз основа на дължимите по
изпълнителния процес суми към момента на изпращане на последната. Прави
впечатление обаче, че по делото са налице още две ПДИ от по-ранен момент,
където посочената такса е с различни размери, с оглед обстоятелството, че
стойността на дълга в частта му относно обезщетението за забава е била различна.
По тези съображения и начисляването на процесната такса в ПДИ с изх. № 11142/16.10.2019
г. е неправилно, доколкото от една страна е осъществено върху грешна основа, а
от друга страна липсват данни за събрани по делото суми.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с
вх. № 5911/25.10.2019
г. на длъжника В.С.Б.,
ЕГН: **********, разпореждане на ДСИ С.И.А., обективирано в покана за
доброволно изпълнение, изх. № 11142/16.10.2019 г. по изп.д. №
20191720400483/2019 г. по описа на Съдебно изпълнителната служба към РС – гр.
Перник, В ЧАСТТА, с която е
начислена съответно на длъжника В.С.Б. е възложено
заплащането в полза на РС – гр. Перник на сумата от 123.40 лева, представляваща такса по чл. 53, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.