Решение по дело №824/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.11.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

24.10.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

824

по описа за

2018

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18- 0238- 000080/ 11.05.2018г., издадено от началник на сектор Пътна полиция към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 750.00лв. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и отнемане на 12 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР на Е.Й.М. *** с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 28.11.2017г. в гр.Кърджали на ул.Първи май.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М., който го намира за незаконосъобразно. Излага следните съображения: не бил уведомен за съставянето на акта и това било сторено в негово отсъствие, което нарушение представлявало съществено такова, защото е довело до ограничаване на правото му на защита; записаният като свидетел в АУАН по никакъв начин не присъствал при установяване на нарушението, т.е. липсвал свидетел на нарушението. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е в съда писмено становище, с което оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На датата 28.11.2017г. свидетелят И.Ф.- работещ като младши автоконтрольор в РУ- Ардино, бил изпратен по устна заповед на Директора на ОДМВР гр.Кърджали на работа в гр.Кърджали с патрулен автомобил, в който имало монтирана мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с № 647. По този повод за времето от 09.30ч. до 12.25ч. се намирал в гр.Кърджали на ул.Първи май до хотел „Ида“ и осъществявал контрол на скоростта на движещите се превозни средства в посока от гр.Момчилград към гр.Кърджали кв.Веселчане. Около 11.07ч. системата засякла лек автомобил марка „Ауди А6“ с ДК № К9111АХ, който се движел с 111км/ч. при ограничение от 50км/ч. за населено място. След обработване на информацията от системата за видеонаблюдение по служебен път бил издирен собственика на посоченото превозно средство, който на 22.02.2018г. попълнил Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП. В нея декларирал, че на датата 28.11.2017г. около 11.07ч. Е.Й.М. управлявал собствения му лек автомобил. По този повод на жалбоподателя била изпратена покана да се яви в сградата на РУ- Ардино при ОДМВР- Кърджали, за съставяне на акт, която получил лично на 23.03.2018г. Въпреки това той не се отзовал на поканата, поради което в негово отсъствие на датата 04.04.2018г. в РУ- Ардино свидетелят И.Ф. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 93/ 88 бл.№ 784486 по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата в присъствието на свидетеля Е.К.. След това съставеният акт бил изпратен по делегация за връчване, което било сторено на 17.04.2018г., който бил подписан от нарушителя без възражения. На база на него на 11.05.2018г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 750лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Тази безспорна фактология се установи от гласните доказателства дадени от И.Ф. и Е.К.; от писмените- акт за установяване на административно нарушение № 93- 88/ 04.04.2018г., чиято доказателствена сила не бе оборена, а и същия е редовно съставен, Покана от 12.03.2018г. връчена на 23.03.2018г., Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ 238р-13117 от 29.11.2017г. надлежно попълнен, Протокол № 7- 19- 17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М, Протокол за извършено обучение от 27.03.2014г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Декларация от 22.02.2018г. по чл.188 от ЗДвП; веществените доказателствени средства- Клип № 2558 Радар № 647, в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и номера на техническото средство, Клип № 2477 Радар № 647, с който е заснет знак Е24, който е бил поставен на мястото за контрол.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена в законоустановения 7- дневен срок, а именно на 02.07.2018г., при връчване на обжалваното наказателно постановление на 29.06.2018г. Текстът на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, е санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено място и според него „…Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50км/ч- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч превишаване над 50км/ч глобата се увеличава с 50лв.” Безспорно от всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни и веществени доказателствени средства, се установи, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочения по- горе текст. С допустимото от закона техническо средство- система за видеоконтрол TFR-1M № 647, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство е изготвено годно веществено доказателствено средство- клип № 2558, с който е констатирано административното нарушение. Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този участък на пътя и това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на движение на автомобила, а именно надвишаваща с 58км/ч. разрешената скорост за движение в населено място след приспадане с 3 км/ч. на допустимата грешка при измерване на скоростта. Налице са материалноправните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението, въпреки че той не е негов собственик при попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. Правилно на основание чл.189 ал.1 от Закона за движението по пътищата е съставен акт за установяване на административно нарушение, а не Електронен фиш по смисъла на ал.4 от посочената разпоредба. Това е така, защото в наказващата норма, с която се санкционира констатираното нарушение, е предвидено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което означава, че не са налице условията за приложение на специалната процедура за провеждане на административнонаказателното производство, поради което следва да се приложи общия ред. Този извод следва и от чл.39 от Закона за административните нарушения и наказания. Настоящото производство се движи по общия ред уреден в Закона за административните нарушения и наказания, и е достатъчно да се установи, че е спазен реда за използване на техническото средство на база на който е съставено вещественото доказателство средство съгласно Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015г., което в случая е налице. Приложени са документи доказващи одобрението на съответното техническо средство за контрол, неговото надлежно монтиране и годишна проверка, както и Протокола за използването му е попълнен съгласно посочения нормативен акт. В обжалваното наказателно постановление са посочени всички относими факти съгласно задължителните реквизити, които вменява чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които да дадат възможност на нарушителя да разбере срещу какво да се защитава. Правилно и законосъобразно е определен и размера на наложената санкция, която е в единствения си възможен определяем размер на база на установеното превишение на скоростта. Така е и по отношение на отнемането на 12 контролни точки, което е станало на основание чл.6 т.7 от Наредба № Iз- 2539 на МВР. Предвид на описаното, а и на основание законосъобразно проведено административнонаказателно производство, в което не бяха констатирани да са допуснати съществени процесуални нарушения, то обжалваното наказателно следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. 

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Съдът не споделя довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, защото се установи, че са спазени правилата за това и същият е съставен след покана, на която той не се е отзовал. Същото е отношението и към твърдението, че нямало свидетел на нарушението, тъй като такъв е именно актосъставителят И.Ф., а свидетел при съставянето на акта е Е.К., при съобразяване на правилата разписани чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

Предвид изхода на делото следва направените разноски за явяване на свидетелите в съдебно заседание да се възложат на жалбоподателя на основание чл.189 ал.3 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, който да заплати по сметка на Районен съд гр.Кърджали. Ето защо, Съдът      

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18- 0238- 000080/ 11.05.2018г., издадено от началник на сектор Пътна полиция към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 750.00лв. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и отнемане на 12 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР на Е.Й.М. *** с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 28.11.2017г. в гр.Кърджали на ул.Първи май, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Е.Й.М. *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 16.00лв.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски административен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                                                  Районен съдия: