РЕШЕНИЕ
№ 4058
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110170308 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от А. И. И., ЕГН
********** и М. И. И., ЕГН **********, срещу Ф. П. М., ЕГН **********. Ищците в
исковата молба твърдят, че са собственици на апартамент № 90, с кадастрален
идентификатор № ***********, находящ се в /адрес/, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, застроен на обща площ 84,18 кв.м., при съседи - стълбище, ап. 137,
двор, двор, заедно с избено помещение № 6, с площ от 2,00 кв.м., заедно с 4,768% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Поддържат, че
собствеността върху гореописания апартамент, придобили в режим на СИО с влязло в сила
на 19.07.2019 г. решение № 4957 от 23.07.2018 г., постановено по гр. дело № 8192/17 г. по
описа на СГС, ГО, 8 състав, потвърдено с решение № 1361 от 06.06.2019 г. по въззивно гр.
дело № 5401/18г. по описа на САС, ГО, I състав, съгласно които бил обявен за окончателен
сключеният предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 26.08.2015
г. между ответника, като продавач и ищецът А. И., като купувач. Сочат, че по силата на
горепосочените съдебни решения, считано от 20.01.2020 г. ищецът А. И. И. бил вписан в
Агенция по вписванията - София, като собственик на процесния имот. Поддържат, че след
влизане в сила на съдебните решения, изпратили нотариална покана от 06.02.2023 г.,
връчена на ответника на 07.02.2023г. по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, с която поканили същия
да предаде ключовете и владението върху процесния апартамент. Със същата нотариална
покана и в случай, че ответникът не предаде владението в горепосочения срок, за
възпрепятстване на правото да ползват имота като собственици, поканили същият да им
заплати по банков път обезщетение в размер на месечен наем от 800,00 лв., платим до 5-то
число на текущия месец, считано от датата на получаване на нотариалната покана
/07.02.2023г./, заедно със законната лихва за забава до пълното изплащане на дължимите
суми. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им предаде
владението на имота, както и да им заплати сумата 4 000,00 лв., ЧАСТИЧНО от сумата от
8 000,00 лева, представляваща обезщетение за ползването за периода 07.02.2023 г. –
1
21.12.2023 г. включително, ведно със законната лихва за забава до пълното изплащане на
дължимата сума. Претендират разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба ответникът Ф. П. М.
срока по чл. 131 ГПК, не е депозирал писмен отговор. В първото по делото заседание
ответникът е оспорил твърденията в иска, обосновавайки, че не ползва имота. Не оспорва,
че ищците са собственици на имота и че не им е предал владението.
Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с
искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС ищците следва да установят при
условията на пълно и главно доказване фактическите твърдения, наведени в исковата молба,
обуславящи основанието си за предявяване на настоящите искове пред съда, а именно: 1/ че
са собственици на процесния имот по силата на твърдяното от тях основание; 2/ че имотът
се владее или държи от ответника, вкл. че е ползван от същия в периода 07.02.2023 г. –
21.12.2023 г. включително.
В тежест на ответника е да установи, че владее/държи имота на валидно правно
основание по оборване твърденията на ищците, евентуално – предаване на имота и плащане.
От приетото по делото Решение № 4957/23.07.2018г., постановено по гр.д. №
8192/2017г. по описа на Софийски градски съд, се установява, че на основание чл. 19, ал.3
ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между Ф. П. И. – продавач, и А. И. И. – купувач,
предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 26.08.2015г.
Първоинстанционното решение, оспорено от Ф. И. е потвърдено с Решение №
1361/06.06.2019г. по възз.гр.д. № 5401/2018г. по описа на Апелативен съд – София, 1-ви с-в,.
По делото е приетата схема на самостоятелен обект в сграда № 15-796523-
24.07.2023г., от която е видно, че собственик на процесния недвижим имот е ищецът А. И.
И., въз основа на обявено Решение № 120, том III, рег. № 1891 от 20.01.2020г. от Службата
по вписванията – гр. София.
Съгласно представеното и прието удостоверение данъчна оценка с изх. №
**********/28.11.2023г., от Столична община, дирекция „Общински приходи – Надежда –
Връбница“, издадено на А. И. И., ищците А. И. И. и М. И. И. са собственици на недвижимия
имот с идентификатор ***********, представляващ ап. 90, находящ се в /адрес/, чиято
данъчна оценка е в размер на 26 294,80 лева.
Видно от нотариална покана от 06.02.2023г., връчена по реда на чл. 47, ал.6 ГПК чрез
нот. В. И., рег. № 271 на НК, с район на действие СГС, на 07.02.2023г. ищецът А. И. е
поканил ответника в кантората на нотариуса на 27.03.2023г. да му предаде владението на
имота. Със същата покана ответникът бил поканен от собственика на имота, в случай, че
продължи да възпрепятства правата му, като не му предава владението, да му заплаща
месечен наем в размер на 800,00 лева месечно, платими до 5-то число на месеца, ведно със
законна лихва за забава. Ответникът Ф. М. не се е явил да предаде владението на имота след
получаване на нотариалната покана, видно от приетия по делото констативен протокол от
27.03.2023г. акт № 187, том I-п, рег. № 3080 от 27.03.2023г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
М.К.Н., В.С.О., И.Д.Л. и Р.В.Г..
Свидетелят М.Н. споделя, че познава ищците повече от 10 години, като познанството
им е като съседи от квартал „*****“. Към момента на съдебното заседание същата твърди,
че живее в блока, в който се намира процесното жилище. Твърди, че апартаментът е бил
собственост на бащата на ответника – П. М., но в момента същият е собственост на ищеца
А. И.. Споделя, че след смъртта на П. М., починал около 2 години преди заседанието,
2
недвижимият имот се е ползвал от наематели. Посочва, че е отключвала входната врата при
честите посещения на блока от ищеца, тъй като същият не е имал ключ за имота.
От показанията на свидетеля В.С. се установява, че познава ответника М. от дете, тъй
като били в близки отношения с баща му – П. М.. Сочи, че не живее в блока, но е ходил на
гости в дома на бащата на ответника, в случая – процесния недвижим имот. Твърди, че не
познава ищците, а по отношение на апартамента не знае да е отдаван под наем, както и че П.
М. е живял там до смъртта си.
От показанията на свидетеля И.Л. става ясно, че познава ответника от дете. Твърди,
че живее в процесния блок, като сочи, че ответникът също е живял там до 2015г.-2016г.
Споделя, че след смъртта на собственика П. М. през 2022г. в имота не е живял никой. Не
знае дали апартаментът е отдаван под наем.
От показанията на свидетеля Р.Г. се установява, че познава и ищците И.и, и ответника
М., покрай бащата на ответника П.. Сочи, че е собственик на апартамент в същия вход от
2018г. Твърди, че бащата на ответника е живял в апартамента до смъртта си, както и че е
виждал Ф. в блока след това, заедно с други хора, за които предполага, че са собственици
или наематели в апартамента. Знае, че към момент на заседанието собственик на жилището
е ищецът А. И., но няма достъп до имота. Спомня си, че е виждал ответника заедно с трети
лица, изнасящи и внасящи мебели от апартамента, поради което решил, че Ф. М.
освобождава имота. Сочи, че е имало различни наематели на жилището, както и че е виждал
уведомления до ответника, залепени на таблото във входа на блока. Прави извод, че към
настоящия момент в апартамента живеят трима души, тъй като задълженията били
формирани по начин, отнасящ се за толкова живущи.
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието
владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез
този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без
да има основание за това. Основателността на иска по чл. 108 от ЗС е обусловена от
кумулативното наличие на три предпоставки: 1) ищците да са собственици на имота по
силата на твърдяното в исковата молба придобивно основание; 2) вещта да се владее или
държи от ответника; и 3) владението или държанието да е без основание. В тежест на
ищците е да докажат първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на
ответника е да докаже, че владее или държи имота на правно основание.
Съвкупно от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
собствеността върху недвижимият имот е била прехвърлена на ищеца А. И., въз основа на
обявен за окончателен с влязло в сила Решение № 4957/23.07.2018г., постановено по гр.д. №
8192/2017г. по описа на Софийски градски съд договор за покупко-продажба. Не е спорно, а
и от събраните по делото доказателства се установи, че придобиването на имота е станало
по време на брака между ищците, като съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. С оглед на горното, следва да се приеме за
доказано правото на собственост по отношение на ищците спрямо процесния недвижим
имот.
По отношение на упражняване на фактическата власт, която ответникът оспорва, че
упражнява, съгласно събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответникът
не упражнява фактическата власт върху имота лично, но от показанията на св. Н. и св. Г.,
собственици на апартаменти в процесната сграда, се установява, че недвижимият имот е
отдаден под наем. С оглед на това съдът намира, че владението се упражнява от ответника
чрез другиго - наемателите на имота. По отношение на наличието на основание за владение,
в конкретния случай не са въведени твърдения за основание за упражняване на фактическа
власт от ответника върху процесния имот.
Във връзка с така установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че искът
по чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен, като ищците бъдат
признати за собственици на процесното жилище, а ответникът бъде осъден да предаде
3
владението върху него.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Във връзка с вземането с правно основание чл. 59 ЗЗД, което възниква при наличието
на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на
това лице, свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и
обогатяването; 4) липса на основание за обогатяването; и 5) липса на друг иск (вещен,
деликтен, договорен), с който обедН.ят да се защити. От тук следва, че в тежест на ищците е
да докажат както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищците са били лишени от
възможността да се ползват от собствения си недвижим имот, тъй като владението върху
имота не е предадено. Допълнително към това се установи, че имотът се владее от ответника
чрез другиго – лица, които съгласно приетите свидетелски показания, са наематели на
имота. От изложеното следва, че ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на
ищците. От приетата и неоспорена по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът
кредитира като правилна, изготвена от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно,
точно и задълбочено даден отговор на поставения въпрос, се установява, че средната
пазарна наемна цена за ползване на имота от датата на връчване на нотариалната покана –
07.02.2023г. до датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2023г. е в размер на 8 957,60
лева. Експертизата е изготвена след като на 21.09.2024г. е извършен оглед на жилищната
сграда, в който се намира процесния недвижим имот, като поради неосигурен достъп до
вътрешната част на жилището от страна на ответника, оценката е определена на база
средния пазарен наем в съответстващи по местоположение, площ и конструкция сгради.
Допълнително следва да се посочи, че съгласно направени в открито съдебно
заседание твърдения за задължения за ползване на топлинна енергия, вода, такси към ЕС,
дължими от собствениците на апартамента, което се потвърждава от показанията на св. Г., се
установява, че е налице неоснователно обогатяване. Поради това ответникът следва да бъде
осъден да възстанови неоправданото имуществено разместване, като заплати на ищците
4 000,00 лева, представляваща ЧАСТ от сумата от 8 000,00 лева - обезщетение за ползването
за периода 07.02.2023 г. – 21.12.2023 г. включително, ведно със законната лихва за забава до
пълното изплащане на дължимата сума.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, право да искат заплащане на
сторените в хода на производството имат ищците. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, сключен между А. И. и М. И., в качеството им на доверители, и адв. Р.
В., който по своето естество има характер на разписка, за сумата от 800,00 лева. Представен
е списък по чл. 80 ГПК, като съдът намира, че ответникът следва да заплати направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 1 471,44 лева, от които 262,95 лева ДТ,
ведно с 3,74 лева банков превод, 400,00 лева депозит за съдебно-оценителна експертиза,
ведно с 4,75 лева банков превод, и 800,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения ревандикационен иск с правно
основание чл.108 ЗС от А. И. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********, двамата с
адрес: /адрес/, срещу Ф. П. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, със съдебен адрес: /адрес/,
че ищците при режим на СИО са собственици на недвижим имот, а именно: апартамент №
4
90, с кадастрален идентификатор № ***********, находящ се в /адрес/, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на обща площ 84,18 кв.м., при съседи -
стълбище, ап. 137, двор, двор, заедно с избено помещение № 6, с площ от 2,00 кв.м., заедно с
4,768% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
съгласно Схема № 15-796523-24.07.2023г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, при съседи: ***********,
**********, **************, като ОСЪЖДА Ф. П. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
със съдебен адрес: /адрес/ да предаде на А. И. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН
**********, владението върху описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД Ф. П. М., ЕГН ********** да заплати на А. И. И.,
ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН ********** сума в размер на 4 000,00 лева,
представляваща ЧАСТ от сумата от 8 000,00 лева - обезщетение за ползването за периода
07.02.2023 г. – 21.12.2023 г. включително, ведно със законната лихва за забава до пълното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ф. П. М., ЕГН ********** да заплати на А.
И. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН ********** сума в размер на 1 471,44 лева,
представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5