Решение по дело №1829/2017 на Районен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 №..........................

гр. Плевен, 07.04.2017год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично заседание на седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдията Банкова  гр.дело № 1829 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Постъпила е молба от В.А.М. против Б.М.М., в която се твърди, че страните са живели на семейни начала до средата на м. януари 2017г., когато са се разделили.Твърди се, че от връзката има родено дете, което е на три години.Твърди се, че непрекъснато е подложена на   психически тормоз, като лицето й звъни, търси я на работното й място.Твърди, че е притеснявал и нейна приятелка, с цел уреждане  взаимоотношения между страните. Посочва, че последния акт на домашно насилие е бил на 13.03.2017г.,  когато упражнил психическо насилие- заплахи и обиди, спрямо нея и нейни близки. Твърди се, че постоянно й звъни и я заплашва, че ще запали автомобила й и жилището й, обижда я с нецензурни думи.Посочва се, че я тормози и на работното място, където е обидил и нейна колежка.. Моли съдът да постанови мерки за закрила по ЗЗДН7 да се въздържа от домашно насилие спрямо нея , да му се забрани да приближава до  нея, жилището и местоработата й, да се задължи ответника да посещава специализирани програми.

          Ответникът, р.пр.,  оспорва молбата.

         Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

         Безспорно по делото е, че страните са живели на семейни началото до средата на м. януари 2017г., когато са се разделили, както и че от съвместното съжителство имат родено дете.

Спорен по делото е въпроса упражнен ли е психически и физически тормоз от страна на ответника спрямо молителката и налага ли се постановяване на мерки по ЗЗДН.

           С оглед на спорните въпроси, са събрани писмени  и гласни доказателства.

           От представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН - л.4, от молителката към молбата, се установява, че същата е декларирала, че  спрямо нея  е упражнено психическо насилие на 13.03.2017г. , изразяващо се в заплахи и обиди.

          По делото са разпитани свидетели.От показанията на свид.С*, * на молителката, се установява, че ответникът е имал по-агресивно поведение последните месеци към В.М..Виждал е разстроена , че плаче, притеснена, след разговор с нея.Посочва, че непрекъснато й звъни.Чул е в разговор по телефон, че ответникът отправя заплахи, че ще нанеса материални щети на колите – нейната и на свидетеля.Заявява, че през 2015г. е предотвратил физическа разправа , на която инициатор е бил ответникът.

       Свид.В* * посочва, че работи с молителката от около пет години.Посочва, че  я е виждала често разстроена ,когато идва на работа и че й е споделила, че е  имало разправии между нея и Б. и дори един път и големият й син е бил потърпевш.Заявява, че не е присъствала на разговори между страните, но е  забелязала, че молителката, когато види ответника , излиза извън салона, където работят, притеснена.Посочва, че е провела разговор с Б., който е казал, че В. е долна жена, че иска да я унищожи, че ще й разкаже играта.Заявява, че й е предложил пари, за да унищожи бизнеса на В..Заявява, че преди около месец молителката е била изключително разстроена и не е могла да работи, и е споделила, че се страхува за живота си.

      Свидетелят * * на молителката заявява, че сестра му си споделяла всичко с него и знае, че взаимоотношенията между страните са влошени и че Б. непрекъснато й звъни.Заявява, че е споделила с него, че я е заплашвал, че ще й счупи ръцете ще запали колата, апартамента.Посочва, че след разговори с Б. е разстроена и плаче.Заявява, че  при един разговор е взел телефона от сестра си и говорил с Б., който в края на разговора е заявил, че ще продължи до крайност.Посочва, че е имало системни проблеми и миналата година между страните и я е посъветвал да си търси правата.Виждал е изпратени съобщения по вайбъра до *и, в които Б. я заплашва, че ще я залее с киселина.

        Представена е характеристика за ответника от **, в което е посочено, че е комуникативен човек Б.М., уравновесен и се ползва с добра име.От приложения бюлетин за съдимост е видно, че ответникът  е бил * по няколко НОХД, но е *.Изискана и приложена е приписка№В-3181/16г. от РП-Плевен, от която е видно, че е подавана жалба през лятото на 2016г. срещу ответника, но е оттеглена, тъй като са уредили взаимоотношенията си.

           Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред.

           С оглед на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира от правна страна следното:

           Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът  за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно жилище.Съдът кредитира показанията на свидетелите, от които става ясно, че Б. непрекъснато е звънял на В. и след всеки разговор е била разстроена и притеснена.Установи се, че е отправяна заплаха , че ще е я залее с киселина, ще ще запали имущество, за което същата е подавал жалба до РП- Плевен и през 2016г.Установява се, че дори не е била спокойна на работното си си място и е излизала притеснено, когато го е виждала, за да предотврати конфликти на обществено място.Не приема възраженията на защитата на ответника, че молителката цели ограничаване контакти на ответника с детето, тъй като не са посочвани подобни факти, а и не е било спорно, че отношенията с детето са уредени с влязло в сила решение.Установява се, че обажданията по телефона създават емоционален дискомфорт на молителката, което е довело и до намеса на брат й да проведе разговор с ответника и да я посъветва да потърси съдействие от компетентните органи. В тази връзка, съдът е взел предвид събраните доказателства, които са непротиворечиви. От друга страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че  когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия закон.

          Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката,  да приближава пострадалата, местоработата и жилището й,   за срок от шест месеца. Съдът приема, че срока е достатъчен молителката да преодолее чувството на страх и да се приключат окончателно взаимоотношенията по законен и цивилизован ред.При определяна на мерките, с оглед вида дело и  естеството на спора, съдът не е обвързан от посочените мерки и срок, а се произнася съгласно изложената и подкрепена с доказателства фактическа обстановка.

           Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.

           При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25лв./ТР№6/2012г.-т.22/ по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.

        Следва да се осъди ответника на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на молителката направени разходи в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

         ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

          1.ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя Б.М.М., ЕГН********** , ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо В.А.М., ЕГН**********.

         2.ЗАБРАНЯВА, на основание чл.18, ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на Б.М.М., ЕГН**********, ДА ПРИБЛИЖАВА, ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ В.А.М., ЕГН**********, ЖИЛИЩЕТО й, находящо се в * и МЕСТОРАБОТАТА й  в *, за срок от шест месеца, считано от влизане на решението в сила.

             ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.     ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.

             ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.М.М., ЕГН**********, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени  органите на прокуратурата.

             ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН********** на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.

              ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.М., ЕГН**********, сумата 300лв., направени разходи за адвокатско възнаграждение.

              Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено.

                                                               

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: