Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260531
В ИМЕТО НА НАРОДА
19.05.2021 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На петнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6654 по
описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-008756
от 28.08.2020 г. на Началник Група към
ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Х.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно
наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
е наложена ГЛОБА в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-008756 от 28.08.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер
на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за
срок от ТРИ МЕСЕЦА.
Жалбоподателят Г.Х.Г.
в жалбата си прави искане за отмяна на НП по конкретно изложени доводи.
Административнонаказващият
орган - Сектор „ПП“, ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител. В молба-становище оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което иска потвърждаването на НП. При условията на
евентуалност, прави искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение
на другата страна до нормативно определения минимален такъв.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.08.2020 г. от св. С.С.Б. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АА № 816460/03.08.2020 г. срещу Г.Х.Г. за това, че на 21.06.2020
г. в 15:30 часа в гр.Пловдив на ул.“Асеновградско
шосе“ до №1 в посока бул.“Менделеев“ управлявала личното си МПС лек автомобил „Ситроен
Ц 3“ с рег.№ ***, като се движила със скорост 109 км/ч при максимално разрешена
скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Нарушението било установено и
заснето с мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с № 546, за което била изготвен клип № 15078. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на
скоростта с техническото средства, като установената скорост намалил с 3 % и приел
за наказуема скоростта от 106 км/ч.
Установеното било квалифицирано от св.Б. като
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 750 /седемстотин
и петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство в качеството му
на свидетел беше разпитана актосъставителя С.С.Б., която потвърждава
авторството и констатациите в съставения АУАН. Свидетелят описва реда за
установяване на нарушението за скорост и за съставяне на акта, на установяване на собственика, както и с
какъв уред се извършва контрол на скоростта на движение. Уточнява, че е съставила
акта в присъствие на нарушителя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
последователни, обективни и съответни на събраните по делото писмени
доказателства.
При така изложената по делото фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът счита, че е налице от обективна и субективна страна осъществен
състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП от
жалбоподателя Г. при управление на лек автомобил , марка „Ситроен Ц 3“ с рег.№ ***,
тъй като МПС се е движило със скорост от 106 км/ч, след приспаднат толеранс от
3%, при разрешена в населено място скорост от
50 км/ч. Ангажирана е административно наказателната отговорност на
жалбоподателя Г.Г., която като собственик на процесното МПС в законоустановения
срок от получаване на обжалвания електронен фиш
е представила в ОД на МВР - Пловдив, сектор ПП писмена декларация, в която е посочила, че на същата дата и час
самата тя е управлявала личния си автомобил.
Доказателствата по делото са категорични за осъществяването
на нарушението от страна на санкционираната, като за безспорността на
извършването на нарушението от страна на Г. съдът се позовава както на АУАН, в
който акт констатациите не са оспорени чрез ангажиране на доказателства за
други обстоятелства, различаващи се от изложените в акта, така и от
собственоръчно попълнената от собственика на автомобила декларация по чл.188 от ЗДвП.
Нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП е подведено правилно в АУАН и в НП към уреждащата
състава правна норма, изложени са при описание на нарушението всички
обстоятелства на същото от значение за правилната му квалификация.
Не
представлява процесуално нарушение това, че след като административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП /движението със скорост над максимално
разрешената/ не е заснето със стационарна система за видеоконтрол като вид
автоматизирано техническо средство, а с мобилна система. След издаването на
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ОСК на ВАС е приета Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата –
обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г., в която Наредба са посочени видовете автоматични
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по
пътищата – освен стационарни могат и да са мобилни АТСС, изрично е посочено и
че двата вида – стационарни и мобилни АТСС заснемат статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените
нарушения на правилата за движение /а нарушаването на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
такова/. Към момента на извършване на процесното административно нарушение,
както и към момента на съставяне на АУАН и на последващия такъв за съставяне на
НП атакуваното наказателно постановление е било съобразено с действащата
законодателна уредба относно условията и реда за използването на
автоматизираните технически средства и системи /в случая мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-М с № 529/ за контрол на правилата за движение по пътищата
/в това число и правилата относно скоростта за движение/.
По
делото е налице Протокол по чл. 10 от Наредбата, който съдържа всички
необходими реквизити, както и снимков материал на автоматизираното техническо
средство.
Съдът
счита за нужно да посочи, че след настъпилите изменения в Наредбата ( ДВ. бр.6
от 16 Януари 2018г. ), чл. 7 от същата бе отменен. Тоест, считано от
16.01.2018г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен
знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР, поради което съдът намира
направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя за неоснователно.
Използваното
в случая АТСС е одобрен тип средство за измерване, видно от представеното в
преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, вписано под №
4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това
обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от
процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху
употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е
била в употреба към 21.06.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Конкретното
АТСС е преминало последваща техническа проверка, релевантна за датата на
установяване на нарушението /21.06.2020 г./, за което е и представен протокол,
и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система.
По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за
измерване.
Въпреки
гореизложеното съдът намира, че в случая са налице основания за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно. Настоящият състав на съда счита, че в
конкретния казус извършеното нарушение съставлява „маловажен случай”. В чл.28 от ЗАНН е
предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9
от ДР на НК "маловажен случай"
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане
на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на
установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и
предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на
закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се
предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран.
Доколкото
по изложените съображения ОС на наказателната колегия във ВКС на Република
България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело, че преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва, че когато съдът констатира
наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а наказващият орган не го е
приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да
проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. В случая от
приложената по административната преписка справка за нарушител/водач е видно,
че за времето, в което е правоспособен водач – 1997 г. до настоящото нарушение,
жалбоподателят не е извършвала нарушения на ЗДвП и не са й налагани наказания. Горното води до извода, че жалбоподателят не е
системен нарушител, като настоящото нарушение е инцидентно, единствено
нарушение. Нарушението е извършено за първи път, липсват данни посочената
разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и
същата да е предупреждавана, че при повторно извършване на същото по вид
административно нарушение ще й бъде наложено административно наказание. Наред с
това съдът намира, че предвидената санкция за този вид нарушения – глоба в
размер на 750 лева се явява несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай,
предвид тежкото материално и семейно положение на жалбоподателя – самотна
майка, която се грижи за непълнолетния си син и за своята внучка, безработна,
живееща на свободен наем.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото
при хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Особената обществена
важност на регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения
не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка
на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и
на конкретния извършител. Като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание,
Съдът намира, че в конкретния казус биха се изпълнили целите на наказанието –
да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително както върху нарушителя, така и върху останалите граждани, така
както визира чл. 12 от ЗАНН. Ето защо и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ