Определение по дело №1683/2016 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1128
Дата: 13 декември 2016 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20161510101683
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2016

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                               Град

 

            VIІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                     състав

13.12.

 

            2016

 
 


на                                                                                 Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
     1.

 

 
      2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

            1683

 

2016

 
 


                              дело №                          по описа за                           г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК *********, представлявано от Нора Иванова Петкова и Иван Стефанов Иванов - изпълнителни директори, чрез пълномощник – юрисконсулт Т.К., срещу И.Д.И., ЕГН **********, адрес ***, п.к. 2600, ул. „Иван Шишман” №20, с правно основание чл.422 ГПК.

Направено е доказателствено искане да се приложи ч.гр.д. № 1494/2016 г. по описа на ДРС.

С оглед горното, съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца и ответника писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 1494/2016 г. по описа на ДРС. 

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.                Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни правоотношения, тъй като по силата на договор за потребителски кредит № ********** от 01.10.2015 г. е отпуснал на И.Д.И. кредит в размер на 2414, 72 лв., които са му преведени. Общото задължение на ответника по договора възлиза на 3009, 79 лв., разделени на 20 месечни погасителни вноски - 19 по 150, 49 лв. и последна изравнителна в размер на 150, 48 лв. Уговореното възнаграждение – договорна лихва по чл.9, ал.1 и 2 от договора, възлиза на 595, 07 лв. Във всяка от месечните вноски се включва част от главницата и уговореното възнаграждение.

В чл.16, ал.2 от договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски.  Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Уведомлението за предсрочна изискуемост е изпратено до посочения в договор за кредит адрес и, видно от обратната разписка, е получено от съпруга на ответника на 14.09.2016 г., преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.10.2016 г. Предсрочната изискуемост е настъпила на 06.06.2016 г., поради преустановяване плащането на три поредни месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно: 05.04.2016 г., 05.05.2016 г.. 05.06.2016 г. След 06.06.2016 г. длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и непадежиралото вземане на кредитора, което е станало незабавно и предсрочно изискуемо.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК (07.10.2016 г.), задължението на И.Д.И. е било в общ размер на 2321, 50 лв. (1905, 56 лв. - главница и 351, 78 лв. - договорна лихва), както и на основание чл. 9, ал.4 от договора за потребителски кредит - обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 27.09.2016 г. е било в размер на 64, 16 лв.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 2321, 50 лв., от която: 1905, 56 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 01.10.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на задължението; 351, 78 лв. - договорна лихва за периода от 05.04.2016 г. до 06.06.2016 г.; 64, 16 лв. - обезщетение за забава от 05.04.2016 г. до 27.09.2016 г. При условия на евентуалност, при отхвърляне на иска с правно основание чл.422 ГПК, искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 2257, 34 лв., от които: 1905, 56 лв. – главница по договора; 351, 78 лв. - договорна лихва за периода от 05.04.2016 г. до 05.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска. Не оспорва обстоятелствата относно сключването на договора за кредит при описаните в исковата молба условия, но сочи, че сключил и договор за застраховка за обезпечение на кредита със ЗК „Уника-живот” АД.

На 06.01.2016 г. ответникът получил тежък исхемичен мозъчен инсулт, като на същата дата чрез спешна помощ постъпил в МБАЛ "Св. Иван Рилски"   гр. Дупница, но поради тежката степен на инсулта бил транспортиран в „Токуда болница" - София. Лечението му продължило до 02.02.2016 г., след което бил    изписан за домашно лечение, с медикаменти и рехабилитация. До   09.11.2016 г. бил в болничен отпуск като работник на ТЕЦ „Бобов дол". На същата дата      от   ЛКК   бил   представен   на   ТЕЛК   и   с   решение   № 2281/09.11.2016 г. е освидетелстван като 100% инвалид с чужда помощ. Съгласно условията по груповата застрахователна полица №81091NLB2011, полученият тежък мозъчен инсулт и последвалата го инвалидност от 100% с чужда помощ се считат за покрит застрахователен риск и правопораждащ за кредитодателя юридически факт.

Понастоящем е предявил иск срещу ЗК „Уника-живот” АД, по който е образувано гр. д. № 1157/2016 г. по описа на ДРС, във връзка с което прави искане за спиране на настоящото производство.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва сключването на договор за кредит между страните, получаването на сумата по него и поемането от ответника на задължение за връщането й.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

         5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже сключването на договора за кредит, предаването на сумата по него, както и поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.

Изисква за прилагане ч.гр.д. № 1494/2016 г. по описа на ДРС.                               

НАСРОЧВА гр. д. № 1683/2016 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 20.01.2017 г. от 10, 15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ответника на основание чл.101 ГПК, че до датата на съдебното заседание следва да представи доказателства за упълномощаване на процесуален представител, отговарящо на изискванията на чл.32 ГПК /представеното е общо пълномощно, не за процесуално представителство по конкретното дело/, както и за потвърждаване на извършените процесуални действия, включително, дали поддържа депозираното от негово име възражение, което следва да стори писмено (респ. чрез приподписването му лично предвид изискването за писмена форма на възражението), като при непотвърждаване на извършеното процесуално действие то се смята за неизвършено.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: