и за да се произнесе, взе предвид следното: С Присъда № 3/26.01.2005 година, постановена по Н.о.х.дело № 67/2004 година, Ардинският районен съд е признал подсъдимия Гайтан Орлинов Хаджиев от с.Жълтуша, общ.Ардино, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 10.10.2002 год. в с.Жълтуша, общ.Ардино, причинил на Юсеин Азизов Юмеров от същото село средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на челюст и на двете ябълчни кости, без които трайно се затруднява дъвченето и говоренето и кръвоизлив в мозъчното вещество и под меката мозъчна обвивка на главния мозък и изпадане на пострадалия в безсъзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.132 ал.1 т.2, във вр. с чл. 129 ал.2 предл.3 и 5, във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 66 ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е осъдил Гайтан Орлинов Хаджиев да заплати на Юсеин Азизов Юмеров от с.Жълтуша сумата в размер на 7 397.87 лв., от които 5500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1 887.87 лв. имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2002 год.; както и е отхвърлил предявеният от Юсеин Азизов Юмеров от с.Жълтуша против подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени и имуществени вреди, за разликата до пълния му предявен размер от 10 397.87 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимия Хаджиев да заплати дължимите такси и разноски по делото. Против присъдата на първоинстанционния съд е постъпила жалба от Юсеин Азизов Юмеров от с.Жълтуша, общ.Ардино, в качеството му на граждански ищец и частен обвинител, който я обжалва като незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, като моли същата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане, като бъдат дадени указания за повдигане на по-тежко обвинение. Алтернативно моли да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде наложено по-тежко наказание на подсъдимия, както и да бъде уважен гражданският иск за неимуществени вреди в пълния му предявен размер. Развива подробни съображения в подкрепа на исканията си, като счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че подсъдимия е действувал в състояние на афект, причинен от пострадалия с противозаконно действие. Излага съображения, че са налице данни, сочещи, че престъплението подсъдимия е извършил по хулигански подбуди. Прави искане за отмяна на приложението на чл. 66 от НК по отношение изтърпяването на наказанието от подсъдимия. В съдебно заседание, чрез защитника си поддържа жалбата си така, както е предявена. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея. Счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, а протеста на Районна прокуратура – Ардино – за частично основателен, тъй като имало данни за по-тежка квалификация на деянието. Не сочи нови доказателства. Срещу присъдата на Ардинския районен съд е постъпил протест от Районна прокуратура - Ардино. Присъдата се протестира като неправилна и необоснована, като се твърди, че по делото били събрани достатъчно доказателства, от които можело да се направи извод, че е извършено деяние по чл. 129 ал.2, предл.3 и 5, във вр. с ал.1 от НК, а не такова по чл. 132 ал.1 т.2 от НК. Иска се с протеста въззивният съд да отмени обжалваната присъда, като бъде осъден подсъдимия Гайтан Хаджиев по предявеното му обвинение по чл. 129 ал.2 предл.3 и 5, във вр. с ал. 1 от НК. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е подаден, като счита жалбата на подс.Хаджиев за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Не сочи нови доказателства. Присъдата е обжалвана и от подсъдимия Гайтан Орлинов Хаджиев от с.Жълтуша, общ.Ардино, като в жалбата се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляването му. Прави се искане и за намаляване на размера на присъдените неимуществени вреди на пострадалия Юсеин Юмеров, поради наличие на съпричиняване – тъй като последния бил допринесъл за настъпването на увреждането; а по отношение на присъденото обезщетение за претърпени от пострадалия имуществени вреди излага съображения за недоказаност на предявения иск в тази му част. Моли, ако въззивният съд приеме, че гражданският иск за обезщетение за имуществени вреди е недоказан, то да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като били налице предпоставките за това. В съдебно заседание, чрез защитника си поддържа жалбата си така, както е предявена, а протеста на Районна прокуратура – Ардино и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител намира за неоснователни. Изразява становище, че ако съдът намери, че е налице противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, то следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Ардинския районен съд. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната и протестирана присъда на основание чл.313 ал.1 и сл.от НПК, с оглед оплакванията, изложени в протеста и жалбите на частния обвинител и граждански ищец и на подсъдимия, констатира следното: Присъдата на първоинстанционния съд е постановена при допуснати съществени нарушения на процÕсуалните правила.Така, производството пред първоинстанционният съд е било образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура – Ардино против подс.Гайтан Орлинов Хаджиев обвинителен акт, с който му е било предявено обвинение в извършването на 10.10.2002 год. в с.Жълтуша, общ.Ардино на престъпление по чл. 129 ал.2, предл.3 и 5, във вр. с ал.1 от НК – причиняване на средни телесни повреди на Юсеин А зизов Юмеров от с.Жълтуша, общ.Ардино. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е събрал исканите и посочени от страните доказателства, като въз основа на тях е приел от фактическа страна, че на 09.10. срещу 10.10.2002 год. подсъдимият Хаджиев и пострадалият Юмеров били в кръчмата в с.Жълтуша, където консумирали алкохол и водили диалог, който след полунощ прераснал в спор. В резултат на възникналият спор, двамата се изправили на крака, като пострадалият ударил със стъклена бутилка подсъдимия по главата, от което последния изпаднал в състояние на физиологичен афект и между двамата започнал бой. Съдът е приел, че с предимството на силата и младостта си подсъдимият Хаджиев преодолял съпротивата на пострадалия Юмеров и започнал да му нанася множество удари с ръце и крака по цялото тяло. Първоначалната намеса на собственика на заведението – св.Буров, с цел предотвратяване на побоя била неуспешна. Подсъдимият изпаднал в ярост, като продължавал да нанася удари с ръце и грака на пострадалия, като в един момент св.Буров успял да изведе подсъдимия извън заведението, но тъй като последният се бил вкопчил в пострадалия, навън излезли и тримата. Навън св.Буров успял да раздели подсъдимия и пострадалия, след което отишъл да уведоми за станалото роднините на пострадалия. По-късно св.Буров, заедно с внука на пострадалия качили последния на кола и потеглили за болницата в гр.Ардино, като в колата сина на св.Буров споделил, че видял как подсъдимия продължил да бие пострадалия с ритници по цялото тяло, след като св.Буров тръгнал да уведоми близките на Юсеин Юмеров. Пострадалият Юмеров бил настанен в болницата, където било констатирано, че в резултат на нанесения му побой са му били причинени кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и горните крайници, счупване на пето и шесто леви ребра, счупване на горната челюст, двете ябълчни кости и дясната слепоочна кост на черепа с кръвоизливи в горно-челюстните синуси, кръвоизливи в мозъчното вещество и под меката мозъчна обвивка на главния мозък, които са довели до изпадане на пострадалия в състояние на кома. Приел е, че кръвоизливите в мозъчното вещество и под меката мозъчна обвивка на главния мозък и изпадането на пострадалия в състояние на безсъзнание са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на горната челюст и на двете ябълчни кости е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от един месец; а останалите описани травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, както и болки и страдания. При така установената обстановка съдът е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 132 ал.1 т.2, във вр. с чл. 129 ал.2, предл.3 и 5, във вр. с ал.1 от НК, като му е наложил посоченото по-горе наказание – “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 66 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обжалвана присъда първоинстанционният съд е допуснал противоречие между фактическото и юридическото формулиране на престъплението, в извършването на което е признал подсъдимия за виновен. Така, излагайки решението си относно въпросите по чл. 299 ал.1 т.2 от НПК – съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон, при фактическото формулиране на престъплението съдът е признал подсъдимия за виновен в това, че на инкриминираните дата и място е причинил на пострадалия Юмеров средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на челюст и на двете ябълчни кости, без които трайно се затруднява дъвченето и говоренето и кръвоизлив в мозъчното вещество и под меката мозъчна обвивка на главния мозък и изпадане на пострадалия в безсъзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. приел е, че деянието на подсъдимия представлява престъпление , за каквото му е предявено обвинение с обвинителният акт, съответствуващо на квалификация на деянието по чл. 129 ал.2, предл.3 и 5, във вр. с ал.1 от НК. Същевременно, в диспозитива на присъдата при юридическото формулиране на престъплението, за извършването на което е признал подсъдимия за виновен и му е наложил наказание, съдът е посочил това по чл. 132 ал.1 т.2, във вр. с чл. 129 от НК, т.е. за причиняване на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или за негови ближни, без обаче такива обстоятелства да са посочени фактически, т.е. признал е за виновен и е осъдил подсъдимия за друго престъпление, по-леко наказуемо от това, което е формулирано фактически с диспозитивната част на присъдата. Поради така допуснатото противоречие в диспозитива на присъдата между юридическото и фактическото формулиране на престъплението, в извършването на което е признат за виновен подсъдимия и за което му е наложено наказание, не е ясна действителната воля на съда за извършването на кое точно престъпление е осъдил подс.Хаджиев. Още повече, че посочвайки по-леко квалифицирания състав на престъплението по чл. 132 ал.2 т.1 от НК като основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Хаджиев, респ. за налагане на наказание на същия, съдът не го е оправдал по по-тежката квилификация, предявена му с обвинителният акт – тази по чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Същото противоречие е допуснал първоинстанционният съд и в мотивите към обжалваната присъда, от които също не става ясна волята на съда за извършването на кое точно престъпление е признал подсъдимия за виновен и му е наложил съответно наказание. Нещо повече, ако се приеме, че съдът е признал подс.Хаджиев за виновен в извършването на престъпление по чл. 132 ал.2 т.1 от НК /т.е. за причиняване на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия/, то в мотивите към обжалваната присъда липсват каквито и да било съображения относно обстоятелствата: налице ли е състояние на силно раздразнение у подсъдимия, предизвикано ли е то от пострадалия, по кой от начините, посочени в законовата разпоредба на чл. 132 от НК е предизвикано то - с насилие, с тежка обида, с клевета, или с друго противозаконно действие, настъпили ли са или било ли е възможно да настъпят тежка последици за виновния или за негови ближни и какви точно от евентуалното противозаконно действие, като съдът се е задоволил да отбележи само, че състоянието на афект се доказвало както от заключението на експертизата, така и от фактическата обстановка по делото /без да е посочено кое заключение и на коя експертиза, както и от коя точно част на фактическата обстановка/. Липсата на мотиви относно посочените обстоятелства е особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятствува проверката от въззивната инстанция на правилността и обосноваността на постановената присъда, респ. относно справедливостта на наложеното наказание, присъденият размер на обезщетенията за причинени от престъплението вреди и т.н. Посочените нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея, са съществени процесуални такива, тъй като ограничават процесуалните права не само на подсъдимия /който има право да знае за извършването на какво точно престъпление е признат за виновен и осъден/, но и на останалите страни в процеса – прокурора и частния обвинител и граждански ищец, които трябва да имат възможност да съобразят процесуалното си поведение за най-ефективна защита на своите права и законни интереси именно с присъдата, ведно с мотивите към нея, от които да е ясно какво точно престъпление е извършил подсъдимия, какво наказание му се налага, обосноваване на размера на присъденото обезщетение за причинените на пострадалия вреди от престъплението. С други думи, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да постанови съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на подсъдимия и останалите страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт. С оглед изложеното, и тъй като при постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.352 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, довели до нарушаване и ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, прокурора и частния обвинител и граждански ищец, които нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними от първоинстанционния съд при ново разглеждане на делото, следва присъдата на районния съд да бъде изцяло отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на делото, не следва да бъдат обсъждани по същество доводите за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваната и протестирана присъда, съдържащи се в протеста и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител, както и доводите за явна несправедливост на наложеното наказание и неправилно определяне на обезщетението за претърпени от пострадалия Юмеров неимуществени и имуществени вреди, съдържащи се в жалбата на подсъдимияХаджиев. Води от изложеното, и на основание чл. 333 ал.2, във вр. с чл. 352 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Присъда № 3/26.01.2005 год. по Н.о.х.дело № 67/2004 год. по описа на Ардинския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |