Р Е Ш Е Н И Е
№106
гр. Велико Търново, 11.1.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на седми
декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 32/2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл.80а от Закон за държавната собственост – ЗДС.
Образувано е по жалба на ШУГЪР ИМПЕКС ТРЕЙДИНГ ЕООД
чрез адв. Г.Н.,*** против Заповед № ЗС-1/5.1.2023г. на Министъра на отбраната
на Република България, с която е наредено изземване от жалбоподателя на
недвижим имот, намиращ се в гр. В. Търново, пл.“Майка България“№ 1.
В жалбата се правят следните оплаквания за
незаконосъобразност, основно нейното противоречие с материалния закон. За да се
приложи нормата на чл. 80а от ЗДС следва да се установи, че имотът ,
предоставен за управление на Министерство на отбраната се държи без правно
основание или на отпаднало основание. Намира, че в конкретния случай не е
налице валидно прекратяване на договора за наем, доколкото срокът по него не е
изтекъл, не са налице основания за неговото прекратяване, доколкото
неизпълнението на инвестиционната програма
за периода 2020/2021г. не е по вина на жалбоподателя. Видно е от всички
събрани доказателства, представляващи търговската кореспонденция между страните,
че за изпълнението им е необходимо възложителят т.е. ответник жалба да подаде
заявление до Главен архитект на Община В. Търново с цел снабдяване със
строителни книжа, които съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗУТ се предоставят само на
възложителя, но не и на наемателя. Освен това в договора за наем съществува
празнота, доколкото не са договорени всички необходими СМР, включително
детайлно същите не са описани. След като жалбоподателят не е бил в забава или
не е налице виновно неизпълнение на неговите задължения по договора, то за
кредитора, ответник в настоящото производство не е възникнало правото на
едностранно прекратяване на договора за наем. С оглед на така изложеното, след
като страните са обвързани с договор за наем на недвижимия имот, то същият се
държи от жалбоподателя на валидно правно основание, поради което издадената и
процесна Заповед се явява такава без основание или материално
незаконосъобразна. От съда се иска да се отмени същата.
В.о.з. жалбоподателят се представлява от адв. Н.,
която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания,
включително и такива в подробна писмена защита ,депозира в законоустановения
срок. Претендира направените по делото разноски.
Ответник жалба Министър на отбраната чрез своя
процесуален представител заема становище за неоснователност на подадената
жалба, намира, че същата е издадена от компетентен орган, в рамките на
предвидената от закона форма, при спазване на административно- процесуалните
правила за това и материалния закон. Оспорва депозираното по делото становище
на СТЕ, като намира, че извършените ремонтни работи по покрива представляват по
смисъла на ЗУТ текущ ремонт, за който не е необходимо да се издава Разрешение
за строеж, което се установява и от Становище изх. № С8-84-543/19.09.2023г. на
Министерство на културата, с което е съгласуван проект за неотложен ремонт на
покрива на Военен клуб – В. Търново. В това становище изрично е посочено, че не
се променя вида на покрива и фасадата с исканите ремонтни дейности и същите са
допустими за изпълнение. Счита, че е налице хипотезата на §5,т.43 от ДР на ЗУТ,
поради което не е било необходимо издаването на Разрешение за строеж,
следователно жалбоподателят виновно не е изпълнил задълженията си по сключения
договор и същият се явява валидно прекратен. Счита, че наемното правоотношение
е прекратено с изпращането на писмо с рег.№ 14460/4.11.2022г. получено от
жалбоподателя на 7.11.2022г. Следователно имотът се дължи без прано основание и
като такъв същият правилно и законосъобразно е иззет с процесната Заповед.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
от фактическа страна намира за установено следното :
Няма спор, че между Изпълнителна агенция „Военни клубове
и военно – почивно дело“ ИАВКВПД и жалбоподателя е сключен договор за наем от 4.08.2020г., с
който наемодателят е предоставил на
жалбоподателя под наем имот, представляващ частна държавна собственост и
представляващ ресторант с площ от 182, 43 кв.м., санитарен възел – 8 кв.м. ,
друго помещение от 12 кв. м. и тераса от 126,20 кв.м. или общо отдадена под
наем площ от 328 ,63 кв.м., намираща се на пл. Майка България № 1 гр. В.
Търново. По силата на т.2 от същия наемателят следва да извърши ремонтни
дейности, съгласно приетата от страните инвестиционна програма. Със
споразумение от 24.11.2021г. страните са уточнили работите, които следва да се
изпълнят. По делото са представени две уведомителни писма на жалбоподателя
едното до ИАВКВПД от 29.9.2021г. а
второто до Главен архитект на Община В. Търново от 24.11.2021г. и такова от
31.3.2022г. на последния, от които става ясно, че са извършването на тези СМР е
необходимо издаването на разрешение за строеж, което съгласно чл. 148, ал 4 от ЗУТ се издава на възложителя , а съгласно чл. 161 от ЗУТ , такъв се явява
собственикът на имота или лицето, в чиято полза е учредено право на строеж.
След като ответникът не е поискал издаването на такова, то същият е изпаднал в
забава, поради което жалбоподателят не дължи неустойка, предвидена в договора
-чл. 21, ал. 4. Въпреки това ИАВКВПЧ е подало заявление за издаване на Заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за парично задължение, представляващо
неустойка за сумата от 105 000 лева въз основа на документ.Същата е
издадена, като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от жалбоподателя,
в резултат на което от страна на наемодателят е предявена искова молба за
установяване на вземането, по което е образувано гр.д. 474/22 по описа на
Окръжен съд Велико Търново, за което е издадено съответно Удостоверение. С
Определение № 708/26.4.2022г. по гр.д. 545/22г по описа на ВТРС е спряно
изпълнението на горепосочената Заповед за незабавно изпълнение и съответното
изпълнително дело. Налице е ново споразумение между страните за изпълнение на
дейностите по инвестиционната програма. , като отново е изпратено писмо от
10.12.2021г.до Главен архитект на Община В. Търново дали за уточнените в
горното СМР е необходимо издаване на Разрешение за строеж. По горепосоченото
гр.д. 474/22г на ВТОС е била назначена СТЕ, която посочва, че за ремонт на
покрива е необходима подмяна на компрометирани конструктивни елементи, което не
може да стане без издаване на Разрешение за строеж.
При така установените факти,
ИАВКВПД е изпратил писмо изх. №
14460/4.11.2022г., с което на основание чл. 32 от сключения договор между
страните е посочил, че същото представлява едномесечно предизвестие за
прекратяване на договора за наем. Предизвестието е получено на 4.11.2022г. а
жалбата против него до Административен съд Велико Търново е подадена на
28.11.2022г., по която е образувано адм.д. 739/22г., и същата е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима с Определение № 548/16.12.2022г. по
същото дело, потвърдено с Определение № 1400/8.2.2023г. постановено по адм.
д.1256/23г. .
След което е издадена и процесната
Заповед №
ЗС-1/5.1.2023г. на Министъра на отбраната на Република България, с която е
наредено изземване от жалбоподателя на недвижим имот, намиращ се в гр. В.
Търново, пл.“Майка България“№ 1.
Видно от Удостоверение от ВТОС е, че
между жалбоподателят в качеството му на ищец и ИАВКВПД е образувано и т.д.
137/22г. с правно основание чл. 124 от ГПК и петитум на иска, да се приеме за
установено, че за горепосочената агенция не е възникнало правото да прекрати
договор за наем на посочения недвижим имот поради неизпълнение от наемателя на
т. 2 от Инвестиционната програма – Приложение № 1 към договора , както и че с
изтичане на срока на предизвестието, отправено с писмо изх. № 14460/4.11.2022г.
правоотношението , произтичащо от Договора продължава да съществува и да
обвързва страните и наемателят има право до продължи да ползва наетия
имот. Въз основа на същото и по
направено искане от страна на жалбоподателя за спиране на настоящото
производство, което е станало с Определение от 16.1.2023г. постановено по настоящото
дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.137 /22 по описа на ВТОС. След като по делото е представен Препис от Определение №
262/2.12.2022г. по горепосоченото т.д., потвърдителното Определение
№10/23.1.2023г. по в.ч. т.д.334/22г. по описа на Апелативен съд В. Търново и
Определение № 478/26.6.2023г. на ВКС по ч.т.д. 349/23г., с което не е допуснато
касационно обжалване на последното, производството по делото е възобновено с
Определение от 14.8.2023г.
С Определение № 22/161.2023г.
постановено по настоящото дело, съдът е спрял предварителното изпълнение на
процесната Заповед, което е потвърдено с Определение № 1997/23.2.2023г.о адм.
д. 1620/23г. по описа на ВАС.
В хода на настоящото производство са
приобщени всички писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка, както и приложеното адм. д. 739/23г.
По
въпроса изправна страна ли е жалбоподателят в правоотношението, основаващо се
на Договор за наем на ресторант № Н - 7 от 04.08.2020г., намиращ се в град
Велико Търново, пл."Майка България" № 1 са постановени две съдебни решения, в които
съдилищата приемат, че „Шугьр Имепекс Трейдинг" ЕООД е изправна страна,тъй
като кредиторът е изпаднал в забава.
Решение № 159 от 04.04.2023г. по гр.д.474/2022г. на ВТОС и Решение № 133 от
20.07.2023г. по в.гр.д. № 221/2023г. на ВТАпС са приети като доказателства по
настоящото дело.
Освен
това ответник жалба е посочил Становище изх. №
С8-84-543/19.09.2023г. на Министерство на културата, с което е съгласуван
проект за неотложен ремонт на покрива на Военен клуб – В. Търново, което също
ще бъде обсъждано наред с всички останали доказателства.
По делото е допусната и приета СТЕ,
със задачи, поставени от жалбоподателя, която ще бъде обсъждана по съществото
на спора.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като е насочена е срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 80а, ал. 3 ЗДС,
подадена е в преклузивния срок за оспорване от активно легитимирано лице –
адресат на акта.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно нормата на чл. 168 от АПК ,
съдът следва да извърши проверка за законосъобразност на атакувания акт не само
на основанията, посочени от жалбоподателя, но и на всички, визирани в нормата
на чл. 146 от АПК.
Настоящата инстанция намира, че
актът е постановен от компетентен административен орган, в кръга на
правомощията му, установени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС,
в който изрично се посочва, че Заповед за изземване на недвижими имоти, частна
държавна собственост, предоставени на Министерство на отбраната се издава от
Министър на отбраната. Въпреки, че по делото не е представен АДС за частна
държавна собственост на основание Приложение № 2 към чл.7,т.2 от ПМС №
54/1.4.2010г. на Министерски съвет , посоченият под № 23 имот Гарнизонен военен
клуб Велико Търново , в който са разположени наетите от жалбоподателя помещения са предоставени за
управление на ИА ВКВПД.
Актът, макар да е издаден в предписаната от закона форма- писмена такава,
съдът намира, че същият страда от съществени пороци. Както правилно посочва в
писмената си защита процесуалния представител на жалбоподателя, напр. в Решение № 4945
от 10.05.2006 г. по адм. д. № 4666/2005гВАС посочва, че ., „Обстоятелството
дали е налице или не прекратяване на наемно правоотношение се преценява от
административния съд, в настоящото производство, предвид недопустимостта на
установителен иск, в какъвто смисъл се е произнесъл и гражданския съд". С
Решение № 1862 от 12.02.20Юг. по адм.д. № 9947/2009г. на ВАС и Решение № 2649
от 22.02.2011г. по адм.д. № 13186/2010г. на ВАС е прието, че заповедта по
чл.80а от ЗДС трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването й,
доколкото липсата на такива е пречка за проверка законосъобразността на
упражненото право на едностранно прекратяване. Следователно, Върховният
административен съд последователно в практиката си приема, че преценката дали е
налице законосъобразно прекратяване на договора,от което да възникне правната
последица на отпаднало правно основание за държане на имота е съществен елемент
от фактическия състав, поради което АО задължително в мотивите си е следвало да
не се ограничала единствено в посока на изброяване на фактологията и то
частично, а да анализира всички направени от жалбоподателя възражения,
подкрепени със съответни доказателства, което същият не е сторил. Единственият факт,
върху който е изградил правните си изводи е изпращането и съответно
получаването по реда на ГПК на писмено едномесечно предизвестие, без да посочи
въз основа на какво е възникнало това право на едностранно прекратяване на
срочен договор. С оглед на горното съдът намира, че атакуваната Заповед е
постановено в противоречие на изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК.
От страна на жалбоподателя не се
правят оплаквания за допуснати нарушения
на административно-процесуалните правила, които да бъдат определени като
съществени и да мотивират неговата отмяна. Съдът споделя разбирането, че
нарушението на процесуалните правила е съществено само тогава, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на
административния орган. Въпреки това , настоящата инстанция намира, че такива
са били допуснати. Макар и с уговорка, съдът споделя становището на АО , че с получаването на предизвестието за
едностранно прекратяване на договора и поканата за доброволно освобождаване на
имота е поставено началото на административното производство, като е изпълнено
задължението по чл. 26 от АПК. Въпреки това, обаче актът е следвало да бъде
постановен при пълно изясняване на фактическата обстановка съгласно
изискванията на чл. 35 от АПК, което АО не е сторил. Въпреки наличието на
висящи правни спорове относно преюдициалния въпрос относно забавата на
кредитора респ. наличието на виновно неизпълнение от страна на наемодателя на
задължения по договора , АО не е спрял производството на основание чл. 54, ал.1
т. 6 от АПК и едва при тяхното приключване е следвало да издаде Заповед от вида
на процесната. С оглед на което е допуснато съществено процесуално нарушение
както на чл. 35 от АПК, чл. 36 от АПК, което е самостоятелно основание за
отмяна на Заповедта, поради ограничение на правото на защита на жалбоподателя в
развилото се административно производство.
Настоящият решаващ състав
приема, че оспорваната Заповед е постановена в противоречие на материално-правните норми и с целта на
закона. Съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за
ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и
структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи
без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо
лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на
заповед на Министъра на отбраната.
Следователно, за
да е налице материална законосъобразност на издадената Заповед за изземване на
имот, държан на отпаднало основание, законодателят предвижда наличието на
няколко кумулативни елемента от ФС: прекратено договорно отношение, въз основа
на което се е държал имота, едностранно писмено уведомление от страна на АО и
получаването му по реда на ГПК от страна на жалбоподателя. Досежно последните
две по делото няма спор. Спорен остава въпроса възникнало ли е право на
едностранно прекратяване на сключен срочен договор за наем между Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА „ВКВПД") като
наемодател и "Шугьр Импекс Трейдинг" ЕООД като наемател.
По аргумент от разпоредбата на чл. 28 от ППЗДС
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите се прилагат субсидиарно
само ако в договора за наем не се съдържат клаузи за прекратяване на
възникналото административно правоотношение. Правилата на ЗЗД, и
по-специално правилото на чл. 236, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗД,
като правила на общ закон, спрямо специалния такъв Закон за
държавната собственост се дерогират, доколкото в последния се
съдържа изрична специална уредба. (в този смисъл са решение №
14389/19.11.2020 г. по адм. д. № 4754/2020 г., ВАС, четвърто
отделение; решение №
12292/06.10.2020 г. по адм. д. № 4128/2020 г. на ВАС, четвърто
отделение; решение №
7566/16.06.2020 г. по адм. д. № 9572/2019 г. на ВАС, четвърто
отделение и др.). В този смисъл Решение № 1710
от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2020 г., В подписаният между
страните договор съгласно чл. 32 Наемодателят може да прекрати едностранно с
едномесечно предизвестие до наемателя,
когато същият не е изпълнил едно от задълженията си по раздел Четвърти, чл.21 от договора.
Конкретно в
настоящия казус, по силата на чл.20, ал.2 от договора наемателя е бил длъжен да
реализира в пълен размер двустранно подписана Инвестиционна програма,
неразделна част от договора - Приложение № 1. Съгласно последната, през
календарната 2020г.-2021г. наемателят следва да извърши инвестиция -
„Профилактика състоянието на покрива" на стойност 210 000 лева. Видно от
Приложение № 1 към договора, в инвестиционната програма не са конкретизирани
дейностите, които жалбоподателят следва да извърши в изпълнение на т.2 от
същата, доколкото формулировката
„Профилактика състоянието на покрива" практически не дава информация за
конкретните видове договорени СМР. След
като наемателят след консултации е
установил, че за да изпълни задължението си е необходимо да се извършат
строителни работи, които предполагат издаване на разрешение за строеж.С писмо
изх. № 170/29.09.2021г. жалбоподателят е уведомил ИА „Военни клубове и
военно-почивно дело", че изпълнението на договорените СМР изисква
"издаването на разрешение за строеж, респективно обследване на сградата по
чл. 176в от ЗУТ и съставянето на технически паспорт на строежа ..., като
наемодателят е приел, че се касае само за текущ ремонт по смисъла на § 5 т. 43
от ДР на ЗУТ- текущ ремонт, при който не се иска издаване на Разрешение за
строеж съгласно чл. 151,ал.1 от ЗУТ, в какъвто смисъл е основното становище на
ответник жалба. След това жалбоподателят
е сезирал Главния архитект на Община В.
Търново, който е припотвърдил становището за необходимост от технически книжа,
които могат да бъдат издадени само по инициатива на собственика, с писмо изх. №
13775/25.10.2021г. наемодателят е отказал такова съдействие на длъжника. На
24.11.2021г. страните подписали Споразумение за изпълнение на дейности по
инвестиционна програма (програмата), неразделна част от договор за наем № Н-7
от 2020 година, с което уточнили работите, които трябва да изпълни наемателя по
инвестиционната програма. С писмо изх. № 216 от 10.12.2021г., към което е приложена
спецификация, съответстваща на уточнените със Споразумението от 24.11.2021г.
СМР, отново е направено запитване до Главния
архитект на община Велико Търново относно правните и фактически действия по
обезпечаване законосъобразното извършване на CMP. С писмо per. № 53-3465-5#4/31.03.2022г. Главният архитект на община
Велико Търново потвърдил, че за
изпълнението на сочените СМР е необходимо Разрешение за строеж, технически паспорт
на строежа и др. документи. Отговорът на Главния архитект е изпратен на
ответника с писмо изх.№ 73/ 12.04.2022г. Междувременно, на 15.04.2022г. с
Покана за доброволно изпълнение нзх.№ 10830/ 14.04.2022г. по изп.д. №
20228090400594 на ЧСИ Силвия Косева на жалбоподателя са връчени Заповед за
изпълнение № 277 от 23.03.2022г. и Изпълнителен лист № 268 от 23.03.2022г.,
издадени по ч.гр.д. № 545/2022г. на PC Велико Търново за дължима според ответника неустойка
за неизпълнение на т.2 от инвестиционната програма по договора. Срещу Заповедта
е подадено възражение срещу заповедта, което поражда задължение наемодателят да
предяви установителен иск по чл.422 от ГПК, по който са постановено гореописаните две съдебни решения на ВТОС и ВТАС ,
които приемат, че неустойка не се дължи,
тъй като неизпълнението на договора от наемателя се дължи на забава на
наемодателя. С писмо изх. № 9400-8385/05.08.2022г. на НИНКН жалбоподателят е
уведомен, че сградата е „част от групова недвижима културна ценност..."което
налага преди извършването на договорените СМР, да се извърши съгласуване с
НИНКН. Предвид информацията от НИНКН
Главния архитект на Община Велико Търново относно режима на опазване на
груповия паметник, посочил, че за извършване на описаните ремонтни работи е
необходимо изготвяне на инвестиционен проект с възложител собственика на имота.
Становището на Главния архитект било изпратено на ИА „ВКВПД" с писмо изх.
№ 112/12.09.2022г., в което жалбоподателят е бил готов да съдейства, при което
отново е бил постановен отказ. Всички така изложени факти и становище се
препотвръждават от изслушаната по делото СТЕ, която не е оспорена от страните и
която съдът цени като обективна и безпристрастна. Вещото лице изрично посочва,
по молбата на ответника по въпроса възможен ли е ремонт на покрива, за който
страните са се споразумели да бъде извършен без подмяна на конструктивни
елементи, без частично възстановяване или укрепване на носещи елементи, без
извършване на СМР , с които първоначално вложени , но вече износени материали,
конструкции и конструктивни елементи се
заменят с нови видове или се извършват нови видове работи, с които да се
възстанови експлоатационната годност , подобрява или удължава срокът на тяхната
експлоатация , заявява изрично, че това е крайно нецелесъобразно, тъй като това
би довело до продължаващи деформации и нарушения на носимоспособността и като
следствие – нарушение на водоплътността на покрива. Вещото лице изрично
посочва, че договорените, подробно специфицирани в Споразумението от
24.11.2021г. и в Спецификацията ремонти работи вкл. Усилване на носещи греди
5%, което означава, че същите представляват основен ремонт., като такъв е
извършен и от самия наемодател към момента на изготвяне на заключението на
вещото лице. Този извод на СТЕ не може да се опровергае с писменото становище изх. № С8-84-543/19.09.2023г. на
Министерство на културата, с което е съгласуван проект за неотложен ремонт на
покрива на Военен клуб – В. Търново. В това становище изрично е посочено, че не
се променя вида на покрива и фасадата с исканите ремонтни дейности и същите са
допустими за изпълнение. Въпреки това въпросът за необходимостта на
инвестиционни книжа и други документи е от компетентността на Главен архитект
при Общината, а не от Министерство на културата. Последното има само съгласувателни
функции в производството по разрешаване на съответните СМР€ Още повече, че и в
този случай кредиторът е бил в забава, тъй като това становище е изискано
значително след връчване на предизвестието на жалбоподателя.
Или в
обобщение за да се приложи нормата на чл.80а от ЗДС следва да се
установи, че имотът, предоставен за управление на Министерство на отбраната се
държи без основание или на отпаднало основание. В конкретния ответникът по
жалбата твърди, че имотът се държи на отпаднало основание - прекратен договор
за наем. Това становище не може да бъде споделено, доколкото, към момента на
изтичане срока на предизвестието за прекратяване на наемния договор не са били
налице предпоставките за прекратяването му, следователно, договорът не е прекратен.
Неизпълнението на инвестиционната програма за периода 2020г./2021г. не е по
вина на жалбоподателя. Съгласно чл.81 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени
във вина. В случая е налице непълнота на договора, която не може да бъде
заместена и от повелителна разпоредба на закона. Следователно, налице е
обективна невъзможност за изпълнение от страна на наемателя, доколкото той до
момента на съставяне на Споразумението от 24.11.2021г. не е знаел какви
дейности трябва да извърши, за да изпълни т.2 от Инвестиционната програма. Наемателят
е предприел всички възможни действия да изпълни задължението си. От описаната
по-горе фактология, обективирана в представените доказателства е видно, че доверителят
ми активно търсел начин да реализира ремонта, но наемодателят отказвал да му
окаже съдействие за снабдяване с нужните книжа. Съгласно чл. 148, ал.4 от ЗУТ
разрешение за строеж се издава на възложителя на строежа, а съгласно чл. 161 от ЗУТ „Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на
строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо
за започване на строителството." Съгласно чл.9 от Наредба № 5 от
28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите единствено собствениците
могат да възлагат изработването на технически паспорти на строежите. Съгласно
чл. 20, за съставяне на технически паспорт на съществуващ строеж се извършва
обследване за установяване на техническите му характеристики, свързани с
изискванията по чл. 169, ал. 1 - 3 ЗУТ. Обследване на съществуващ строеж, освен
в случаите по ал. 1, може да се извърши и по всяко време при експлоатацията му
по желание на собствениците или по искане на контролните органи. Според чл. 25,
ал. 1, обследването на строежите се извършва от лицата по чл. 176в, ал. 1 - 4 ЗУТ , като същото започва с подписване на договор за възлагане между
собственика и лицата по ал. 1 (ал. 2) и завършва с приемане на доклада от
възложителя и съставяне на техническия паспорт (ал. 3). Съгласно чл. 26 от
същата наредба, собствениците на строежа съставят график за изпълнение на
посочените в доклада мерки за поддържане на безопасната експлоатация на строежа
в съответствие с действащите нормативни актове. По същия начин, на основание
чл. 9 от Наредба № 2/22.3.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи,
възложителят или упълномощеното от него лице възлага на проектанта или на
координатора по безопасност и здраве за етапа на проектирането изготвянето на
план по безопасност и здраве и го предоставя на строителя преди откриването на
строителната площадка, а съгласно nap. 1 от ДР, възложител е всяко физическо или юридическо
лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството
на възложител по смисъла на ЗУТ, т.е. собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, или лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на закон. Чл. 8, ал. 1 от Наредба за управление на
строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали
предвижда, че възложителите на СМР и/или на премахването на строежи отговарят
за изготвянето на план за управление на строителните отпадъци. Видно от чл.
151, ал.2 от ЗУТ за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни
зони дори текущите ремонти се изпълняват след съгласуване по реда на Закона за
културното наследство. На още по-силно основание това важи за дейностите,
представляващи основен ремонт и реконструкция. Съгласно чл.83, ал. 1, т.2 от
ЗКН в границите на групови културни ценности строежите се изпълняват след
съгласуване с НИНКН. Съгласуването, видно от чл.71, ал. 1, т.З от ЗКН е вменено
в задължение и съответно е право на собственика, концесионера или ползвателя на
недвижимия имот, но не и на наемателя. Въпреки многократните уведомления от
наемателя до наемодателя, че изготвянето на гореописаните документи са
предпоставките за започване на предвидените в т.2 на инвестиционната програма
дейности, кредиторът така и не предприел действия по снабдяване с тях. Без
изготвянето им изпълнение не би могло да започне, тъй като строежът би бил
незаконен. Кредиторската забава на още едно основание поставило "Шугър
Импекс Трейдинг" ЕООД в обективна невъзможност да изпълни задължението си.
Забавата на кредитора освобождава длъжника от отговорност за неизпълнение.
Последното налага извода, че доверителят ми и към днешна дата не е в неизпълнение,
което може да му се вмени във вина, респективно не са налице основания по чл.32
от Договора. Правилно жалбоподателят посочва, че решението на спора относно
това дали е налице забава на кредитора или не, дава отговор на въпроса
законосъобразна ли е обжалваната в настоящото производство Заповед. Ответникът
счита, че ремонтът на покрива, е текущ по смисъла на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ,
следователно не е необходимо издаване на строителни книжа за извършването му,
това негово становище се опровергава както се посочи по- горе от становищата на
Главния архитект, който е единствен компетентен да посочи вида на ремонта, заключението на СТЕ. От страна на ответник
жалба не беше оборено заключението на вещото лице с валидни и допустими
доказателствени средства, че договорените дейности могат да бъдат извършени
само след изготвяне на конструктивно становище, одобряване на проект и издаване
на разрешение за строеж., Дори самата стойност на предвидената по договора
инвестиция налага извода, че намерението на страните е било да се извърши
именно основен ремонт. Налага се извода, че при ремонта ще бъде засегната
конструкцията на сградата, следователно не се касае за текущ ремонт по смисъла
на ЗУТ, предвид нормата на §5, т.43, б."а" от ДР на ЗУТ. Следователно
СМР, които предвид Споразумението от 24.11.2021г. и състоянието на покрива
трябва да се извършат в изпълнение на т.2 от Инвестиционната програма са с
характеристиките на „Основен ремонт и реконструкция“ по смисъла на §5, т.42 и
т.44 от ДР на ЗУТ и договорените СМР, не попадат в изключенията на чл. 151, ал.
1 от ЗУТ. Както правилно е посочил жалбоподателят при спорен правен въпрос дали
строително-монтажни работи представляват основен ремонт, реконструкция или
текущ ремонт, отговорът почива на преценката дали тези строителни работи
засягат конструкцията на сградата в този смисъл Решение № 3810 от 19.03.2013 г.
по адм. д. № 432/2013г ВАС. Доколкото в настоящото производство въпросът
предвидените СМР засягат ли конструкцията на сградата е изяснен от приетата
съдебно-техническа експертиза, то следва извода, че договореният ремонт е
основен и без съдействието на възложителя не може да бъде извършен. Последното
означава, че е налице забава на кредитора, която изключва отговорността на
длъжника, респективно не са били налице основания за разваляне на договора и
изземване на имота от наемателя. Следователно, към датата на предизвестието жалбоподателят е бил изправна страна и за наемодателя не е
възникнало субективното право едностранно да прекрати договора на основание чл.
32 от него. По въпроса изправна страна
ли е жалбоподателят в правоотношението, основаващо се на Договор за наем на
ресторант № Н - 7 от 04.08.2020г., намиращ се в град Велико Търново,
пл."Майка България" № 1 вече са постановени две съдебни решения, в
които съдилищата приемат, че „Шугьр Имепекс Трейдинг" ЕООД е изправна
страна по договора- Решение № 159 от 04.04.2023г. по гр.д.474/2022г. на ВТОС и
Решение № 133 от 20.07.2023г. по в.гр.д. № 221/2023г. на ВТАпС. Въпреки, че
мотивите на същите няма сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 297 от ГПК - относно
доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор
в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001
г. със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото- същите са индиция за правното значение на така осъщсетвените факти.
Неоснователни са
възраженията на ответната страна, че договореният ремонт е текущ и това се
установявало от факта, че през 2023г. е по покрива на сградата са изпълнени СМР
без издадени строителни книжа. Фактът, че въпреки задължителността на
последните, възложителят и строителят са предприели и изпълнили СМР без
издаването им не налага извода, че те не са необходими. Възможните изводи тук
са, че или ремонтът от 2023г. не е идентичен с договорения между страните в
настоящото производство, или че макар да се касае за основен ремонт, за който
не са издадени строителни книжа, този факт не е констатиран и поради това не е
наложена санкция на възложителя.
Освен това
Заповедта е постановена и в противоречие с целта на закона. Съдът следва да провери дали при издаване на оспорената
заповед е спазен принципът на съразмерност, който в националното
законодателство е закрепен в чл. 6 АПК.
В този смисъл е налице и формирана през годините практика на Върховния
административен съд, например решение № 18 от 4.01.2016 г. по адм. дело № 15769/2014 г. на
трето отделение, решение № 14360 от 19.11.2020 г. по адм. дело № 9176/2019 г.
на четвърто отделение и други. В първото от двете цитирани решения, съдът,
както и в настоящия случай е изследвал конкретните факти по спора, с който е
сезиран и въз основа на тях е направил обоснован извод, че "в конкретния
случай намесата на държавата не е пропорционална на преследваната законна
цел" Направена е препратка и към т. 117 от Решение от
24.04.2012 г. на ЕСПЧ.В решение № 2540 от
21.02.2014 г. по адм. дело № 11958/2013 г. на ВАС, съдът е посочил, че принципът на съразмерност
по чл. 6 АПК
се отнася главно за случаите, при които административният орган действа при
оперативна самостоятелност, защото нормата дава насоките при избора на варианти
за решаване на определен въпрос. По отношение на случаите, при които
административният орган действа при условията на обвързана компетентност,
разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и
ал. 5
следва да се тълкуват, като изискване за спазване целта на закона. При
издаването на заповед по чл. 80а ЗДС,
министърът действа в условията на обвързана компетентност. Поради това
издаденият от него административен акт следва да се прецени на плоскостта на
изискването на чл. 146, т. 5 АПК - дали съответства на целта на закона. В
случай, че той причинява вреди на адресата, явно несъизмерими с преследваната
цел, не би могло да се приеме съответствие с целта на закона - да се защити
държавната собственост. Вредите са винаги конкретни и в този смисъл се
преценяват с оглед спецификата на субекта, който ще ги понесе и останалите
факти и обстоятелства, индивидуализиращи случая. В този смисъл Решение № 1777
от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13214/2020 г.,Настоящата инстанция намира,
че в случая не е спазена целта на закона, тъй като именно с изпълнението й биха
се причинили значителни имуществени вреди на държавата, тъй като за значителен
период от време би се лишила от наемната цена до определяне на нов наемател,
биха се съкратили работни места, биха се намалили приходите от данъци, като за
наемодателят остава правото да поиска от длъжника – наемател да заплати
направените от него разходи по укрепване на покрива.
При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски, за които е
представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК – д.т. в размер на
50 лева, възнаграждение за вещо лице 300 лева и заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лева или общо 3350- три хиляди триста и
петдесет лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, осми състав на
Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
ШУГЪР ИМПЕКС ТРЕЙДИНГ ЕООД чрез адв. Г.Н.,***, Заповед № ЗС-1/5.1.2023г. на
Министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване от
жалбоподателя на недвижим имот, намиращ се в гр. В. Търново, пл.“Майка
България“№ 1.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната да
заплати на ШУГЪР ИМПЕКС ТРЕЙДИНГ ЕООД,гр.В.Търново,ул. Магистрална № 5 разноски
в производството в размер на 3350- три хиляди триста
и петдесет лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ