Решение по дело №30/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1589
Дата: 14 април 2015 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20151200800030
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 9 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение

Номер

4

Година

26.2.2010 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

01.20

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Емилия Присадова

Секретар:

Недялка Кокудева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Емилия Присадова

дело

номер

20095400100145

по описа за

2009

година

и за да се произнесе,взе предвид:

Производството е по ТЗ.

Ищецът Ш. Ш.,граждани на Израел,твърди в исковата молба,насочена срещу “. И. Е. със седалище и адрес на управление в Г.С.,че с едноличния собственик на капитала на това дружество-господин Ц. Л. Л. ,са работили заедно във фирма в Израел;че след проведен между тях разговор през 2005г. , по време па който ищецът е бил информиран от г-н Л., че последният ще инвестира в България,е бил поканен за главен мениджър в неговата фирма;че приел това предложение и в края на 2005 година пристигнал в България;че в изпълнение на уговорката помежду им, като физическо лице ищецът е бил натоварен от “. И. Е. / с първоначално седалище и адрес на управление в Г.Пловдив,променени впоследствие в Г.С./ да представлява и управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение. Ищецът твърди и че при уреждане на отношенията между тях за управление на дружеството,е било постигнато съгласие по всички съществени условия на договора за прокура - права, задължения, вкл. и за дължимото месечно възнаграждение в размер на 3350 евро или съответната му левова равностойност;че в изпълнение на договора и на основание чл.21 ал.1 от ТЗ, упълномощителната сделка била извършена в законовоопределената форма - писмено с нотариално заверени подписи и че учредената прокура била заявена от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на ищеца като прокурист и с решение № 351/16.01.2006 год. това обстоятелство е било вписано по ф.д.№.../2005год с решение на Окръжен съд-Пловдив.

Ищецът твърди още,че в периода януари 2006 год. - ноември 2007 год. изпълнявал възложените му правни действия отговорно и в интерес на търговеца;че управлявал дружеството и представлявал търговеца пред административни органи, банки, съдебни институции, физически и юридически лица;че в съответствие с издаденото от гл.архитект на Община С. разрешение за строеж №53/21.03.2006г. - като прокурист и генерален мениджър, организирал и контролирал строителството на обект „М. с. — апартаменти, магазини и офиси" в УПИ I-10091 за хотел апартаментен тип, кв...., м.К. в землището на Община С.;че по този повод бил изготвен и представен пред обслужващата банка „Бизнес план",в който план в изчислените месечни разходи за организация и управление на строителството,е било включено и неговото възнаграждение в размер на 3350 евро. Въпреки това,твърди ищецът, в определени месеци дружеството не му изплащало договорените суми в пълния им размер,което може да се види и от извлеченията по банковите му сметки,приложени към ИМ - за периода февруари - септември 2006 год. /за 8 месеца/ натрупаното задължение е в размер общо на 10 800 евро,в която връзка многократно е разговарял с едноличния собственик на дружеството г- н Ц.Л. Л. - за превеждане на дължимите суми, но той твърдял, че бюджетът в момента е недостатъчен и трябва да изчака и не е направил никакви плащания по натрупаното до края на 2006 год. задължение. Ищецът твърди още,че междувременно по повод покупка на автомобил на лизинг от негова страна, с търговеца-ответник подписали споразумение от 06.12.2006год., с което той поел задължението да заплаща вноските по лизинговия договор, като дължимите от купувача-ищеца сега, суми, се удържат от месечната му заплата. Въз основа на това споразумение през следващите месеци дължимото месечно възнаграждение му било изплащано чрез банкови преводи в размер, намален със съответната сума за лизинговата вноска, застраховки и други такси към лизингодателя.

В исковата молба се твърди и че през август и септември 2007 год., едноличният собственик не е превел в сметките на дружеството необходимите средства за издръжка на фирмата, вкл. и възнаграждение за ищеца,за което забявяне отново бил уведомен ЕСК г - н Ц.Л. Л. - за натрупаните задължения към ищеца и затова, че липсата на средства затруднява изплащането на дължими лихви по кредити на дружеството, заплати на работници, наем на офис, задължения към мобилни оператори и други. След този разговор, с преводи от 18.10.2007 год. и от 01.11.2007 год.,възнаграждение за месеците август и септември 2007 год.му било изплатено.

Пак според твърденията в ИМ,на 28.11.2007 год. ЕСК на ответното дружество - г-н Ц.Л.Л., извикал ищеца на среща и го уведомил, че няма нужда от неговите услуги и че по този начин-без предварително предупреждение, считано от 01.12.2007 год. ,дейността му по управление па “. И. Е. Г.С. била прекратена. След прекратяване на задълженията му като прокурист и генерален мениджър, едноличния собственик на капитала на дружеството се задължил да предприеме необходимите действия за заличаване на прокурата и до 15 декември 2007 год. да му изплати дължимите до момента суми,включително заплати за м.октомври и м.ноември 2007 год., обезщетение за неизползван отпуск за 2006 год. и 2007 год.,обезщетение при прекратяване на договора и такова за липса на предизвестие. Направен бил баланс на задълженията, които към 01.12.2007 год. възлизат общо на 31274 евро (или 61166.63 лева),който баланс бил изпратен наг-н Ц. Л. Л. на 04.12.2007 год.по електронна поща,препратено по-късно /на 09.01.2008 год./ и чрез техническия му сътрудник - тъй като не последвал никакъв отговор и не се извършили никакви плащания.Според този баланс, при прекратяване на договора за прокура и въз основа на изготвена справка по извлеченията от банковите сметки на ищеца,към момента на депозиране на ИМ ответното дружество му дължи следните суми:

-сума в размер на 21122.96 лева /равностойността на 10800 евро/,представляваща дължими разлики за възнаграждение за периода февруари-септември 2006 год. /8 месеца х 1350 евро/;

-сума в размер на 11230.38 лева /равностойността на 5742 евро/,представляваща дължимо възнаграждение за м.октомври и м.ноември 2007 год. /2месеца х 2871 евро, след приспаднати удръжки за лизингови вноски в размер на 479 евро/месец/;

-сума в размер на 8339.66 лева /равностойността на 4264 евро/,представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2006 и 2007 години;

-сума в размер на 6552.03 лева /равностойността на 3350 евро/, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие;

-сума в размер на 13377.88 лева /равностойността на 6840 евро/,представляваща обезщетение при прекратяване на договора за прокура;

-сума в размер на 544.40 лева /равностойността на 278 евро/, представляваща стойността на самолетния билет до И.

Според ищеца ответникът-търговец виновно не е изпълнил задължението си да изплати в уговорения срок – до 15.12.2008 год., дължимото възнаграждение по договора за прокура - общо в размер на 32 353.34 лева, представляваща разлики за заплати за периода февруари - септември 2006 год. в размер на 21 122.96 лева /равностойността на 10800 евро/ и заплати за м.октомври и м.ноември 2007 год. в размер на 11 230.38 лева /равностойността на 5742 евро/,затова той е претърпял и вреди в размер на 8459.10 лева,за който размер е приложил справка.

Ищецът твърди,че тъй като въпреки многократните разговори и покани, отправяни до едноличния собственик на капитала на “. И. Е. Г.С. и тъй като до момента на депозиране на ИМ ,ответникът-търговско дружество, не е предприел действия доброволно и с грижата на добрия търговец да уреди задълженията си - да му заплати стойността на дължимото възнаграждение по управление на дружеството,както и др.дължими му възнаграждения,с изложените твърдения е обосновал правния интерес от предявяване на иска,като моли съдът да постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати сумите,както следва:

1/ дължимото възнаграждение по договор за прокура общо в

размер на 32 353.34 лева,представляващо разлики за заплати за периода февруари -септември 2006 год. в размер на 21 122.96 лева /равностойността на 10800 евро/ и заплати за м.октомври и м.ноември 2007 год. в размер на 11 230.38 лева /равностойността на 5742 евро/;

2/ в размер на 84 59.10 лева,представляваща обезщетение

за забава върху тази горната сума от 323 53.34 лева - за периода от 15.12.2008 год. до завеждане на иска;

3/в размер на 8 339.66 лева /равностойността на 4264 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2006 и 2007 години;

4/в размер на 6552.03 лева /равностойността на 3350 евро/, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие;

5/ в размер на 13 377.88 лева /равностойността на 6840 евро/, представляваща обезщетение при прекратяване на договора за прокура;

6/в размер на 544.40 лева /равностойността на 278 евро/, представляваща стойността на самолетния билет до Израел.Претендират се и разноски,за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Исковете се поддържат изцяло лично и чрез пълномощника А.Д.К..

Ответникът,призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК,не е депозирал отговор на ИМ,не е взел становище по исковете,по доказателствата,не е представил такива,не е направил доказателствени искания.В с.з. не е изпратил представител.

След обсъждане на твърденията на ищеца и след преценка на доказателствата,съдът счита за установено по делото,че в лицето на ищеца- физическо лице ,от страна на ответника-търговец,е била учредена прокура по реда на чл.21- чл.25 ТЗ.Тя е била надлежно вписана в търговския регистър със съдебно решение /тогава по реда на ТЗ/ от 16.01.2006 год.,като от данните по делото – двустранно подписано споразумение на л.25,е видно,че всъщност дейност по мениджмънт /управление и организация на стопанската дейност ,на бизнеса – вж.Съвременен тълковен речник на бълг.език –ІІІ изд./ ,ищецът е осъществявал от м.ноември 2005 год..Съгласно чл.21 ал.1 ТЗ,прокуристът управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение.Упълномощаването е било извършено с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите / на л.6/,както изисква ТЗ.Няма оспорване,че действително дейност по учредената и възложена прокура е извършвана.

В случая ответникът не е подал писмен отговор и не е оспорил ищцовите твърдения,затова съдът приема за доказани по делото тези твърдения,а съгласно тях: договореното месечно възнаграждение е било в размер на 3350 евро;че за месеците октомври и ноември 2007 год. е останало неизплатено такова възнаграждение в размер общо на 5 742 евро /или 11 230.38 лв./ – след приспадане на лизинговите вноски,които ответникът-търговец и упълномощител по прокурата,е заплащал за закупен от ищеца-прокурист личен автомобил на лизинг,за каквото заплащане и съответно приспадане е налице споразумение между тях /на л.25 по делото/;че за периода м.февруари-м.септември 2006 год. ответникът не е заплатил на ищеца възнаграждение в размер общо на 10 800 евро или 21 122.96 лв.; че между страните е имало уговорка за заплащане на обезщетение при неползване на полагащ се платен отпуск и че ответникът е дължал,но че не е заплатил на ищеца такова обезщетение в размер на 4264 евро /или 8 339.66 лв./ - за неползван такъв от 28 дни общо за 2006 и 2007 год.;че е имало уговорка между тях за заплащане и на обезщетение за неспазване на предизвестие при прекратяване на прокурата – в размер на 3350 евро или 6 552.03 лв.;че е имало уговорка за заплащане на обезщетение и при прекратяване на прокурата – в размер на 6840 евро или 13 377.88 лв.,както и на билета за връщане на ищеца в Израел – в размер на 278 евро или 544.40 лв..

Поради липсата на оспорване от страна на ответника и на представените от ищеца доказателства,съдът приема за доказано от представените от последния счетоводни справки-извлечения от неговата банкова сметка,споразумение,изготвен от ищеца баланс и справки,че незаплатените суми за възнаграждение за посочените периоди от време ,вкл. и след приспадане на платени от ответника лизингови вноски,са в размерите,посочени от ищеца.

А щом е така,съдът прави правни изводи,че предявените на основание чл.21 ТЗ искове са основателни и доказани и че ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираните по тях суми,т.е. съдът намира за доказан и основателен иска за заплащане на сумите 21 122.96 лв. –неизплатено възнаграждение за периода м.февруари-м.септември 2006 год.;11 230.38 лв. –неизплатено възнаграждение за м.октомври и м.ноември 2007 год.;8 339.66 лв. обезщетение за неползван отпуск през 2006 и 2007 год.;6 552.03 лв. – обезщетение за недадено предизвестие;13 377.88 лв. обезщетение за прекратяване на прокурата и 544.40 лв. стойността на самолетен билет от България до Израел.

Тъй като задължението за възнаграждение е парично такова и се е дължало ежемесечно,съдът приема наличие на забава в плащането му за процесните периоди от време и тъй като ищецът претендира обезщетение за тази забава,съдът счита,че е основателен и доказан и иска му за сумата 8 459.10 лв.- съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД при забава в изпълнението на парично задължение,длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.Пак поради липса на оспорване от страна на ответника,съдът приема доказаност на този иск и по размер – при липса на оспорване ,не се назначи вещо лице за изчисляването му.

Съгласно чл.25 ал.1 ТЗ упълномощаването на прокуриста се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър.Вярно е,че по делото няма данни за такова оттегляне,но от обстоятелството,че прокурата е прекратена и това е вписано в търговския регистър – видно от УАС от АВп. На л.10/,следва извод,че оттегляне на упълномощаването от страна на ответника-търговец действително има и при липса на оспорване от негова страна твърдението на ищеца за момента на това оттегляне,съдът приема за доказано това твърдение – прекратяването на прокурата е от 01.12.2007 год..Не е оспорено и поради това се явява доказано и твърдението за липса на предизвестие за прекратяването,както и за наличие на уговорка между страните за изплащане на обезщетение при недадено предизвестие,както и на обезщетение за прекратяване на прокурата. А щом има прекратяване на прокурата и уговорки за заплащане на такива обезщетения,то доказан и основателен се явява и иска за съответните суми – 6 552.03 лв. и 13 377.88 лв.,както и за стойността на самолетния билет – за 544.40 лв./към с.з. тази стойност е по-висока,но претенцията по ИМ в тази част не е променена/.Затова исковете и в тези части следва да се уважат.

При този изход на спора,на основание чл.78 ал.1 във вр. с чл.80 ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски в размер на 6 826 лева.

Водим от горните съображения и на посочените основания,Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Ф. И. Е. със седалище и адрес на управление в Г.С.,бул.”. 90,представлявано от Е. Ц.Л.Л., ДА ЗАПЛАТИ на Ш. Ш.,гражданин на Израел,пребиваващ в РБ,със съдебен адрес по делото Г.С.,бул.”. № 26-А.Д. К.,сумите:32353.34 /тридесет и две хиляди триста петдесет и три лв. и 34 ст./ лева,представляваща неизплатено възнаграждение по договор за прокура за периода февруари -септември 2006 год. и за м.октомври и м.ноември 2007 год.;8 459.10 /осем хиляди четиристотин петдесет и девет лева и 10 ст./ лева,представляваща обезщетение за забава в изплащането на тези суми за периода 15.12.2008 год. – 10.10.2009 год.; 8 339.66 /осем хиляди триста тридесет и девет лв. и 66 ст./лева,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2006 и 2007 години; 6 552.03 /шест хиляди петстотин петдесет и два лв. и 03 ст./лева,представляваща обезщетение за неспазено предизвестие;13 377.88 /тринадесет хиляди триста седемдесет и седем лв. и 88 ст./лева, представляваща обезщетение за прекратяване на договора за прокура;544.40 /петстотин петдесет и четири лв. и 40 ст./ лева, представляваща стойността на самолетния билет до Израел и разноски в размер на 6 826.00 /шест хиляди осемстотин двадесет и шест/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: