№ 33
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500880 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
С жалба вх. № 5202/19.11.2021 год. по описа на ЧСИ Васил Недялков рег. № 864 с
район на действие СОС длъжникът по изп. дело № 20158640400187 Д. М. Б. от гр. Б. е
обжалвала разпореждане от 01.11.2021 год. на съдебния изпълнител, с което същият е
отказал да прекрати изпълнението, съответно е отказал да вдигне възбраната на следния
недвижим имот: 1/6 идеална част от собствен имот на длъжника, представляващ едноетажна
масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв.м., построена въз основа на отстъпено
право на строеж в поземлен имот с идентификатор 05815.306.682 в кв. 50 по регулационния
план на курорт „З.“, община Б., поради несеквестируемост, съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя по делото.
Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното
дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :
Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от
длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител,
обективирани в разпореждане от 01.11.2021 год., с което е отказал да прекрати
изпълнението и да вдигне възбрана, наложена върху 1/6 ид.ч. от описания недвижим имот,
находящ се в гр. Б., курорт „З.“, при посочени граници и съседи. Твърденията на
жалбоподателката, че е налице насочване на изпълнението върху несеквестируемо
1
имущество, обуславят правото й на жалба, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК.
Софийският окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по
делото доказателства, прие следното:
ЧСИ е насочил изпълнението върху имущество на длъжника – 1/6 ид. част от
описания по-горе недвижим имот, находящ се в гр. Б., като е разпоредил вписването на
възбрана върху имота. По делото съдебният изпълнител не е насрочил и извършил опис на
недвижимия имот.
Налагането на възбрана въз основа на разпореждането на ЧСИ от 04.10.2021 год.
върху идеална част от имот на длъжника обезпечава изпълнението и не е същинско
насочване на изпълнение върху имуществото на длъжника. С възбраната се предотвратява
отчуждаването на имот, което би затруднило удовлетворяване на взискателя и намаляване
на имуществото на длъжника. В хода на изпълнителното производство се събират
доказателства за имущественото състояние на длъжника, като се изискват справки за
притежавани от него имоти, МПС, акции и дружествени дялове, семейно положение и др.
Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК /т.1/
принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с
налагането на запор или възбрана върху този обект, като налагането на запор или възбрана
върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими. С
оглед това следва да се приеме, че несеквестируемостта не е пречка за налагане на възбрана.
Допустим е и описът на непотребими вещи, но е забранено осребряването им и поради това
при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън
от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на
лице, което не се числи към домакинството на длъжника, само ако не се намери такова лице
и длъжникът отсъства. Налагането на възбрана върху непотребимата вещ – недвижим имот
в случая, не означава, че върху имота непременно ще бъде проведено принудително
изпълнение, още повече, че към този момент съдебният изпълнител няма как да разполага с
информация дали конкретният имот е несеквестируем. Този въпрос подлежи на изясняване
в хода на изпълнителното производство и може да се обжалват последващите действия,
които именно биха нарушили твърдяната несеквестируемост, доколкото
несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането
на възбрана върху имота обаче е допустимо, по изложените по-горе съображения.
Възбраната върху имота не е несъвместима с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава.
Тъй като не е извършено същинско изпълнително действие върху несеквестируемо
имущество, жалбата е неоснователна.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5202/19.11.2021 год. по описа на ЧСИ
Васил Недялков рег. № 864 с район на действие СОС, подадена от длъжника по изп. дело №
20158640400187 Д. М. Б. от гр. Б. срещу разпореждане от 01.11.2021 год. на съдебния
изпълнител, с което същият е отказал да прекрати изпълнението и да вдигне възбрана върху
следния недвижим имот: 1/6 идеална част от собствен имот на длъжника, представляващ
едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв.м., построена въз основа на
отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор 05815.306.682 в кв. 50 по
регулационния план на курорт „З.“, община Б., поради несеквестируемост, съгласно чл. 444,
т. 7 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3