Решение по дело №366/2019 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е № 27

Гр. Сливница, 17.07.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд - гр. Сливница, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:                                            

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 366 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателят „Ф. ..“ ЕООД, с ЕИК …., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.“М. л. – з.“, ул.“М.“ № . офис А … представлявано от управителя М.Б.С., обжалва наказателно  постановление № 003/13.06.2019 г., издадено от А.Г.- председател на Държавната комисия по хазарта, с което за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 4 от Закона за хазарта, за това, че на 19.12.2018 г. в игрална зала с адрес в гр. Сливница, област София, ул.“Константин Величков“ № 1, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Ф. …“ ЕООД с удостоверение за издаден лиценз № 000030-13342/29.10.2018 г. на ДКХ, е допуснато лицето Г.И.Л., с ЕГН ********** без документи, удостоверяващи неговата самоличност (лична карта, паспорт, свидетелство за управление на моторно превозно средство), поради което и на основание чл. 110 ал. 1 от ЗХ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят поддържа, че административнонаказващият орган не е изследвал въпроса дали нарушението е извършено виновно. Изтъква, че при влизането си в изгралната зала лицето И. Л. е представил лична карта за удостоверяване на самоличността си на служителите, но последните нямат задължение да следят дали срокът на валидност на документа е изтекъл. Според жалбоподателя целта на забраната в игралните зали да не се допускат лица без документи за самоличност е гаранция за недопускане на непълнолетни лица. Счита, че при липсата на елемент от обективната страна на състава, не е налице извършено административно нарушение. При тези съображения моли атакуваното НП да бъде отменено. Претендира разноски, за които представя списък.

Административно наказващия орган в лицето на ДКХ изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин санкционираното нарушение, като изтъква, че съгласно ЗБЛД изтеклият срок на валидност на съответиня документ, се приравнява на липсата на такъв, тъй като не би могъл да идентифицира самоличността на лицето, което го е представило. При тези съображения моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно нарушение № 001363/003 от 15.01.2019 г. наказателно постановление № 003/13.06.2019 г., издадено от А.Г.- председател на ДКХ, констативен протокол № 006908/19.12.2018 г., удостоверение за издаден лиценз № 000030-13342/29.10.2018 г. на ДКХ, удостоверение за издаден лиценз № 000030-4063/02.04.2019 г. на ДКХ, заповед № П - 928/14.12.2018 г. на ДКХ, както и показанията на свидетеля С.И.В.), намира следното:

На 19.12.2018 г. св. Стоянов на длъжност инспектор в ДКХ съвместно със служител на ОДМВР извършили проверка в игрална зала с адрес в гр. Сливница, област София, ул.“Константин Величков“ № 1, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Ф….“ ЕООД с удостоверение за издаден лиценз № 000030-13342/29.10.2018 г. на ДКХ. Проверяващите изискали документи за самоличност на присъстващите в залата и установили, че на едно от лицата личната карта била с изтекъл срок на валидност. Тогава присъстващият на проверката инспектор от ОДМВР – София се обадил на служители в РУ – гр. Сливница, които отвели лицето в сградата на районното управление за установяване на самоличността му, където било установено, че това е Г.И.Л.. За констатациите от проверката бил съставен  констативен протокол № 006908/19.12.2018 г. За така установеното нарушение бил съставен АУАН № 001363/003 от 15.01.2019 г. Въз основа на него било издадено НП № 003/13.06.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административнонаказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.   

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение. По отношение на юридическите лица и ЕТ, според разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи може да бъде налагана имуществена санкция за неизпълнение на задълженията към държавата, или общината при осъществяването на тяхната дейност, доколкото същите не могат да изразяват воля и следователно да осъществяват виновни действия, или бездействия.

В хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът и наказателното постановление са издадени от органи с материална компетентност. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административнонаказания. Не е налице е вътрешна противоречивост в акта или в наказателното постановление, описаното съставлява административно нарушение по посочените административно наказателни разпоредби. Описанието на нарушението и в акта и в атакуваното НП е пълно изчерпателно и ясно, посочена е релевантната нарушена административна разпоредба.

По същество се доказа от събраните по делото доказателства, че именно жалбоподателят на посочените време и място е извършил посоченото нарушение, като е допуснал до игралната зала лице с документ за самоличност, чийто срок на валидност е изтекъл, което съставлява соченото от обективна страна нарушение по чл.45, ал.2, т.4 ЗХ.

Същевременно съдът констатира, че е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН. При разглеждане на въпроса дали е формално извършеното нарушение, дали същото е малозначително, каква е неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, съдът намира, че в конкретния случай по делото са налице данни жалбоподателя да е осъществил нарушение, от което не е настъпил вредоносен резултат и деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни деяния. В съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълкувателно наказателно дело № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съдът следва да осъществи контрол по законосъобразност относно липсата на произнасяне в процесното наказателно постановление по отношение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение само административнонаказващият орган има правомощията да преценява дали нарушението е маловажен случай или не. Съдебната инстанция, обаче, прави проверка за законосъобразност на преценката на наказващия орган по чл.28 ЗАНН. Предвид цитираното Тълкувателно решение на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В процесното наказателно постановление административнонаказващият орган изобщо не е обсъдил приложението на чл.28 ЗАНН, макар че е бил длъжен да го направи в изпълнение на нормата на чл.53, ал.1 от ЗАНН.

В дадения случай жалбоподателя чрез назначените от него служители е осъществил контрол за това, че лицето Григор Любенов при посещението си в игралната зала е представил на служителите зала документ за самоличност, който обаче е с изтекъл срок на валидност. Следователно налице е формално неизпълнение на законовите изисквания. Този факт не се отрича и от жалбоподателя. Изискването за наличие у посетителите на документи за самоличност не е самоцелно посочено от закона. Законодателната идея на нормата на  чл.45, ал.2, т.4 ЗХ е ограничаване достъп на ненавършили пълнолетие лица до играните зали, предоставящи хазартни развлечения. Вярно е, че законодателят е инкорпорирал в нормата на чл.110, ал.1 ЗХ по - висока степен на обществена опасност на деянията, които са в противовес на разпоредбата на чл.45, ал.2, т.4 ЗХ. Но този законодателен смисъл не следва да се генерализира и не изключва възможността съда да издирва и изследва в пълнота фактите релевантни за разрешаване на отнесени пред него спор. Това следва и от контекста на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК. В този смисъл съдът изследва и решава всички въпроси, от които зависи изходът на делото. С извършването на проверка за наличието на документ за самоличност у лицето Г. Л., напълно е постигната целта на закона. С ограничаването на проверката от страна на служителя само до формалното наличие на документа за самоличност, без изследването на неговия срок на валидност, не е застрашен установения с Конституцията правов ред, права на гражданите, собствеността, или други интереси, защитени от правото. Това не е довело до вредни последици. Деянието е с несравнимо по-ниска обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от този вид, тъй като се касае за лице, което формално притежава материалния носител на документа за самоличност. Не се оправдава заложената от законодателя цел с налагането на несъразмерно тежка санкция за дружеството жалбоподател, поради пропускът на служителя в игралната зала да провери срока на валидност на документа, особено след като липсват каквито и да било вредни последици и не е налице дори хипотетична опасност от застрашаване на регламентираните със ЗХ обществени отношения. Нарушението е извършено е за първи път. Същото е формално и от него не са настъпили съставомерни последици. Разпоредбата на чл.28 ЗАНН се прилага както за резултатните, така и за формалните нарушения. Това е така, защото формалните нарушения не са изключени изрично от законодателя в нормата на чл.28 ЗАНН. Такова разграничаване не е направено и в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълкувателно наказателно дело № 1/2005 г. на общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България. С оглед на изложеното, били са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН и административнонаказващия орган не го е приложил. Като не е сторил това, органът е нарушил изискването по чл.53, ал.1 от ЗАНН и е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора, съдът дължи произнасяне и по възможността за присъждане на разноски в административнонаказателните производства, която е изрично уредена с изменението на чл.63, ал.3 ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 г. в сила от 03.12.2019 г. Съгласно цитираната разпоредба в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В АПК обаче не е посочен моментът, до който може да бъде направено искане за присъждане на разноски, нито начинът по който става това и за тези неуредени въпроси е посочено, че субсидиарно се прилага ГПК, т.е. АПК препраща към ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Въз основа на цитираните законови текстове и съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК, става ясно, че искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такова искане е направено в посочения срок. Съдът намира за основателно противопоставеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като претендираният размер от 900 лева не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Поради това съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 440 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение съобразно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 003/13.06.2019 г., издадено от А.Г.- председател на Държавната комисия по хазарта, с което за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 4 от Закона за хазарта, за това, че на 19.12.2018 г. в игрална зала с адрес в гр. Сливница, област София, ул.“Константин Величков“ № 1, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Ф. ..“ ЕООД с удостоверение за издаден лиценз № 000030-13342/29.10.2018 г. на ДКХ, е допуснато лицето Г.И.Л., с ЕГН ********** без дуконети, удостоверяващи неговата самоличност (лична карта, паспорт, свидетелство за управление на моторно превозно средство), поради което и на основание чл. 110 ал. 1 от ЗХ на „Ф. .“ ЕООД, с ЕИК ….., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.“…. – ..“, ул.“…“ № .., офис А ., представлявано от управителя М.Б.С., е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Държавната комисия по хазарта, със седалище гр. София, бул.“А.. И. Е. Г.“ № .., представлявана от председателя Г. И. Й., да заплати на „Ф. …“ ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к.“….“, ул.“М.“ № ., офис А .., представлявано от управителя М.Б.С., чрез пълномощника му адв. Т.., сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща  направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението, може да се обжалва пред Административен съд София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: