Р
Е Ш Е
Н И Е № 77
гр. Пловдив 16.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:
Елена Арнаучкова
Членове: Величка Белева
Пламен
Чакалов
при
секретаря К. Ш. като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 2170 по
описа на 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №2331/16.06.2011г. на Пловдивския районен
съд, ІІІ-ти бр. с. постановено по гр. д. №1684/10г., с което се отхвърля
предявеният от Д.Г.Б., ЕГН ********** против П.М.У., ЕГН ********** иск за
промяна в постановените с Решение № 397 от 10.01.2008г. по описа на ПРС, ІІІ
брачен състав, влязло в сила на 01.03.2008г. мерки относно родителските права
спрямо детето М.П.У., ЕГН **********.
Жалбоподателят Д. Г. Б. моли съда да отмени решението
на районния съд и постанови друго, с което уважи исковете. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна П. М. У. не взема становище по
жалбата.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от приложеното бр. д. № 1125/07г. по
описа на ПРС, ІІІ бр. с. се установява, че страните по делото са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с решението по посоченото дело, като съдът е одобрил
постегнатото между съпрузите споразумение, по силата на което родителските
права по отношение на детето М. П. У. са предоставени на бащата П.У., като
майката Д.Б. следва да заплаща месечна издръжка за детето М. У. в размер на 70
лв.
За да иска изменение на мерките, относно
упражняването на родителските права ищцата, тук жалбоподателка, твърди, че са
се изменили обстоятелствата, при които са постановени тези мерки при развода
между родителите. Това изменение се изразява в затруднения за бащата да води
детето на детска градина в съседно село Иван Вазово; другото им дете, което
живее при майката страда от раздялата си със сестричката си; от месец декември
2009г. М. живее в дома на майка си.
С оглед установяване на твърденията в исковата молба
са разпитани двама свидетели, приети са социални доклади и писмени
доказателства. В представения социален доклад се сочи, че детето живее при
майка си и посещава училище в гр. Пловдив. Това обстоятелство се установява и
от неоспореното удостоверение № 273/07.06.2011г. издадено то СОУ „Св. Кл.
Охридски”. От показанията на свидетелката С.Б., се установява, че детето М.
живее при майка си от края на 2010г. и е ученичка в първи клас в училище
„Климент Охридски” в гр. Пловдив, в което училище учи и братчето ú Г..
Съдът кредитира показанията ú, въпреки възможната заинтересованост,
предвид обстоятелството, че е майка на жалбоподателката, защото те
съответствуват на социалния доклад, изготвен и приет пред въззивния съд, а също
така и на представеното удостоверение, издадено от СОУ „Св. Климент Охридски”,
гр. Пловдив. Тези констатации не се опровергават от показанията на свидетеля М.
Д., тъй като неговите показания не съдържат данни за периода от постановяване
на първоинстанционното решение до настоящия момент.
Изложеното налага извода, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на нормата на чл. 51, ал.4 във връзка с чл. 59, ал.9 СК, при които са постановени мерките относно упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете М.. Това изменение, преценено с оглед
интересите на детето, което трайно е заживяло в дома на майка си и където живее
и нейния брат, учи в същото училище, в което учи и брат ú, обосновава
изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение
на малолетната М., определени с решението по брачното дело, като се постанови
упражняването на родителските права по отношение на детето М. да се упражняват
от майката, а на бащата ще се определи режим на лични контакти с детето всяка
първа и трета седмица от месеца от 08.00часа до 20.00 часа в неделя и един
месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.
С предоставяне упражняването на родителските права
на М. на майката следва да се определи издръжка, която бащата ще заплаща за
това дете. При определяне на нейния размер съдът съобрази обстоятелството, че
бащата заплаща издръжка за сина си Г. в размер на 100лв. и има и трето дете, за
което също е задължен да го издържа. Ето защо и предвид декларирания доход от около
431лв. на месец следва да се определи месечна издръжка в размер на 70лв., който
размер е необходим и възможен за издръжката на детето М. и е над законово
определения минимум, посочен в нормата на чл. 142, ал.2 СК. Останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката, за която остават и ежедневните грижи
по отглеждане и възпитание на детето.
Тази издръжка следва да се присъди от подаване на исковата молба -
09.02.2010г. платима до 20-то число на текущия месец до настъпване
на законна причина за изменение или прекрятаване, ведно със законната лихва от 21-во
число на текущия месец до окончателното ú изплащане.
Като е отхвърлил изцяло претенциите районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като се постанови
друго, с което се уважат исковете по начина
и в размерите посочени по – горе.
С оглед уважаване на исковете въззиваемият следва да
се осъди да заплати на жалбоподателката 770.50лв. разноски, а по сметка на ВСС
държавна такса в размер на 100.80лв.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2331/16.06.2011г. на Пловдивския районен
съд, ІІІ-ти бр. с. постановено по гр. д. №1684/10г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето М. П.У., ЕГН ********** на майката Д.Г.Б., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М.П.У.с, ЕГН **********
при майка ú Д.Г.Б..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П.М.У. с
дъщеря си М.П.У. всяка първа и трета седмица от месеца от 08.00часа до 20.00
часа в неделя и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск
на майката.
ОСЪЖДА П.М.У.,***, Пловдивска област (дом М.У.) да
заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря М.П.Узунова с, ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.Г.Б., ЕГН ********** в размер на 70
(седемдесет) лева месечно считано от 09.02.2010г., платима до 20-то
число на текущия месец, ведно със законната лихва от 21-во число на
месеца, за който се дължи издръжката до окончателното ú изплащане, а на Д.Г.Б.,***
сумата 770.50 (седемстотин и седемдесет) лева разноски, както и по сметка на
Висш съдебен съвет държавна такса в размер на 100.80 (сто лева и осемдесет
стотинки).
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховния касационен съд
Председател:
Членове:1.
2.