№ 1079
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110209855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на „ХХХХХХ,
ЕИК121596024, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2500 лв.
Недоволно от ЕФ е останало санкционираното дружество, което го обжалва в срок чрез
пълномощника си адв. Д.. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че
за нарушения на чл. 10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата не може да се издават елктронни
фишове. Релевира доводи, че не посочена датата на издаване на електронния фиш. Сочи, че
не е ясно кой административен орган е издал процесния електронен фиш. Поддържа, че в
качеството си на ползвател на услуга дружеството е спазило всички указания за
експлоатация на бордовото устройство и същото е били включено през цялото време на
движение на ППС, като не е имало индикация, че то не работи. Поддържа, че не е
изследвана причината, поради която не са получени данни за процесния сегмент. Навежда
аргументи, че не е обсъден въпросът за наличието на вина на санкционирания субект.
Изразява становище, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение на чл. 102,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Моли Електронния фиш да бъде отменен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д., която
поддържа жалбата и представя писмени бележки. Пледира за отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Д. с пълномощно по
1
делото. Представителят на въззиваемата страна пледира за потвърждаване на обжалвания
акт като правилен и законосъобразен. Изразява становище, че нарушението е безспорно
доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 23.04.2021г., в 11:51 часа, е установено движение на ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ,
регистрационен номер ХХХХХ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси
2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой 5 оси, с обща допустима
максимална маса на състава 44000, в община Столична. За посоченото ППС изцяло не е
била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1от Закона по пътищата в размер на 119.00
лева, като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването.
Нарушението било установено с устройство номер 10182, намиращо се на път А-6 км
50+427.
Издаден е Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на „ХХХХХХ,
ЕИК121596024, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2500 лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съдът не констатира при издаването на обжалвания Електронен фиш да са допуснати
съществени процесуални нарушение. Същият отговаря на законовите изисквания на чл.
189ж от ЗДвП за форма и съдържание. Описано е установеното нарушение както словесно,
така и фактически, посочени са времето и мястото на извършването му. Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП „при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
2
съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното
и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура".“
Следователно са неоснователни изложените в жалбата аргументи, че в случая е
незаконосъобразно издаването на електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП „собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“
Чл. 189б, ал. 3а предвижда „ водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв.“
А нормата на приетата за нарушена разпоредба на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата предвижда собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 2 от Закона за пътищата от своя страна предвижда „такса за
изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на
тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.“
3
Санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, на собственика се налага имуществена санкция за нарушение по чл. 179, ал. 3б - в
размер 2500 лв., а по чл. 179, ал. 3а – 1800 лева.
От анализа на цитираните разпоредби съдът намира, че е доказано извършеното нарушение.
От представените по делото справки, съдържащи дании, както за платени, така и за
неплатени такси за конкретни пътни участъчи се установява, че устройствата на АПИ са
функционирали.
На следващо място съгласно чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, ако ППС има устройство, което не
функционира и при проверка на място от контролните органи се установи, че това не се
дължи на умишлена намеса, не се налага наказание, когато в последствие е подадена
декларация за ползваните пътни участъци и е заплатена такса. Такива обстоятелства не се
констатират.
Не се доказва и заплащане на компенсаторна такса в 14-дневен срок с оглед възможността за
освобождаване от отговорност, предвидена в чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП.
Доколкото субект на нарушението е юридическо лице, за която категория законът
предвижда обективна административнонаказателна отговорност, не следва да се изследва
наличието на вина.
Съдът намира, че в случая за извършеното нарушение следва да се приложи санкционната
разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3а ЗДвП, а именно имуществена
санкция в размер на 1800 лева.
По изложените съображение обжалваният Електронен фиш следва да бъде изменен, като
бъде намалено наложеното наказание до посочения размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, определено
от съда в размер на сумата от 80 лева с оглед невисоката фактическа и правна сложност на
делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на „ХХХХХХ,
ЕИК121596024, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2500 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ от
2500 лева на 1800 лева на основание чл. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
ОСЪЖДА „ХХХХХХ, ЕИК121596024, да заплати на АПИ на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал.
1 от ЗАНН сумата в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5