Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 06.02.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №13626 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.В.Г. срещу З. „Б.И.“
АД искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 42000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод
възникнало ПТП на 09,11,2015год., ведно със законна лихва от
датата на инцидента-09,11,2015год. до окончателното плащане на
вземането.
Излагат се доводи, че 09,11,2015год., около
14:55часа, в град София, на бул. „Гоце Делчев“ и ул. „Битоля“, водачът на л.а.
марка „Фиат“, модел „Скуо“, с рег. № *******– Я.И.В., е нарушил правилата за
движение по пътищата, вследствие на което е реализирал ПТП, при което на ищеца,
в качеството на водач на мотоциклет, са причинени неимуществени вреди, описани
в ИМ. Образувано е наказателно производство, приключило с Постановление за
прекратяване от 12,03,2016год. на СРП на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, с
което е установена вината на В.. Поддържа се деликтната отговорност на виновния
водач да е застрахована при ответното дружество, поради което за пострадалия е
възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента. Сочи се, че при застрахователя е образувана щета №
**********/09.11.2015год., по която е определено обезщетение в размер на
8000лв., което ищецът счита за крайно недостатъчно да репарира претърпените от
него неимуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът - З.„Б.И.“АД, в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва
да е извършен деликт от страна на застрахованото лице – Я. В.. Излага доводи за
завишеност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
който се е движил с превишена и несъобразена скорост за населеното място -нарушения
на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП и поведението му е в причинна връзка с реализиране
на ПТП.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства -констативен
протокол рег.№К-992/09,11,2015год. на СДВР, ПП
София, се установява реализирано ПТП на 09,11,2015год. около 14,55часа в
гр.София бул.Гоце Делчев и ул.Битоля.
С постановление от 12,03,2016год. на Софиска
районна Прокуратурата е прекратено наказателното проиводство по
М№11490/2015год. по описа на СРТП при СДВР срещу Я.И.В. на осн.чл.243, ал. от НК.
За установено по делото съдът намира наличието на
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност на водача Я. В. с ответното дружество за релевирания период, видно
от справка от база данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка ГО на автомобилистите. В този смисъл и
признатото за безспорно между страните по реда на чл.146 от ГПК в с.з. от 27,11,2017год.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на малкопищялната кост на десен
крак в областта на главичката, счупване на основата на фаланга на палец-дясно
стъпало, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на долен десен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни., контузия на гръдния кош, контузия и охлузване
на ляво коляно, причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Общия възстановителен период е около 1,5-2 месеца за
физически труд. Няма данни за остатъчни явления и функционален дефицит.
По спешност
пострадалия е хоспитализиран ката е проведено
оперативно мануално наместване на фрактурата, с последващо поставяне
на гипсова имобилизация за срок от 1 месец.
Изслушано е заключение на съдебно-техническа експертиза,
което като неоспорено от страните и прието от съдът следва да бъде кредитирано
при постановяване на съдебния акт, от което се установява механизма на ПТП, а
именно: на 09,11,2015год., водачът на автомобила е предприел маневра ляв завой
или завой в обратна посока като мотоциклета управляван от ищецът и автомобилът са
се движили в една посока на движение, в едно платно. Скоростта на движение на
автомобила е било 20км.ч., а на мотоциклета около 50км.ч. При застигане на
автомобила от мотоциклета, последния се е отклонил наляво, но поради пресичане
на треакториите на двете МПС е последвал удар. Първи е предприел маневрата водача на автомобила. Водачът на мотоциклета към
този момент е предприел маневра изпреварване на автомобила, в зоната на
кръстовището. При установената скорост на движение от около 50км.ч. ударът е
непредотвратим за мотоциклетиста. Безопасната скорост на движение е 21км.ч. Водачът на автомобила би могъл да
предотврати ПТП, ако е възприел
движението на мотоциклета в страничното и огледалото на купето.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Г., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които
се установяват неимуществените вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
извършено от водача на МПС „Форд“ нарушение на чл.25 от ЗДВП, с оглед предприемане на необезопасена маневра обратен завой/завиване
наляво. Преди да започне маневрата, водачът
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че за водачът на
мотоциклета ударът е бил непредотвратим при скростта му на движение от около
50км.ч., тъй като от момента, в който водачът на автомобила се е отклонил
наляво, за да извърши маневрата мотоциклета не е имал възможност да предприеме аварийно спиране. Максималната
безопасна скорост на движение на
мотициклета е около 21км.ч. С оглед
горното, съдът намира да е налице противоправно деяние. Презумпцията на чл.45,
ал.2 от ЗЗД е необорена.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното З.Д.за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. Лимитите на застрахователно обезщетение към датата на
застрахователното събитие съобразно чл.
266, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ (в сила от 11.06.2012 г.) за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са 2 000 000 лв. за всяко събитие при
едно пострадало лице;
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 30000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания- счупване на малкопищялната
кост на десен крак в областта на
главичката, счупване на основата на фаланга на палец-дясно стъпало, причинило
на пострадалия трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни., контузия на гръдния кош, контузия и охлузване на ляво
коляно, причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето
неопасно за живота, обстоятелството, че е проведена оперативна интервенция-
мануална репозиция на фрактурата, обстоятелството, че е поставена гипсова
имоболизация за период от около 1 месец, необходимостта от чужда помощ за
период от около 2 месеца, възможността
за в бъдеще да се очакват болки и дискомфорт при натоварване и промяна на времето,
които са налични към момента на приключване на делото. За определяне на размера
на дължимото обезщетение следва да бъде отчетена възрастта на лицето/69год./
към датата на ПТП, заключението на СМЕ за общия възстановителен период от около
2 месеца. Следва да бъде отчетено и психичното
отражение от реализирания деликт върху
увредения-/притеснения, страх дали ще
настъпи възстановяване / като при всички
случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално отражение
върху пострадалия/. Същевременно по делото липсват данни за остатъчен
функционален дефицит на крайника резултат от ПТП. За определяне на размера на
обезщетението следва да бъде отчетена
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието и лимитите на застрахователно покритие.
За основателно съдът намира възражението
на ответника за съпричиняване, с оглед извършено нарушение на чл.43 от ЗДВП. От
заключението на съдебно- автотехническа експертиза се установи, че макар и да
се е движил с разрешена скорост /около 50км.ч./, мотициклетът е предприел
изпреварване на автомобила, в района на кръстовището като двете МПС са се
намирали в едно платно за движение. Посоченото деяние е в причинна връзка с
реализираното произшествие. Ето защо е приложима нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Така установеното съпричиняване, и с оглед приноса на всеки от водачите, съдът определя на 50%. Ето защо дължимото
обезщетение се следва в размер на 15000лв.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта – 09,11,2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на
съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 600,00лв.- държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от
спора на ищеца се дължат разноски в
размер на 87,50лв. от общо 250,00лв.-СМЕ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 2720,00лв. от общо 4250,00лв., от които 4000,00лв. -адв.възнаграждение
и 250,00лв.-САТЕ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК:********, с адрес на
управление:*** да заплати на А.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, кв.********,
ап.**на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и
чл.86 от ЗЗД сумата от 15 000лв., представляващи
обезщетение за причинени по повод възникнало на 09.11.2015г. ПТП неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.11.2015г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15000,00лв. до пълния
предявен размер от 42000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК:********, адрес на
управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 600,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК:********, адрес на
управление:*** да заплати на А.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, кв.********,
ап.** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 87,50лв.-разноски.
ОСЪЖДА А.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, кв.********,
ап.**да заплати на З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК:********, адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 2720,00лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: