Р Е Ш Е Н И Е
№ 55/26.03.2018 г.
град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на двадесет и пети януари, през две хиляди и
осемнадесета година, в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА ЛОЛОВА
ПАВЛИНА
ДИМИТРОВА
Секретар Соня Дичева
Прокурор Анна
Помакова
Като разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНДОХ № 360 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Варненският окръжен съд, с присъда №
91/09.10.2015г., постановена по НОХД № 416/15г. по описа на същия съд, е признал подсъдимата К.А.К. за ВИНОВНА
в извършване на деяние, наказуемо по чл.
119 от НК, за това, че на 12.09.2014г. в град Варна извършила убийство на М.Станчев К., ЕГН- **********, като деянието е извършено при превишаване
пределите на неизбежна отбрана. Наложено е
наказание на основание чл. 54 от НК от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от
открит тип.
На основание чл.304 от НПК подсъдимата
К. е била оправдана по първоначално възведеното обвинение по чл.116 ал.1 т.6
пр.3 вр. чл.115 от НК.
На основание чл. 52 вр. чл. 51 ал.2 вр. 45 от ЗЗД подсъдимата К. е осъдена
да заплати на гр. ищец К.К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на деянието в размер на 3 500,00
лева /три хиляди и петстотин лева/,
ведно със законната лихва, считано от 12.09.2014 г., до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлен гражданския иск за разликата до първоначално
предявения размер от 100 000 лева /сто хиляди лева/ като неоснователен.
Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати д. т. върху
уважения размер на гр. иск, както и направените по делото разноски; зачетено е
предварителното й задържане на основание чл.59 ал.1 от НК; налице е и произнасяне
досежно веществените доказателства по делото.
Въззивното производство пред АС – Варна е
образувано по протест и жалби на страните - подсъдимата чрез процесуалните й представители – адв.
Т. К. ***/ и Л. В. /; гр. ищец и ч. обвинител Кр. К. чрез повереника му – адв.
Т. П. ***/ и ч. обвинител Н. К. чрез назначения му особен представител – адв.
Й. М. ***/.
В протеста се навеждат доводи за неправилност на фактическите и правни
изводи на първоинст. съд с твърдения за наличие на достатъчно доказателства в
подкрепа на внесеното обвинение пред първоинст. съд по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр. чл.115 от НК с искане подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по него с налагане на
наказание „доживотен затвор“.
В жалбата на повереника на ч. обвинител и гр. ищец Кр. К. - адвокат Т.П. ***/
се оспорва възприетата по-благоприятна правна квалификация и се иска налагане
на наказанието, предложено от прокурора при внесената правна квалификация,
както и присъждане на обезщетение в справедлив размер.
Особеният представител на малолетния ч. обвинител Н. К.-***/ в жалбата си
развива доводи за липса на доказателства в насока деянието да е извършено при
превишаване пределите на неизбежната отбрана, като прави искане за осъждане на
подс. К. по първоначалното обвинение и налагане на справедливо наказание.
В жалбата
на двамата защитниците на подсъдимата – адв. Т.К. ***/ и Л.В. ***/
се навеждат доводи за наличие на хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, поради което
правят искане подзащитната им да бъде оправдана изцяло, респ. гражданският иск
да бъде изцяло отхвърлен.
Въззивното производство пред АС - Варна за проверка на тази присъда се
провежда за втори път, тъй като с Решение № 150/23.08.2017г. по касационно
нох.дело № 357/17г. на ІІ НО, ВКС на РБ е отменил в наказателната и гражданско-осъдителната
части постановената нова присъда № 4/16.02.2017г от АС-Варна по ВНОХД № 440/15г
по описа на съда, връщайки делото за ново разглеждане на същия съд от друг
съдебен състав.
В съдебно
заседание пред настоящия състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД протестът и жалбите на особ. представител и двамата защитници на
подсъдимата се поддържат.
Представителят на АП-Варна уточнява, че поддържа протеста, доколкото не е
съгласен с възприетата от ВОС правна квалификация по смисъла на чл.119 от НК,
уточнява, че събраните по делото доказателства обосновават извод за извършено
от подсъдимата К. деяние по чл.115 от НК, поради което моли същата да бъде
призната за виновна по тази правна квалификация и се наложи наказание в размер
от 7 години лишаване от свобода.
Особеният представител –адв. Й. М. споделя изложеното от представителя на
държавното обвинение, а навършилият 14-годишна възраст
ч. обвинител Н.К. моли майка му да бъде оправдана, т. к. се е защитавала от
нападението на баща му.
Частният обвинител и гр. ищец Кр.
К., както и повереникът му -адвокат Т.П. ***/ не се явяват в съд. заседание по
съществото на делото пред въззивния съд.
Двамата защитници на подс. К. алтернативно пледират за прилагане на хипотезата на чл.12 ал.4 от НК, като съответно
на подсъдимата не бъде налагано наказание.
В последната си дума пред въззивната инстанция подс. К. моли да бъде оправдана.
След преценка на оплакванията и доводите на
страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313
и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:
Съдебното производство
пред ОС-Варна е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, /т.к.
подсъдимата и нейните защитници са направили искане да не се провежда разпит на
свидетелите Е.Й., Д.Р., П.Д.и Ал. Т., както и на вещите лица д-р Р. Бояджиева и клин. психолог Р.
Георгиева, изготвили заключенията по СПЕ, комплексна СППЕ допълнит. СППЕ, а
също и на в. л. Каменова, изготвило заключение по ДНК-експертиза, респ., че при
постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на
протоколите, тъй като същите са извършени при условията и реда, предвидени в
НПК/. Отчитайки изложеното и след преценка на всички доказателствени източници,
събрани на досъд. производство, в хода на първоинст. и въззивно съдебно
следствие и относими към предмета на доказване, Варненският Апелативен съд установи от фактическа страна
следното:
Подсъдимата К.К. и пострадалият М.К. живеели на семейни начала от много
години, а през 2008 г. сключили граждански брак. От съвместното си съжителство
двамата имали син - Н.М. /на 11 години към септ. 2014г./, а от предходни
бракове всеки един от тях имал по едно дете – подс. К. имала дъщеря, която
загинала през 2007г. в катастрофа в Унгария, а пострадалият К. имал син - св. К.К.,
който бил пълнолетен още при сключване на брака им и живеел в отделно
домакинство. През 2014 г. те прекратили брака си по взаимно съгласие,
но не преустановили отношенията си, тъй като живеели в съседни входове на един
и същ блок, често се събирали и употребявали алкохол. Тези им срещи обичайно прераствали
в скандали и сбивания, последвани и от оплаквания в
полицията.
Подсъдимата К. не работела и доходите в семейството осигурявал само
пострадалият, но в месеците преди деянието и той останал без работа, при което
се издържали единствено с пари от предавани вторични суровини, които използвали
основно за закупуване на храна и алкохол, който впоследствие заедно консумирали.
В ранния следобед на 12.09.2014 г., след като получили
пари за предадените вторични суровини, с които закупили
хранителни продукти и алкохол, те седели на терасата в дома на подсъдимата, хранели се и
пиели бира и вино на фона на силна музика. През това време детето им - Н.
играело навън. Под влияние на изпития алкохол и насложилите се отношения помежду
им, във времето между 17:30 и – 19:00 часа те се скарали на два пъти, разменяйки
си обиди /постр.К. обидил подсъдимата по отношение произхода на първото й дете, тя от
своя страна засегнала мъжкото му достойнство/, който шум,
включително и от разбити стъкла и посуда, бил възприет от съседите им – свидетелите
свидетелите
П. Д., Д.Р.и Е.Й.. По-късъно всичко утихнало. Подс. К. отишла да си прави кафе в трапезарията,
като постр. не след дълго я последвал и в нейно присъствие взел нож, който бил
част от комплект, след което отишъл в спалнята и си легнал. Подсъдимата излязла
да си изпие кафето на общия и за двете спални балкон, след което влязла в стаята, където
лежал постр. К., с намерение да излезе, насочвайки се към вратата. Тогава постр.
станал от леглото и се насочил към нея, при което К. видяла, че той държи
едната си ръка отзад. Със свободната си ръка той я дръпнал към вътрешността на
спалнята /дърпайки я за косата и блъскайки с ръка/, при което тя паднала на
колене, а постр. й казал, че ще я убие и
ще и вземе апартамента. От действията му двамата паднали на леглото,
с глави в посока терасата. Тогава подс. К. видяла, че в ръката си постр. държи нож
и се опитала да го отнемането му. Докато се боричкали тя успяла да го отнеме
ножа, но поради приплъзване на острието му получила порезна рана на дясната
длан. Пострадалият се борил с подсъдимата, притискайки я към леглото, а тя се
опитвала да го отблъсне, нанасяйки му удари в лицето с едната ръка /докато в
другата държала отнетия нож/, при което го одрала по лицето. При тази борба
телата на двамата се премествали към лявата част на леглото - към ъгъла отстоящ
по-близо до вратата на стаята от коридора, като пострадалият успял да затисне
тялото на подсъдимата със своето. За да се освободи, подсъдимата му нанесла в
лявата половина на тялото три удара с ножа, той се поотпуснал и тя успяла да се освободи, избутала го от себе си и полуизправена в леглото му нанесла
четвърти удар в същата лява половина на тялото. В резултат на ударите с ножа, острието достигнало до
жизнено важни органи–в областта на задната и странично лява повърхност на
гръдния кош, постр. К. се отпуснал, започнал да се задушава, а впоследствие починал.
Уплашена от извършеното,
подс. К. побягнала към кухнята, захвърляйки ножа в мивката. В резултат на
движението й се разнесла кръв и клетъчен материал по коридора и кухнята.
Обадила се по телефона на сина си – св. Н. К., който се прибрал и видял подс. с
окървавени ръце и дрехи, плачеща и силно притеснена, като решил, че за пореден
път баща му я е пребил. Тогава видял баща си в спалнята, лежащ отпуснат на
леглото и агонизиращ, целият в кръв. Двамата с майка си - подс. К. опитали да
му окажат помощ. След като не установили пулс, подс. К. в 20.16часа се обадила
на телефон 112 като се представила с бащиното си име С. и заявила ,че мъжът й се прибрал в дома намушкан с нож.
Пристигналият на
адреса екип на Второ РУП – Варна /свидетелят А.Т.и колегата му Я.М./, огледали
вътрешността на входа преди влизане в апартамента и не видяли никаква кръв.
Вратата на апартамента отворила подс. К., която била във видимо нетрезво
състояние, държала се агресивно /с крак ритнала св. Т. в областта на дясното
бедро, одрала го и по лицето/. Наложило се полицейските служители да й поставят
белезници, за да я изведат от стаята, където лежал постр.К..
Дежурният лекар от „Спешна
помощ“, пристигнал заедно с полицейския екип, констатирал смъртта на К..
При огледа на
местопроизшествието са били иззети веществени доказателства, които са обект на
изследване по назначени експертизи–ДНК и трасологични.
С протоколи за
доброволно предаване:- подс.К. е предала дрехите, с които е била облечена по
време на извършване на деянието /сив потник и къси панталонки с червеникакви
зацапвания по предна и задна част /; - в. л. д-р Д. е предал биологичен
материал -нокти от лява и дясна ръка на трупа на М.К., иззети при аутопсията,
марли с кръв за ДНК изследване от постр. М.К. и подс. К.К., както и от шише с
алкохолна проба на подс.К..
Така описаната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъд. производство,
първоинст. и въззивно съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност: обясненията на
подс. К.; показанията на свидетелите Е.Й., Д.Р., П.Д.и Ал. Т., Б.Ю., Ст. К., Н.К., както
и приобщените по реда на чл. 281 ал. 1
т. 3 вр. ал. 5 от НПК показания на св. Кр. К.;
заключенията по назначените експертизи - медицински и допълнителни
такива, комплексни медицински, трасологически и комплексни
медико-трасологически, химически и ДНК, психиатрични и допълнителни такива,
както и комплексни психиатрични и психологически експертизи; писмените доказателства; веществените доказателства.
Чрез заключението по
назначената на досъд. пр-во СМЕ се установява, че върху трупа на постр. М. К.,
са констатирани: четири на брой прободно-порезни наранявания на
гръдния кош: Рана № 1 - с раневи канал, ангажиращ кожа, подкожие,
подлежащата мускулатура в областта между 9 и 10 ребро, външният плеврален лист
на същото ниво, проникващ в лявата плеврална кухина, преминава през левия
диафрагмален купол, прониква в коремната кухина, където по задната стена на
стомаха се установяват две една под друга разположени рани с гладки ръбове,
дължина по около 12-14 мм., достига до опашката на панкреаса, като същият е
ориентиран отляво надясно, отгоре надолу и леко отпред назад, с дължина на
раневия канал приблизително 18 см.; Рана
№ 2 - с раневи канал, ангажиращ кожа, подкожие, подлежащата гръдна мускулатура,
преминава покрай вътрешния ръб на лявата лопатка и достига до залавното място
на 9 ляво ребро, с дължина 3 см. и е ориентиран отляво надясно, отзад напред и
отгоре надолу; Рана № 3 - с раневи канал, ангажиращ кожа, подкожие, подлежащата
мускулатура в пето ляво междуребрие, външния плеврален лист на същото ниво,
прониква в гръдната кухина, достига и ангажира левия бял дроб по задната му
повърхност, ангажира долния му лоб, продължава напред и леко нагоре и достига
до предната повърхност на горния лоб на левия бял дроб, на нивото на левия
главен бронх, ориентиран е отзад напред, отляво надясно, с приблизителна
дължина около 6-7см.; Рана № 4 - с раневи канал, ангажиращ кожа, подкожие,
подлежащата мускулатура във второ ляво междуребрие, външния плеврален лист на
същото ниво, достига до горния лоб на левия бял дроб по задната му повърхност,
ангажира го изцяло и достига до предната повърхност на същия, като раневият
канал е ориентиран отзад напред, отгоре надолу, дължината му е приблизително 5
см.; 800 мл. кръв и червеникави сгъстаци в лявата плеврална кухина, 1 л.
сгъстаци и 400 мл. кръв в коремната кухина, 300 мл. сгъстаци в областта зад
голямата буза между стомаха и панкреаса, контузия на ляв бял дроб, контузия на
панкреаса, кръвоизливи в панкреаса и в стомашната стена, вдишано стомашно
съдържимо, кръвонасядания, ожулвания, разкъсно-контузна рана в областта на
лицето, оток на мозъка, кливаж, оток на бели дробове, белодробен емфизем,
начална миокардиосклероза, околосъдова фиброза и липоматоза на миокарда, хроничен
хепатит, огнищен пиелонефрит, единични хиалинизирали гломерули, концентрация на
етилов алкохол в пробите кръв 1.89%о, урина -2.55%о, гръбначномозъчна течност -
2.68%о.; същият е бил в средна- към тежка степен на алкохолно опиване. Причина
за смъртта са прободно-порезни
наранявания № 1, 3 и 4, които по хода на своя раневи канал са ангажирали
жизненоважни органи - ляв бял дроб, стомах и панкреас, довели до излив на
значително количество кръв в лявата плеврална и коремна кухини. Описаните рани
№ 1, 2, 3, 4 и техните раневи канали са резултат на удари с или върху
предмет/предмети с остър връх и един режещ ръб -едногърб нож, реализирани по
задната и страничната лява повърхност на гръдния кош в посока описана подробно
при инспекцията на раните. Описаните кръвонасядания в областта на лицето са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на
лицето в посока отпред назад; описаните разкъсно-контузна рана и ожулвания по
лицето са резултат на удари с или върху предмети с подчертан ръб, реализирани в
областта на лицето в посока отпред назад. При получаване на травматичните
увреждания в областта на лицето, ударите са нанесени в посока отпред назад,
като според експертите най-вероятно към момента на получаването им
пострадалия и извършителя са били лице в лице. Установените
прободно-порезни наранявания в областта на гръдния кош реално могат да бъдат
получени при взаимно положение извършител-пострадал лице в лице, както и при
положение на извършителя странично и отзад в ляво на пострадалия. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между установените прободно-порезни
наранявания № 1, 3, 4 и настъпилия смъртен изход.
Заключенията по
назначените на досъд пр-во СМЕ, извършени възоснова на проведеното
освидетелстване на подс. К. на 13.09.2014г. и взетата в 02.35
часа на 13.09.2014г. кръвна проба установяват: порезна рана в основата на пета
дланна кост, която е резултат на удар с или върху предмет с остър връх и режещ
/режещи ръб/ръбове, респективно нож и други; кръвонасядания в лявата поясна
половина, двете коленни стави, дясната подбедрица - резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, реализирани в описаните анатомични области. В
своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Всички установени травматични
увреждания по време на освидетелстването на подс.К.К., с изключение на
кръвонасядането по предната повърхност на дясната подбедрица /с кафеникав
цвят/, са могли да бъдат получени във времето 19.00-20.00 часа на 12.09.2014
год. Установената порезна рана по предната повърхност на дясната длан може да
бъде получена както и при самонараняване с предмет с режещ ръб, така и при
приплъзване на такъв предмет /нож/ при нанасяне на удар с дясната ръка и
последващо приплъзване между ръката и дръжката; към момента на извършване на деянието между 19.35 ч - 20.05ч подс. К. е била с концентрация на алкохол в
кръвта между 2,07 %о- 2,00%о, която отговаря на средна степен на
алкохолно повлияване и се характеризира с нарушения в координацията,
равновесието, забавяне на рефлексите, неадекватна преценка на заобикалящата
обстановка, с което се обяснява и агресията й при пристигането на полиция и
екипа на Спешна помощ.
Заключенията по
ДНК-експертизи установяват, че кръвта по иззетите веществени доказателства принадлежи
на подс. К. и и постр. М. К..
Заключенията по
съдебно–медико-трасологичната експертиза и допълнителната такава установяват,
че механизма на образуване на пръски от кръв по обект № 13 от огледния
протокол, принадлежаща на подс.К., могат да бъдат оставени от рязко движение на
ръката й в посока отдясно наляво и отгоре надолу /от леглото в посока бюрото и
кашона под него или при ставане от леглото в посока бюрото. Същото е дало
основание на първонист. съд обосновано
да преме, че при отнемането на ножа от пострадалия, подс. е получила кървяща
рана, от която е последвала и пръската кръв върху кашона и тази по дрехите ; в
противен случай, ако кръвта по този обект е била получена по друг начин , т.е.
след ударите с ножа върху пострадалия, то тя би била смес от кръв и/или клетъчен материал на двамата, какъвто е
установено с ДНК експертизата впоследствие, но на друго място. Механизмът на
получаване на пръските, фиксирани в огледния под № 14 е при взаимно
разположение на телата извършител –пострадал, като подс.К. се е намирала по
гръб на леглото, пострадалият върху нея, при което при нанасяне на ударите с
дясната ръка, пръските кръв са попаднали на установената точно височина –дъга, парабола,
с най-висока точка 90-100 см., при което ударите са нанесени при отвеждащо
положение на ръката с цел последващо замахване. Посочените пръски не са от
артериално кървене и не могат да бъдат получени при хаотично размахване на
ножа, а са получени при неколкократно движение на ножа от приблизително едно и
също положение на ръката на подс.К..
От заключенията по СПЕ
и комплексните такива, извършени по отношение на подс. К. се установява, че същата
не страда от синдром на зависимост към алкохол; няма данни за алкохолни психози
на фона на ясно или помрачено съзнание; към момента на извършване на деянието
не е била в състояние на физиологичен или патологичен афект; физическото и
психичното й състояние позволяват правилно да възприема фактите и
обстоятелствата, които имат значение за делото и да даде достоверни обяснения
за тях. Повишената раздразнителност при освидетелстваната К. е личностова
особеност, а не е на патологична основа; подс. не е действала под уплаха или
страх,а поради нейната свъхраздразнителност, дискриминативната й личност
отключва по лесно тези реакции. Към момента на извършване на деянието между
19.35 часа и 20.05 часа е била в състояние на обикновено алкохолно опиване средна
степен и е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
От писмените
доказателства по делото, включително и от приобщените от настоящата инстанция,
се установява по безспорен начин естеството на отношения, съществували между
подс. К. и постр.М. К. преди деянието /в идентична насока са и гласните
доказателства – показанията на свидетелите К. и Н. К., Е.Й., Д.Р., Пенка
Димова/, личните преживявания на подс.К. /трагедията със загиналото й дете от
първия брак/, в резултат на което се е лекувала в Психиатрична клиника и с последваща
злоупотреба с алкохол.
Доколкото в настоящото наказателно производство обясненията на подс. К.
са единственият източник на преки доказателства за конкретните
обстоятелства на инцидента, съставът на въззивната инстанция, както
впрочем и първоинст. съд, ги подложи на
внимателен анализ, преценявайки ги поотделно и в
съвкупност с останалата доказателствена маса, на общо основание в светлината на
всички други доказателства и доказателствени средства, като отчете и техният
двойнствен характер – имащи естеството на средство за защита на
права и законни интереси и като доказателствено средство по НПК. На
досъд. производство подс. К. е дала лаконични обяснения, че
пострадалият е имал нож, съборил я е на леглото, затискайки я с тялото си, тя
му го отнела, пострадалия е продължил да я затиска на леглото за да си го върне, при
което тя го наръгала няколко пъти докато бил върху нея, усетила , че се е
отпуснал, избутала го и хвърлила ножа в мивката в кухнята. Пред първоинст. съд е твърдяла, че постр. я хванал за косата и започнал да я търкаля на земята, тя паднала на колене,
влачил я за косата и я дърпал назад, после я вдигнал и я хвърлил на леглото,
започнал да я бие, за малко не й опрял ножа, като през цялото време бил отгоре
й, борили се за ножа, тя му натиснала китката и той го изпуснал, после пак го
взел, а от въртенето сам си го забил в дясното рамо. На основание чл. 279 ал. 1
т. 3 от НПК /л. 138-на гърба от НОХД № 416/15г на ВОС/, първоинст. съд е
констатирал тези противоречия, приобщавайки към доказателствената съвкупност обясненията
й от досъд. пр-во, депозирани в присъствието на защитник на 17.02.2015г. Поради
това и основният
въпрос, подлежащ на уточняване и конкретизиране е свързан
с изясняване и възприемане на последователността на действията и механизма
на причиняване на нараняванията, а отчасти и на оставените
следи, както и на състоянието на подсъдимата и пострадалия в момента на
деянието.
За проверка
достоверността на обясненията на подс. К. и с оглед пълното изясняване на
обстоятелствата по делото, в хода на първоинст. и възъзивно съдебно производство са събрани допълнителни доказателства - назначени са нови
СМЕ, комплексна СМЕ и трасологична експертиза, както и допълнителна такава, а
също и СПЕ на св. Н. К., извършен е разпит на св. Н. К..
Чрез показанията на разпитаните в настоящото производство /на досъд., пред първоинст. и въззивен съд/ свидетели Е.Й., Д.Р., П.Д.и Ал. Т., Б.Ю., Ст. К., Н.К. е събрана информация относно обстоятелства, предхождащи деня на инцидента, за случилото се
непосредствено преди него и впоследствие – след извършеното убийството.
Анализирайки ги, въззвният съд, както и първостепенният, достигна до извода, че
те са подробни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а също и в
синхрон с останалата доказателствена съвкупност. Въпреки, че свидетелите Ст. К.
и Н. К. са от семейния кръг на подс. К. /първият е съпруг на майка й, а вторият
– син/, не може да се отхвърлят показанията им като предубедени и
заинтересовани: именно лицата от най-близкият семеен кръг обичайно са наясно за
съществуващите отношения в семейството, затова е резонно точно св. Н. К. да е
имал най-точни и непосредствени впечатления за отношенията на родителите си и
най-вече – честите побои от страна на баща му спрямо подс. К.. Именно този
свидетел е бил първият, който е възприел състоянието на подсъдимата и постр.,
когато се е прибрал в дома си, след което се е опитал заедно с подсъдимата да
окаже помощ на баща си. Показателен в тази насока е първият въпрос, който
свидетелят е задал на подсъдимата, когато тя му е отворила вратата и той я е видял
раздърпана, със скъсана дреха, разчорлена и окървавена – „…Тати пак ли те би? …“.
От особено значение в настоящия процес са безпристрастните и подробни показанията
на св. Б. Н. – в същите се съдържат доказателствени факти с
производен характер, т. к. той преразказва информация, съобщена му от подс. К.
при проведената с нея оперативна беседа на следващия ден, който обаче е възприел местопроизшествието и
състоянието на подс. още вечерта в дена на инцидента. Правната теория и
съдебната практика са категорични, че е недопустима подмяната на първични
доказателства с производни, без обаче да
съществува забрана за тяхното използване в три случая: 1. когато те се явяват
средство за разкриване на първични доказателства; 2. когато служат за проверка
на първични доказателства и 3. когато заменят първичните доказателства, ако
последните се окажат недостъпни. В настоящия случай производните доказателства
служат за проверка на първични – обясненията на подс. К. и отчасти
показанията на св. Н. К., поради което няма забрана за тяхното ползване и кредитиране.
Съгласно заключенията на вещите лица по СМЕ и трасологичната експертиза ,
включително и след поясненията, които дават пред съда, последователността на нанасяне на прободните
рани не може да бъде установена по медицински път, а само да се заключи, че са
получени в много кратък времеви интервал, но при динамика на движенията и
телата, тъй като са налице съществени различия в посоките на действие на ножа и
разположението му при причиняването им, че ударите са били нанесени със
значителна сила, при което дори рана 2, която прониква ограничено поради
спиране на острието в твърда подложка – кост, достига 8 см, а за рана 1 е
безспорно, че е много дълбока – 18 см, колкото е и цялото острие, и само при 3
и 4 дължините на раневите канали са приблизителни /съответно 6-7 и 5 см/, но
реално докъде са достигнали, експертите не могат да уточнят, защото попадат в
кухини. Вещите лица дават различни
варианти на причиняване на тези уврежданията – когато извършителят е в
гръб, възможно е също да са лице в лице, прави, или легнали, като може също
извършителят да е легнал, а пострадалият да е с лице върху него, но последното
се изключва при нанасяне на някои от ударите – тези, след които по гърба на
подсъдимата са капнали трите капки кръв от пострадалия и е оставена динамичната
кървава следа със смесен произход. Видно е също, че извършителят не е действал
от една непроменена позиция, тъй като три от раните са на гърба, а едната е
странично и значително по-ниско по торса, а от тези на гърба, и по-точно при
рана 3, в пълно отличие с останалите две са както посоката на раневия канал,
така и разположението на ножа, който е извъртян перпендикулярно сравнен с
другите – с гърба наляво и режещата част надясно, докато при другите две гърба
е нагоре, а режещата част надолу. При съпоставяне изводите на всички съдебно
медицински експертизи и въз основа на мястото и механизма на следообразуване на
кървавите пръски на стената зад вратата към коридора, вещите лица са приели, че
при нанасянето поне на един от тях, подсъдимата е била по гръб на леглото, а
пострадалият върху нея. Този механизъм е посочен като възможен, защото
именно той свързва установените при огледа зацапвания с кръв, изводите на
останалите експертизи, вкл. експерименталните такива, и като последващи
действия на подс. К.– след удара от затиснато положение, който е или втори, или
трети по ред, експертите сочат, че подсъдимата се освобождава, като избутва
пострадалия, и права или полуизправена в леглото, причинява следващо нараняване,
вероятно рана 1.
Тези изводи на вещите
лица не противоречат на тезата на подс. К., изложена в обясненията й от досъд.
про-во, както и на показанията на св. Б.Н.,
посетил местопроизшествието същата вечер и пред когото на следващия ден подс. е
разкрила идентична версия. В този смисъл подходът на първоинст. съд да
кредитира обясненията на подс. К. от досъд. пр-во като правдиви е обоснован и
правилен. Настоящата инстанция също счита, че тези й обяснения следва да се
ползват с кредит на доверие: от една страна, те са в синхрон и останалите
събрани и проверени доказателства, а от друга - не са опровергани по категоричен и безспорен начин от други достоверни доказателствени
източници. Установеното чрез заключенията на вещите лица относно получените от
подсъдимата увреждания и за наличието на няколко различни механизми/варианти на
положение на телата на подс. и постр. и причиняване на уврежданията, са в подкрепа
на тезата на подсъдимата, респ. затвърждават извода за липсата на безспорни и
категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимата не е била нападната от постр. и не е действала в условията
на неприключило нападение срещу нея, създаващо реална и непосредствена опасност
за личността й, т. е., че не е целяла отблъскването на такова нападение.
Съгласно презумпцията
за невиновност, подсъдимата няма задължение да дава достоверни обяснения
и да доказва възраженията си.
Поначало следва да се
отбележи, че
обясненията на подс. К. относно действията на постр. спрямо нея преди и по
време на инцидента, както и собствените й действия като цяло, не могат да бъдат
квалифицирани като непоследователни, а още по-малко като вътрешно
противоречиви. От самото начало на разследването, включително и при проведената
оперативна беседа от св. Б. Н. , подсъдимата без да се е възползвала
от съветите на защитник-адвокат и да е обмисляла защитна версия, е
разказала за случилото се. Показанията на сина й- св. Н. К., придобил
непосредствени впечатления от състоянието й си след
деянието, на когото тя е разказала веднага за случилото се и двамата са
опитвали да окажат помощ на постр., са в идентична насока.
Не се споделят от ревизиращата инстанция изложените мотиви от ВОС, че
поради липсата на обективни данни по делото /констатации при огледа на трупа при извършване на огледа
на произшествието и първоначалната СМЕ/ не следвда да се кредитират обясненията
на подс. К., за това, че при преминаването й през стаята покрай леглото, на
което е лежал постр., той я е хванал за косата, дърпал я, събаряйки я на земята
на колене, а след това я е извлачил и съборил на леглото. Липсата на подобни
находки не квалифицира обясненията й като неправдиви – при това дърпане същата
е изпитала силна болка в областта на кожата на главата и е възможно да е
хиперболизирала усещането си, твърдейки, че кичури от косата й са останали в
ръката на постр. К., което обаче не изключва тезата й, да е била хваната и дръпната
за косата от него. Наличието на кръвонасядания в лявата поясна половина и на двете
коленни стави, констатирани при извършеното й освидетелстване и залегнали в
основата на извършената впоследствие СМЕ, е в подкрепа на тези й твърдения.
Заключенията на в.
л. относно начина на образуването на пръските кръв по предадения
доброволно от подс. К. потник, с който е била облечена по време на инцидента и в частност – на гърба, не могат да се разглеждат еднозначно
/каквото е искането на представителя на обв. власт/, респ. възоснова на тях не
могат да се изграждат изводи в насока на недобросъвестност на подсъдимата и да
се отхвърля защитната й теза, както и да се квалифицират като безспорни и
категорични обективни данни, имащи естеството на косвени доказателства в
подкрепа на обвинителната теза, поради следните
обстоятелства: по делото са налични гласни доказателства /показанията на полиц.
служител от екипа на ІІ РПУ - св. Т. и тези на сина на подс- - св. Н К./ за
това, че местопроизшествието е било нарушено: 1. подс.
К. преди идването на служителите на МВР е разчистила терасата, на която са
пребивавали с постр.К.; движила се е с окървавени дрехи и нож в ръце от
спалнята по коридора до кухнята и балкона; двамата със сина й - св. К. са
опитвали да окажат помощ на постр., като са докосвали и размествали тялото му, в
резултат на което е възможно неговата кръв да е попаднала по потника на постр.,
вкл-но и по гърба му; С това могат да бъдат обяснени различните от
първоначалните пред ВОС констатации на вещите лица от последващите ДНК заключения, дадени
във въззивната инстанция, отличаващи се от първоначално
отразените; 2. при влизането на полиц.
екип в стаята, трупа на К. не бил така разположен, както е отразено в огледния
протокол, а по-скоро странично и напреки на леглото /именно поради
разместването му от подс. и св. Н. К./, което е наложило и лекото му обръщане
от дежурния лекаря при „Спешна помощ“ за преглед. Въпреки положените старания
от страна на първоинст. съд за преодоляване на тези непълноти в протокола за
оглед, не може наличието им да не бъде отчитано, а още по-малко то да послужи
за изграждане на изводи във вреда на подсъдимото лице.
От
изложено по-горе се налага извода за правилност и обоснованост на направените
фактически изводи от страна на първоинст. съд –анализът на
доказателствените източници е обстоен и задълбочен, извършена е цялостна
преценка на установеното възоснова на тях, като са били запълнени установените
непълноти, допуснати от органите на досъд. производство чрез събиране на
допълнителни и нови доказателства.
Събраните
от въззивната инстанция доказателства, служебно и с оглед оплакванията на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 107 ал. 2 от НПК, не доведоха
до различни от вече направените от ВОС изводи, за това,
че неправомерното поведението на постр. К. е предизвикало действията на подс.,
която в условията на неприключило нападение срещу нея, създаващо
реална и непосредствена опасност за личността й и целяща да
го отблъсне му е нанесла 4 прободно-порезни
наранявания с нож в областта на гръдния кош, три от които смъртоносни: в резултат на агресивното поведение на постр. спрямо подс. -с едната ръка
е държал ножа, а с другата я блъскал, издърпал я е за косата, събаряйки я първоначално
на земята на колене, а след това я е извлачил и блъснал на леглото по гръб, притискайки я с тялото
си; в това положение - главите им са били в посока терасата и кашона, находящ
се под бюрото, подс.К. е оказала активна
съпротива с ръце и нокти, резултат на която са получените от постр. увреждания
по лицето; отново при това положение на телата им, подс. К. е успяла да отнеме
ножа от ръката на пострадалия, хващайки го за лезвието, в резултата което е получила
порезно нараняване на дланта на ръката, оставяйки от бликналата кръв следа по кашона,
по ножа и по потника си. /липсват други установени кървящи наранявания у подс.
/.
Съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд на база на
правилно установената фактология по делото, е достигнал и до законосъобразни
правни изводи. С действията си подс. К. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 119 от от НК, т. к. на 12.09.2014г.
в град Варна е извършила убийство на М. К. при превишаване
пределите на неизбежна отбрана по смисъла на
чл. 12 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Подс. К. към
момента на извършване на деянието подс. е била в състояние на обикновено
алкохолно опиване средна степен, не е била в състояние на физиологичен или
патологичен афект и е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложените мотиви от първостепенния съд относно обективната и субективна
съставомерност на деянието се споделят изцяло от въззвната инстанция.
Следва да се отбележи, че защитата на подсъдимата,
обжалвайки първоинст. съдебен акт, развива идентични доводи и съображения с
тези, поставени на обсъждане пред ВОС, за това, че деянието е извършено от подс. при условията на чл. 12 ал. 1
или ал. 4 от НК. Предвид на това, че на всички тези въпроси ВОС е дал
много обстоен и задълбочен отговор и
настоящата инстанция се солидализира изцяло с тях, с оглед
становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р
№624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г;
Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд счита, че не нее необходимо да преповтаря вече обсъденото, т. к. нови доводи и възражения по приложението на
материалния закон не се направиха.
Не може да се възприеме и претендираната от прокуратурата правна
квалификация както по чл.116, ал.1 т. 6, пр.3 от НК, така и по чл. 115 от НК. Именно
защото за
съдържанието на умисъла се съди по съвкупността от всички обстоятелства на
извършеното престъпление – предшестващото поведение и взаимоотношенията на
дееца и жертвата, средствата, с които е извършено деянието, насоката и силата
на ударите, мястото и характерът на нараняванията, направеният
по-горе анализ
на обстоятелствата по тези критерии налага несъмнено извод, че подс. К.
е действала умишлено /при условията на евентуален умисъл/,
но защитавайки се и отблъсквайки пострадалия от непосредственото му
и противоправно нападение с нож срещу нея. Целта й е била да отблъсне нападателя и да предпази себе
си /собствените си живот и телесна цялост/ от увреждане. Действията на
подсъдимата непосредствено след нанасяне на последния удар с ножа са особено
показателни – ужасена от извършеното /именно защото е станало без да цели
подобен резултат/, тя е побягнала към кухнята, хвърляйки ножа в мивката.
Още по-малко е налице правна квалификация на поведението на дееца, която се
отнася до начина на осъществяване на умъртвяването и отношението към жертвата
при проява на изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност.
По
отношение справедливостта на наложеното наказание: настоящият състав на въззивния съд установи, че първоинстанционният
съд е изложил достатъчно задълбочени мотиви във връзка с индивидуализацията му,
преценявайки като невисока степента на
обществена опасност на деянието, а тази на подс. -като сравнително висока, с
оглед недобрите характеристични данни за нея, свързани с честата злоупотреба с
алкохол /поначало подобна алкохолно
зависимост е установена от в. л. по СПЕ/; като смекчаващи обстоятелства са
отчетени чистото й съдебно минало и обстоятелството, че е майка и единствен родител на малолетно
дете /макар и към настоящия момент вече да е навършило 14г.
възраст/,
което понастоящем, предвид обстоятелствата и липсата на други родственици, се
отглежда от възрастни баба и дядо. Въззивният съд намира,
че като смекчаващи следва да бъдат отчетени и следните обстоятелства: - направените
самопризнания в хода на проведеното наказателно производство; - преживяната значителна психотравма /смъртта
на дъщеря й/, от който момент и досега се лекува с
антидепресанти, през 2011 г. е лекувана в дневен стационар с диагноза биполярно
афективно разстройство, а три месеца преди деянието е била хоспитализирана в
наркологично отделение със синдром на зависимост към алкохол, така и дългогодишния й съвместен живот
с пострадалия, съпъроводен с множество конфликти,
психически и физически тормоз. Правилно първоинст. съд е отчел като отегчаващо
отговорността обстоятелство сравнително
дългия период от време от нанасяне на ударите с ножа по пострадалия до
настъпването на смъртта му, през което време той е агонизирал. Не могат обаче
да се споделят изложените съображенията за това, че дългото време за реакция от
страна на подс. за съобщаване на „Спешна помощ“ и на компетентните органи
следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство –особеното състояние на силна
превъзбуда и уплаха в резултат на извършеното са в основата на първоначалната й
реакция да заяви, че съпругът й е бил намушкан, докато е бил навън, като още на
следващия ден тя е съдействала на разследващите по установяване на
обстоятелствата, при които е извършила престъплението. Отчетеното наличие от първоинст. съд като негативни данни за личността на
подс. на висящо и неприключено наказателно производство срещу подс. за деяние
по чл. 325 ал. 2 от НК не е актуално към момента – по делото са приобщени от
въззивния съд писмени доказателства /влязло в сила Решение на ВОС, от което е
видно, че същата е призната за невинна и оправдана по обвинението/.
Изложеното по-горе обуславя извода, че така определеното от първоинст. съд наказание „лишаване от свобода“ при превес на
смекчаващите обстоятелства - към средния предвиден
в закона размер, но по- близо до минималния в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, което следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим е справедливо и
съответно на критериите по чл.54 НК, на целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с
извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.
Всичко изложено по-горе обосновава извода за
правилност на така постановената първоинст. присъда в нейната наказателна част
досежно приложимия материален закон и наложеното по вид и размер наказание,
респективно протеста и жалбите на ч. обвинители и подсъдимата се явяват
неоснователни.
По отношение на гражданския иск: За да
определи размера на дължимата искова претенеция ВОС е отчел
наличието на пряка причинна връзка между виновното поведение на подс. и
настъпилия вредоносен резултат–смъртта
на постр. К., необратимата за ищеца Кр. К. загуба на родител, а
също и съпричиняването в съществена степен на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, вследствие на противоправното му нападение по отношение на подсъдимата. От друга
страна обаче, първоинст. съд не е дооценил наличието на реална връзка между постр. и сина му /макар и пълнолетен и
живеещ в отделно домакинство със семейството си/, въпреки, че не са се срещали
често, те са поддържали такава - споделяли са случки и събития от живота си,
разговаряли са по телефона, синът е бил запознат със съвместния живот на баща си и подс. К., с проблемите им, а в известен период от време двамата дори са
работили заедно. Безспорно е, че гр. ищец е претърпял морални
болки и страдания, изгубвайки баща си. В този смисъл жалбата на
гр. ищец е основателна и следва да бъде уважена частично, като се увеличи
размера на обезщетението на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, което подс. К.
дължи ведно със законна лихва, считано
от деня на увреждането – 12.09.2014г до окончателното му изплащане. Над този
размер до предявения такъв от 100 000 лева искът се преценява като
недоказан.
С оглед на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна достигна до
извода, че присъдата на първоинстанционния съд в наказателната й част не страда
от пороци, същата като правилна, законосъобразна и справедлива следва на
основание чл. 338 от НПК да бъде
потвърдена. Следва да се измени в гражданската й част, като бъде увеличен
размера на присъденото обезщетение, респ. да бъде увеличена д. т. върху
уважения гр. иск, а също и подс. да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски във въззивното
производство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
При служебната проверка
на присъдата, въззивният съд констатира, че определения от ВОС тип
затворническо заведение за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ от подс. К. следва да се отмени: съгласно последните изменения в
нормата на чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК и чл. 57 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗПС/- ДВ бр. 13/17г, в сила от
07.02.2017г/, съдът определя само първоначалният режим на изтърпяване на
наказанието /в случая „строг“/, но не определя типа на затворническото
заведение. В този смисъл се налага изменение на присъдата, като се отмени
определеното от ВОС затворническото заведение.
Водим от горното и на основание чл. 334 т. 3, чл. 337
ал. 2 пр. посл. и чл.
338 от НПК, съставът на АС-Варна,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 91/09.10.2015г.,
постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД № 416/15г. по описа на същия съд както
следва:
- в
гражданско-осъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото от подс. К.А.К. обезщетението
за претърпени неимуществени вреди в полза на гр. ищец К.К. от 3 500 лева на 15 000
лева, ведно със законната лихва считано от 12.09.2014 г. до окончателното му изплащане;
- ОТМЕНЯ определения вид на затворническото заведение, в
което подс. К.К. следва да изтърпи
наложеното й наказание;
ОСЪЖДА подсъдимата К.А.К. да заплати държавна такса върху уважения гр. иск /за разликата/ в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, както и направените
по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 951 58 лева
/деветстотин петдесет и един лева и петдесет и осем ст./
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.