Р Е Ш Е Н И Е
№................./03.06.2019
г., гр. София
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 11 състав, в публичното заседание на шестнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13117
по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по делото е образувано по искова молба от А.И.М., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му – адв. М. И. Г. от САК, съдебен адрес: ***.С.М. Б.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание на предявения иск чл.422 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 113 000 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 30.09.2011г., с падеж 22.04.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2017г - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по по чл.417 от ГПК, за което е издадена заповед от 05.05.2017г. за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 25060/2017г. по описа на СРС, 113 състав.
В исковата молба се твърди, че заявеното от ищеца вземане представлява задължение, поето със запис на заповед от 30.09.2011г., който е редовен от външна страна документ, съдържащ всички реквизити по чл.535 от ТЗ и удостоверяващ подлежащо на изпълнение парично задължение. Излага се, че падежът на менителничното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.486 ал.1 т.4 от ТЗ, а именно на определен ден – 22.04.2014г., както и че въпреки настъпилия падеж на задължението и прeдявяването на ценната книга на падежа, ответникът – длъжник по ценната книга, не е платил сумата, за която се е задължил. Въз основа на разпореждане от 05.05.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 25060/2017г. на СРС, 113 състав, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 113 000 евро срещу издателя на записа на заповед. Било образувано изпълнително дело № 20178510402496 при ЧСИ М.П., рег.№ 851 за събиране на дължимата сума от длъжника. Във връзка с депозираното възражение от длъжника, с разпореждане от 04.07.2017г. по ч.гр.д. № 25060/2017г. на СРС, 113 състав, съдът постановил спиране на изпълнението по силата на закона. Прави се искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.
В постъпилия от „А.С.М. Б.” ООД отговор на исковата молба последната се оспорва. Твърди се, че издадения запис на заповед е обект на прокурорска проверка, при която е установено, че представлява неверен частен документ, както и че не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на каузална облигационна връзка между страните. Поддържа се, че предявения иск е недоказан по отношение на съществуване на заемно правоотношение и предаването на сумата по записа на заповед. Твърди се, че вземането по процесния запис на заповед е погасено по давност поради предявяването на иска след изтичане на тригодишния срок, в който това е следвало да бъде сторено, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е входирано на 24.04.2017г., а давностния срок за предявяване на иска е изтекъл на 22.04.2017г. Излага се, че съгласно чл.15 ал.2 т.7 от дружествения договор на ответното дружество решение за купуване или продажба на недвижими имоти, вещни права и кредити се вземат с единодушие от всички съдружници, а съгласно ал.4 те се вписват в протоколна книга, като в документацията на дружеството не съществува протокол от проведено общо събрание на съдружниците, от който да се установява, че е взето решение дружеството да влезе в дълг. Твърди се, че от счетоводния баланс на дружеството за 2011г., както и представената пред НАП ГДД по чл.92 от ЗКПО не са налице счетоводни операции и не съществуват счетоводни записи, от които да е видно дружеството да има задължения/заеми/кредити към трети лица и/или съдружници в размер на 113 000 евро, както и финансови обосновки за извършени такива. На 09.06.2015г. ищецът, чрез нотариално заверен договор за продажба на дружествени дялове е прехвърлил на С.Б.всички притежавани от него дружествени дялове от капитала на дружеството, като ищецът А.И.М., бивш съдружник и управител на „А.С.М. Б.” ООД, подписвайки договора, е заявил, че няма никакви финансови претенции към дружеството, както и към управителя му С.Б.и че към датата на подписване на договора за продажба на дружествени дялове няма никакви финансови претенции към дружеството и че към същата дата са уредени всички финансови претенции между него и бившите му съдружници. В нарочно възражение вх.№ 39841/25.03.2019г., подадено след изтичане на срока за отговор на исковата молба, се твърди, че заемната сделка е фиктивна, сключена в нарушение на чл.38 ал.1 и ал.2 от ЗЗД – изричната забрана да се договаря сам със себе си, тъй като е сключена от А.И.М., като органен представител на дружеството и А.И.М., като физическо лице.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните, след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От изисканото за послужване ч.гр.дело № 25060/2017 г. по описа на СРС - 113 състав, е видно, че по подадено от ищеца, чрез пълномощника му – адв. М. И. Г., заявление и въз основа на разпореждане на съдия от СРС, е издадена Заповед от 05.05.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата е разпоредено длъжникът „А.С.М. Б.” ООД да заплати на кредитора А.И.М. сумата от 113 000 евро, неизплатено задължение по запис на заповед, издаден на 30.09.2011г., ведно със законната лихва за периода от 24.04.2017г. до изплащане на вземането и 14 320,18лв. разноски по делото, а именно: 4420,18лв. държавна такса и 9900лв. възнаграждение за адвокат. В заповедта за незабавно изпълнение, е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено задължение по запис на заповед, издаден на 30.09.2011г., с падеж 22.04.2014г.
Въз основа на издадения на датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист и по молба на ищеца по настоящото дело е образувано изп.дело № 20178510402496 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 с район на действие СГС и на ответника по настоящото дело/длъжник в изпълнителното производство/ е изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, като ответното дружество я е получило на 13.06.2017г.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 3045997/19.06.2017г. от „А.С.М. Б.” ООД, като на заявителя е даден едномесечен срок, съгласно чл.415 ал.1 от ГПК, за предявяване на иск за установяване на вземането му и представяне на доказателства за това, който е спазен.
По делото е представен запис на заповед от 30.09.2011г., издаден в гр. София от ответника „А.С.М. Б.” ООД с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, представлявано от А.И.М., което дружество като издател на този запис на заповед безусловно и неотменимо се е задължило, да плати на ищеца по делото - А.И.М., сумата от 113 000 евро по записа на заповед, като е посочено, че сумата е платима в гр. София, ж.к.”Белите Брези”, ул********. Записът на заповед е подписан от А.И.М., като издател на документа. Видно от отразеното в записа на заповед, същият е с падеж 22.04.2014г. и предявен на ищеца А.И.М. на датата на падежа.
От ответната страна по делото са представени копие от жалба до Главна дирекция „Национална полиция” с вх. № 328600-43848/17.07.2017г. и допълнение към жалба с вх. № 328600/18.08.2017г., видно от които ответното дружество „А.С.М. Б.“ ООД, представлявано от С.Б.е депозирало жалба срещу А.И.М., в качеството му на бивш управител на дружеството „А.С.М. Б.“ ООД, както и като физическо лице с твърдения за извършени от негова страна документни измами, както и финансови такива срещу дружеството „А.С.М. Б.“ ООД, както и измамни действия с цел присвояване на притежаваните от дружеството недвижими имоти, находящи се на територията на гр. София, район „Лозенец“ и район „Люлин“. В жалбата са изложени твърдения, че в СРС за образувани 18 броя заповедни дела със заявител А.И.М. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документи по чл.417 т.9 от ГПК – записи на заповед, като е посочено, че всички 18 бр. записи на заповед, представени пред СРС, са предмет на документни престъпления - по всички тях едно и също лице се явява, както издател, така и поемател, както и че като издател А.И.М., в качеството на управител на юридическо лице въвежда същото в дълг спрямо себе си като физическо лице.
От приложеното по делото удостоверение по ЗМ 15386/2017г. от 03.10.2018г., издадено от 06 РУ – СДВР е видно, че по подадено заявление от пълномощника на ответното дружество е образувано досъдебно производство по ЗМ № 15386/2017г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 25772/17 на СРП за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК по повод съзнателно ползвани неистински документи – ценни книги - записи на заповед, с издател А.И.М., един от които е от дата 30.09.2011г. за сумата от 113 000 евро. С постановление от 06.11.2017г. на СРП е отказано образуването на досъдебно производство по пр.пр.№ 39036/2017г. по описа на СРП,като същото е отменено с постановление от 08.12.2017г. на прокурор от СГП.
По делото е представен и Дружествен договор на „А.С.М. Б.“ ООД от 17.06.2014г.. Съгласно чл.15 ал.2 от същия, решенията по т.1, 2, 4, 7 и 9 на чл.15 ал.1 се вземат с единодушие от всички съдружници, респ. решението по т.7 за купуване или продажба на недвижими имоти, вещни права и кредити, издаване на облигации се вземат с единодушие от всички съдружници, като съобразно ал.4, решенията се вписват в протоколна книга, която е на разположение на всеки съдружник, а промените се вписват в Търговския регистър.
По делото е приложено и копие от Счетоводен баланс на „А.С.М. Б.“ ООД към 31.12.2011г.
Представена е и нотариално заверена в гр. Истанбул Декларация /на турски език/ от 22.07.2016г. в Република Турция, 6-та Нотариална кантора „Ч.“, при нотариус Б.Д., при свидетел: О.И.., в която А.И.М. декларира, че няма никакви претенции относно дългове или вземания, финансови задължения и искания към фирмата/дружеството/ и към съдружниците на дружеството. Декларирал е, че приема, потвърждава и освобождава от дългове фирмата/дружеството/ и съдружниците на дружеството/фирмата/.
Видно от представената вносна бележка от 30.09.2011г./л.77 от делото/, в полза на „А.С.М. Б.“ ООД по сметка в „ОББ“ АД е внесена сума от 113 000 евро, с вносител А.И.М., с основание – захранване на сметка.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е изготвено въз основа на приложените по делото документи и след проверка в счетоводството на ответното дружество. Видно от същото е, че при извършена на 04.04.2019г. проверка в „Т.а” ООД, обслужващо счетоводно „А.С.М. Б.” ООД, не е представен договор за заем между А.И.М. и „А.С.М. Б.” ООД за сумата от 113 000 евро, като сред документите по делото също не се съдържа договор за заем между тях.
За периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. не са извършвани счетоводни записвания по сметките, по които се отчитат чуждите привлечени средства. Такива записвания са извършени по кредита на сметка 499 – „Други кредитори”, анал. С.Б.. От Хронологичния опис на тази счетоводна сметка за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. е видно, че по кредита на сметката са отразявани единствено суми, предоставени от С.Б.. Не е съставяна счетоводна операция, от която да е видно, че А.И.М. е предоставил заем на „А.С.М. Б.” ООД на 30.09.2011г.
От съдържащата се на л.77 от делото вносна бележка вещото лице е установило, че сума в размер на 113 000 евро, с наредител А.И.М. е преведена в полза на ответното дружество по описана в заключението банкова сметка *** „ОББ” АД, с посочено основание „захранване на сметка”.
На 30.09.2011г., със сумата от 221 008,79лв. е извършено записване по дебита на счетоводна сметка 504 – „Разплащателна сметка в евро” и по кредита на сметка 501 – „Каса в лева”. Левовата равностойност на 113 000 евро, при курс 1,95583 лева за 1 евро, е 221 008,79лв.
Сумата от 113 000 евро намира отражение в ГФО на дружеството за 2011г. и в следващите ГФО до 2017г. включително.
Кредитор на дружеството се явява С.Б., който на 30.09.2011г. внася в касата на ответното дружество сумата от 113 000 евро с левова равностойност 221 008,79лв. Съставена е счетоводна статия, при която е извършено записване по дебита на счетоводна сметка 501 – „Каса в лева” и по кредита на сметка 499 – „Други кредитори”, анал. С.Б..
В резултат на извършените проверки в счетоводството на ответното дружество, свързани със задачите на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е констатирало, че счетоводната отчетност на „А.С.М. Б.” ООД за посочения във въпроса период е водена в съответствие със Закона за счетоводството и с приложимите в страната счетоводни стандарти.
След извършен преглед и анализ на счетоводните записвания не е установено да съществуват такива, с които да е отразено предоставянето на заем от страна на А.И.М.. Не е налице счетоводно отразяване на задължение на „А.С.М. Б.” ООД към ищеца.
При извършената проверка в счетоводството на ответното дружество не е представена валутна митническа декларация от 30.09.2011г., както и Декларация – Форма СПБ-1 образец по чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № 27 на БНБ с вх.№ 2/00007492/005 на БНБ от 30.09.2011г. с декларатор А.М..
На 30.11.2012г. в БНБ с вх.№ 2/00007492/005 е приета Декларация – Форма СПБ-1 образец по чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № 27 на БНБ. В същата е деклариран заем за закупуване на инвестиционни имоти, в размер на 800 000 евро, предоставен от С.Б.. За лице кредитополучател е посочено „А.С.М. Б.” ООД.
Счетоводният баланс на „А.С.М. Б.” ООД към 31.12.2011г. е подписан от А.И.М. за ръководител и А.Т.Л.за съставител. От протокол от редовно общо събрание на „А.С.М. Б.” ООД, проведено на 20.06.2012г. вещото лице е установило, че на него са присъствали съдружниците А.И.М. и С.Б.. Взети са решения за приемане на ГФО на дружеството за 2011г. и за неговото вписване в Търговския регистър.
На 28.03.2013г. е проведено Годишно общо събрание на съдружниците в „А.С.М. Б.” ООД. В подписания от А.И.М. и С.Б.протокол е отразено, че са взети решения, едно от които е одобрен и приет ГФО на дружеството за 2012г.
В протоколите от 20.06.2012г. и 28.03.2013г., с които са одобрени и приети ГФО на „А.С.М. Б.” ООД, съответно за 2011г. и 2012г., не се съдържат възражения относно балансите на дружеството към 31.12.2011г. и 31.12.2012г., направени от управителя на дружеството А.И.М..
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Във връзка с възражението на ответника за погасяване на процесното вземане по давност, съдът го счита за неоснователно, по аргумент от чл.60 ал.6 от ГПК, доколкото падежът по записа на заповед е определен на точно посочена в документа дата – 22.04.2014г., тригодишният срок за предявяване на установителния иск изтича на 22.04.2017г./събота – неприсъствен ден/, а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 24.04.2017г./понеделник – присъствен ден/.
Установи се по делото, че въз основа на запис на заповед от 30.09.2011г., издаден в гр. София от ответника „А.С.М. Б.” ООД с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, представлявано от А.И.М., дружеството, като издател на записа на заповед, безусловно и неотменимо се е задължило, да плати на ищеца по делото - А.И.М., сумата от 113 000 евро по записа на заповед, като е посочено, че сумата е платима в гр. София, ж.к.”Белите Брези”, ул********. Записът на заповед е подписан от А.И.М., като издател на документа. Видно от отразеното в записа на заповед, същият е с падеж 22.04.2014г. и предявен на ищеца А.И.М. на датата на падежа.
Установи се от представената вносна бележка от 30.09.2011г./дата, съвпадаща с датата на издаване на записа на заповед/, че А.И.М. е внесъл по сметка на „А.С.М. Б.“ ООД в „ОББ“ АД сумата от 113 000 евро, като е посочил основание за извършения превод – захранване на сметка.
Не се спори по делото, че към датата на издаване на записа на заповед и към датата на падежа, посочен в документа, ищецът е бил управител на ответното дружество.
В качеството си на управител на „А.С.М. Б.“ ООД ищецът е разполагал с представителна власт да задължава дружеството с изявления от негово име, включително по правоотношения със самия ищец, както и да поема задължения от името на дружеството към ищеца по менителнични ефекти.
Макар ищецът да не е въвел изрични твърдения, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на възникнало между него и ответното дружество каузално правоотношение, във връзка с възраженията на ответника, че ищецът не е разполагал със сумата от 113 000 евро и че не я е предоставял на дружеството, ищецът е представил посочената по-горе вносна бележка от 30.09.2011г. за преведена в полза на дружеството сума от 113 000 евро, а доколкото сумите и датите на съставяне на вносната бележка и записа на заповед съвпадат, съдът намира, че е налице връзка между двата документа. Представянето на платежния документ, от страна на ищеца, обуславя извод, че същият се позовава на наличието на извънменителнично задължение за ответното дружество и наличието на каузално правоотношение, което съдът счита, че има характеристиките на заем за послужване.
Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, като при заявено от ответника - издател на ефекта, относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл.154 ал.1 от ГПК.
Правоотношенията между дружеството и ищеца, възникнали като последица от изявления на ищеца в качеството му на управител на дружеството, съгласно мотивите на ТР № 3/15.1.2013г. по тълк.д. № 3/2013г. на ВКС, ОСГТК, представляват вътрешни отношения, които са регулирани от закона и учредителния акт, поради което и в отношенията с ответното дружество ищецът е обвързан от правилото на чл.15 ал.2 т.7 от дружествения договор. Съобразно цитираната разпоредба от дружествения договор, вземането на решения за сключване на кредити е в изрично възложена компетентност на общото събрание на дружеството, като по делото липсват наведени твърдения и не са налице доказателства за взето решение от общото събрание на ответното дружество за сключване на заем с ищеца, което е достатъчно да обуслови неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото доказателства не се установи основанието за превеждане на сумата 113 000 евро на ответното дружество, за която е издадена представената по делото вносна бележка от 30.09.2011г., да е предоставен от ищеца на ответното дружество заем. От съдържанието й се установява, че сумата е внесена по сметка на „А.С.М. Б.“ ООД именно от ищеца, но само по себе си това обстоятелство не може да обуслови извод, че сумата представлява заем, предоставен от ищеца на дружеството, както и извод, че внесената сума представлява парични средства на ищеца, а не парични средства, получени от него в качеството му на управител на дружеството, които са внесени по сметката на дружеството именно в изпълнение на отчетните задължения на управителя, а и в платежния документ е посочено, че основание за извършения превод е захранване на сметка.
Горният извод се налага и от заключението на изслушаната счетоводна експертиза по делото, от което се установява, че според записите в счетоводството на ответника, включително в годишните финансови отчети на дружеството, съставени в периода, в който ищецът е единствен управител на дружеството, не е установено да съществуват такива, с които да е отразено предоставянето на заем от страна на А.И.М., както и че не е налице счетоводно отразяване на задължение на „А.С.М. Б.” ООД към ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът не е кредитор на ответното дружеството по каузалното правоотношение, за чието обезпечение е бил издаден записа на заповед, което съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, предпоставя отхвърляне на предявения иск за установяване дължимостта на вземането по менителничния ефект.
Горният извод се подкрепя и от представената нотариално заверена в гр. Истанбул Декларация /на турски език/ от 22.07.2016г. в Република Турция, 6-та Нотариална кантора „Ч.“, при нотариус Б.Д., при свидетел: О.И.., в която А.И.М. е декларирал, че няма никакви претенции относно дългове или вземания, финансови задължения и искания към фирмата/дружеството/ и към съдружниците на дружеството, както и че приема, потвърждава и освобождава от дългове фирмата/дружеството/ и съдружниците на дружеството/фирмата/
Предвид неоснователността на исковата претенция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на сторните по делото разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер общо на 6350,18лв., от които: 400лв. – възнаграждение на вещото лице за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и 5950,18лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.М., ЕГН **********, срещу „А.С.М. Б.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 113 000 евро/сто и тринадесет хиляди евро/, представляваща вземане по запис на заповед от 30.09.2011г., с падеж 22.04.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2017г - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, за което е издадена заповед от 05.05.2017г. за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 25060/2017г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – чрез М. И. Г. от САК, да заплати на „А.С.М. Б.” ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 6350,18лв. /шест хиляди
триста и петдесет лева и 18ст./, представляваща направени по делото разноски,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: