Решение по дело №5168/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2863
Дата: 8 май 2018 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20161100105168
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2016 г.

Съдържание на акта

                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                                       гр.София, 08.05.2018 г.

 

 

                        В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ДИМИТРОВ

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 5168/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск от В.П.П. чрез адв. К.Н. против „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******** с правно основание чл. 82 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 33 800 лв. - пропуснати ползи в резултат от неползването на жилищна сграда, находяща се в кв. ,Драгалевци“, ул. „********, с изградени в нея минимаркет и бистро, поради липса на снабдяване с електрически ток по 650 лв. на месец за периода от 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. и разноските по делото.

Ищецът твърди, че е имал сключен договор с ответника за доставка на електрическа енергия в жилищна сграда в кв. „Драгалевци”, ул. „Боянска” № 19, която се състои от изградени минимаркет /25 кв.м./ и бистро /30 кв.м./. Посочва, че на 05.10.2011 г. длъжностни лица на ответника са прекъснали електрическия ток, в резултат на което бистрото и минимаркета били лишени от електрически ток. Излага че, въз основа на фактурите, които са били издадени от ответника е следвало да заплати за клиентски № ********* сумата от 11 767,88 лв., но тъй като не е дължал същата, поради това, че не е потребил тази електроенергия е образувал гр. д. № 64560/2014 г. по описа на СРС, 127 с-в, по което с решение било прието, че не дължи тази сума.

Посочва, че на 04.02.2016 г. длъжностни лица на ответника са свързали отново неговия електромер с елекрозахранващата мрежа и обектът е бил захранен с електрически ток. Излага, че по този начин за периода от 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. бил лишен лично от ползването на сградата, а така също и от възможността да отдава същата под наем, тъй като бистрото и минимаркета били обзаведени с необходимото оборудване, но не е имал възможност да ги ползва реално. Твърди, че е претърпял пропуснати ползи, представляващи месечният пазарен наем за бистрото и минимаркета, който не е могъл да получава. Сочи, че на 15.01.2016 г. е отдал под наем бистрото в размер на 350 лв., а минимаркета в размер на 300 лв., като по този начин счита, че пропуснатите ползи от невъзможността да получава тези доходи за периода от 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. са общо в размер на 33 800 лв. В тази връзка моли съда да уважи предявения иск и претендира разноски по делото.

Ответникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва предявения иск като излага подробни съображения за това и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан и претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 59, том I, рег. № 3520, дело № 45/2006 г. се установява, че ищецът по делото В.П.П. е собственик на недвижим имот – Мини маркет и щанд за кафе и закуски /бистро/, с площ от 55,95 кв.м.

Не се спори между страните, че ищецът е бил потребител на електрическа енергия, по силата на сключен Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 82062 от 29.09.2004 г., както и че на негово име е била открита партида в собствения му недвижим имот, находящ се в гр. София, а именно – Минимаркет и бистро с клиентски № *********.

Видно от Удостоверение за електрическа мощност № 43965/29.09.2004 г., „Електроразпределение – Столично“ ЕАД е издадло същото в уверение на това, че за обект, находящ се на ул. „********, в.з. „Киноцентъра I ч.“, р-н „Витоша“ има осигурена предоставена мощност и монтираноново електромерно табло по силата на договор за присъединяване № 789/11.08.2004 г.

Представени са и Общите условия към Договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /л. 117/

Няма спор по делото също така, че с Решение от 30.04.2015 г.на СРС, 127 с-в по гр.д. № 64560/2014 г. /влязло в законна сила на 26.05.2015 г./е признато за установено по предавения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.П.П. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 11 767,88 лв., представляваща стойност на потребена електрическа енергия през периода от м. 03.2009 г. до м. 10.2011 г. в имот, находящ се в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „********, с клиентски номер 200067713651, начислена по фактури, издадени в периода 07.08.2009 г. - 05.10.2011 г. В мотивите на посоченото решение съдът е приел, че едностранно съставените от ответника фактури и справки за консумираната електрическа енергия не доказват доставката на претендираното количество енергия и не потвърждават достоверността на извършените вписвания в счетоводните книги на дружеството. Съдът е приел, че ответникът не е доказал, че е извършил доставка на посоченото количество електрическа енергия и не е установено твърдяното основание за възникване на претендиращите вземания, поради което предявените искове за установяване недължимостта на сумата са основателни и следва да се уважат. На отделно основание съдът е приел, че сумите са недължими и поради пгасяването им по давност.

По делото е представен и Договор за наем от 15.01.2016 г., видно от който ищецът В.П.П. в качеството на наемодател е отдал под наем на В.В.Т.– наемател собствения си недвижим имот – Кафе и закуски /Бистро/, находящ се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „******** за срок от 2 години, срещу уговорена наемна цена от 350 лв. за периода от 15.01.2016 г. до 15.01.2018 г.

Представен е и Договор за наем от 15.01.2016 г., видно от който В.П.П. в качеството на наемодател отдава под наем на Станче Наумов Канзов следния свой недвижим имот – Минимаркет, находящ се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „******** за срок от 2 години, срещу уговорена наемна цена от 300 лв.

По делото са представени и Скица на поземления имот № 15-110176 – 10.03.2016 г., както и Скица на сградата № 15 – 365733 – 26.07.2016 г..

Приложено е и Удостоверание № 1356/29.12.2016 г. за въвеждане в експлоатация на процесния недвижим имот – Минимаркет и щанд за кафе и закуски в Жилище, находящ се в УПИ I – 1, кв. 18, м. „Киноцентър – I част“ , по плана на гр. София, р-н „Витоша“.

По делото е приета съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена.  Съгласно  заключението общата сума на наемите за минимаркета и бистрото, които ищецът би могъл да получи за процесния период от време – 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. е в размер на 24 058 лв. /като се съобразят приложените от ищеца договори за наем за и средния пазарен наем за София/.

Експертът е уточнил, че съгласно приложената счетоводна експертиза, изготвена по гр. д. № 64560/2014 г. на СРС, по фактури от 07.07.2009 г. до 05.10.2011 г. общите задължения на ищеца са били в размер на 13 278,40 лв, а непогасените задължения са били в размер на 11 767.88 лв.

По делото е приета и допълнителна счетоводна експертиза, от която се установява, че в счетоводството на ответника неплатеното задължение на ищеца за ел. енергия към 05.10.2011 г., което не е било предмет на гр. д. № 64560/2014 г. на СРС е в размер на 1097.16 лева и представлява сбор от следните суми, платени след падежа: 631.94 лв. задължение по ф-ра № 52015479 от 07.07.2009 г. с падеж 20.07.2009 г., като задължението е платено на 12.12.2011 г. (627.69 лева) и на 28.12.2011 г. (4.25 лева); 300.60 лева задължение по ф-ра № 53542017 от 07.08.2009 г. с падеж 20.08.2009 г., като задължението е платено на два пъти на дата 28.12.2011 г. (197.60 лева и 103 лева);164.62 лева по ф-ра № 72247564 от 05.08.2010 г. с падеж 20.08.2010 г., като задължението е платено на 12.12.2011 г.

От показанията на разпитаната свидетелка по делото П.Н.Колева се установява, че познава ищеца В., тъй като му е съседка на ул. Боянска № 14, а той живее на същата улица на № 19. Свидетелката посочва, че в имота на ищеца има построен магазин и бистро-ресторант. Късната есен през м. октомври - ноември 2011 г. е видяла как служители на ЧЕЗ са отрязали ел. кабели на ищеца на електрически стълб, който се намира в лявата страна, като посочва, че това се е случило през деня, след което в бистрото и в магазина е нямало ток. В началото на 2016 г. електрическият ток отново е бил пуснат. Сочи, че преди да спрат тока в тези два търговски обекта, ищецът е имал наематели и ги е отдал под наем, но след като му спряли тока, наемателите са се изнесли, а в момента отново има наематели на тези два обекта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 82 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД.

При неизпълнение на задължения, произтичащи от договор, кредиторът има право да иска от длъжника изпълнението на задължението, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен – всички преки и непосредствени вреди. Следователно обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща само онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или не го увеличават, т.е имуществените вреди.

За да възникне правото на обезщетение на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, следва да са осъществени следните материални предпоставки: 1. наличие на действително облигационно правоотношение за продажба на ел. енергия; 2. неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника - в процесния случай необосновано едностранно преустановяване доставката на електрическа енергия до имота на ищеца; 3. настъпването на имуществени или неимуществени вреди и 4. причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносен резултат.

Наличието на действително договорно правоотношение е безспорно между страните, като същото е възникнало от Договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ответникът „Ч.Е.Б.“ АД се е задължил да доставя електричество на ищеца в собствения му недвижим имот, представляващ Мини маркет и щанд за кафе и закуски /бистро/, с площ от 55,95 кв.м., във връзка с което на името на ищеца по делото е била открита партида с клиентски № *********.

Няма спор по делото също така, че процесният договор за продажба на ел. енергия е бил сключен въз основа на предварително установени от ответника Общи условия /приложени по делото/, по арг. чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, чиито клаузи са обвързали всички абонати на енергийния снабдител, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

По делото се установи също така посредством събраните писмени и гласни доказателства, че ответникът е преустановил електрозахранването в търговските обекти на ищеца – бистрото и минимаркета за периода от 05.10.2011 г. до 04.02.2016 г.

На следващо място, съдът намира, че от данните по делото е доказано противоправно поведение от страна на ответното дружество – страна по договора. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия, електроразпределителното предприятие има право да прекъсне или да ограничи снабдяването с електрическа енергия на потребител по искане на крайния снабдител в случай на забава в плащанията или неплащане на дължимите суми за ел. енергия и за разпределение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба прекъсването на снабдяването по ал. 1 се извършва не по-рано от 10 дни след изтичането на срока за плащане за битови потребители или 3 дни след изтичането на срока за плащане на стопански потребители като в тези случаи, потребителят се уведомява за сроковете на прекъсването или ограничаването на снабдяването с електрическа енергия по начините, по които се уведомява за сроковето за плащане на електрическата енергия, без да е необходимо изпращане на изрично писмено предизвествие.

Съгласно заключението от експертизата се установи, че начислените от ответника суми по фактури за периода от 07.07.2009 г. до 05.10.2011 г. са били в общ размер на 13 278,40 лв., от които ответникът е претендирал като непогасени задължения суми по фактури в размер на 11 767.88 лв.

Безспорно е установено по делото, че посочената сума от 11 767.88 лв. за фактурирана ел. енергия за периода от 07.08.2009 г. до 05.10.2011 г. е била оспорена от ищеца като недължима, респ. същият е възразил на ответника за недължимост на претендираната от него и фактурирана сума.

По делото е безспорно също така, че във връзка с оспорване дължимостта на посочената сума е бил предявен отрицателен установителен иск от ищеца В.П. против ответника „Ч.Е.Б.“ АД, по повод на което е било образувано и гр.д. № 64560/2014 г. на СРС, 127 с-в, по което с влязло в сила съдебно решение е прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 11 767.88 лв. за доставена ел. енергия за периода от 07.08.2009 г. до 05.10.2011 г. От изложеното следва извод, че прекъсвенато на ел. енергия от страна на ответното дружество е било неправомерно, поради което съдът намира, че е налице и втората предпоставка неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, което в процесния случай се изразява в необосновано едностранно преустановяване доставката на електрическа енергия до имота на ищеца.

Този извод на съда не се променя и от наведените от ответната страна твърдения, че към 05.10.2011 г. /датата на преустановяване на ел. енергия в процесните имоти – минимаркет и бистро/, ищецът е имал и други непогасени текущи задължения в размер на 1097,16 лв., за които не е формирана СПН по гр.д. № ********** г. на СРС, 127 с-в, които съставляват достатъчно основание по чл. 123, ал. 1 ЗЕ за прекъсване на захранването. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че ищецът е имал неплатени текущи задължения, които са били заплатени от него след 05.10.2011 г., следва са се има предвид, че съгласно предвиденото в чл. 39, ал. 1 от ОУ, потребителят има право да подаде писмено възражение пред електроразпределителното дружество относно срока и основанието за прекъсване, като възражението спира прекъсването на снабдяването с ел. енергия до приключване на проверката. В настоящия случай, съдът намира, че ищецът по делото не само, че е възразил пред ответното дружество за недължимост на претендираните /начислените по фактури/ суми, но нещо повече същият е инициирал и съдебно производство за установяване тяхната недължимост, поради което, за да бъде изправна страна по договора отвтникът е следвало да спре прекъсването на снабдяването с ел. енергия до приключване на проверката, респ. до приключване на съдебното производство, съгласно предвиденото в ОУ, което, обаче не е сторено.

Поради изложеното и пред вид факта, че начислената от ответника сума в размер на 11 767,88 лв. е призната за недължима от съда, настоящият състав намира, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответника „Ч.Е.Б.“ АД по процесния договор, както и на задълженията по чл. 89, ал. 1 от Закона за енергетиката да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването, като по този начин е причинил вреди на ищеца по делото.

Съобразно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задълженията си, той дължи обезщетение на кредитора, което по силата на чл. 82 от ЗЗД обхваща претърпените загуби и пропуснати ползи, последица от неизпълнението.

По отношение на вида и размера на тези вреди:

Ищецът твърди, че въз основа на противоправното прекъсване на електроподаването от ответника в търговските обекти – минимаркет и бистро е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран наем за периода от 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. в размер на сумата от 33 800 лв. общо за двете помещения.

В тази връзка следва да се посочи, че от правилата на нормалната житейска логика следва, че при положение, че е преустановено електрозахранването на търговски обекти, в случая минимаркет и бистро, същите не могат да функционират като такива за периода, докато е преустановено електрозахранването, в резултат на което не могат да реализират паричен оборот /печалба/, поради което и не могат да бъдат отдавани под наем за осъществяване на предназначените им търговски цели.

В правната доктрина и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. С Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен отговор на въпроса за пропуснатите ползи, в което е прието, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът бе изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението; тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото /печалба/ и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

От представените доказателства се установи, че ищецът е имал договорни отношения с оглед отдаването на процесните две помощения – минимаркет и бистро под наем. Представените в тази връзка два договора за наем от 15.01.2016 г. са достатъчно основание да се приеме, че са налице пропуснати ползи от невъзможността двата обекта /минимаркет и бистро/ да се използват и да се отдават под наем поради пркъсването на електрозахранването в тях. Договорите за наем не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК по отношение на тяхната автентичност, а правилата на чл. 181 ГПК са неотносими към настоящата хипотеза, поради което съдът приема, че обективираните в тях изявления са направени от техните автори /чл. 180 ГПК/. Тъй като тези документи имат качеството на частни диспозитивни такива, заявеното опровергаване на съдържанието им от ответника е лишено от основание.  

Следва да се има предвид и че съобразно трайната съдебна практика, за да се приеме, че е налице сигурност в настъпването на вредите е достатъчно да се докаже дори и само наличието на преговорно отношение, по което е постигнато съгласие, а в настоящия случай са представени вече сключени два договора за наем. Наред с това съдът намира, че е налице и предвидимост на вредите, тъй като не е необходимо ищецът да уведоми ответника, че възнамерява да отдава процесните два обекта под наем, за да се приеме, че евентуалните бъдещи вреди от пропуснати ползи са предвидими за него, най-малкото с оглед вида на обектите и естеството на дейност, която се извършва в тях – търговска. Не на последно място, следва да се посочи също така, че от събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелката Петя Колева /съседка на ищеца по делото/ също се установи, че в имота на ищеца има построен магазин и бистро - ресторант, в които същият е имал наематели и е отдавал под наем, но след спирането на ел. ток наемателите са се изнесли. От показанията й се установи също така, че в момента в посочените два обекта отново има наематели.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че ищецът по делото доказа, че в резултат от неправомерното прекъсване на ел. енергия от ответника в процесните две помещения – бистрото и минимаркета е претърпял пропуснати ползи, изразяващи се невъзможността да ползва същите, поради липса на снабдяване с ток, респ. да ги отдава под наем съобразно тяхното предназначение. От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза с установи, че общата сума на наемите за минимаркета и бистрото, които ищецът би могъл да получи за процесния период от време – 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г. е в размер на 24 058 лв. Съдът изцяло кредитира изготвената експертиза по делото, тъй като направените изчисления от експерта, касаещи определянето на пазарния наем на процесните помещения са изготвени въз основа на сравнителния метод като са отчетени характеристиките на имота и наличието на информация за реализирани наемни сделки и предлагани за отдаване под наем недвижими имоти, намиращи се в този район и имащи подобни характеристики. В тази връзка, съдът намира, че пропуснатите ползи на ищеца, изразяващи се в невъзможността да отдава под наем двете помещения са в размер на сумата от 24 058 лв. /общият наем на минимаркета и бистрото/ за периода от 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г., поради което искът се явява основателен и доказан за този размер и следва да се уважи за тази сума ведно със законна лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. За разликата над уважения размер от 24 058 лв. до пълния предявен размер от 33 800 лв., искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на ищеца в размер на 3300 лв., което съдът намира за основателно, пред вид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което същото следва да се намали в размер на 1514 лв. съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 2182,30 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати разноски на ответника в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 57.65 лв. /направени разноски за експертиза/.

Водим от горното, съдът

                                       

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на основание чл. 82 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 24 058 /двадесет и четири хиляди и петдесет и осем/лева, представляваща пропуснати ползи, в резултат от невъзможността да ползва и отдава под наем минимаркет и бистро, находящи се в кв. ,Драгалевци“, ул. „******** и представляваща общият наем на минимаркета и бистрото за периода от 05.10.2011 г. до 15.01.2016 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 26.04.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 33 800 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******** да заплати на В.П.П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в общ размер на 2182,30 /две хиляди сто осемдесет и два лева и тридесет / лева.

ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в общ размер на 357,65 /триста петдесет и седем лева и шестдесет и пет / лева.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                              

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: