МОТИВИ към НЧХД № 752/17г.
Производството е образувано по тъжба на А.Х.Д. против Д.А.Д. и А.Д.Д. за това че двамата
подсъдими в съучастие като съизвършители, на 30,03,16г. в с. K.са причинили на
тъжителя лека телесна повреда о ч. 130, ал.1 от НК - разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от тъжителя солидарно против
подсъдимите граждански иск за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно с законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
Конституиран като граждански ищец
в процеса бе тъжителя .
В съдебно заседание повереникът изразява становище за доказаност
на обвинението, като моли подсъдимите да бъдат признати за виновни и гражданският иск уважен в пълен
размер. Претендира разноски .
Защитникът оспорва
доказаността на обвинението, пледира оправдаване на подсъдимите, и съответно-
отхвърляне на предявения против тях граждански иск.
Подсъдимите не участват по
делото, редовно призовани.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
Подсъдимите А.Д. и Д.Д. са
баща и син, които осъществяват чрез регистрирано дружество основно транспортна
дейност. С дружеството тъжителят А.Д. имал сключен трудов договор от ноември
2015г., въз основа на който изпълнявал длъжността „шофьор - международни
превози“.
До март 2016г. тъжителят
изпълнил няколко курса, за което дружеството му дължало определена сума, която
подсъдимите неколкократно отлагали да изплатят.
На 30.03.2016г. Д. се обадил
по телефона в офиса и настоял отново за неиздължените му пари. Разбрал се с Д.Д.
след 17ч. да отиде в офиса в с. K..
Около 17 ч. тъжителят тръгнал
с намерение първо да мине през Калугерово, а после да продължи за Ихтиман,
където отглежда животни. Навлизайки в магистралата в посока София,
непосредствено след бензиностация „Шел" забелязал мъж, който пътувал „на
стоп“ и подавал знак за спиране на преминаващите в посока София автомобили. Когато
тъжителят спрял, разбрал, че пътува за София и му предложил да го откара до
Ихтиман, обяснявайки му, че трябва да минат през с. Калугерово. Мъжът се съгласил и се качил, като в
разговора, който започнали споделил, че е от с. Нова Върбовка, общ. Стражица и
се казва Д.С.Й..
Около 17,30 ч. стигнали при
офиса в с. Калугерово, като тъжителят паркирал отпред, на 3-4 метра пред гаража,
в който се намирал самия офис. Св. Й.
излязъл и останал до автомобила да пуши, а тъжителят заедно с подсъдимите, които го пресрещнали отвън, влезли в офиса.
Вътре били още две жени. След като те излезли, влязъл друг мъж ( неустановен по
делото). Започнал спор между тъжителя и подсъдимите, при който подс. Д. Д. прихванал тъжителя отзад, а подс. А.Д.
започнал да му нанася по лицето и отпред по тялото удари, които го повалили на
земята, където и двамата подсъдими продължили да го ритат и му нанасят удари.
След това го избутали навън, като подс. Анг. Д. му нанесъл още няколко удара.
Превит, тъжителят се настанил в колата и потеглил
отново със св. Й., който бил също уплашен, тъй като получил сам няколко удара
от подс. Анг. Д. , а подс. Дим. Д. му казал „да изчезват бързо, че пристигат
млади момчета, които били подивели“.
По пътя към Ихтиман Д.
разказал на свидетеля, че това били негови работодатели, които не са му били
платили заработеното. Докато пътували, автомобилът бил спрян за проверка от
полицаи свидетелите В. К., Н. и С.С.. В хода на проверката, при която не били
констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата, подсъдимият
споделил на полицаите, че е бит от работодателите си поради неуредени финансови
отношения.
На другия ден 31.03.2016г.
тъжителят посетил кабинета по Съдебна медицина в МБАЛ - Пазарджик, където бил
освидетелстван и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 71 - 1.
Съдебният лекар констатирал и отразил следните обективни находки: кръвонасядания в областта на лявото око,
кръвонасядане в лявата горна половина на нивото на мамилата, в лявата поясна област,
в горната вътрешна част на лявото бедро.
На 04,05,16г. тъжителят подал настоящата
тъжба, с която предава на съд двамата подсъдими за извършено спрямо него
престъпление по чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Първото първоинстанционно
разглеждане на делото е приключило с постановяване на оправдателна присъда,
която при въззивният контрол, инцииран с жалбата на тъжителя, била отменена и делото е било върнато за ново
разглеждане.
Инкриминираните увреждания,
които тъжителят поставя в нормативната рамка на дадената от него правна
квалификация на деянието, са редуцирани спрямо установените от съдебния лекар и
описани горе и в случая тяхното причиняване е правилно квалифицирано, без това
да е задължително за частното обвинение.
Причиняването на тези увреждания
се установи да е резултат от проявена спрямо тъжителя физическа агресия от
страна на двамата подсъдими , проявена по повод и при обстановка, описани в
тъжбата. Още в началото следва да се признае, че инкриминираната ситуация в
тъжбата е описана съвсем коректно и визираните обстоятелства в нея намериха
своето потвърждение в проведеното съдебно следствие, за което подсъдимите биваха редовно уведомявани(
за всяко с.з.), но не взеха участие,
доколкото, предвид вида и размера на предвиденото наказание за инкриминираното
престъпление, не е задължително участието им .
При тази процесуална пасивност
на подсъдимите, частното обвинение се доказа от ангажираните от тъжителя, чрез
повереника, но и от ангажирани от защитника гласни и писмени доказателствени средства.
Единственият пряк очевидец, който бе разпитан като свидетел по делото, е св. Й.,
който, действително, съвсем случайно се е оказал на мястото на инцидента. Разказът на този
свидетел бе съвсем убедителен и непосредствен и съдържаше само лични възприятия
за развоя на инцидента и участниците в него. Неговите показания потвърдиха
инкриминираните твърдения с тъжбата, че той е качен „ на стоп“ от тъжителя,
който преди да поеме за Ихтиман минал пред офиса на дружеството, към което
работи като шофьор и което се намирало в с. Калугерово. Прави впечатление, че
свидетелят, живущ във Великотърновско, е запомнил и възпроизвежда
наименованието на селото, но не сочи имена на двете лица, които сочи
убедително, че били нанесли побоя над тъжител в офиса. Това също е гаранция за
достоверността на предаваната от него информация по делото, тъй като той не
твърди, че имена са му били споменати, а само, че тъжителят впоследствие му
обяснил, че лицата, които са го били в офиса, били негови работодатели, които
му дължали заплати. Преценката за достоверност на тези показания бе от
изключително значение тъй като, както се спомена, те са единственият източник на данни за
времето, мястото, начина и извършителите на физическото посегателство над
тъжителя. Дори по отношение на извършителите свидетелят е напълно добросъвестен
като споменава само, че това са били две лица от мъжки пол, които диференцира
по възраст, определяйки ги като „по-младият и по-старият“.
Всъщност, именно въпросът с
персонификацията на двамата мъже, нанесли побой, подлежеше на най- обстойно
изясняване, тъй като доказателственият ресурс на частното обвинение не разполагаше
с актив за идентификацията. Установеното от твърденията на непосредствения
очевидец св. Й. е, че мъжете, пребили пред очите му тъжителя са били
представени от него след инцидента като негови работодатели. За такива той е
възприемал цялото семейство Д.(
родителите и двамата сина), които реално са се занимавали с дейността на
дружеството. В тази връзка и предвид факта, че от показанията на св. Й. се
направи извода, че авторите на побоя са били баща и син Д., резонно бе
възражението на защитата как е установена съпричастността на предадения на съд
син А. ( а не на другия син Христо). Дори св. Д.не сочи кой от двамата сина на
фамилията Д.е бил уличен от бившия й съпруг, когато след случая, й споделил за него. Това, от една страна, гради
впечатлението, че върху тази свидетелка не е въздействано и тя не е заинтересована
от изхода на делото, която преценка бе причина за кредитиране на тези
показания. От друга страна, липсата на конкретни данни в коментираните гласни
доказателствени средства, които да сочат кой от двамата сина Д.е „по-младият
мъж“, участвал в побоя , насочи следствието в търсене на други доказателства,
изясняващи този факт.
Съпричастността на подс. А.Д. бе установена с оглед неговата инициатива
за подаване на сигнал на ЕЕНСП тел. 112 - л. 78, НЧХД 887/16. От информацията
от Дирекция „Национална система тел. 112“ са регистрирани две обаждания от А.Д.
на процесната дата 30,03,16г. и непосредствено след инцидента - в 18,55 ч. и в
19,08 ч. Предвид показанията на св. Н., че
проверката на тъжителя по време на управление на МПС по пътя за
Ихтиман е по сигнал за употреба на алкохол от страна на
водача, авторът на този сигнал - е именно подс. А. Дудуов - по-младият от
двамата мъже, нанесли побоя на тъжителя.
Що се отнася до по-възрастният мъж , сочен от св. Й. като участник в
този побой, показанията на св. Д.изясниха, че това е именно бащата Д. - подс. Д.Д..
Следва да се има предвид, че изводите за авторството се крепят и на
установеното с показанията на Й., Н., С., К. и Д., че мъжете, пребили тъжителя
са неговите работодатели, както и установеното само от очевидеца Й., че това са
само две лица- от мъжки пол, а другият присъстващ по време на самия побой мъж( неустановен по
делото) не е взел участие в него. ( Само за пълнота на доказателствения анализ
ще се маркира, че наличието и на други лица в офиса пред и към момента на самия
инцидент се сочи и от св. Д., която възпроизвежда споделеното й от самия
тъжител - пострадал от физическото посегателство.).
Горният анализ установи, че обвинителната
теза бе доказана с показанията на
свидетелите Д., Й., Д. ( бивш колега на тъжителя, узнал за инцидента след него)
, Н., С. , частично - тези на К., данните от ЕЕНСП тел. 112, издаденото СМУ на
тъжителя. Относно правно-релевантните факти в рамката на обвинението,
най-пълноценни са показанията на св. Й. , който сам е възприел, лично, началото
и развитието на конфликта, видял е тъжителя непосредствено след него и от него
е узнал причината за този конфликт,
споделена впоследствие и пред полицейските служители. Вярно е, че този свидетел
сам признава, че бил сам жертва на физическо посегателство от страна на „ по
-младия от мъжете“, тоест подс. Анг. Д., което предпостави да се обсъди и
възможната пристрастност в качеството му на свидетел. Но неговите твърдения относно
значимите за произнасяне по обвинението факти се потвърждават от тези на
свидетелката Д.( по отношение на която също се изключи възможна пристрастност с
коментара по- горе ) и тези на св.Д., както и полицейските служители. Така, че
съмнението за пристрастност бе опровергано.
Показанията на посочените
свидетели и датата на издаване на СМУ установиха връзката между инкриминираните
увреждания и причината за тях - нанесения на инкриминираната дата 30 март побой
на тъжителя от двамата подсъдими. Следва да се отбележи, че показанията на св. Й.
съвсем детайлно визират отделните
действия на всеки от нападателите спрямо жертвата. Въпреки, че конкретната
нормативна рамка, в която следва да се поставят общите действия на подсъдимите
по отношение на тъжителя, съвсем не изисква, за да се определи съучастническа
дейност в обективно отношение под формата на съизвършителство, всеки от
участниците да е извършил над общата жертва сам физическо насилие заедно с
останалите, или преди или след тях. Достатъчно, за да бъде признат един
съучастник за съизвършител е той да е извършил дори само действия, с които е
сломявал съпротивата на жертвата. Точно така е било в началото на нападението в
офиса - докато бащата Д.Д. държал здраво тъжителя отзад, съподсъдимият му и
негов син А.Д. нанасял на тъжителя удари в лицето и тялото, които го повалили,
а на земята - тъжителят вече бил ритан и от двамата. След като бил „изхвърлен“ навън, бил удрян
отвън само от подс. Анг. Д..
Обективираните в издаденото
СМУ от 31,03,16г. увреждания доказват, че попадналите върху тъжителя удари са
били повече и върху различни части от неговото тяло.Засегнати са били главата -
открити и описани са масивно кръвонасядане с виолетов цвят на горен и долен
клепач на ляво око; тялото - като в лявата горна половина от него било
налично също масивно и описано по
размери 12/8 см. кръвонасядане на нивото на мамилата, а в лявата поясна област
- друго масивно синкаво кръвонасядане с размери 8/8 см. Открити са били и
увреждания по крайниците -поредно кръвосядане с 5/5п см. от горната вътрешна
част на лявото бедро. Всички тези
увреждания са били експертно преценени в рамките на изследването по повод
допусната СМЕ , лансираното заключение по която установи ( л. 87-88 , НчХД
887/16) , че отговарят да са получени по
време и място, както заявява тъжителя - при удари в лицето и тялото и
последвали ритници.
Горното обсъждане стои в
основата на решението на Съда да приеме обвинението за доказано и то по
предложената правна квалификация на инкриминираните действия на подсъдимите.
При тяхната съучастническа дейност, в която всеки от тях е бил съизвършител, на
тъжителя е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от
НТК вр. чл. 20, ал.2 от НК. Множеството увреждания съставляват едно засягане на
организма под формата на разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и
чл. 129 от НК ( виж и т. 18, ППВС 3/79г).
В субективно отношение
подсъдимите са съзнавали противоправния характер на действията си. Предвиждали
са и са целели настъпването на обществено-опасните последици. В случая са
налични данни да непосредствена връзка с подсъдимите преди инцидента, те са
знаели, че ще дойде тъжителя, окачвали са го и им е била известна и причината
за неговото посещение. Действали са обмислено, планирано. Действали са със
съзнанието за общност. Налице е общност на умисъла, установена с едновременните
действия, при които единият нападател държи жертвата, за да сломи евентуална
съпротива или бягство , а другият - нанася ударите.
Предвид изложеното, бе
постановено присъда, с която Съдът призна подсъдимите за виновни в извършване
на приписаното им с тъжбата престъпление по чл. 130, ал.1 вр. 20, ал.2 от НК и
причиняване на инкриминираните увреждания.
Съобразявайки липсата на
осъждания за двамата подсъдими ( л. 48,
50 и данните от НАП за прекратено изп. производство още през 2010г. поради за
погасяване на задълженията - глоба от 500 ла. по чл. 78а, ал.1 от НК на подс.
Анг. Д.) , вида и размера на
наказанието, което е предвидено за извършеното от тях престъпление, липсата на
съставомерни имуществени вреди , Съдът на основание чл. 78А ал. 1 от НК освободи всеки от тях от наказателна
отговорност, като им наложи административно наказание глоба.
При отмерване на същата за
всеки от подсъдимите се отчетоха
основно вида и степента на
проявената физическа агресия, поводът за нейното осъществяване, фактът, че
нападението е извършено преднамерено и особено този, че е по отношение на
работник, потърсил ги за пореден път да получи
отработеното си трудово възнаграждение), който е бил и унизен, и уплашен
само, защото е дръзнал да си поиска полагащото му се. .
Затова, Съдът прецени , че за постигане на целените промени в съзнанието на подсъдимите към спазване на установения правов ред ,
както и за предупредително-възпиращо въздействие спрямо всеки от тях и
останалите членове на обществото на
подсъдимите следва да се наложат глоби в размер на по 1800 лева - за всеки от тях.
Установи се , че в резултат на виновното и
противоправно поведение на двамата подсъдими са били причинени неимуществени
вреди на тъжителя. Несъмнено е, предвид характера, броя и степента на телесните
увреждания( увредени са били различни органи , вкл. има масивно кръвонасядане на
горен и долен клепач на ляво око) , че тъжителят е търпял болки и страдания, за
които следва да бъде обезщетен от причинителите им. Основната преценка за
определеното по справедливост обезщетение се основа на данните за сериозни
увреждания , каквито са тези с размери 12/8 см. и данните са тежкото увреждане
на лявото око, чиито горен и долен клепач били също с масивни
кръвонасядания. Липсват конкретни данни
за продължителността на болките и страданията, но пък се има предвид при
оценката на дължимата обезщета унижението , на което е бил подложен тъжителя,
дръзката демонстрация на превъзходство и чувство за безнаказаност при
неизпълнение на трудови задължения, обидното „изхвърляне“ на тъжителя извън
офиса, където боят от страна на Анг. Д. продължил и дори били ангажирани още „
сили“ ( налични данни, че пристигнали „млади момчета, които били
„подивели“). Преценявайки тези факти
Съдът удовлетвори гражданската претенция изцяло, присъждайки обезщетение от 5000 лв., които
осъди подсъдимите солидарно да заплатят на тъжителя, ведно със законовата лихва
от датата на деянието до окончателното
изплащане .
Подсъдимите се осъдиха да
заплатят на тъжителя и сторените от него разноски в размер на 656,50 лева.
Присъдени в тежест на
подсъдимите бяха възложени и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 200
лева солидарно - ДТ върху уважения гр.иск; както и ДТ размер на 5 лева - за
евентуално издаване на изп. лист за тази сума. Подсъдимите се осъдиха да
заплатят и сторени по делото разноски в размер на по 10 лева за всеки от тях и
в размер на по 5 лв. - като ДТ при евентуално издаване на изп. лист за тези сума
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: