Присъда по дело №186/2022 на Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр.№ 60/28.04.2022г. по НОХД № 186/2022г.:

ЯРП е предявила обвинение против Р. К. В. от гр.Я. за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
При провеждане на разпоредителното заседание защитникът на
подсъдимия и подсъдимият, поискаха разглеждане на делото по реда на Гл.27
от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, като предварителното изслушване на страните да се проведе по
реда на чл.371, т.2 от НПК. Прокурорът и постарадалият Т.К. от гр. Я.
изразиха становище, че делото може да се разгледа по този ред.
Съдът прие в разпоредителното заседание за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от пострадалата Т. И. К. от гр. Я.
граждански иск против подс. Р. К. В. от гр. Я. за заплащане на обезщетение за
причинени на Т.К. неимуществени вреди в размер на 2000 лв. Съдът
конституира като граждански ищец и частен обвинител в процеса свид. Т.К..
Сьдьт, след като изслуша страните в разпоредително заседание, прие, че
делото може да бъде разгледано по реда на Гл.27 от НПК по чл.371, т.2 от
НПК и на основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК, разясни на подсъдимия, че
няма да му бьде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде
провеждан разпит на свидетелите и вещите лица/в.л./, а всички гласни,
писмени и вещесктвени доказателствени средства ще бъдат ползвани при
постановяване на присъдата.
Подсъдимият и защитникът заявиха пред съда, че признават изцяло
фактите изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани
доказателства за тези факти.
Прокурорът, гр.ищец и частен обвинител заявиха, че делото може да
приключи по реда на Гл.27 от НПК.
Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в досьдебното производство доказателства, с
определение по чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия и всички доказателства
от ДП, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор заяви, че поддьржа обвинението
предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна
и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства.
Държавният обвинител пледира подсъдимия да бьде признат за виновен като
му бьде наложено наказание ЛС в размер на 3 год., което по чл.58а, ал.1 НК
да бъде редуцирано с 1/3 до размер на 2 год. ЛС, което да бъде отложено от
изтърпяване по реда на чл.66 от НК за срок от 4 год.. Относно гр.иск,
прокурорът пледира гр.иск за неимуществени вреди уважен като основателен
1

и доказан, като размера се съобрази с причинените неимуществени вреди.
Гр.ищец и частен обвинител пледира гражданския иск да бъдат уважен
така, както е приет от съда, защото е основателен и доказан, а на подсъдимия
да бъде наложено наказанието поискано от прокурора.
Подсъдимият участва лично в с.з. сьс служебно назначен от съда
адвокат. Признава се за виновен по предявеното обвинение без да оспорва
фактите изложени в обвинителния акт. При последната си дума изразява
съжаление за извършеното деяние. Чрез защитника си пледира за налагане на
минимално наказание по чл.58а, ал.1 от НК, поради това, че се касае за опит
при условията на чл.18, ал.1 от НК, а не за довършен грабеж, което наказание
след намаляването му с 1/3 да бъде отложено от изтърпяване по чл.66, ал.1 от
НК за изпитателен срок от 3 год. Относно гр.иск адвокатът на подсъдимия
изрази становище, че гр.иск за неимуществени вреди е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. К. В. живеел от гр. Я..
На 21.08.2021 г. в гр. Я., около 12.00 часа свид. Т. И. К. вървяла по ***.
Свид. Т.К. носела на врата си златен синджир с общо нето тегло от 2,33 грама,
14 карата на стойност 209,70 лева.
На същата дата - 21.08.2021 г., около 12.00 часа по *** зад свид. Т.К.
вървял подс. Р.В.. Докато подс. Р.В. вървял по *** в близост до „***“, в
посока ул. ***, същият забелязал, че вървящата пред него свид. Т.К. носела на
врата си златен синджир. Липсата на парични средства мотивирала подс. Р.В.
да се доближи свид. Т.К. и да откъсне с ръка този синджир от врата на
свидетелката и след това да го продаде. В изпълнение на взетото решение
подс. Р.В. се доближил зад гърба на свид.Т.К., след което посегнал с ръка и
хванал висящия на нейния врат златен синджир. След това подс. Р.В. блъснал
с рамо свидетелката Т.К. и издърпал с ръка златното синджирче, което
вследствие на дърпането се скъсало. В резултат на блъскането с рамо от
подсъдимия, свид. Т.К. залитнала и се подпряла на една от паркираните коли,
като се уплашила. Свид. Т.К. започнала да вика за помощ и видяла как подс.
Р.В. побягнал вляво по ул. ***. Подс. Р.В. успял да откъсне златния синджир,
но не целият, а само част от него, след което избягал. В подс. Р.В. останала
откъсната част от златния синджир - къс отрязък от златен синджир с
дължина 7,7 см. и тегло 0,62 гр., която възлизала на стойност 55,80 лева. След
като подс. Р.В. избягал, свидетелката Т.К. се огледала и видяла, че една част
от златния синджир е останала на врата й, а другата част била отнета от подс.
Р.В.. Пострадалата К. забелязала, че на земята е паднал й нейният медальон, с
изображение на „Дева Мария“, който също бил част от златния синджир.
Пострадалата Т.К. сигнализирала органите на полицията, като предала с
протокол за доброволно предаване частта от златния синджир, който останал
в нея.
Било установено, че в резултат на натиска с рамо и скъсването с ръка на
2

златния синджир, собственост на свид. Т.К., подс. Р.В. успял да откъсне и да
отнеме част от златния синджир, а частта от златния синджир, останала на
врата на пострадалата К. - дълъг отрязък от златния синджир с дължина 45
см. и с тегло 1,71 гр. не била отнета от подс. НР.В., по независещи от
последния причини.
На същата дата - 21.08.2021 г. подс. Р.В., след като отнел част от
златния синджир, собственост на свид. Т.К., продал за сумата от 33 лева
отнетата част от златния синджир на свид. Я. Г. Я.от гр. Я., който бил
собственик на златарско ателие, намиращо се в гр. Я., на ул. ***. Пред свид.
Я.Я. подс. Р.В. заявил, че е собственик на частта от златния синджир, която
му продал.
След проведени оперативно-издирвателни мероприятия бил установен
извършителят на деянието - подс. Р.В.. В проведена беседа и в свалено
писмено сведение пред свидетеля Т. М. И. - полицейски служител при РУ-Я.,
подс. Р.В. признал, че на 21.08.2021 г. в гр. Я., на ул. *** е издърпал с ръка и
откъснал част от златен синджир от врата на непозната жена, след което
отишъл до златарско ателие, намиращо се в гр. Я., на ул. ***, където продал
отнетата част от златния синджир за сумата от 33 лева. Получената сума подс.
Р.В. похарчил за свои нужди.
С протокол за доброволно предаване от 24.06.2021 г. свид. Я. Я. предал
закупената от подс. Р.В. част от златния синджир.
Спрямо двете части от златния синджир, предадени от пострадалата К.
и свид. Я.Янев бил извършен оглед на веществено доказателство.
От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза се
установява, че отнетата от подс. Р.В. част от златния синджир, собственост на
пострадалата Т.К., а именно - къс отрязък от златен синджир е с дължина 7,7
см. и тегло 0,62 гр. Стойността на 1 гр. злато към момента на отнемане на част
от златния синджир била 90 лева. Стойността на отнетата част от подс. Р.В. -
къс отрязък от златен синджир с дължина 7,7 см. и тегло 0,62 гр. възлиза на
55,80 лева. Дългия отрязък от златния синджир, който бил предаден от
пострадалата Т.К. е с дължина 45 см. и с тегло 1,71 гр. Стойността на дългия
отрязък от златния синджир възлиза на стойност 153,90 лева.
Обща стойност на двете части от инкриминираната вещ - 1 бр.златен
синджир с общо тегло 2,33 гр., 14 карата, собственост на пострадалата К.
възлизала на 209,70 лева.
От заключението по изготвената по делото видеотехническа експертиза
се установява, че на процесната дата и час подсъдимият е бил на
местопрестъплението. Този факт се потвърди в с.з. от подсъдимия и
пострадалата при предявяване на видеоизображенията на страните по чл.284
от НПК.
Подс. Р.В. е осьждан за множество тежки умишлени престъпления, но
към момента на извършване на престъплението по настоящото дело е бил
неосъждан.
Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на
3

подсъдимия от с.з. и от показанията на свидетелите Т. И. К./пострадала,
л.40-л.41/, която е описала подробно как е извършено инкриминираното
деяние от подсъдимия и в какво психическо състояние се е намирала след
деянието, Т. М.И./служител в РУ-Я., л.43-л.44/, който е разговарял с
пострадалата, свид. Я.Я., прегледал е видеозаписите от охранителните камери
в района, провел е беседа с подсъдимия, който му разказал как е извършил
престъплението, Я. Г. Я./закупил частта от златния синджир, който
подсъдимият му продал, а по-късно го предал на полицията, л.45/, дадени в
хода на досьдебното производство, както и от заключение по оценителната
експертиза/л.58-л.59/, заключение по видеотехническа експертиза/л.48-л.55/, с
приложени снимки и DVD R диск, като веществени доказателствени средства
и писмените доказателства по делото – протокол за доброволно предаване на
част от процесния синджир от пострадалата/л.18/, протокол за предадени
записи от охранителни камери/л.19/, протокол за доброволно предаване на
втората част от процесния златен синджир от свид. Я.Я./л.21/, експертна
справка с фотоснимки на двете парчета от процесния златен синджир/л.25-
л.28/, справки за съдимост на подсъдимия/л.34 – л.36 и от с.з./, предавателно-
приемателен протокол/л.46/, протокол за оглед на веществени доказателства с
приложен фотоалбум/л.63–л.66/, характеристична справка на
подсъдимия/л.68-л.69/, разписка за върнат на две части златен синджир на
пострадалата/л.82/. Самопризнанията и показанията са логични,
последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с кредитираните от
съда писмени и веществени доказателствени средства, прочетени и предявени
на страните по чл.283 и чл.284 от НПК и събрани и ползвани от съда при
постановяване присъдата на основание чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3 от НПК,
като от визираните доказателствени материали се установява безспорно
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приета й от съда за достоверна.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните
правни изводи:
Подс. Р. К. В. от гр. Я. с деянието си е осьществил от обективна и
субективна страна сьстава на престьплението по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от
НК, тьй като на 21.08.2021 г., около 12.00 часа, в гр. Я., на ул. ***, в близост
до „***“, в посока ул. *** е направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1
бр.златен синджир с общо тегло 2,33 гр., 14 карата, на стойност 209,70 лева
от владението на собственика Т. И. К. от гр. Я. с намерение противозаконно
да го присвои, като употребил за това сила - блъснал с рамо К., дръпнал с
ръка и откъснал златния синджир, но опитът останал недовършен по
независещи от дееца причини.
От обективна страна предмет на престьпно посегателство е чужда
движима вещ - подробно описана по-горе - с определена стойност, годна да
бьде употребявана по предназначението си, както й личността на владелеца на
тези вещи - свид.Т.К.. Опитът за грабежьт, който е типично сьставно
престьпление - принуда и кражба - е осьществен чрез физическа принуда -
4

употребена е сила/блъскане с рамо на жертвата, против волята й от
подсъдимия и дърпане с ръка на процесния златен синджир/, за да се
придобие и запази владението върху процесната вещ. Непосредствено след
употребената принуда, благодарение, на която подсъдимият е успял да отнеме
само визиранта по-горе част от златния синджир, а не цялата вещ, успявайки
да запази владението само върху тази част, подсъдимият е напуснал
местопрестъплението, като деянието „грабеж” е останало недовършено по
независещи от дееца причини. Налице е довършено престъпление по
отношение на отнетата от подсъдимия вещ - част от златен синджир с
дължина 7,7 см. и тегло 0,62 гр. възлизаща на 55,80 лв., но доколкото се касае
за единна престъпна деятелност, тя следва да се квалифицира само като едно
престъпление. Престъпната деятелност на подсъдимия, следва да се
квалифицира под правната норма на чл.18, ал.1 НК – недовършен опит към
извършване на грабеж на цялата процесна вещ/златен синджир/. Правилно
прокурорът е изходил от това, че налице е умисъл за отнемането на целия
синджир, а не на част от него, доколкото не е настъпил общия престъпен
резултат на инкриминираното деяние, поради обективни фактори - скъсването
на част от златния синджир и оставането на част от него във владение на
пострадалата. Правилно е посочено от обвинителната власт, че такава е и
съдебната практика на ВКС на Р.България - Решение № 101/23.02.2009 г. по
Н.Д. № 56/2009 г. на I н.о. на ВКС.
При осьществяване на престьплението бе установено, че собственикът
на вещта не е давал сьгласие за нейното отнемане, а разпореждането с част от
вещта по-късно разкрива умисъла на деца за своене на отнетото имущество.
Подсъдимият е осьществил престьплението като извьршител, като по
делото не се сьбраха доказателства, от които да се установява, че е имал
сьучастници-подбудители, сьизвьршители или помагачи. Не бе установено
сьщо той да е придобил владението на част от процесната вещ на правно
основание, което го прави или е годно да го направи собственик. Принудата е
упражнена, за да се придобие цялата вещ и запази владението на част от
веща, който подсъдимият вече е смятал за своя.
От субективна страна подсьдимият при извьршването на сьставното
престьпление е действувал с пряк умисьл. Той е сьзнавал общественоопасния
х-р на престьплението и е искал настьпването на престьпните последици,
макар да не е успял да отнеме цялата вещ по независещи от него причини.
Сьзнавал също и всички елементи от сьстава на престьплението и е могьл да
рьководи постьпките си. Той е действал с намерение противозаконно да
присвои процесната вещ и се е разпоредил юридически с отнетата част от нея.
Налице е т.нар. "внезапен умисьл"-решението за осьществяване на грабежа е
взето непосредствено, след като подсьдимият е видял пострадалата и
носената от нея златна вещ.
Желанието на подсьдимия да се облагодетелства по неправомерен начин
го е мотивирало за извьршване на престьплението.
При разглеждане на делото по същество, съдът изцяло споделя
5

фактическите и правни доводи на страните относно обективната и субективна
страна на процесното инкриминирано деяние. След анализа на
доказателствените материали по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че авторството на деянието, механизма на неговото извършване и
престъпните последици са категорично доказани.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав прие, че подс. Р.В.
е извършил деянието, посочено от ЯРП по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и
призна подсъдимия за виновен по това обвинение.

При определяне на вида и размера на наказанието, сьдьт взе предвид
следното:

Извьршеното от подсьдимия престьпление е с висока степен на
обществена опасност, тьй като с него се засягат обществените отношения
свьрзани с упражняване правото на собственост и вьзможността личността
свободно да формира своята воля и избира начин на поведение.
Личността на подсьдимия е с невисока степен на обществена опасност,
изхождайки от извьршеното престьпление и факта, че сьщият е неосьждан
кьм момента на осьществяване на деянието.
ЯРС, след като взе предвид гореизложеното, направените
самопризнания, младата възраст на дееца, искреното му разкаяние и
съжаление за стореното, времето, мястото и начина на осъществяване на
деянието, това, че веща е върната на собственика й, тежкото семейно и
социално положение на подсъдимия, последващите осъждания на лицето,
както и неблагоприятните последици за личността на пострадалия, осьди
подс. Р.Ж., с приложение на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК на 3/три/год. ЛС, което
след редукцията с 1/3 намали на 2/две/години ЛС, като на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи от изтърпяване наложеното наказание за изпитателен срок
от 3/три/год.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, т.к. прие, че са
налице основанията за приложението на разпоредбите на чл.55 от НК.
Съдът приложи института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК,
т.к. са налице основанията за това и прие, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца не е нужно наложеното му наказание да бъде
изтърпявано ефективно.
С така определеното наказание сьдьт счита, че ще се постигнат целите
на наказанието визирани в чл.36 от НК и върху личността на подсъдимия ще
се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие.

Относно предявения граждански иск:

6

Сьдьт, след като взе предвид и гореизложеното, уважи частично като
основателен и доказан предявения от гражданския ищец гр.иск за заплащане
от подс. Р.В. на обезщетение за причинени на гр.ищец Т.К. от престъплението
неимуществени вреди в размер на 1000 лв., като за разликата над 1000 лв. до
размер на 2000 лв. отхвърли гр.иск като неоснователен и недоказан.
В хода на съдебното следствие се установи, че имуществените и
неимуществените вреди причинени на гр.ищец са причинени в резултат на
осъщественото от подсъдимия инкриминирано деяние/налице е т.нар.
„каузална връзка” между деянието и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди/ и същите не се опосредяват от действието на други
фактори – хора или събития, като не е налице и съпричиняване на процесните
вредите от пострадалата. Това е видно от събраните по делото писмени,
гласни доказателства и веществени доказателствени средства, като от
приложената по делото разписка за върната вещ/синджир/ се установи, че
имуществени вреди са възстановени, а вследствие на грабежа пострадалата е
преживяла силна уплаха и стрес. Съдът дава вяра на пострадалата, че е
преживяла психическа травма от преживяното, т.к. придоби лични
впечатления от гр.ищец и частен обвинител, който добросъвестно разказа за
станалия инцидент. Поради това, съдът счита, че е справедливо подсъдимият
да заплати сумата от 1000 лв. като обезщетение за преживения ужас и
унижение от гр.ищец.
Съдът не присъди разноски по делото на гр.ищец и частен обвинител,
т.к. не беше поискано присъждането на разноски и не бяха представени
писмени доказателства, че такива разноски са направени.
Причини за извьршване на престьплението е желанието на подсъдимия
да се облагодетелства по неправомерен начин.
При този изход на делото, сьдьт осьди подсьдимия на основание чл.189,
ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в р-р на 177,05 лв. в
приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – гр. Я. и 40 лв.
ДТ върху уважения размер на гр.иск в приход на бюджета на съдебната власт
по сметката на ЯРС.
По тези сьображения сьдьт постанови присьдата си.
Районен сьдия:
7

Номер на акта:	60
Дата:	28 април 2022 г. (в сила от 14 май 2022 г.)
Съдия:	Георги Димитров Василев

Дело:	20222330200186
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 март 2022 г.

Присъда по дело №186/2022 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите