РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1392
гр. Пловдив, 06.07.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1187 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на К.Ф.К. срещу решение № 214/15.03.21г, постановено по АНД № 785/2021г.
по описа на ПРС, I н.с., с което е
потвърдено Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-282/18.12.2020, издадено от
Директора на РЗИ – Пловдив,с което на основание чл.209а,ал.1 от Закона за
здравето на К. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на т.7
от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването,във връзка
с чл.63,ал.4 от Закона за здравето.
Жалбоподателката моли да се
отмени атакуваният съдебен акт и да се отмени издаденото наказателно
постановление. Посочва като касационни
основания необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на
материалния закон.
Ответникът по касационната
жалба РЗИ – Пловдив,чрез процесуален представител юрисконсулт Г., оспорва
жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно призован,
дава заключение, че решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският административен
съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с
наведените от жалбоподателя оплаквания, и с оглед на приложените към делото
доказателства, намери следното :
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице
имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран
с жалба против Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-282/18.12.2020, издадено
от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на К. е наложена глоба в размер на 300
лв. за нарушение на т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването във връзка с чл.63,ал.4 от Закона за здравето.
От фактическа страна е
установено, че на 02.11.2020 г. в 11: 28 ч. е извършена проверка в супермаркет
"КООП Клон 28" в *** - закрито обществено място по смисъла па § 1а от
Допълнителни разпоредби на Закона за здравето и т. 10 от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването. При проверката е
установено, че жалбоподателката подреждала продукти по рафтовете в търговската
зала и била без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо
изцяло носа и устата. Това обстоятелство било забелязано от проверяващите още
при влизането в търговския обект. Едва след приближаването им и отправяне на нарочна на
забележка, жалбоподателката си поставила маската, но тя постоянно падала и
нарушителката я вдигала.
Въз основа на това било
прието извършването на вмененото нарушение и бил съставен АУАН РД-04-Х-Б-282, а
въз основа на него и обжалваното НП.
За да го потвърди, районният
съд е обсъдил подробно събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства и е приел,че нарушението несъмнено е извършено, налице е компетентност
на актосъставителя и на административно наказващия орган, а в хода на
административнонаказателното производство са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН и
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Решението е правилно и
обосновано.
Възраженията на
жалбоподателката се свеждат до синтактична интерпретация на описанието на
нарушението и до правилността на правната квалификация на нарушението.
По отношение на първото
възражение, безспорно е, защото така е записано във възраженията в АУАН от
самата жалбоподателка, че при проверката същата е била с маска под носа. Въведеното
с т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването
изискване е за поставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал,
шлем и др.) След като се е намирала на закрито обществено място,в което се
обслужват граждани и поставената маска не е покривала носа и устата
едновременно, то въведеното с посочената заповед изискване не е спазено към
момента на проверката. Без значение е дали маската е покривала устата, дали е
била под брадичката или на друго място. И тук анализът на събраните по делото
свидетелски показания се явява ненужен, защото сама жалбоподателката,
включително и в касационната жалба, настоява да се приеме, че маската й е била
под носа и при влизане на проверяващите тя поставила маската си правилно.
Следователно, преди да види проверяващите, тя е бил с неправилно поставена
маска, непокриваща носа, което означава нарушение на въведеното с т.7 от
заповедта на министъра на здравеопазването правило за поведение.
Относно правната
квалификация следва да се отбележи,че противно на твърденията в касационната
жалба, разпоредбата на чл.209а от ЗЗ е санкционна и няма как да представлява
правна квалификация на нарушението. Административното наказание се налага на
основание на тази разпоредба, както и правилно е посочено в НП. Хипотезата,
тоест условията и предпоставките се съдържат в разпоредбата на чл.63,ал.4 от
ЗЗ, която дава възможност за министъра на здравеопазването да въвежда конкретни
противоепидемични мерки при обявена извънредна епидемична обстановка, а
диспозицията на правната норма, тоест правилото за поведение се съдържа в т.7
от заповедта на министъра. Затова и правилно административнонаказващия орган е
посочил като правна квалификация на нарушението, тоест кое е нарушеното правило
за поведение, разпоредбите на чл.63,ал.4 от ЗЗ и съответната точка от заповедта
на министъра. Текстът „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки…“ не задава правило за поведение.
Всъщност тук спорът
произтича от спецификата на законодателната техника и препращането от
санкционната разпоредба на чл.209а към бланкетната такава, каквато е чл.63,ал.4
от ЗЗ, и от бланкетна разпоредба към разпоредба, намираща се в общ
административен акт, какъвто е заповедта на министъра. Това обаче не може да е
основание за незаконосъобразност на издаваните наказателни постановления. В
крайна сметка, в обжалваното НП е пределно ясно и точно посочено кое правило за
поведение е нарушено, от къде то произтича и каква е правната му квалификация,
както и какво е основанието,на което се налага санкцията. Отделно от това,
следва да се отбележи, че възможността за определяне на конкретния състав на
нарушението със заповед, която няма характеристиките на нормативен акт, е
изрично уредена в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е необходимо санкционната
норма да се съдържа в закон и визираното в нея административно наказание да е
определено по вид и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ. Съставът на конкретното нарушение, изразяващо се в нарушение на
противоепидемичните мерки, е определен със заповед на член на правителството,
какъвто е и министърът на здравеопазването, която заповед съставлява общ
административен акт и създава забрана за осъществяване на конкретното описано в
нея поведение. Налице е и изискуемото от чл. 2, ал. 2 от ЗАНН овластяване на
министъра на здравеопазването със закон – чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
По изложените съображения
касационния съд намира и това възражение за неоснователно.
Относно приложението на
чл.28 от ЗАНН, районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които се
споделят. По делото не се установява наличието на някакви смекчаващи
обстоятелства. Не се установяват извинителни причини за нарушаване на
въведените противоепидемични мерки, нито да са били налице обективни причини за
несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички
граждани на територията на страната мерки.
Ето защо жалбата е
неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.
В полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214/15.03.21г,
постановено по АНД № 785/2021г. по описа на ПРС, I н.с.
ОСЪЖДА К.Ф.К., ЕГН **********
да заплати на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ-ПЛОВДИВ сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: