№ 5500
гр. с., 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20241110116710 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Т. В. Н., ЕГН **********, срещу
Х. Л. С., ЕГН **********, интимен партньор на молителката, с искане за налагане на мерки
за защита на последната, при твърдения за извършени от ответника спрямо същата актове на
домашно насилие, както следва:
На 09.01.2024 г., около 17,30 - 18,00 часа, молителката се прибрала до блока, в който
живее, с такси, като се обадила на майка си, за да й каже, че се прибира, както и да я
помоли да излезе да я посрещне, тъй като очаквала, че ответникът може да е около
дома й. Докато молителката се качвала нагоре по стълбите на вх. „А“ на бл. 349 в ж.к.
„с.т.“, в който вход се намира обитаваното от нея жилище, ответникът изтичал към нея,
движейки се в посока надолу по стълбите, и двамата се засекли около третия етаж, на
стълбищната площадка. Молителката извикала: „Мамо, мамо“, тъй като много се
смутила, а ответникът, притискайкия до стената, казал: „Не викай“, „Майка ти
няма да те спаси“, и посегнал от дясната страна на колана или областта около
кръста си, като извадил с дясната си ръка нож. Молителката видяла дръжката и
острието на ножа и веднага обърнала главата си надясно - към вратата на един от
апартаментите на площадката, като нямала спомен дали ответникът е опирал ножа по
тялото й, защото й станало лошо и усещала, че започва да изтръпва. С едната си ръка
и с тялото си ответникът притискал тялото й до стената, до момента, в който майка й
изтичала и избутала ответника от нея.
На 12.01.2024 г. вечерта молителката била с майка си и с приятелки, за да празнува
имения си ден, във ВИП зоната на дискотека „Илевън“ в ж.к. „Студентски град“.
Около 2,00-3,00 часа на 13.01.2024 г. молителката влязла във ВИП тоалетната, която
предпочитала да ползва, тъй като там обичайно имало по-малко хора. Ответникът
влязъл след нея в тоалетната и заключил вратата на тоалетната кабинка, като застанал
с лице към нея и й казал, че иска да правят секс. Молителката му отговорила, че не
иска и сега нямало да стане, но той не я пуснал да излезе от тоалетната, като държал
вратата заключена. Тогава молителката му позволила за малко „да си играе“ и да я
1
пусне да излезе от тоалетната. Ответникът я накарал да се наведе с гръб към него и я
подпрял на лявата стена на тоалетната, като се прилепил плътно зад нея „на задна“.
Свалил си панталоните, смъкнал „за секунда“ и нейния ластичен панталон и започнал
да осъществява полов контакт с молителката. Без да разбере молителката ответникът
извадил телефона си и заснел клип, докато се намирал зад гърба й. Клипът бил с
продължителност около 20 секунди и на него се виждал задникът, косата и
татуировката на молителката, както и бедрото й. Ясно се разпознавало, че на клипа е
заснета именно молителката заради татуировката. На клипа се виждали основно части
от молителката, като и ръката на ответника, с гривната му. Молителката разбрала, че
ответникът е заснел осъществения полов акт от интимния си партньор по това време –
Златко, на когото ответникът изпратил клипа чрез приложение Телеграм или Вайбър,
от ползвания от ответника телефонен номер – ********** на ползвания от Златко
такъв – **********, като впоследствие последният го изпратил чрез приложение
Вайбър на майката на молителката - Василка Н., на телефонен номер – **********.
На 13.02.2024 г, в 17,39 часа, ответникът отишъл и застанал пред терасата на работно
място на молителката и майка й - в гр. с., ж.к. „с.т.“, бл. 145В, където се намирали
майката на молителката, както и колежката й н.г. Последните го чули, видели и
опитали да отпратят. Тогава молителката излязла, а ответникът започнал да обижда
молителката, както и нейната майка, с думите: „пачаври“, „курви“ и „боклуци“.
Молителката помолила ответника да не идва повече, да не стои в района на работата й,
както и около нея и да я остави на мира, а той не пожелал да си тръгне, бил е
агресивен и викал на висок тон: „Няма да си тръгна“, „Кои сте вие да ми кажете?“ „Аз
мога да стоя и правя каквото си искам“, както и „Няма да те оставя на мира“, „Ти
оттук без мен няма да си тръгнеш“. Молителката започнала да снима клип с телефона
си и след като ответникът забелязал това, променил поведението си. Това, което
притеснило молителката, били думите на ответника, който няколкократно повтарял, че
няма да я остави на мира. Казал го както на молителката, така и на нейната майка.
На 14.02.2024 г. ответникът позвънил на молителката от скрит номер и започнал да я
заплашва и обижда за това как е могла да обяснява и да се оплаква от него, той я
обичал и никога не би искал да я нарани, както и й казал неприятни думи и ругатни,
които молителката, която била под стрес, не помни.
На 20.02.2024 г. около 20,00 - 21,30 часа, докато молителката се намирала в бар
„Лайт“, близо до сладкарница „Неделя“, в комплекс „Корнер“ на бул. „Сливница“ и
бул. „Константин Величков“, заедно с майка си и своята колежка в. Х.ва, и пиели по
чаша вино на маса, с лице към бул. „Сливница“, забелязали на булеварда пред
заведението бяла „баничарка“ с рег. номер започващ с „Е69“, и като помислили, че е
възможно в нея да е ответникът. Разпознали впоследствие същия и трите. Той бавно се
изнесъл с автомобила по булеварда в посока ж.к. „с.т.“. При прибирането им в посока
към бл. 349 ответникът стоял в белия автомобил, бил с тъмен суитшърт с качулка на
главата, като бил застанал отстрани до блока. Молителката и ответникът се
погледнали, след което ответникът, виждайки че се прибират към входа, потеглил.
На 14.03.2024 г., в Тик-Ток профила, ползван от ответника /(***/, последният
публикувал пост, в който написал адреса на новото работно място на молителката -
„Враня 51 “, чието местонахождение същата не му е споделяла. Постът бил с
автомобил, който и друг път молителката била виждала и пишело: „Специално за
Враня 51“, а музиката е... „Къде си да припадаш, ела, чакам те пред гаража, да ти
покажа кошмара и ще ти дам два и петдесет да си имаш“.
Сочат се и други актове на насилие с оглед обосноваване на системност на същите.
В съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва да е извършвал актове на насилие
спрямо молителката. Твърди, че познава майката на молителката от сайт за платени секс
услуги, която преди около четири години го е запознала с дъщеря си. Сочи, че ползвал
услугите на Т., но постепенно се вклюбил и й давал пари – „на ръка“, по ИзиПей, на нея и на
2
майка й. Твърди, че често бил търсен от тях двете, за да им дава пари, като посочва, че е
имал интимна връзка с молителката. Сочи, че е откликвал и помагал, но не е извършвал
твърдените актове на домашно насилие.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от актове на домашно
насилие, за собствената си защита срещу лице, за което се твърди, че се е намирало в
интимни отношения с пострадалата молителка от 2020 година до януари 2024 г. Ето защо
съдът намира, че е налице валидно сезиране на съда от активно процесуално легитимирано
да подаде молбата лице /съобразно чл. 8, т. 1 ЗЗДН/, срещу лице, притежаващо пасивна
процесуална легитимация да отговаря на молбата за защита, по чл. 3, т. 2, предл. последно
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено физическо и психическо насилие.
Молбата е депозирана на 22.03.2024 г., а актовете на домашно насилие се твърди да са
осъществени на: 09.01.2024 г., 12.01.2024 г., 13.02.2024 г., 14.02.2024 г., 20.02.2024 г., и
14.03.2024 г., предвид което същата е допустима.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че страните са имали интимни отношения
помежду си. Напротив, както с отговора на сезиращата съда молба, така и в проведеното на
03.10.2024 г. открито съдебно заседание ответникът излага твърдения, че са налице такива
отношения през процесния период. Ето защо и предвид изложеното дотук съдът приема за
доказано наличието на интимна връзка между страните за продължителност, повече от 60
календарни дни.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която не са в достатъчна степен са индивидуализирани твърдените актове, доколкото
липсват посочени обстоятелства във връзка с начина на извършване на процесните актове на
домашно насилие от 09.01.2024 г., 12.01.2024 г. и 13.02.2024 г. – съобразно уточненията в
допълнително подадена молба от 09.04.2024 г. Освен това, на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН не може да бъде придадена доказателствената сила съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и на
основание само на нея да бъде издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай за
част от твърдените актове на насилие са налице очевидци, присъствали по времето и на
мястото, където се твърди, че е извършено насилието, както и са представени доказателства
за останалата част от актовете – т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН. Смисълът на закона не е при некредитиране на доказателства извън декларацията или
неуспешно провеждане на доказване с тях, на основание единствено само на нея
акта/актовете на насилие да се считат доказани по предвидения в ЗЗДН облекчен ред /така и
Решение № 2070 от 24.04.2023 г. по в. гр. д. № 10386/2022 г. на Софийски радски съд;
Решение № 2218 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 9143/2022 г. на Софийски градски съд;
3
Решение № 3419 от 10.06.2024 г. по в. гр. д. № 3900/2024 г. на Софийски градски съд; и др./.
Ето защо при преценка на доказателствения материал, съдът не следва да се позовава на
презумптивната доказателствена сила на декларацията.
За твърдените актове на домашно насилие съдът намира следното:
Не се доказа твърдяното наличие на домашно насилие на 09.01.2024 г., около 17,30-18,00
часа. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на св. Н. – майка
на молителката, доколкото намира същите за недостоверни и противоречиви. При преценка
на тези показания по реда на чл. 172 ГПК намира, че те издават заинтересованост на св. Н.
от изхода на спора и дори не кореспондират с твърденията на молителката. По-конкретно, в
сезиращата молба Т. Н. посочва, че на този ден и час се е прибрала с такси и се е обадила на
майка си, за да й даде знак, че се прибира, както и и да я помоли да я посрещне, защото
живеела в страх от ответника. Св. Н. обаче твърди, че тръгнала надолу по стълбите, тъй като
имала „усещане“, защото телефонът на молителката бил „спрян“. Противоречие в
показанията на свидетеля с изложенията на молителката има и във фактическата обстановка
на част от другите актове – с уточнаващата молба с вх. № 117593/09.04.2024 г. Т. Н. посочва,
че на 12.01.2025 г. е била с майка си и приятелки в дискотека „Илевън“, а майка й в
откритото съдебно заседание твърди, че са били само трима души – тя, дъщеря й и
ответникът. За пълнота, следва да се посочи още, че на твърденията за заснетия клип
молителката излага, че се вижда ръката на ответника с гривната му, а св. Н. сочи, че се
касае за часовник. Предвид горното, съдът не дава вяра на показанията на св. Н.. Други
доказателства по отношение на този акт на домашно насилие по делото не са събрани –
съдът не съставлява годно доказателство за установяне на този акт на домашно насилие, а в
показанията си другият разпитан по делото свидетел - Златко Д., сочи, че не е присъствал
лично на актове на насилие, единствено му е разказвано за такова. Ето защо, съдът намира,
че не е доказан този твърдян акт на домашно насилие.
Не се доказа и актът на домашно насилие, за който се твърди да е осъществен в
тоалетната на дискотека „Илевън“ на 13.01.2024 г. около 2,00-3,00 часа. В тази връзка следва
да се посочи, че освен обстоятелството, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е годно
доказателство за установяване на този акт на насилие по посочените по-горе обстоятелства,
свързани с липса на конкретни декларирани обстоятелства, свързани с начина на
осъществяване на принудата за склоняване молителката да позволи извършване на полов акт
между нея и ответника. Освен това, твърденията в молбата за защита и в декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се различават съществено по отношение на обстоятелството в кое
заведение към молителката и св. Н. се е присъединил ответникът и имало ли е покана за
неговото присъединяване. Молителката твърди и сочи в декларацията, че ответникът е
намерил нея и майка й в дискотека „Илевън“ и се присъединил към тях без покана, а св. Н.
сочи в показанията си /макар и приети от съда за недостоверни/, че е информирала чрез
текстово съобщение ответника за това тя, молителката и трето по делото лице да се намират
в заведение „Конте“, че именно в това заведение /а не в дискотека „Илевън“/ е отишъл
ответникът, че ответникът е бил този, който е отправил предложението заедно с молителката
и свидетелката, но без третото по делото лице, да отидат на дискотека, както и че това
предложение молителката и свидетелката са приели. Прави впечатление също, че св. Н. е
разбрала в дискотеката принудително да е бил осъществен полов акт между молителката и
ответника не в същата вечер, не и на следващия ден, а едва на по-следващия и то от
изпратен от св. Д. видеофайл на заснетия от ответника полов акт. Това иде да покаже, че
признаци за преживяно насилие от страна на ответника молителката не е проявила нито в
нощта, в която твърди това да се е случило, нито впоследствие. На последно място, съдът
намира за нужно да отбелеги, че липсва всякаква правна и житейска логика в това
4
молителката да прекара цялата вечер в нощно заведение с ответника, ако се е страхувала от
него. Поради изложеното дотук съдът намира да не се доказва по делото извършването и на
този акт на домашно насилие.
Не се доказаха и твърденията за осъществени от ответника спрямо молителката заплахи
по телефон на 14.02.2024 г. и преследване на 13.03.2024 г. /на който акт се твърди и да е
присъствало лице очевидец – в. х., но не са ангажирани доказателствени искания в тази
насока/. По отношение на акта на домашно насилие, изразяващ се в пост в Тик-Ток профила
на ответника от 20.02.2024 г. на автомобил с текст „Специално за Враня 51“, съдът не
намира, дори и да се установява ответникът да е извършил твърдените действия, те да
осъществяват признаци на акт на домашно насилие.
Независимо от горното, съдът намира, че депозираната молба за защита от домашно
насилие е частично основателна. С протоколно определение съдът е отделил като безспорно
между страните, че на 13.02.2024 г. ответникът се е намирал в близост до работното място на
молителката и майка й – в гр. с., ж.к. с.т., бл. 145В, където се намирали и те двете, като при
възникнал спор помежду им същият ги е нарекъл с думата „боклуци". Впрочем, самият
ответник признава да е обидил молителката и майка й. Подобни квалификации на работното
място пред трети лица /в това число и колеги/ няма как да не оказват влияние върху
психиката, т.е. съдът приема, че това поведение носи признаци на акт на домашно насилие.
Тук е мястото да се посочи, че дори и да се установяваше по делото наличието на вербална
агресия или друга провокация от страна на молителката спрямо ответника, доколкото
съгласно §1а от ЗР на ЗЗДН субсидиарно за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите
на ГПК, то в случая не може да се говори за реторсия.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че се установява извършено от ответника
домашно насилие спрямо молителката под формата на психическо насилие на 13.02.2024 г.,
употребявайки обидни думи и квалификации, поради което молбата за защита следва да
бъде уважена.
ВЪВ ВРЪЗКА С МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани
от съда принудителни административни мерки, които имат за цел защита на пострадалото
лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалия и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки, след оценка на риска. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника и след извършване на оценка на риска, съдът намира за подходяща
мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката. За посочената мярка за защита по чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок – задължението на ответника да се въздържа
от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във
времето.
ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото молителката има право на разноски. В последното открито
съдебно заседание процесуалният представител на молителката претендира разноски, но не
представя доказателства за действителното им извършване. Такива са депозирани едва като
приложения в писмените защити с молби от 07.03.2025 г. и 10.03.2025 г. Приема се, че макар
и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет,
което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с
5
което приключва делото пред съответната инстанция /така - тълкувателно решение № 6
от 17.10.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът намира, че няма
основание да бъдат присъждани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Т. В. Н., ЕГН **********, срещу Х. Л. С., ЕГН **********,
като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Х. Л. С., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т. В. Н., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. Л. С., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Х. Л. С., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд сума в размер на 25,00 лв., представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6