Решение по дело №949/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ 2153/27.11.2020г.

гр. Пловдив, 27.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ                                                                                                   

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 949 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството е образувано по жалба на Н.П.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 2153-15-96/ 13.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ  - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-89/ 13.03.2020 г. срещу разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-168/ 28.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ  - Пловдив, с което на основание чл.95, ал.2 от КСО е разпоредено спиране от 03.02.2020 г. на личната пенсия за ОСВ на жалбодателя. В жалбата се твърди, че решението и разпореждането са незаконосъобразни и се иска отмяната им.  В СЗ и в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В представено по делото писмено становище излага подробни съображения в подкрепа на оспорения акт.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С цитираното разпореждане на основание чл.95, ал.2 от КСО е разпоредено спиране от 03.02.2020 г. на личната пенсия за ОСВ на жалбодателя. Като мотив за спирането е посочено,че в ТП на НОИ  - Пловдив е постъпила на 03.02.2020 г. информация за образувано досъдебно производство 260/ 2019 по прокуророска преписка № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, към което са приобщени писмени доказателства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии. Посочено е още, че следва да бъде спряно изплащането на личната пенсия за ОСВ на Н.П.Ж., до установяване на действително положения от лицето осигурителен стаж и правото му на лична пенсия. В допълнение на това в потвърдителното решение на  Директора на ТП на НОИ – Пловдив е посочено, че сред пенсионните досиета било и това на жалбодателя, по заявление от 19.07.2005 г., както и че в архива на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив не било открито образуваното пенсионно досие по това заявление.

Съгласно чл.95, ал.2 от КСО „Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл.96, ал.1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.“ Макар в разпореждането и оспореното решение да не е посочено които са обстоятелствата,  които могат да доведат до прекратяването на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО, очевидно се има предвид т.4 на цитираната разпоредба, а именно отпадане на основанието за получаването и.

Очевидно е също така, че цитираните разпоредбите на КСО имат предвид прекратяване на пенсията, а не изменение, преизчисляване или отпускане от друга дата, които попадат в обхвата на чл.99 от КСО.  

Съдът констатира, че в представената административна преписка има налични достатъчно писмени доказателства, от които може да бъде направен безспорен извод, че пенсията на жалбодателя няма как да бъде прекратена към момента на произнасяне на пенсионните органи. Впрочем такива доказателства са представени и в съдебната фаза, изискани от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Безспорно се установява например от Удостоверение за класиране и пенсия, Образец Б от 20.05.2005 г. че жалбодателят до момента на пенсионирането си е работил единствено в системата на МВР от 14.09.1980 г. до 23.02.2005 и има трудов стаж 24 г., 5 м. и 9 дни, като този стаж е бил зачетен като такъв от първа категория с разпореждането от 09.09.2005 г. за първоначално отпускане на пенсията, считано от 23.02.2005 г., пожизнено по чл.69, ал.2 от КСО. Към момента на отпускане на пенсията е зачетен  и стаж от трета категория от 1 г., 11 м. и 16 дни. /редовна военна служба/. По този начин, отговаряйки на изискванията на чл.69, ал.2 от КСО в приложимата към онзи момент редакция, жалбодателят безспорно е имал право на пенсия за ОСВ. За пълнота следва да се отбележи, че впоследствие същият е продължил да работи, включително в държавни и общински администрации, като към настоящия момент стажът му е доста по-голям от този към момента на отпускане на пенсията.

Същественото в случая е, че пенсията му няма как да бъде прекратена, като в този смисъл липсващото в архива на пенсионно досие отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив /отделен въпрос е, че досието не е изобщо липсващо, тъй като същото вече е било намерено, макар и  на друго място преди постановяване на разпореждането за спиране, при което  е мислимо и нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК/ не  е достатъчно основание за спиране на пенсията. Дори евентуално да има някакъв проблем с размер, осигурителен доход и т.н., съдът намира че  същият следва да се реши в производство по чл.99 от КСО, при което разпореждането за спиране по чл.95, ал.2 от КСО и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни.

С оглед на гореизложеното оспореното Решение № 2153-15-96/ 13.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ  - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-168/ 28.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ  - Пловдив, като постановени в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъдат отменени.

При този изход на делото и съобразно направеното искане  следва да бъдат присъдени разноски на жалбодателя в размер на 700 лв., за които изрично е посочено, че са заплатени в брой.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-96/ 13.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ  - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-168/ 28.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ  - Пловдив.

ОСЪЖДА НОИ - София да заплати на Н.П.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски в размер на 700 лв.

Решението е окончателно - чл. 119 от КСО.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: