Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/……………………2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, първи тричленен състав, в
публично съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№ 571/2022г.,
по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид
следното: Производството
е с правно основание чл.63в от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ДЗЗД „Данидеп“, ЕИК *********, с адрес с. Тополи, обл. Варна, ул. „Х.П.“ № 1,
представлявано от М.М.М., чрез адв. И.В. срещу Решение № 145/01.02.2022 г. по
АНД № 2580/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено
Наказателно постановление № 03-013323/05.03.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 416,
ал.5, вр. чл. 412а, т.2, вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000лв., което
с обжалваното решение е намален на 1500лв.
Претендира се за отмяна на решението на Районен съд – Варна и измененото с
него Наказателно постановление като неправилно, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушаване на материалния закон и при явна
несправедливост на наложеното наказание. На подробно изложени в касационната
жалба доводи, касаторът твърди, че при постановяване на решението
първостепенният съд не е разгледал всички приложени доказателства, които в
своята съвкупност обосновават противоположния резултат. Въведено е искане за
отмяна на решението и на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява. В писмени бележки /л.13 от делото/ моли да се даде ход на делото
в отсъствие на процесуалния представител по пълномощие, поддържа изложеното в
касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
редовно призован, представлява се от ст. юриск. Р.Б., редовно упълномощена,
моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения за това
преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал.1 от АПК и при наличието на правен
интерес, което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съпоставени с наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на касационен контрол е Решение № 145/01.02.2022 г. по АНД №
2580/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно
постановление № 03-013323/05.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.
412а, т.2, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, което с обжалваното
решение е намалено на 1500 лева (словом – хиляда и петстотин лева).
При произнасянето по съществото на спора районният съд е установил от
фактическа страна, че ДЗЗД „Данидеп“, с. Тополи, обл. Варна, ул. „Х.П.“ № 1, в
качеството на работодател на лицето П.И.И., ЕГН: **********, изпълняващ трудови
функции на мияч на превозни средства в обект автомивка, находящ се в с. Тополи,
ул. „М.С.“ № 1В, стопанисван от ДЗЗД „Данидеп“, е допуснал до работа лицето,
преди да е сключен писмен трудов договор между страните между работодателя и П.И..
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на
жалбоподателя, който възразил срещу констатираното нарушение с довода, че били
постигнали с П.И. устна договорка, че само ще съблюдава протичането на трудовия
процес, без последният да полага труд. Постъпили са писмени възражения от
касационния жалбоподател.
Въз основа на АУАН е издадено и Наказателното постановление №
03-013323/05.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен
орган и в срок, съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, нарушението е установено от събраните по делото доказателства. Същото е
подведено под правилна правна квалификация и е ангажирана отговорността на
касатора, доколкото в случая качеството работодател има ДЗЗД „Данидеп“ и като
неперсонифицирано дружество същото няма правосубектност и правно задължен по
отношение на трудовото законодателство се явява неговият представител.
Описаната в обжалваното решение обстановка съдът установил въз основа на
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства – материалите по АНП – протокол за проверка, съставеният АУАН, трудов
договор, НП, показанията на св. Д.Н.Д., св. П.Б.Б. и др.
За да измени обжалваното пред него НП, Районен съд – Варна приел, че
административнонаказващият орган не изложил конкретни съображения досежно
размера на имуществената санкция, а именно – 5000 лева. Съгласно чл. 414, ал.3
от Кодекса на труда за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ се налага имуществена
санкция в размер на 1500 до 15 000 лева, като в процесния случай
наложеното наказание е към средния размер. Първостепенният съд приел, че не
били представени убедителни мотиви или доказателства досежно начина на
определяне на наказанието над минималния му размер, а именно над 1500лв.
Съставът на Районен съд – Варна направил извод, че нарушението е първо такова
за наказаното дружество, което е наложило намаляването на наказанието до
предвидения в закона минимум.
Като обсъди в съвкупност доводите на страните, в аспекта на представените
по делото доказателства, касационният състав приема, че обжалваното решение е
правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Като неоснователни се възприемат изложените в касационната жалба доводи,
сочещи неправилност на оспореното решение, поради съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложеното наказание. В решението се съдържат собствени мотиви както относно
фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за
приложимите материалноправни разпоредби, имащи значение за производството.
Правилно и в унисон със събраните доказателства е възприет извод за извършено
нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, като на основание чл. 414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева,
изменено с обжалваното решение по размер от 1500 лева.
Правилно съдът е обосновал липса на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН за
наличие на „маловажен случай“. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011
г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, разпоредбата на чл. 415в от КТ
представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на
санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал.3 от същия кодекс. В
процесния случай е налице нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ, което би обусловило
приложението на чл. 415в КТ при наличие на предпоставките, изискуеми от закона.
В посоченото тълкувателно решение изрично е указано, че привилегированият
състав по чл. 415в КТ изключва приложението на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
Указано е също така в ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС, че преценката дали са
налице предпоставките на „маловажен случай“ по чл. 415в КТ може да бъде
направена от касационната инстанция. Настоящият състав счита, видно от
доказателствата по делото, възраженията на страните и обстоятелствата,
характеризиращи нарушението, че не са налице условията за прилагане на
института на „маловажен случай“ по чл. 415в, ал.1 от КТ.
Съдът счита за безспорно установен факта, включен в предмета на доказване,
че лицето П. И. е извършвал трудова дейност без валидно сключен трудов договор,
в автомивка, стопанисвана от дружеството-жалбоподател. Видно от изричната
декларация, подписана и попълнена от лицето И. то настоящата инстанция споделя
изводите на първостепенния съд досежно установеността на нарушението. Правилен
е и изводът му, досежно описанието на нарушението, което в конкретния случай е
достатъчно ясно и се установява от доказателствата, събрани по преписката,
респективно доводът, изложен в касационната жалба, че в НП се съдържат
неясноти, които объркват защитата на нарушителя, този състав възприема, като
неоснователен. Същевременно, правилно съдът е съобразил, че по преписката
липсват доказателства дружеството да е допускало това нарушение повече от един
път, както и отегчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства, поради което и е изменил
размера на санкцията до неговия законен минимум.
При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания, съобразно чл. 218, ал.2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този
изход от производството следва да бъде уважено своевременно въведеното искане
за присъждане на разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, или 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – гр. Варна,
първи тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
145/01.02.2022 г. по АНД № 2580/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е изменено Наказателно постановление № 03-013323/05.03.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 412а, т.2, вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева, който с обжалваното решение е намален на 1500 лева (словом – хиляда
и петстотин лева).
ОСЪЖДА ДЗЗД „Данидеп“, ЕИК ////////, с адрес: с. Тополи, обл.
Варна, ул. „Х.П.“ № 1, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/