О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 13.02.2018 г. Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 13 февруари 2018
г. в закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Тенева гражданско дело номер 3461 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на М.П.М. с първоначален ответник Управителя на „Комплексен
онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД. Искането е да бъде осъден управителя
да заплати на ищеца сумата от 13 492,
86 лева имуществени вреди и 5 000
лева неимуществени вреди. Сумата от 13 492, 86 лева била дължима от
Комплексния онкологичен център в гр. Стара Загора на ищеца на основание чл. 224
ал. 1 от КТ (обезщетение за неползван платен годишен отпуск) и чл. 222 ал. 3 от КТ (обезщетение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст). Той цедирал това свое вземане и още на 23.02.2017 г. уведомил работодателя
си, че следва да изплати сумата на цесионера. Въпреки това сумата от 14 203, 40 лева била преведена на
ЧСИ. Управителят на „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД нарушил
чл. 45 от ЗЗД т.е. твърди се деликт, а по-нататък е изразено мнение, в исковата молба, че дори се касае до
престъпление. Твърди се, че ищецът претърпял „срив на авторитета и
достойнството, обида, водеща до чувство за малоценност, подтиснатост,
депресивни състояния“- това са единствените факти, изложени по отношение на иска
за неимуществени вреди. С разпореждане на съда от 22.06.2017 г. съдът е оставил
исковата молба без движение за уточнения в обстоятелствената част. С
уточнителна молба от 26.07.2017 г. ищецът твърди отново, че е цедирано вземане
на сумата от 13 492, 86 лева, което представлявало обезщетение на ищеца по
КТ. По – нататък се описва, че вземането е в размер на 14 307 лева, за
което вземане работодателя уведомил ЧСИ. Впоследствие ответното дружество
превело сума в размер на 16 203
лева на ЧСИ (не е ясно с какъв произход е тази сума, която се различава от
всички описани до този момент в исковата молба). Точно от това последно
действие произтичали всички вреди за ищеца.
Междувременно с оглед
неплащането на държавна такса и искането за освобождаване от такава, съдът
направи преценка за доходите на лицето на месец, равняващи се на сумата,
дължима според Тарифата на ГПК. Беше направена служебна справка за
имущественото състояние на лицето предвид правото на служебно начало при
преценка за предпоставките по чл. 83 от ГПК. С Определение от 29.09.2017 г.
ищецът е освободен от държавна такса.
В постъпилия отговор на
ответника са отправени множество възражения за нередовност на исковата молба.
На 31.10.2017 г., без
исковата молба да е оставяна без движение от съда, е постъпила нова молба от
ищеца с идентично съдържание с молбата от 26.07.2017 г. освен в последната си
част, където е написано, че имуществените вреди вече са в размер на 16 203 лева (в първоначалната
молба е посочен размер 13 492, 86 лева ), като тези „вреди“ са всъщност
неполученото обезщетение по КТ. Неимуществените вреди представлявали
претърпеният стрес. С ново разпореждане от 01.11.2017 г. съдът е оставил още
веднъж исковата молба без движение с подробни указания до ищеца. С молба от
06.12.2017 г. ищецът е уточнил, че с неправилното превеждане на сумата, дължима
за обезщетение по КТ, той увреждал новия кредитор (цесионера), който имал
имуществени претенции към него. Имуществените вреди представлявали неизплатено
обезщетение.
Съдът намира, че исковата
молба е нередовна – не е ясна обстоятелствената част на исковата молба.
Подадени са множество уточнителни молби, като с всяка следваща се променя
сумата или основанието, като същевременно, уточненията не са представени в
пълнота (с нова искова молба), което създава още по-голяма неяснота каква
фактическа обстановка се опитва да представи на съда ищеца, която да е ясна и
за ответната страна.
При това положение, съдът
намери, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК и на това основание следва
да върне на ищеца исковата му молба, поради неотстраняване в срок на посочените
нередовности, а образуваното за разглеждането ѝ производство по делото да
прекрати.
По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото
определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на който поради това следва и
да се съобщи.
В допълнение съдът намира, че исковата молба освен
нередовна е и недопустима на основание чл.130 от ГПК, доколкото от изложеното
до момента се установява, че искането сочи на претенция за заплащане на обезщетение
по КТ, но се претендира сумата под формата на „вреди“. Следва да се отбележи,
че едновременно се твърди заплащане на тази сума по наложени запори срещу ищеца
(т.е. може да се направи предположение, че са погасени негови задължения), както и се твърди, че
тази сума е прехвърлена (възмездно срещу цена от 14 000 лева – видно от
представените доказателства) с договор за цесия и на последно място се иска
отново нейното заплащане поради твърдения за деликт.
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА с приложенията и
уточненията искова молба с вх. № 16083/21.06.2017 г. на ищеца М.П.М., поради
неотстраняване в срок на нередовността ѝ и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането ѝ
производство по настоящото гражданско дело номер 3461 по описа за 2017 г. на
Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на същата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: