№ 20441
гр. София, 14.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110156150 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на С. ЕВГ. Р. срещу Б. Й. АЛ., която е редовна и
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
направил и възражение за прихващане. Съдът намира, че релевираното възражение за
прихващане следва да бъде уточнено от ответника, като се посочи по какъв начин е
формирана претенцията му от 50 000 лева за периода от 2015 година до 2019 година.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства, посочени в
исковата молба. Съдът намира, че доколкото единият от договорите за заем е на стойност
над 5 000 лв. и с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК, както и с оглед становището
на ответната страна, на ищеца следва да се допусне само един свидетел за установяване на
обстоятелства, посочени в исковата молба и свързани с Договор за заем от 11.12.2015 г.
Искането на ищеца за допускане на един свидетел при режим на призоваване не отговаря на
изискванията на чл. 156, ал. 1 ГПК, поради което на ищеца следва да се дадат указания на
конкретизира искането си, както и да посочи имена и адрес за призоваване на свидетеля.
Оспорването на ответника на извлеченията от банковите сметки, представени с
исковата молба, не касае истинността им по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК, а
доказателствената им стойност, поради което не предполага откриване на производство по
чл. 194 ГПК.
На ответника следва да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба, като относно
искането за събиране на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелства,
свързани с предоставянето на ищцата на сума в размер на 50 000 лева за периода от 2015 г.
до 2019 г., съдът ще се произнесе след уточненията във връзка с релевираното възражение за
прихващане.
Исканията на ответника за задължаване на „Централна кооперативна банка“ АД да
представи пълномощни, дадени от ответника на трети лица, както и за изискване от НАП на
информация за декларирани доходи от ищцата, следва да се оставят без уважение,
1
доколкото не касаят спорни по делото обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.10.2022 г. от 13,00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок с писмена молба с препис за насрещната
страна да уточни по какъв начин е формирана сумата по релевираното възражение за
прихващане в размер на 50 000 лева за периода от 2015 година до 2019 година. При
неизпълнение на указанията, искането за съвместно разглеждане на възражението за
прихващане ще бъде оставено без уважение.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелства, посочени в исковата молба и свързани с Договор за заем от 11.12.2015 г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена
молба с препис за насрещната страна да уточни за кои факти и обстоятелства иска събиране
на доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, както и да посочи
имена и адрес за призоваване на свидетеля. При неизпълнение, искането ще бъде оставено
без уважение.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба, а относно искането за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел за установяване на
обстоятелства, свързани с предоставянето на ищцата на сума в размер на 50 000 лева за
периода от 2015 г. до 2019 г., съдът ще се произнесе след уточненията във връзка с
релевираното възражение за прихващане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД от С. ЕВГ. Р. срещу Б. Й.
АЛ. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 5 000 лева –
главница по договор за заем от 11.12.2015 г., ведно със законната лихва считано от подаване
на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; 15 462 лева – платени суми за
периода от 2015 г. до 2020 г. в полза на ответника за погасяване на получен от него банков
кредит, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането; 21 998 лева – главница по договор за заем от 16.06.2016 г., ведно
със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала, като на
11.12.2015 г. ответникът закупил недвижим имот с идентификатор 68134.508.1056 с площ
323 кв.м., находящ се в гр. София, кв. Орландовци – Малашевци, за сумата от 10 000 лева.
Ищецът сочи, че за закупуването на имота предоставил в заем на ответника сумата от 5 000
лева, а другата част, необходима за закупуването на имота, ответникът получил от
предоставен банков кредит от „Централна Кооперативна банка“ АД през 2015 г. Излага се,
че част от погасителните вноски по договора за банков кредит са правени с лични средства
на ищцата, като за периода от 2015 г. до 2019 г. били платени суми в общ размер на 15 462
лева. Сочи, че на 16.06.2016 г. е предоставен и друг заем на ответника в размер на 21 998
2
лева, като сумата била преведена по банкова сметка с титуляр настоящия ответник. С
уточняваща молба ищецът е пояснил, че сумите в размер на 21 998 лева и 5 000 лева са
предоставени на ответника по силата на сключени договори за заем между страните, а
сумата от 15 462 лева била предоставена на извъндоговорно основание и представлявала
сбор от извършени погасителни вноски по договор за банков кредит, предоставен на
ответника, за периода 2015 г. – 2019 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Излагат се
съображения за недопустимост на иска с цена 15 462 лева, като в тази връзка се навеждат
твърдения, че липсва заявяване на извъндоговорно основание, че се касае не за един, а
множество искове, за които следва да се събира отделна такса. Исковете се оспорват и като
неоснователни. Оспорва се наличието на облигационни отношения по договори за заем.
Ответникът признава, че е закупил имота, посочен в исковата молба, но сочи, че е заплатил
сумата за него с лични средства, както и че не е получавал сума в размер на 5 000 лв. от
ищцата по договор за заем. Оспорва да е получавал и сума в размер 21 998 лв. по договор за
заем от 16.06.2016 г. Оспорва и претенцията от 15 462 лева и твърди, че е погасявал кредита
с лични средства. В условията на евентуалност релевира и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички претенции. Сочи, че през 2017 г. е отсъствал
от страната и че ищцата е била негов пълномощник. В тази връзка твърди, че внесените от
ищцата суми по негови банкови сметки представляват негови лични средства, както и че за
извършените действия ищцата му е давала устен отчет. Поддържа, че за периода през който
са живели на семейни начала е дарил множество суми на ищцата и заплащал всичките й
разноски. Ответникът твърди, че за периода от 2015 г. до 2019 г. е предал на ищцата сума в
общ размер на 50 000 лева, поради което и прави възражение за прихващане. Твърди, че тази
сума е получена от ищцата неоснователно и че последната се е обогатила с нея.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
1) по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: че
между страните са сключени договори за заем; че е предоставил реално на ответника
договорените заеми; както и че е настъпил падежа на задълженията на ответника да върне
заемите.
В тежест на ответника е да докаже, че е върнал процесните суми, за което не сочи
доказателства.
2) по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД: че ответникът е бил задължен да плати
процесната сума /представляваща погасителни вноски по договор за кредит/ и се е обогатил,
спестявайки разходи за заплащането й; своето обедняване и размера му; както и връзката
между обогатяването на ответника и обедняването си.
В тежест на ответника, при доказване на горното е да докаже, че е налице основание
за получаване на сумата.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже и наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
3
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4