№ 88
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900489 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от М. Д. М., с ЕГН
**********, с адрес: *******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ №52,
ет.1,ап.2, действащ чрез адв.С. С., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, действащо чрез адв.М. Г., със
съдебен адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от
КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 50000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в трайни
болки и страдания, негативни психични изживявания и силен емоционален стрес, в резултат
от травми, причинени при ПТП, настъпило на 23.10.2023г. на кръстовището между
бул.“Сливница“ и ул.“Опълченска“ в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил “Ягуар“,
с ДК №*****, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, и сумата от
170лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди настъпили в резултат от същия
инцидент, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на предявяване на застрахователна претенция-25.10.2023г. до
окончателното им изплащане. Посочена е банкова сметка за евентуално доброволно плащане
на претендираните обезщетения с IBAN: *******.
В исковата молба се твърди, че на 23.10.2023г. в гр.Варна ищеца предприел пресичане
на пешеходна пътека на кръстовището между бул.“Сливница“ и ул.“Опълченска“, в посока
към втората улица, когато водача на завиващия на ляво лек автомобил “Ягуар“, с ДК
1
№*****, не го пропуска и го удря в областта на коляното на левия крак. Сочи се, че в
резултат от удара, ищецът претърпява средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
горния край на тибията-голям пищял, което е обусловило трайно затрудняване движенията
на долен ляв крайник. Твърди се, че по повод настъпилото ПТП, е образувано наказателно
производство, като с влязло в сила споразумение по НОХД №2418/2024г. по описа на
Районен съд Варна, водачът на л.а.“Ягуар“, с ДК №***** е признат за виновен за извършено
престъпление-причинена по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца, изразяваща
се в счупване на горния край на тибията-голям пищял. Твърди се, че в продължителен
период от време, след настъпване на ПТП, въпреки проведеното лечение, ищецът не се е
възстановил в пълен обем и продължава да получава оттоци, да изпитва болки и затруднения
в движението на увреденият крайник, което налага периодично провеждане на
рехабилитации. Поддържа се, че в резултат от причинените травматични увреждания и
невъзможността да се възстанови напълно, както и да се обслужва самостоятелно, ищецът е
претърпял негативни психични изживявания и тежък емоционален стрес. Твърди се, че през
продължителен период от време, пострадалият е сънувал кошмари свързани с
произшествието, загубил е апетит и е отслабнал драстично. Твърди се още, че поради
невъзможността да се придвижва самостоятелно през продължителен период от време,
ищецът се изолирал и затворил в себе си, чувствал се непълноценен поради настъпилата
коренна промяна на ежедневният му ритъм. Сочи се, че с оглед извършени интервенции и
проведено лечение, ищецът е направил разходи, като разполага единствено с доказателства
за заплатена медицинска манипулация на стойност от 175лв. по Фактура
№**********/27.02.2024г. Поддържа се, че ищеца не е обезщетяван за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, в следствие от катастрофата. Сочи се, че към момента
на процесното ПТП по отношение на л.а.“Ягуар“, с ДК №***** е имало действащ договор
за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен ответното дружество. Твърди се, че при
спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ, на 25.10.2023г. пострадалият е предявил
писмена застрахователна претенция пред ответното дружество, като към настоящия момент
не му е заплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от пълномощник на
ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва
факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Ягуар“, с ДК
№*****, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска
отговорност“, както и че вината на водача за настъпване на процесният инцидент е
установена в границите на НОХД №2418/2024г. по описа на Районен съд Варна. Оспорва се
наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищецът не
е получил твърдените от него-по вид и степен, увреждания в следствие от процесното ПТП.
Оспорват се твърденията, че евентуално получени в следствие от инцидента увреждания, са
довели до продължителни болки и страдания, като се твърди, че заявените от пострадалия
травми, болки и страдания се дължат на предходни негови заболявания. Оспорва се и
твърдението на ищеца, че оздравителният му процес е бил продължителен, тъй като според
представените медицински документи няма данни за усложнения. Сочи се, че дори да се е
2
стигнало до по-голяма продължителност възстановяването, то това се дължи на поведението
на пострадалия и на неспазване от негова страна на лекарските предписания, както и на
несвързани с процесното събитие предходни заболявания. Поддържа се, че дори в резултат
от инцидента да са настъпили увреждания на ищеца, то те не са с характер, интензитет и в
обем, които да обосноват обезщетение в претендираният размер. Развити са доводи за
приложимостта на критерият за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и се поддържа, че
търсеното обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено. Оспорва се и
претенцията за имуществените вреди под формата на разходи за лечение, като се поддържа,
че заплатената сума не се намира във връзка с проведеното лечение и направата й не е била
абсолютно необходима за пълното възстановяване на описаната травма. В условията на
евентуалност се поддържа, възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от
пострадалият, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента, съответно на произтеклите от него вреди. Твърди се, че ищецът в значителна
степен е завишил риска за увреждане си, като е нарушил нормативно установените правила
за движение на пешеходци, нарушавайки чл.113 и чл.114 от ЗДвП, защото е предприел
внезапно пресичане на пътното платно и ненужно е удължил времето си за пресичане.
Твърди се, че пешеходецът е пресякъл пътното платно внезапно, без да се увери в
собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно, не е съобразил
разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Твърди се,
че поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В
този смисъл се претендира за редуциране на размера на обезщетението при отчитане на
приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат. На последно място се
оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за забава, като се поддържа, че
застрахователят не дължи такава, тъй като застрахователят е поискал допълнително
документи, които не са били предоставени. Евентуално се поддържа, че началната дата на
забавата не е тази посочена от ищеца, а следва да бъде определена, съобразно разпоредбата
на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията за
недължимост и за прекомерност на претендираните обезщетения, както и за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат. Доразвиват се съображения в подкрепа на
изложено в исковата молба становище за обоснованост и справедливост на претендираното
обезщетение.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и моли за
тяхното уважаване. Претендира направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва предявеният иск и поддържа отговора
и възраженията си. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
3
От приложеният към делото заверен препис от Протокол №473 от 24.06.2024г. по
НОХД №2418/2024г. по описа на РС Варна, се установява, че с влязло в законна сила
Споразумение водача на процесното MПC с рег.№В 7541 НP, е признат за виновен в това, че
на 23.10.2023г. е нарушил правилата за движение по пътищата, съответно е предизвикал
ПТП, при което е блъснал пресичащия на пешеходна пътека ищец и по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния кондил на големия
пищял на лявата подбедрица, което Д.ие съставлява престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. с
ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП-23.10.2023г.
л.а.“Ягуар“, с ДК №***** е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е била действаща и валидна. Също
така, че по повод претърпените от ищеца вреди от процесното ПТП, на 25.10.2023г. пред
ответника е предявена претенция за заплащане на обезщетение.
Видно е от представената по делото медицинска документация, че след настъпване на
процесното ПТП на ищеца е оказана медицинска помощ за установяване на горецитираната
травма, както и че е проведено лечение на увреденият крайник, чрез имобилизация с
продължителност над 30 дни, последвана от физиотерапия и възстановителни медицински
процедури. По конкретно от представената фактура, ведно с придружаващ протокол, се
установява, че ищеца е заплатил сумата от 175лв. за провеждане на курс от 7 терапевтични
/възстановителни/ процедури с дълбока социалния.
В заключението по назначената КСМАТЕ, което се цени от съда, като компетентно и
добросъвестно дадено, и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, вещите
лица излагат, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека на кръстовището между
бул.“Сливница“ и ул.“Опълченска“ в гр.Варна, като водача на лек автомобил с ДК №*****
при извършване на маневра ляв завой, е отнел предимството на пресичащия ищец, в
резултат от което е последвал удар между пешеходеца и автомобила. Излагат още, че няма
данни и предпоставки пешеходецът да е навлязъл рязко и изненадващо на пътното платно
използвайки пешеходната пътека, тъй като зоната на ПТП се характеризира с отлична
видимост и възможност за по-голямо време на реакция за всички участници в движението.
Според вещите лица в резултат от инцидента ищеца е претърпял ожулвания по страничната
повърхност на лявата подбедрица и счупване на големия пищял на лявата подбедрица в
горна трета в областта на колянната става. Ожулванията обуславят чувство на болка и
страдание, а счупването на големия пищял на лявата подбедрица е обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца. Лечението
на фрактурата е проведено, чрез имобилизация на левия долен крайник с ортеза и последващ
физиотерапевтичен курс с указания за повторен такъв. Към настоящия момент е налице
затруднена походка /накуцваща/, ограничено сгъване на колянната става и ползване на
помощни средства при придвижване. Вещото лице медик е установило, че при пострадалия
са налице артрозни изменения в областта на колянната става, които допълнително
усложняват оздравителния процес. В о.с.з. същото вещо лице пояснява, че процесната
4
фрактура не е полифрагментна, а с една фрактурна ивица с незначително разместване. Също
така, че предприетото лечение на травмата отговаря на медицинските стандарти, като е
съобразено с морфологичните особености на счупването и с наличното у ищеца хронично
заболяване “Артроза на колянната става“, което допълнително усложнява тази травма и
предизвиква накуцване, поради невъзможност за пълно сгъване и изпъване на нивото на
лявата колянна става.
От приетото по делото заключение на СПЕ, което се кредитира от съдът, като
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесният инцидент е
довел до значим стрес за ищеца във физиологичен и в емоционален план. Последващите
лечебни интервенции и неуспешно домашно лечение, са поддържали емоционалният стрес,
тъй като са били свързани с разочарования от констатациите, направени при контролните
прегледи от лекарите-професионалисти. Пострадалия е бил с повишена тревожност, когато е
отивал на преглед, но и с надеждата, че може да има подобрение, но след като е бил
информиран, че няма такова, е изпадал в отчаяние, което го е потискало още повече. Към
настоящия момент, е налице един персестиращ емоционален стрес, който макар и вече не
толкова осезаемо интензивен, повлиява ежедневието на ищеца. Изведените от вещото лице
количествени резултати, тяхното обсъждане и анализ, от предложения набор от
психологични методики и начина по който пострадалия коментира случилото се, и
“оживяването“ на самата картина, както и представите за последваща евентуално такава,
насочват към едно посттравматично стресово разстройство с доминиращи емоционални
компоненти. В о.с.з. вещото лице уточнява, че критериите за установяване на наличието на
посттравматично стресово разстройство с доминиращи емоционални компоненти, са
установеното непрекъснато оживяване на картини от инцидента, също така страхови
преживявания, смущенията в съня и наблюдаваната повишена тревожност. Вещото лице
излага, че въпросното разстройство, се получава шест месеца след травмата и се изразява
предимно с емоционалното натоварване и оживяването на страхови картини, както и
перманентен стрес, чиято интензивност към момента му е понижена, тъй като пострадалия е
приел състоянието си, но не се е примирил.
По делото по искане на ищеца е разпитана свидетелката Ж.Н.П.-М.а /съпруга на
ищеца/, чийто показния се кредитират от съда при условията на чл.172 от ГПК при отчитане
на възможната им заинтересованост, но като изградени на база лични възприятия и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
В показанията си свидетелката сочи, че след процесното ПТП ищецът е откаран с
линейка в Спешният център към Окръжна болница-Варна, като след извършен преглед бил
освободен и насочен за домашно лечение. Сочи още, че било предписано лечение, чрез
прием на обезболяващи и поставяне на студени компреси на травмираният крак, който да се
държи на високо. По думите на свидетелката прилагането на посоченото лечение през
период от две седмици не дало резултат, като болката продължавала и ищеца не можел да
стъпва на пострадалият крак. Ето защо ищеца посетил болница, където след направена
рентгенова снимка е установено счупване на костта на коляното и кракът му бил шиниран за
5
около месец. Свидетелката сочи, че през времето на имобилизация на крайника, ищецът
ползвал проходилка за да се придвижва в домашни условия. След премахване на шината и
понастоящем, ищецът не може да “свива“ коляното си, поради което се налага да ползва
чужда помощ при сядане и ставане. Освен това по препоръка на ортопедът ищецът използва
бастун при придвижването си. Инцидента дал негативно отражение и върху психичното
състояние на ищеца, който в началото имал неспокоен сън и започнал да забравя. Според
свидетелката пострадалият е ползвал двукратно услугите на психолог-непосредствено след
инцидента и по време на настоящото дело.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка
“Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“ между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В разглеждания случай по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното
ПТП по отношение на л.а.“Ягуар“, с ДК №*****, е имало действаща застраховка
“Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Наред с това са налице и елементите от
фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от клаузите на
застраховка “ГО“, а именно извършено виновно противоправно Д.ие, причинна връзка
между Д.ието и вредоносния резултат-увреждане на здравето на ищеца, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.10.2023г. Последните обстоятелства, са
установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по НОХД №2418/2024г.
по описа на РС Варна и съобразно чл.300 от ГПК, са задължителни за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от Д.ието. Ето защо се налага извода, че иска за
заплащане на застрахователно обезщетение, е доказан по основание.
По иска за неимуществени вреди:
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: вида,
характера и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начина на
6
извършване на увреждането; вида и начина на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и други.
По несъмнен начин от приетата по делото медицинска документация, от
заключенията на вещите лица по СПЕ и КСМАТЕ, и от показанията на свидетелката П.-
М.ам, се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки, страдания и
негативни психически изживявания, вследствие на получените при процесното ПТП
увреждания, изразяващи се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица в горна
трета в областта на колянната става и ожулвания по страничната повърхност на лявата
подбедрица. Установи се, че счупването на подбедрицата е наложило обездвижване с
помощта на ортеза за период от около месец и е обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период от около 3-4 месеца. Установи се още, че по
време на първоначалният период на лечение, ищецът не е могъл да се грижи пълноценно за
себе си и да задоволява ежедневните си потребности, като се е налагало да ползва чужда
помощ и помощни средства за да се придвижва, включително в домашни условия.
Понастоящем ищеца има затруднена походка /накуцваща/, ограничено сгъване на колянната
става и ползва бастун при придвижване. Също така е настъпила и съществена негативна
промяна в психичното състояние на ищеца, който след претърпеният първоначален внезапен
емоционален и физиологичен стрес, е развил и посттравматично стресово разстройство, с
доминиращи емоционални компоненти. Въпросното състояние повлиява ежедневието на
ищеца и се изразява предимно с емоционалното натоварване и оживяването на страхови
картини, както и перманентен стрес, чиято интензивност към момента му е понижена, тъй
като пострадалия е приел състоянието си, но не се е примирил с него.
От друга страна се установи, че ищецът страда от хронично заболяване “Артроза на
колянната става, което допълнително усложнява травма от ПТП и предизвиква накуцване,
поради невъзможност за пълно сгъване и изпъване на левия долен крайник на нивото на
колянна става.
С оглед гореизложеното и като съобрази вида на уврежданията, както и периода, през
който същите са предизвиквали негативни психически и физически преживявания у ищеца,
възрастта на пострадалия и отражението на получените травми върху ежедневието му, съдът
счита, че за репариране на претърпените от него неимуществени вреди, е необходима сумата
от 40000лв.
По изложените съображение, съдът приема, че претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, се явява основателна и следва да бъде уважена до
размерът от 40000лв., като за разликата до претендираните 50000лв., следва да се отхвърли.
Относно иска за имуществени вреди:
7
Съдът на база представеният от ищеца разходно оправдателен документ и
медицинска документация, както заключението на вещото лице медик, приема, че за
провеждане на лечението на последиците от процесната травма, е било нужно заплащане на
медицински процедури на стойност от 175лв., поради което претенцията за имуществени
вреди, е изцяло основателна.
За да достигне до изводът за размерите на обезщетенията, съдът съобрази и
обстоятелството, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносният резултат,
остана напълно недоказано.
Предвид основателността на претенция за обезщетение, за неимуществени и
имуществени вреди, основателна е и претенцията с правно основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главниците. Тъй като
застрахователят дължи мораторна лихва върху обезщетението, считано от момента на
сезирането му, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на деликвента и
доколкото в случая е безспорно, че застрахователят е уведомен от пострадалия, за
настъпилото ПТП на 25.10.2023г., то това е и датата, от която ответникът дължи мораторна
лихва върху обезщетенията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се
дължат деловодни разноски, но поради липса на направени такива, разноски не следва да се
присъждат. На основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА в полза на
процесуалният представител на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита по делото, чиито размер изчислен съразмерно с уважената
част от иска и при условията на НМРАВ възлиза на 3850лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът, се следва да се присъдят
разноски според доказателства за направени такива съразмерно с отхвърлената част от иска.
Наред с това възражението за прекомерност на ищеца се явява основателно, поради което
адвокатския хонорар на ответната страна следва да се редуцира до минималния размер
визиран в НМРАВ или до сумата от 5580лв., с включен ДДС. Изчислени при посочените
данни дължимите в полза на ответника разноски възлизат на 1266лв.
Във връзка с освобождаването на ищцата от заплащане на държавни такси и
разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати
дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на 1600лв., както и
642лв. за сторените разноски от бюджета на съда, или общо сумата от 2242лв. На основание
чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да
заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от К.Д.К. и С.С.П., да
заплати на М. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: *******, застрахователно обезщетение за
увреждания настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 23.10.2023г. в гр.Варна на
пешеходна пътека на кръстовището между бул.“Сливница“ и ул.“Опълченска“, по вина на
водача на л.а.“Ягуар“, с ДК №*****, който към момента на инцидента е бил застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, в
размер на 40000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и негативни психически изживявания, в следствие от счупване на горния край на
тибията-голям пищял на долен ляв крайник и в размер на 175лв. за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински услуги, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от дата на уведомяване на ответника за
настъпилото застрахователно събитие-25.10.2023г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 40000лв. до
претендираните 50000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от К.Д.К. и С.С.П., да
заплати на адвокат С. Б. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Райко
Жинзифов“ №52, ет.1, ап.2, сумата от 3850лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. Д. Маринов, с ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на ЗД
“Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от К.Д.К. и С.С.П., сумата от 1266лв.,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от К.Д.К. и С.С.П., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Варна, сумата
от 2242лв. представляваща дължими държавна такса и разноски в производството, и сумата
от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9