Р Е Ш Е Н И Е
... / 17.12.2015
г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четиринадесети състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание на
17 декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря
К.И. като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4290 по описа на съда
за 2015 одина, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството пред РС
Варна е образувано по жалба на В.А.В. с ЕГН ********** *** с против Заповед №
1366/26.11.2013 г. на кмета на
Община Аврен с
която е прекратена преписка по жалбата му с вх.№ Ж-23/23.04.2013 г. поради липса на констатирани причинении
вреди върху селскостопанско
имущество, собственост на жалбоподателя,
както и съставяне на АУАН,
на осн.чл.24, ал.1, т.1, предл.първо
от ЗОССИ.
С
разпореждане от 03.05.2015 г. производството пред ВРС е оставено без движение
за отстраняване нередовностите на жалбата. С молба от
29.05.2015 г. жалбоподателят е направил възражение за неподсъдност на делото,
като е направил искане жалбата да се разгледа от компетентен съд, който е
административния, а не районния съд. След повдигната препирня за подсъдност от районния
съд е налице произнасяне на 5 – членен
състав на ВАС с определение № 50/23.07.2015 г. по адм.д.№
23/15 г. и съдът е постановил, че компетентен да разгледа жалбата е районния
съд – в случая ВРС.
Производството
е по реда на чл.145 и сл АПК, във връзка с чл.25 ЗОССИ.
Жалбоподателят
В.В. твърди, че оспореният административен акт е
издаден в нарушение на процесуалния закон, при неспазване на материалния закон
и в несъответствие с целта на закона. Оспорва се факта, вписан в протокола на
комисията, назначена със заповед на кмета на общината, че отсеченото дърво, вид
слива не се намира в собствения на жалбоподателя имот. Жалбоподателят моли за
отмяна на обжалвания акт и връщане на преписката на кмета за ново произнасяне.
Моли също така ответникът да бъде осъден да му заплати разноските за
производството.
Ответната
страна Кмета на община Аврен оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена като му се заплатят разноските за производството от
жалбоподателя.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и въз
основа на закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на оспорване е заповед № 1366/26.11.2013 г. на Кмета на Община Аврен, издадена
по реда на чл.24, ал.1 ЗОСИ.
На
23.04.20103 г. жалбоподателят В.А.В. е подал до кмета на общината искане за
започване на процедура по ЗОССИ за установяване на нарушителя, обезщетяване на
пострадалото лице и наказване на нарушителя във връзка с отсичане на едно дърво,
вид слива, находящо се в собствения му имот, представляващ
ПИ № 000001, находящ се в местност „Емешенлията” в землище с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна. Със заповед от 26.04.2013 г. кмета на общината е
назначил 5-членна комисия на която е възложено да извърши оглед на място, да
установи дали има изсичане на дървета, да състави протокол и да изрази
становище по възложената задача. Молителят
е уведомен да присъства на огледа на 10.05.2013 г. Извършен е оглед на имота в
присъствието на жалбоподателя и е съставен протокол от 10.05.2013 г. в който е посочено, че
отсеченото дърво се намира в съседен имот, собственост на Иван Велев, който има
заповед за изсичане на дървета № 5/20.02.2013 г. Копие от протокола е изпратен
на молителя и въз основа на него е издадена обжалваната заповед.
Обжалваната
Заповед № 1366/26.11.2013 г. на кмета на Община Аврен е издадена на осн.чл.44, ал.2 ЗМСМААМ, вр.
чл.24, ал.1, т.1, предл.първо
от ЗОССИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗОССИ определянето на обезщетение и налагането на административно наказание за причинени вреди на селскостопанско имущество се извършват от административнонаказващия орган с наказателно постановление, по отношение на което, доколкото не е предвидено друго в този закон, се прилагат разпоредбите на глава трета от Закона за административните нарушения и наказания с изключение на чл. 56
. Когато няма основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение за причинени вреди става със заповед на административнонаказващия орган, която може да бъде обжалвана по реда на ГПК пред районния съд в 14-дневен срок от съобщаването й, като районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, което не подлежи на обжалване. В настоящият случай
се касае за обжалване на заповед на
кмета с която е прекратена административна преписка.
От заключението на СТЕ, изслушано в
производството пред Административен съд Варна
се установява, че процесното дърво се намира
на границата между имот № 000001 и имот № 000025. Вещото лице е дало
заключение, че границата между двата имота през изминалите години е определяна
по различни методи, допускащи различни грешки при меренето. Съгласно
заключението отсеченото дърво при допустима грешка за определяне на границите
на двата имота се намира в имот № 000001. Съдът обаче не цени това доказателствено средство,
тъй като същото е допуснато и събрано от съд, който не е бил компетентен
да се произнася по жалбата, предвид определението на 5-членен състав на ВАС по спора
за подсъдност.
От събраните в производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Стефан А., член на комисията по
протокол от 10.05.2013 г. се установява, че определянето на местоположението на
отсеченото дърво -слива, на дънера на същото е извършено чрез замерване
на място от комисия от трима
члена като било опънато въженце, предоставено
на комисията от жалбоподателя, от едното
колче до другото. Така установили, че отрязаното
дърво се намира в имота на съседа Иван В..
Ориентирали се по колчетата, които били на място и започнали
оттам да опъват въженцето, за да определят въпросното дърво в кой имот попада, тъй като
нямало материализирана граница между
двата имот.
За ангажиране на отговорността по чл.24 от
ЗОСИ по молба на собственик следва да бъдат установени следните предпоставки в кумулативност: собственост на молителя върху селскостопанското
имущество, причиняване на вреда и/или унищожаване на това имущество,
установяване на лицето, което е причинило вредата. Безспорно е че имотът на жалбоподателя
представлява селскостопанско имущество поради което находящите
се в него и/или на границите му дървета попадат в обхвата на ЗОССИ – чл.32,
ал.1, съгласно която норма има изрична забрана за отсичането им. Изключение от
това правило е при наличието на разрешение, издадено от кмета на общината –
ал.2.
Съгласно указания в решение от 05.02.2015 г.
постановено по адм.
дело № 7743/14 г. на ВАС следва да се прецени законосъобразността на
обжалваната заповед № 1366/26.11.2013 г. с оглед указания в решение № 2575/21.10.2013 г. по адм.дело № 2083/13 г. на Адм.съд
Варна. В мотивите на същото е прието, че
е налице мълчалив отказ на кмета на Община Аврен да се произнесе по жалба вх.№
Ж-23/23.04.2013 г. по реда на чл.24 ЗОССИ, който следва да се произнесе в седемденевн срок като прекрати преписката ако установи, че
няма вреди или че те са обезщетени и няма основание за налагане на наказание
или ако установи, че е налице основание за административна отговорност, да
наложи съответна санкция.
От
свидетелските показания, събрани в хода на производството се установи, че на място са отишли трима от членовете на
комисията по чл.20, ал.2 ЗОССИ – свидетелят А.,
кмета на с.Близнаци и „още една колежка” по думите на А.. В протокола от 10.05.2013 г. са налице
подписи на четирима члена на комисията и същите са посочени поименно, тоест
може да се направи извод, че единия от членовете не е присъствал на огледа при
определяне местонахождението на отсеченото дърво от което следва, че протокола
по чл.20, ал.2 ЗОССИ е съставен при
нарушение на процесуалния и материалния закон.
При така установеното от фактическа страна
съдът намира, че жалбата е основателна и
следва да се уважи, като се отмени обжалваната заповед, а преписката се върне
на адм.орган - Кмета на Община Аврен за назначаване
на нова комисия по чл.20, ал.1 от едно,
а при сложни случаи и повече компетентни лица, които следва да установяват характера и размера на вредите, да
определят размера на обезщетението, да изяснят
други обстоятелства във връзка с деянието
като съставят протокол по ал.2 в който
се посочат констатациите и оценките. В случаите когато наказателното постановление или заповедта за
обезщетяване на вредите трябва да се издаде от друг административнонаказващ
орган, преписката по акта с протокола по предходната алинея се изпраща от кмета
на района или кметството на съответния орган.
При
назначаване на комисията административния орган следва да съобрази естеството
на спора и изложеното в жалбата, като при
необходимост да определи компетентни лица геодезист и агроном, които да
определят по картния материал и на място по безспорен начин и с надлежни геодезически уреди и чрез други способи местонахождението
на отсеченото дърво, предвид, че на място не е налице материализирана граница между съседните
имоти, както и да определят вида на дървото /дънера/.
При
този изход на спора ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски за
производството в размер на 360 лева по представения списък.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 1366/26.11.2013 г. на Кмета
на Община Аврен
с която е прекратена
преписка по жалба на В.А.В.
с ЕГН ********** ***/23.04.2013 г. поради липса на констатирани причинении вреди върху
селскостопанско имущество, собственост
на жалбоподателя, както и за
съставяне на АУАН, на осн.чл.24, ал.1, т.1, предл.първо от ЗОССИ.
ВРЪЩА препискана на адм.орган за произнасяне
по същество по жалбата съгласно указанията в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Кмета на Община Аврен да плати на
В.А.В. с ЕГН ********** *** разноски за производството
в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК, арг.чл.144 АПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн.чл.25, ал.3 ЗОССИ.
Районен съдия: