РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _28.02._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесeт
и осми януари_
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _438_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Пред РС - Левски са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”, АД, ЕИК:***********,
със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от Д. Ш. –
Изпълнителен директор и М. В. - прокурист, чрез пълномощника си адв. Христина
Христова Иванова,
срещу П.В.А., ЕГН**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на
договор за потребителски кредит от 31.01.2017г., сключен между ищеца и
ответника, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
13058.40 лв. за текущи нужди, като кредитополучателят се е задължил да върне
кредита на заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на договора.
Твърди се, че кредитополучателят е усвоил предоставените от банката парични
средства и че по силата на чл.3 от Договора за кредит, кредитополучателят дължи
на банката променлива годишна лихва, която се определяла като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
10,127%. Страните се уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва
лихвен индекс 6-месечен СОФИБОР, като в договора подробно било изложено какво представлява
индексът, как и кога се изготвял, както и че е посочено мястото, на което се
публикува ежедневно – сайта на БНБ.
Позовава се на чл. 3, ал.3 от договора за потребителски
кредит, според който приложимата лихва се определяла първоначално, след което
се актуализирала два пъти годишно, като при определянето/ актуализирането
банката ползвала стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани на интернет сайта на
БНБ на 15.01. и 15.07. всяка година от срока на кредита. Съгласно чл.3, ал.6 от
Договора за потребителски кредит при всяко публикуване на нова стойност на 6М
СОФИБОР Банката извършвала актуализация на приложимата годишна лихва по
кредита, като новата стойност на 6М СОФИБОР се ползвал за определяне на
приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока
на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна дата на
месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност на 6М
СОФИБОР.
Твърди се, че по аргумент от чл.3, ал.8 от договора за
кредит, дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита, като
за дата на усвояване се считала датата на заверяване на сметката на
кредитополучателя по чл. 2, ал.1 от договора. Твърди се, че с подписване на
договора ответницата се е задължила да погасява кредита съгласно чл.4, чл.6, 7
и 8 във вр. с чл. 2, 3 и 5 от договор за потребителски кредит №FL838959 от 31.01.2017г. Погасителните вноски се заплащали съгласно
погасителен план до 20 число на месеца по аргумент от чл. 8 от Договора за
потребителски кредит, като крайният срок за погасяване на кредита, вкл.
дължимите лихви бил до 20.01.2024г.
Сочи се в исковата молба, че според договореното в чл. 4 от
Договора за потребителски кредит, погасителните вноски за издължаване на
кредита, вкл. дължимите лихви се заплащали на съответната падежна дата от
съответния месец, посочен в Погасителен план. При просрочие на дължимите
месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължал лихва за времето на забава върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнила договорните си
задължения от потребителски кредит №FL838959 от 31.01.2017г. и че по силата на чл. 14 от договора за
банков кредит, банката имала право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
Поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска №5 с падеж 20.06.2017г., Банката обявила
предсрочната изискуемост по кредита без да се прекратява действието на договора
с нотариална покана на нотариус Христо Кулев, изплатена до длъжника на
посочения в договора адрес.
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение
и издаване на изпълнителен лист, е образувано ч.гр.д. №708/2018г. по описа на
РС – Левски. Издадена била заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 24.10.2018г. от РС –
Левски срещу П.В.А., която заповед за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че същият има
задължение към ищеца, произтичащо от договор за потребителски кредит №FL838959 от 31.01.2017г. в размер на 15178 лв., от които 12589.46
лв. главница; 1692.59 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до
15.10.2018г. и 403.90 лв. такси за периода от 20.06.2017г. до 15.10.2018г.
Претендира направените по заповедното и настоящото дело
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на особения представител на ответника.
Особеният представител счита, че депозираната искова молба
е допустима и частично основателна.
Не оспорва твърденията на банката, касаещи сключения
договор за потребителски кредит, усвоената от ответника сума, договорения
погасителен план (според който задължението се погасява на вноски), наличието
на неизпълнение от страна на подзащитната й, предсрочната изискуемост на кредита,
образуването на заповедно производство и издаването на съответната заповед
незабавно изпълнение, както и претендираните вземания в размер на
12 589.46 лв. – главница и 492.92 лв. – мораторна лихва за периода от
20.06.2017г. до 15.10.2018г.
Оспорва общия претендиран размер от 15178.87 лв., тъй като в него
се съдържали твърдяни от банката вземания, които оспорва като недължими, а именно възнаградителна лихва в размер на 1692.59 лв. за периода от 20.06.2017г до
02.08.2018г. и такси в размер на 403.90 лв. за периода от 20.06.2017г. до
15.10.2018г.
Навежда подробни доводи, като се позовава на Тълкувателно
решение №3/2017г. от 27.03.2019г на ОСГТК.
Изразява становище, че вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следвало да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва /мораторно обезщетение от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането, респ. съдържащите се в
погасителния план такси и възнаградителни лихви след датата на предсрочната
изискуемост не се дължали, поради което моли съдът да уважи предявения иск само
за претендираната главница и мораторна лихва и да го отхвърли за таксите и
възнаградителната лихва.
Относно претендираните разноски счита, че заплатеното
адвокатско възнаграждение, както в заповедното, така и в настоящото
производство е прекомерно и в този смисъл прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК. Тъй като по делото не бил представен документ, от който да било видно, че
са обособени отделни възнаграждения за различните претенции, следвало
изчисленията да се правят на база общо претендираната сума: по заповедното
производство минималното възнаграждение се определяло на база половината от
претендираната сума, или 7589.44 лв. и съгласно НМРАВ се получавало полагащо се
адвокатско възнаграждение в размер на 609 лв., като полагащото се адвокатско
възнаграждение на база общата претендирана сума по установителния иск следвало
да е 985.37 лв.
Моли съда да определи за база на изчисление на дължимите
разноски посочените от особения представител
минимални размери, след което да присъди само тези, които са уважителни,
с оглед на изхода от делото – доколкото направените по заповедното производство
разноски са обвързани с размера на претендираните вземания, а част от тях били
недължими, редуцираните разноски
следвало да бъдат уважени съразмерно на уважената част от сумата, претендирана
с исковата молба, респ.- за тази част от заявената сума по ч.гр.д., за която
установителният иск се окажел основателен.
В с.з. ответникът се представлява от особен представител.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното към делото ч.гр.д. №709/2018г. по описа на РС – Левски, ищецът е подал на 22.10.2018г. до РС – Левски
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Съдът е издал Заповед за изпълнение № 377/24.10.2018г., като е
разпоредил ответникът (длъжник) да заплати на ищеца сумата от 12589.46 лв. –
главница, 1692.59 лв. – възнаградителна
лихва за периода 20.06.2017г. до 02.08.2018г., сумата от 492.92 лв. – мораторна лихва за периода 20.06.2017г. до 15.10.2018г.,
сумата от 403.90 лв., представляващи такси по договора за периода от
20.06.2017г. до 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.10.2018г., както и направените деловодни разноски в размер на
1154.95 лв., от които 3030.58 лв. д.т. и 851,37 лв. адвокатско възнаграждение.
Видно от
представения по делото договор за потребителски кредит е, че банката е
предоставила на ответника в качеството му на кредитополучател кредит в размер
на 13058.40 лв. за текущи нужди, като кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит заедно с дължимите лихви.
На кредитополучателя е отпусната паричната сума, предвидена
в договора.
Основно задължение на заемателя е да върне заетата сума в
уговорения срок.
По силата на чл. 3 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя
като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер
на 10.127%. за референтен лихвен процент се ползва следният лихвен индекс: за
кредити в лева 6-месечен СОФИБОР. Съгласно
чл.3, ал.3 от договора референтният лихвен процент по кредита се определя
първоначално и впоследствие се актуализира два пъти годишно.
Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на
кредита, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката
Кредитополучателя.
Страните са договорили кредитът да бъде погасен на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и
главница и посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния план,
неразделна част от договора. Погасителните
вноски се заплащат до 20 число на месеца, като крайният срок за погасяване на
кредита, вкл. дължимите лихви е до 29.01.2024г. общият брой на погасителните
вноски е 84. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита Кредитополучателят дължи лихва за забава
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
Съгласно договора при непогасяване в уговорения срок на
една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло
или частично предсрочно изискуем. Предвидено е в договора, че всички
уведомления и изявления във връзка с него трябва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане
по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна
поща достигнат до адресатите на страните, посочени в началото на договора.
Предвидено е, че в случай, че някоя от страните промени последно заявения
адрес, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си
адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения, достигнали до
стария адрес ще се считат за получени.
Чрез нотариус Христо Кулев е изпратена нотариална покана до
ответника П.В.А., с която банката уведомява ответника, че поради неизпълнение
на договорните задължения, произтичащи от чл. 7 и чл. 8 от Договора за
потребителски кредит, с посочен номер, от 31.01.2017г., е в забава относно
погасяването му. Поради неиздължаване на месечна вноска с падеж 20.06.2017г.
ищецът е обявил цялото задължение по него, към 23.05.2018г. в размер на
14281.24 лв. за незабавно изискуемо и дължимо. Нотариалната покана е връчена по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
На 02.08.2018г. нотариус Христо Кулев е удостоверил
връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата П.В.А..
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва
за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава.
Особеният представител на ответника не оспорва твърденията
на банката, касаещи сключения потребителски кредит, усвоената от ответницата
сума, договорения погасителен план, наличието на неизпълнение от страна на ответницата, предсрочната изискумост на
кредита, образуването на заповедното производство и издаването на заповед за
незабавно изпълнение. Оспорва възнаградителната лихва в размер на 1692,59 лв.
за периода от 20.06.2017г. до 02.08.2018г., такси в размер на 403.90 лв. за
периода от 20.06.2017г. до 15.10.2018г.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че размерът на неизплатеното задължение на
кредотополучателя за договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г.
до 15.10.2018г. е в размер на 1692.59 лв. Общият размер
на неплатените такси е в размер на 403.90 лв. Вещото лице разяснява, че
неизплатеното възнаграждение на кредитополучателя за договорената
възнаградителна лихва по кредита, съгласно погасителния план до 02.08.2018г. е в размер на 1429,15 лв.
Според заключението неизплатеното задължение на
кредитополучателя за начислените такси във връзка с обслужване на кредита
съгласно погасителния план към 02.08.2018г. е 45.50 лв., по договора за кредит начислените такси са с
общ размер 214.50 лв.
По делото ответникът не представя доказателства,
установяващи плащането на посочените суми.
С Тълкувателно решение №3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГК,
ВКС е поставен на тълкуване въпрос как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при
предсрочно изискуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в
договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законни лихви. Върховните
съдии приемат за правилно становището, според което обстоятелството, че
предсрочната изискуемост на кредита поражда задължение за кредитополучателя да
върне получената сума в цялост или остатъка от същата, изключва наличието на
основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер, при
което кумулирането на две обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и същ
период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред
не допуска. В мотивите се посочва, че
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за
кредит, уреден в чл. 71 от ЗЗД и чл. 432 от ТЗ представлява преобразуващо право
на кредитора за изменение на договора и за разлика от общия принцип по чл. 20а,
ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните. При настъпване
на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора.
„Упражненият избор на кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на
предсрочната изискуемост не се дължи.
ВКС дава отговор, че размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпването
на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му”.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да уведоми длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице
обективните предпоставки.
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател. В конкретния
случай – на 02.08.2018г., видно от представените писмени доказателства.
Поради изложеното съдът не възприема
становището на особения представител на ответника, че предсрочната изискуемост
е настъпила на 23.05.2018г.
Съдът като съобрази заключението на вещото лице не споделя
становището на ищеца, че възнаградителната лихва в размер на 1692.59 лв. е за
период от 20.06.2017г. до 02.08.2018г. Както се установи от заключението на
вещото лице, посоченият размер е от 20.06.2017г. до 15.10.2018г. В тази му част искът следва да бъде уважен за сумата
от 1429.15 лв. – възнаградителна
лихва до 02.08.2018г., като за
разликата до предявения размер 1692.59 лв. следва да бъде отхвърлен.
Основателно е възражението на особения представител на
ответника досежно размера на неизплатеното задължение на кредитополучателя за
начислените такси във връзка с обслужване на кредита съгласно погасителния план
към 02.08.2018г., които според
заключението на вещото лице са в общ
размер 214.50 лв., като искът в тази
му част следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до предявения размер
403.90 лв.
По отношение на разноските в заповедното и исковото
производство:
Съгласно т.12. от ТР№4/2013г. от 18.06.2014 г. с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство относно размера им, като и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за
неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство и
възраженията по чл. 78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В отговора на исковата молба е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение както в
заповедното производство и в исковото.
Съдът в контекста на задължителните указания на ВКС в
тълкувателните решения, намира възражението за основателно, като адвокатското
възнаграждение в заповедното производство следва да се намали до минималния
размер, определен в Наредбата, а именно 709.47 лв. предвид общия размер на
вземането в размер на 15178.87 лв. Касае се за заповедно производство по чл.
417 от ГПК по подадено заявление по образец, което не се отличава с фактическа
и правна сложност. Ето защо следва адвокатското възнаграждение да се присъди в
размер на 709.47 лв.
Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в исковото производство за основателно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения съдът намира,
че следва адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер, а
именно – 985.37 лв.
Предвид изхода на делото следва заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат да бъдат заплатени
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
По отношение на претенцията за разноски, с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът намира, че в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските в общ размер на 3445.30 лв. по заповедното
и исково производство съобразно уважената част от иска.
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.А., ЕГН**********, с
адрес: ***, че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”, АД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр.***********,
представлявано от Д. Ш. – Изпълнителен директор и М. В. - прокурист,
произтичащо от договор за потребителски кредит №FL838959/31.01.2107г. в размер на 14726.03 лв., от които 12589.46 лв. – главница; 1429.15 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.06.2017г. до 02.08.2018 г.; 492.92
лв. – мораторна лихва за периода от 20.06.2017г. до 15.10.2018г. и 214. 50 лв. – такси за периода от
20.06.2017г. до 02.08.2018г., като за
разликата до предявения размер от 15178.87
лв., от които: 12589.46 лв. –
главница; 1692.59 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 02.08.2018 г.; 492.92 лв. – мораторна лихва за периода
от 20.06.2017г. до 15.10.2018г. и 403.90
лв. – такси за периода от 20.06.2017г. до 15.10.2018г. ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.В.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”, АД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Д. Ш. –
Изпълнителен директор и М. В. - прокурист, направените деловодни разноски по
заповедното и исково производство в размер на 3445.30 лв., съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
пред ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: