Р Е Ш Е Н И Е
№ 380
град Велико
Търново,25.10.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - град Велико Търново, VІІІ - ми
състав, в съдебно заседание на пети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на при секретаря П.И. като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело № 281/2017
година по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК),
вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 и чл. 9б, изр. ІІ и от Закона
за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на Бронз
ООД гр. София, ВЕЦ Симеоново чрез адв. Т.Т. ***. Фритьоф Нансен № 37 А ет 5
против Акт за установяване на публично
задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци с № РД 9414-11-1/ 3.4.2017г. издаден от инспектор в
качеството му на орган по приходите, в частта, потвърдена с Решение №
РД-94Ж-11-1/3.4.2017г., издадено от
Директор на Дирекция Местни приходи на Община Горна Оряховица,. с който са
установени публични задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2012г.
до 31.12.2016г.. и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2016 г. Данък върху недвижимите имоти: дължима главница 15981,00
лв.(петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и един лв. ), дължима лихва 3705,99
лв. (три хиляди седемстотин и пет лева 99 ст.) или общо задължение от 19686,99 лв. (
деветнадесет хиляди шестстотин осемдесет и шест лв. и 99 ст) и Такса битови отпадъци: дължима главница 43547,78
лв.(четиридесет и три хиляди петстотин четиридесет и седем лв. 78 ст), дължима
лихва 12900,20 лв. (дванадесет хиляди и деветстотин лева 20 ст.) или общо
задължение от 56447,98 лв. ( петдесет и
шест хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и 98 ст), поради което в АУЗД
, следва да приеме следната редакция „Установените с настоящия
акт задължения за довнасяне" добиват горепосочените размери, при което
общия размер на задълженията е 76134,97 лв. ( седемдесет и шест хиляди сто тридесет
и четири лв. и 97 ст.)
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост поради неспазване на установената форма, а именно – липса на мотиви, за което излага подробни аргументи. Счита че са нарушени принципите на истинност, равенство и служебно начало от административния орган поради обстоятелството, че последният не е събрал всички относими доказателства и е игнорирал представените от него писмени такива, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че така постановеният административен акт е материално незаконосъобразен, доколкото административният орган не се е съобразил с императивната норма на чл. 67, ал 1 от ЗМДТ , тъй като таксата битови отпадъци не е определена въз основа на количеството битови отпадъци, които данъчно задълженото лице е генерирало, а на база по- високата между данъчната оценка или отчетна стойност. Горепосочената норма не създава оперативна самостоятелност на органа да избере дали такса битови отпадъци да бъде определена или по единия начин- по количество отпадъци или по процент от данъчна оценка ( отчетна стойност). Законодателят изрично е посочил, че това става единствено на база количество отпадъци, доколкото се касае за такса за услуга, а не за данък, и едва когато това е невъзможно, да се прибегне до друг способ. Счита, че неправилно административният орган е приел, че цитираната практика на ВАС от страна на жалбоподателя е неотносима. Макар същата да касае обжалване на нормативни подзаконови актове, съответни Наредби, издадени въз основа на законова делегация, това не променя основаният принцип за законоустановеност на таксите и тяхното определяне. Органът е посочил, че ТБО се определя на база количество битови отпадъци, поради което е спазена разпоредбата на чл. 67, ал1 от ЗМДТ, но това не отговаря на истината, доколкото макар две от трите компонента на таксата ( сметосъбиране и сметоизвозване ) да се определят съобразно подадена декларация ,с вид използвани съдове и списъчен брой на персонала, но същата не изключва последния компонент на ТБО- депониране. Освен това, намира, че обективно не е ползвал за промишлените нужди услугата на Общината, а за останалите имоти е подал в срок нужната декларация, което обстоятелство не е съобразено от административния орган. От съда се иска отмяна на акта в потвърдената от горестоящия орган част както и за ТБО за 2009г. в размер на 1788, 16 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Счита за периода от 2008г. до 2012г. е налице изтекла давност, поради което същите се явяват недължими. За останалите такива, намира, че са изчислени неправилно, представя и подробна писмена защита. Счита, че за всички имоти с изключение на един са подавани нужните декларации, а само за един – представляващ индустриален такъв не са подавани, при което последният реално не е генерирал отпадъци.
Ответникът по жалбата – Началникът на отдел „Местни данъци и такси” при Община Горна Оряховица , конституиран като такъв съгласно чл. 4, ал. 5, пр. ІІ, вр. с ал. 1 от ЗДМТ, чрез пълномощника си по делото намира жалбата за неоснователна. С подробни развити доводи за валидност и законосъобразност на АУЗД в представената по делото писмена защита претендира за нейното отхвърляне. Освен това намира, че по отношение на погасените по давност публични задължения АУЗД е отменен с горепосоченото решение, поради което в тази си част жалбата се явява недопустима. Потвърдената част от АУЗД касае само данък сгради и ТБО за 2011 г. , като таксата за битови отпадъци е определена правилно съгласно действащата нормативна уредба а именно чл. 6 и чл. 69 от ЗМДТ. И съответната Наредба на Общински съвет. Декларация жалбоподателят е подал през 2015г. и до този момент ТБО е определяна на база количество битови отпадъци, и доколкото това не може да се установи със съответен процент върху данъчна оценка ( отчетна стойност), съгласно чл. 9 от горепосочената Наредба.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и представените
по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на оспорване е против Акт за установяване на публично задължение за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци с № РД 9414-11-1/ 3.4.2017г. издаден от инспектор в
качеството му на орган по приходите, в частта, потвърдена с Решение №
РД-94Ж-11-1/3.4.2017г., издадено от
Директор на Дирекция Местни приходи на Община Горна Оряховица,. с който са
установени публични задължения за данък върху недвижимите имоти за периода
01.01.2012г. до 31.12.2016г.. и такса за битови отпадъци за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. Данък върху недвижимите имоти: дължима главница
15981,00 лв.(петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и един лв. ), дължима
лихва 3705,99 лв. (три хиляди седемстотин и пет лева 99 ст.) или общо
задължение от 19686,99 лв. (
деветнадесет хиляди шестстотин осемдесет и шест лв. и 99 ст) и Такса битови отпадъци: дължима главница 43547,78
лв.(четиридесет и три хиляди петстотин четиридесет и седем лв. 78 ст), дължима
лихва 12900,20 лв. (дванадесет хиляди и деветстотин лева 20 ст.) или общо
задължение от 56447,98 лв. ( петдесет и
шест хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и 98 ст), поради което в АУЗД
, следва да приеме следната редакция „Установените с настоящия
акт задължения за довнасяне" добиват горепосочените размери, при което
общия размер на задълженията е 76134,97 лв. ( седемдесет и шест хиляди сто тридесет
и четири лв. и 97 ст.) Изрично обаче в жалбата и в писмената защита се посочва,
че се обжалва горепосоченият акт и за задължения до 2012г. вкл. ТБО за 2009г. в
размер на 1 788,16 лева.
По делото не е спорно,доколкото
този факт се доказва и от подадените от страна на жалбоподателя съответни
декларации по чл. 17 от ЗМДТ ( приложени в административната преписка),че
същият притежава следните недвижими имоти: сграда – магазин, находяща се в гр.
Долна Оряховица, ул Г. Измирлиев № 8, с партиден номер 5402F10118 с
определена данъчна оценка от 26 530,10
лева, Земя с партиден номер 5402F10125,
находяща се в гр. Долна Оряховица, ПИ №000376 ,
с данъчна оценка от 34 987,50 лева, земя с 5402F10127, намираща се в гр. Долна Оряховица и
представляваща УПИ ІІ газстанция и данъчна оценка от 2565,70 лева , земя и
сгради с партиден 5402F10129 находяща се в гр. Долна
Оряховица, ул Недевска №1 с данъчна оценка от както следва 2012 г-
1 603 314, 53, за 2013- 1593 060 , 2014- 1 588 596, 67
лева, 2015 1 641 615, и 2016- 1 637 346, 15 лева, и имот
партиден № ********* представляващ апартамент находящ се в гр. Долна Оряховица,
ул Г. И. № * с данъчна оценка от 2012г.0
2500, 2013- 3168,33 лева, 2014- 3 145 , 2015 3 121, 67 лева и 2016-
3 096,67 лева. Горепосочените
обстоятелства се установяват и от допуснатата по делото съдебно- икономическа
експертиза, която съдът цени като обективна и безпристрастна.
Дружеството жалбоподател е подало
декларация за определяне размера на таксите за сметосъбиране и депониране на
битови отпадъци според количеството по реда на чл. 11 от НОАМТЦУ през 2015г. касаеща календарната 2016г като са заявени 4 броя съдове тип кука , като
такава е подадена и през 2016г. – за
календарната 2017г, която е извън ревизирания период.
По делото е приложена и приетата
от Общински съвет Г.Оряховица Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цените на услугите в Община Г. Оряховица (НОАМТЦУ)
издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ.
Представени са и приети като
доказателство съответните решение на Общински съвет Г. Оряховица за одобряване
на план- сметката за разходите за поддържане на чистотата и благоустройство на
Община Г. Оряховица и определения въз основа на тях размер на такса битови
отпадъци в съответните три компонента ( сметосъбиране, сметоизвозване и
депониране). Това са както следва Решение № 25 по протокол № 4/17.12.2015г,
Решение № 983 по Протокол № 57/18.12.2014г , Решение № 652 по Протокол №
39/18.12.2013г , Решение № 342 по протокол № 22 /20.12.2012г. и Решение № 27 по
протокол № 4/22.12.2011г. Въз основа на горепосочените Решения на Общински
съвет за съответните календарни години, Кметът на Община Г. Оряховица с
приложени по делото Заповеди е определил: вида на оказваната услуга от страна
на Община Г. Оряховица, териториите на които същата се предоставя, както и вида
и цената на съответните видове съдове, заявени от страна на ЮЛ чрез подаване на съответна декларация. От
посочените заповеди, решения на Общински съвет и заключение на вещото лице
безспорно се установява, че притежаваните от жалбоподателя имоти се намират в
райони, в които се предоставя посочената услуга по сметосъбиране,
сметоизвозване и депониране на отпадъци при честота веднъж седмично.
След представяне на данни от
страна на жалбоподателя относно отчетната стойност на притежаваните от него
недвижими имоти, и нейната съпоставка с данъчната оценка на същите,
административният орган е приел, че последната е по- висока и върху нея е
определил за 2012, 2013,2014,2015 и 2016г. на база приетия от Общински
съвет промил, дължимата такса битови отпадъци. Приетият
размер на промила, одобрен от Общински съвет е посочен подробно от страна на
вещото лице на стр. 3 и 4 от неговото заключение, при което съобразно другите
писмени доказателства по делото е определен
размера на дължимата такса за всеки един
от компонентите, формиращи такса битови отпадъци.
Единствено за имот, земя и сгради партиден
5402F10129 за 2016г. е определена такса за сметосъбиране
и сметоизвозване за 4 броя съдове тип кука за 2016г., съгласно подадена
декларация на дружеството , и за депониране от 1,3 промила върху данъчната оценка.
С оспорвания в настоящото производство Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на орган по приходите при Община Горна Оряховица са определени съгласно приложена таблица дължимите и невнесени данък сгради и ТБО на жалбоподателя за периода от 2009-2016г.
АУЗД е оспорен по административен ред пред Началника на отдел „Местни данъци и такси” при Община Горна Оряховица, който в качеството си на решаващ орган съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. чл.4, ал. 5 от ЗМДТ се е произнесъл с решение, с което е потвърдил АУЗД като правилен и законосъобразен в частта, с която са установени данък сгради и ТБО за периода 2012-2016г, а останалата част го е отменил, като е приел, че по отношение на тези задължения е изтекла петгодишната погасителна давност.
Недоволен от потвърдителното решение на решаващия орган, жалбоподателят го е оспорил по съдебен ред с жалба вх. №94-Ж-65/20.4.2017г. подадена чрез решаващия орган, въз основа на която е образувано настоящото дело.
По искане на жалбоподателя е назначена съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на въпроси, посочени в писмена молба. От страна на вещото лице са изготвени основно и допълнително заключение, които ще бъдат обсъдени от съда в мотивите на решението.
Като писмени доказателства по делото са приети освен материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД по чл.107,ал.3 от ДОПК, още и заверени копия от Заповед №18/4.1.2016г. издадена на основание чл. 44, ал 1 т. 8 и ал 2 от ЗМСМА и чл. 4, ал 1 и ал 4 от ЗМДТ , за определяне на служителите, имащи правомощия на органи по приходите, Заповеди на Кмета на Община Горна Оряховица, с които са определени границите на районите, в които е организирано събирането и транспортирането на битови отпадъци, вида на извършваните услуги по чл.62 от ЗМДТ и честотата на сметосъбирането и сметоизвозването за процесния период, както и Наредба за определянето и администрирането местните такси и цени на услуги на територията на Община Горна Оряховица и съответните горепосочени Решения на Общински съвет Г. Оряховица за определяне на конкретния размер на ТБО за всяка една календарна година.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата в частта, с която се иска
отмяна на атакувания АУЗД за определена
общо ( главница и лихви ) ТБО за 2009г. в размер на 1788, 16 лева се явява
недопустима доколкото . жалбоподателят няма правен интерес от оспорването в
тази част, тъй като АУЗД е отменен от горестоящия административен орган с
горепосоченото решение. Съгласно нормата на чл. 159 т. 4 от АПК приложим по
силата на § 2 от ДОПК в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане и
производството да се прекрати. Не почива на фактите по делото твърдението на
жалбоподателя, че в тази част за 2009г. органът по приходите не е признал
изтичането на погасителната давност за тези публични задължения към датата на
издаване на административния акт. Именно отмяната на оспорвания акт в тази
част, лишава жалбоподателя от правен интерес за неговото съдебно обжалване,
доколкото АУЗД в тази част вече не съществува в правния мир. Допълнителен
аргумент е и разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК която посочва, че на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт само в
частта, която не е отменена при обжалването по административен ред,
Жалбата в останалата част е допустима, като подадена в законоустановения срок, от адресата на акта, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Разгледана по същество е частично основателна като съображенията на съда за това са следните:
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУЗД не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на основните принципи на административния процес, които като краен резултат да правят обжалвания акт незаконосъобразен. От доказателствата, съдържащи се в преписката, се установява, че органите са действали при стриктно спазване на процесуалните правила като безпристрастно са установили фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на задълженото лице, като издадения от тях административен акт се основава на действителни факти от значение за случая. Няма основание да се приеме, че някое от действията на общинската администрация, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти не са извършени по предвидения в ДОПК ред. Относимостта и значението на събраните доказателства за публичните задължения е въпрос по съществото на спора. Освен това, дори и да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя досежно допуснати пропуски при събирането и обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на жалбоподателя да предяви аргументите си в този смисъл пред съда не е преклудирана на този етап. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от събраните в производството доказателства, процесуалното поведение на ответника, не опорочава крайния акт до степен, водеща до отмяната му. Фактът,че при анализа на събраните доказателства административният орган е направил извод различен от този, който страната е очаквала, не прави издаденият въз основа на така извършения всестранен и обективен анализ на доказателствата акт незаконосъобразен. По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, следва да реши въпроса дължат ли се определените с АУЗД задължения и ако да, дали в посочения размер. Независимо, че административният орган не е възприел за логични и достоверни твърденията на жалбоподателя и не е кредитирала представените доказателства по начина, очакван от задълженото лице, не е основание да се приеме, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен на това основание.
По отношение на спорния административен акт са спазени и изискванията за форма, при което са изложени правните и фактически основания за издаването му съгласно изискванията на чл. 59, ал 2 от АПК приложим по силата на §2 от ДОПК. При издаването на АУЗД по чл.107, ал. 3 от ДОПК, като основание за определяне размера на задълженията, административният орган се е позовал на законовите разпоредби от ЗМДТ и решения на Общинския съвет, послужили за определянето им. Способът за определяне размера на публичните задължения, на ставката и на данъчната основа са посочени в Наредба за определянето и администрирането местните такси и цени на услуги на територията на Община Горна Оряховица. В мотивите по издаване на акта административният орган изрично се е позовавал на въпросните решения и наредбите, като по този начин съдържащите се в тях фактически разяснения заместват изискуемата обосновка на оспорения административен акт и съгласно константната съдебна практика, няма пречка относими към издаването на индивидуалния административен акт данни да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи постановяването му. В съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., което не е загубило сила и като всяко тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление, е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, дори допълнително в уведомителното писмо до лицето, адресат на акта или в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане до съда. В конкретния случай са посочени фактически основания по един от белязаните способи.
Освен това, в решението на горестоящия администрартивен орган също се е позовал на приетите от общинския съвет административни актове, като в допълнение е посочил и начина, по който се изчислява данъчната оценка на земята. Няма причини да се изисква самото пресмятане да бъде детайлно отразено както в АУЗД, така и в контролния акт
По приложението на материалния закон, съдът
намира следното :Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват
публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1
и т.3 от ДОПК. Според чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно
вземанията за данък върху недвижимите имоти
този ред е предвиден в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, според който установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК посочва, че на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в
частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което
предвид чл.144,ал.1 от ДОПК означава, че когато става въпрос за АУЗД на
обжалване пред съда подлежи самият акт, а не решението на решаващия орган, с
което той е потвърден. Съобразно изложеното и предвид приложимия процесуален
закон ДОПК, съдът следва да извърши проверка на законосъобразността на АУЗД, а
не на решението, с което е потвърден.
В конкретния
случай установяването на вземанията за местни данъци и за местни такси е
осъществено с един административен акт, който е издаден от E.П.на длъжност
експерт при Община Горна Оряховица, която въз основа на Заповед №18/4.1.2016г. издадена на основание чл. 44, ал 1 т. 8 и
ал 2 от ЗМСМА и чл. 4, ал 1 и ал 4 от ЗМДТ е определяна за служител, имащ
правомощия на органи по приходите, на да извършва дейности по чл.4, ал.1
от ЗМДТ. С оглед на това, настоящият състав на Административен съд Велико
Търново намира, че процесният акт е издаден от оправомощено за това длъжностно
лице, в кръга на неговите правомощия, в предписана от закона форма.
В глава ХІV от
ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване
на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване,
което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай
се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл.
107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Еднозначно и
непротиворечиво от АУЗД се установява, че е извършена служебна проверка на
жалбоподателя по данни от декларациите, подадени от самия него в ответната
администрация относно притежаваните от него недвижими имоти. Извършената
проверка е констатирала, че съответните публични общински задължения не са
платени, което по смисъла чл. 107, ал. 3, изр. посл., пр. посл. от ДОПК, вр.
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за
издаване на АУЗД. Както от приходния,
така и от решаващия орган, са взети предвид всички относими за облагането факти
и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този
вид производство за установяване на задължения, и са определени дължимите
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ определя, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, на което условие несъмнено отговарят всички недвижими имоти, собственост на жалбоподателя. Видно от приложените декларации по чл. 17 от ЗМДТ, всички недвижими имоти на жалбоподателя се намират в очертанията на населеното място Долна Оряховица, в рамките на строителните граници на това населено място, поради което данъкът се явява дължим. Данъчно задължен за заплащането му съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ е собственикът на облагаемия с данък недвижим имот, който определено се явява дружеството- жалбоподател. Следва да се съобрази, че по делото няма данни да е учредено право на ползване върху посочените имоти на трето лице, което съгласно посочената- по- долу правна уредба да се явява задължено лице по смисъла на ЗМДТ за този вид данък..
Данъкът е публично задължение, което е породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху обекта на облагане на територията на държавата. Той е проява на териториалния й суверенитет, затова чл. 10, ал. 1 ЗМДТ разпорежда, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти, при което дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот и това изрично е предвидено в нормата на чл.13 от ЗМДТ. Упражняването на фактическа власт върху имота не е елемент на фактическия състав за данъка за недвижими имоти, в какъвто смисъл са аргументите на жалбоподателя, като следва да се има предвид, че в ЗМДТ не е предвидена недължимост или освобождаване от задължение за заплащане му от собствениците, които не владеят собствените си недвижими имоти. Както се посочи по- горе, възможност за освобождаване на собственика от заплащането на ДНИ е предвидена само при учредено вещно право на ползване, в който случай данъчно задължен е ползвателят - чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, какъвто определено не е настоящият казус. Следва да се отграничава правото на ползване като едно от правомощията, включени в съдържанието на правото на собственост, като неговото упражняване или не е предоставено на волята на самия титуляр, от ограничено вещно право на ползване, учредено от собственика на вещта на трето лице, което не притежава други права върху вещта. Предвид това, след като към момента на издаване на АУЗД жалбоподателят е собственик на посочените имоти, и не са налице обстоятелствата за освобождаваното му от задължението за заплащане на ДНИ, то той е данъчнозадължено лице и предвид липсата на документ за заплащане на данъка за имота, същият правилно му е възложен.
Възможност за недължимост на ДНИ от лице по чл. 11 ЗМДТ е ако имотът попада в някоя от изброените в чл.10, ал.2- 4 от ЗМДТ хипотези, но в настоящия случай притежаваната от жалбоподателя земя не попада в никоя от тях. Освен това, законодателят в чл. 24 от ЗМДТ, по свои, свързани с други цели съображения, е решил да освободи съответното задължено лице от заплащането на данък, въпреки наличието на пораждащата данъчното задължение правна връзка между обекта и субекта. От доказателствата по делото е безспорно установено, че имотите не попада в нито една от категориите по чл. 24, поради което не са налице основания за освобождаване от заплащането на данъка.
Следва да се подчертае, че по отношение дължимият данък
сгради, от страна на жалбоподателя не са изложени никакви конкретни възражения.
Съдът след като извърши служебна проверка намира, че посоченият данък е правилно
и законосъобразно определен, въз основа на декларираните от страна на самия
жалбоподател данни, съдържащи се в декларация по чл. 17 от ЗМДТ. За нуждите на
данъчното право недвижимият имот представлява данъчен обект и е част от сложния
фактически състав, от който възниква задължение, като връзката с данъчния
субект се явява правото на собственост върху имота. Следователно като задължено лице по смисъла на чл.11 от ЗМДТ
жалбоподателят дължи заплащането на ДНИ върху посочените недвижими имоти. По
отношение размера на дължимия данък, за който няма спор, че не е внесен от
жалбоподателя, също не се излагат възражения. . Както се посочи по горе
задължението за данък за недвижимите имоти е публично общинско вземане по
смисъла на чл. 162, ал 1 от ЗМДТ, като същият се определя върху данъчната
оценка на недвижимия имот, като тази на предприятията се определя от по-
високата между отчетната стойност и данъчната основа, съгласно Приложение №2 от
ЗМДТ. Видно от представеното заключение на вещото лице е , че данъчната оценка
се явява по- висока от отчетната стойност на активите, ( представени са
доказателства в тази насока) с оглед на което ДНИ е правилно и законосъобразно
определен.
За собствениците на недвижими имоти възниква и кумулативно задължение за заплащане на такса битови отпадъци за предоставените от Общината услуги по изпълнение на задълженията й за поддържане чистотата в населените места и тяхното благоустройство. Такса битови отпадъци (ТБО) съгласно чл.62, ал.1 от ЗМДТ е общото наименование на четири вида самостоятелни услуги, които Общината може да предоставя и за които ползвателите на услугата са задължени лица, а именно: услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Четирите вида, визирани в чл. 62 ЗМДТ, услуги имат специфики, и доколкото се касае за такса, а не за данък, то за заплащането на същата е необходимо жалбоподателят да е ползвал съответната услуга. Съгласно действащата към момента на издаване на процесния акт разпоредба на чл.71 от ЗМДТ, таксата не се събира, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци. Видно е, че законодателят недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й непредоставяне, или, когато Общината не е създала чрез необходимата нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на услугите. Наличието на тези предпоставки е въпрос на доказване във всеки конкретен случай и за всяка отделна услуга, при което Законодателят е допуснал също така таксата да не се дължи тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея по силата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Редът, по който това става, се определя с Наредбата на Общинския съвет издадена на основание на чл. 9 ЗМДТ. По делото е приложена посочената Наредба издадена въз основа на тази законова делегация а именно:, Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Горна Оряховица. Изрично в същата в чл. 15 от същата е предвидено в кои случаи не се дължи ТБО, само за услугите – сметосъбиране и сметоизвозване. Същата урежда две хипотези, едната касае собствениците на имоти, които няма да се ползват през цялата година и за които е подадена декларация по одобрен образец до октомври предходната година, и второ, за имоти извън регулация, за които не се предоставя услугата. Няма спор по делото, че жалбоподателят не е подал декларация по чл. 15 от Наредбата, което е кумулативно изискване, освен фактическото неизползване на имота, за освобождаване от заплащане на ТБО. Не е налице и втората хипотеза, доколкото с оглед на събраните по делото доказателства, съответни заповеди на Кмета на Община Г. Оряховица, се установява, че притежаваните от него имоти са намират в регулационните очертания на гр.Долна Оряховица, където съгласно посочената услуга се предоставя веднъж седмично.Всички това обуславя дължимост на ТБО за посочените имоти от страна на жалбоподателя, при условие, че същият признава, че не е заплатил такава за процесните периоди.
Не почива на фактите по делото твърдението на жалбоподателя ,че ТБО е
въведена назаконосъобразно, тъй като не е спазен принципът на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, съгласно който същата се определя съобразно количеството генерирани
отпадъци. Това изрично е посочено в
разпоредбата на чл.11а от горепосочената Наредба. Цитираната практика на ВАС
досежно незаконосъобразност на подзаконови нормативни актове, правилно не е взета
предвид от административния орган, доколкото същата касае други казуси.
Възможностите ТБО да се определя съобразно генерирани отпадъци или съобразно
промил от приета от Общинския съвет оценка, не са предвидени от законодателя в
условия на алтернативност, не се предоставени на оперативната самостоятелност.
ТБО правилно е определен с посочената Наредба, върху количеството генерирани
отпадъци, при което е създадена възможност да декларира използването на
съответен вид и брой съдове за смет, и само при невъзможност да се определи по
горепосочения ред се предвижда определяне на размера като промил от съответна
оценка на имота.. Както се посочи по- горе в чл.11а от Наредбата в ал. 2 изрично е предвидено, че ако това количество отпадъци
не може да бъде определено, то тогава таксата се определя в левове на ползвател
или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет. В ал. 4 на
чл.11а изрично е предвидена възможността да се подаде декларация от страна на
данъчно задължените лица ( в сила от 13.7.2014г) за плащане на таксата
съобразно заявени съдове, като таксата за поддържане на територията се
изчислява пропорционално на определена основа. Жалбоподателят се е възползвал
от това право като е подал Декларация по образец само за 2016г, като е заявил 4
броя съдове кука. В заключението си вещото лице посочва, че таксата за 2016 г.
му е определена съобразно приетата цена на 1 съд, по броя на съдовете и такса
за поддържане на територията върху данъчната оценка. Следователно
горепосочената Наредба изцяло отговаря на изискванията на чл. 67 от ЗМДТ,
поради което твърдяния от страна на жалбоподателя порок не е налице.
По делото както се посочи по- горе не е спорен и въпросът относно
данъчната оценка на всеки един от имотите, както и фактът, че същата е по-
висока от отчетната стойност на същите.
Данъчната основа съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ е данъчната оценка на недвижимия имот, която за юридическите лица се определя по правилата, посочени в приложение №1 от закона Както се посочи по- горе самият размер на тази данъчна оценка не е спорен и съответно е посочен за всеки един от имотите в заключението на вещото лице ( стр. 4 и 5 от заключението). Вещото лице в заключението си изрично е съобразило и одобрения от Общински съвет с решение промил за ТБО, като съдът изцяло кредитира заключението като обективно и безпристрастно. Съгласно направените и неоспорени от страните изчисления на ТБО, вещото лице е определило, че за 2012г. ТБО за всички недвижими имоти е 2253, 19 лева и лихва от 1008,83 лева, за 2013г. ТБО от 3 956, 65 лева и лихва от 1367,64 лева, за 2014г. ТБО от 3 496, 22 лева и лихва от 853,37 лева , за 2015г. ТБО от 3 753,98 лева и лихва от 534, 80 лева и за 2016г. ТБО от 2656,38 лева и лихва от 108, 10 лева или общо дължимата ТБО е в размер на 16 116, 42 лева и лихва от 3872, 74 лева.
Съдът не кредитира
заключението на вещото лице по въпрос 3, доколкото по делото не е спорно, че
декларация по ал. 4 на чл.11а по Наредба ( в сила от 13.7.2014г),
с която са заявени съдове е подадена от дружеството едва за 2016 г, поради което неупражняването
на права от страна на жалбоподателя не може да се тълкува в негова полза, в
смисъл да се презюмира, че същият е ползвал същия брой съдове и за другите
данъчни периоди. Дори да е било налице фактическо ползване на същото количество
съдове и за предходни периоди, това не може да доведе до изчисляване на такса
ТБО по този начин. Изцяло право на жалбоподателя е да се възползва от
предоставената му от Наредбата възможност да заяви количество съдове, като
последиците от неговото неупражняването на това право законът правилно свързва
с определяне на ТБО в промил върху данъчната оценка ( горепосочената Наредба).
Както се посочи по- горе в решението аргументите на жалбоподателя, че
фактически не е ползвал имотите не влияят върху законосъобразността на
оспорвания административен акт. Същият е
следвало да има активното поведение да декларира било обстоятелството, че
въобще не ги ползва или да заяви определено количество съдове. Неоснователно е
възражението, че единият имот има индустриален характер, поради което не се
генерират други отпадъци, подлежащи на сметосъбиране и сметоизвозване,
доколкото на първо място, законодателят не прави горепосоченото разграничени и
на следващо място, за същия този имот в последствие е заявил ползване на 4 броя
съдове.
Разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ към която препраща чл.64 от този закон изрично определя като данъчно задължени лица за заплащането на ТБО собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, ползвателят – при учредено право на ползване върху имота, концесионерът при концесия, а за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Безспорно се установени от представените по делото доказателства, че жалбоподателят е съсобственик на 3136 кв. от общо 18 028 кв.м. площ на процесния недвижим имот, което означава, че е задължено лице по чл.11 от ЗМДТ във вр. с чл.64 от ЗМДТ за такса битови отпадъци за своята част от имота.
Или в обобщение, горепосочената Наредба издадена от Община Г. Оряховица отговаря на изискванията на чл. 62 от ЗМДТ, определяща компонентите на ТБО четири вида услуги - по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, чл. 66 от ЗМДТ - размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За да се осъществи целия фактически състав за заплащане на услугата, е необходимо имотите да попадат и в район, в който се предоставят услугите, което се установява от приложените по делото Заповеди на Кмета на Община Горна Оряховица, издадени на основание чл.63,ал.2 от ЗМДТ и доказват, че процесните недвижими имоти попадат в район, в който се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. За да възникне задължение за плащане на услугата, е необходимо да е осъществено престирането й. Законодателят изрично е посочил, кога услугата не се ползва като хипотезите в този случай са две, какъвто определено не е настоящия казус, при което ТБО не се дължи: чл. 71 от ЗМДТ когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци или при т. нар. обективното непредоставяне,на услугитет.е. тогава, когато общината не е създала чрез необходимата нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на услугите. Следователно по аргумент за обратното, във всички случаи, когато общината предоставя тази услуга в района, в който се намира даден имот, таксата да се дължи.
Втората
хипотеза е посочена в чл.8, ал.5 от ЗМДТ и предвижда таксата да не се дължи
тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия
за ползване на услугата, но лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период
от нея. Правомощие на Общинския съвет е да определи реда, по който лицата,
неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса, а
правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за услуга, когато
не ползват през определен период от време е предвидено и следва от самия закон.
Това е нормата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ(/доп., бр. 101 от
Освен недължимост на услугата поради нейното неползване законодателят е предвидил и възможност за освобождаване от заплащане на таксата - чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Освобождаването от заплащане на такса означава, че съответното лице е задължено за таксата, т. е. то е ползвател на услугата, но за него се създава субективното право да не изпълни задължението си за плащането й без от това да последват негативните последици, предвидени в закона.
Видно от изложеното недължимостта на такса битови отпадъци
може да е резултат на неползване на услугата - било поради непрестиране от общината,
било поради неползване от субекта, или да е резултат на надлежно освобождаване
от нейната дължимост.
В настоящия случай, безспорно не е налице хипотезата на чл.8,ал.6 от ЗМДТ, не е подавана и декларация за неползване на услугата, както и декларация за заявяване на съдове за сметосъбиране, поради което правилно приходните органи са намерили за неоснователна жалбата срещу АУЗД.
Необходимо е да се посочи, че такса битови отпадъци не е данък и нейната
дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон
правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект. Законодателят
обаче изисква освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния
субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ
и фактическо престиране и ползване на услугата, каквото в случая е налице, и не
се отрича дори от самия жалбоподател. .
С оглед на горното, оспорвания
административен акт в частта, с която е определени от орган по приходите от Община
Велико Търново, на жалбоподателя са определени задължения за ДНИ за процесния
данъчен период 2012-2016г. главница
15981,00 лв.(петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и един лв. ), дължима
лихва 3705,99 лв. (три хиляди седемстотин и пет лева 99 ст.) или общо
задължение от 19686,99 лв. ( деветнадесет
хиляди шестстотин осемдесет и шест лв. и 99 ст) се явява законосъобразен, а в частта за ТБО за сумата от 41 759, 62 лева (
съгласно изчисленията на вещото лице т.ІІІ. при което е констатирана
аритметична грешка на органа по приходите) и съответните лихви. Следователно АУЗД следва да се отмени за
сумата от 1788, 16 лева ( ТБО по решението 43 547,78 лева и определеното
от вещото лице сума от 41 759,62 лева ).
Съобразно изхода по делото, доколкото не е направено искане за
присъждане на разноски и от двете страни, съдът не ги присъжда.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, Административният съд – В. Търново, осми състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Бронз
ООД гр. София, ВЕЦ Симеоново чрез адв. Т.Т. ***. Фритьоф Нансен № 37 А ет 5
против Акт за установяване на публично задължение
за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци с № РД 9414-11-1/ 3.4.2017г. издаден от инспектор в
качеството му на орган по приходите, в частта, ТБО за 2009г. в размер на 1788,
16 лева , отменена с Решение № РД-94Ж-11-1/3.4.2017г., издадено от Директор на Дирекция Местни
приходи на Община Горна Оряховица,.като недопустима.
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на публично задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци
с № РД 9414-11-1/ 3.4.2017г. издаден от инспектор
в качеството му на орган по приходите, в частта, с която на Бронз ООД са
определени ТБО за 1.1.2012г. до
31.12.2016г. такса битови отпадъци (ТБО)
в размер на 1788, 16 лева и съответните лихви , потвърдена с Решение №
РД-94Ж-11-1/3.4.2017г., издадено от
Директор на Дирекция Местни приходи на Община Горна Оряховица, .като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част като неоснователна.-
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: