№ 354
гр. Пловдив, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501739 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Дайнърс клуб България“
АД, ЕИК *****, чрез пълномощника по делото юрисконсулт И. Н., против
Решение № 1610/10.04.2023г., постановено по гр. д.№ 3830/2022г. по описа
на РС- Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
положителни установителни искове за признаване за установено, че А. М. М.,
ЕГН **********, дължи на търговското дружество сумата в размер на 2000
лева – главница, дължима съгласно т.2 и т.5 и т.10.1 от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на
кредитна линия от 10.04.2017 г. и 4.09 лева – непогасена такса за теглене от
банкомат, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.10.2021 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
15936/2021 г. по описа на ПРС.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата А. М. М., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника
1
адв.Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с предявени от ищеца
„Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК ***** против ответника А. М. М., ЕГН
**********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът – кредитополучател
, дължи вземания, за които е издадена Заповед №9986/26.11.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15936/2021г.
по описа на РС-Пловдив в размер на 2000 лева – главница, дължима съгласно
т.2 и т.5 и т.10.1 от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитна линия от 10.04.2017 г.
и 4.09 лева – непогасена такса за теглене от банкомат, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
11.10.2021 г. до окончателното плащане.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел,
че по делото не е установено ответницата да е усвоила сума в размер от 2000
лева по процесния договор за заем, както и поради това , че същият е
недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 във връзка с чл.10, ал.1 от
ЗПК, тъй като е с шрифт по-малък от 12.
Съдът като прецени събраните доказателства и изложеното от страните,
намира за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства е документално
установено , че на 10.04.2017г.страните са сключили договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ в размер до 2000 лв.
Като коректив на допуснатото от първоинстанциониня съд процесуално
нарушение, който незаконосъобразно е отказал назначаване на поисканата от
търговското дружество ССЕ, въззивният съд в хипотезата на чл.266,ал.3 от
ГПК назначи поисканата от страната във въззивната жалба експертиза.От
неоспореното от страните заключение на вещото лице Л. К. по делото е
установено, че през периода 18.04.2017г.-18.07.2017г. ответницата е усвоила
по процесния договор чрез теглене на АТМ сума в общ размер от 2280 лева,
като е платила сумата от 330 лева, а размерът на непогасеното задължение на
М. към търговското дружество по процесния договор е 2000 лева-главница и
2
4,09 лева- такса за теглене на банкомат.
При тази фактическа обстановка въззивният съд намира за безспорно
установено по делото съществуването на валидна облигационна връзка между
„Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК ***** и А. М. М., ЕГН **********, с
предмет - издаване на револвираща международна кредитна карта и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ , както и че търговското
дружество е изпълнило задължението си за предоставяне на парични средства
на кредитополучателя А. М. в размер на 2 280 лева.
В процесния случай заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон – ЗПК, в редакцията, актуална към датата на
сключването му. В този случай съдът е длъжен служебно да провери дали са
спазени всички изисквания относно съдържанието на договора. За спазване на
изискуемата по закон форма за сключване на договорите съдът следи дори и
когато липсва възражение на страните, доколкото се касае за приложение на
императивни правни норми, неспазването на които по правило обосновава
нищожност на правните сделки (тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по
тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно- техническа експертиза се установява, че Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на
кредитна линия от 10.04.2017 г. е с шрифт от типа на Arial и размер от 11,1
pt.
От изложеното дотук се налага извод, че процесният договор не
отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за представяне на
елементите му на шрифт не по- малък от 12, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при недействителност на
договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Действително в
настоящото производство ищецът основава претенцията си за връщане на
предоставената главница на сключения договор за заем, но с оглед изричната
разпоредба на чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка за присъждане
на сумата и при направен в хода на делото извод за недействителност на
същия. С Решение № 50259/12.01.2023г. по гр.д.№3620 / 2021 г., III гр.отд. на
3
ВКС е прието, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422
ГПК недействителност на договор за потребителски кредит, предявеният иск
следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК
чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата
стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. Предвид
горното кредитополучателят дължи връщане само на остатъка от главницата,
след приспадане на заплатените от него на ищеца суми. От приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
периода 18.04.2017г.-18.07.2017г. ответницата е усвоила по процесния
договор чрез теглене на АТМ сума в общ размер от 2280 лева и е извършила
погасяване в общ размер от 330 лева. След приспадане на извършените от
нея плащания, останалата невърната част от главницата е в размер на 1950
лева , до който размер предявеният иск за главницата е основателен. Следва
да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
– 11.10.2021г. За останалата част от претендираната главница – до размера от
2000 лв., както и за претендираната от ищеца такса за теглене от банкомат в
размер от 4.09 лева – предявените искове са неоснователни.
По така изложените съображения в частта му, с която е била отхвърлена
претенцията на ищцовото дружество спрямо ответника за сумата от 1950 лв. -
предоставена главница, обжалваното решение следва да бъде отменено. В
останалата му част, с която са били отхвърлени претенциите за главница за
разликата над 1950 лв. до 2000 лева, както и за такса за теглене от банкомат в
размер от 4.09 лева, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй
като предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл.
23 от ЗПК ответникът не дължи на ищеца други суми, освен чистата стойност
на кредита.
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция присъдените в
полза на страните разноски следва да бъдат преизчислени.
По заповедното производство в полза на ищеца са присъдени
разноски в размер на 90,08 лв., от които съразмерно на уважената част
от претенциите му се следват 87,65 лева. По първоинстанционното
производство е направил разноски за държавна такса в размер на 40,08
лв., като в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. или общо разноски за
първоинстанционното производство в размер на 340,08 лева, от които
съразмерно на уважената част от претенциите следва да му се присъдят
330,90 лв. Във въззивното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 40,10 лв. , за експертиза в размер на 200
лв., като в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. или общо разноски за въззивното
производство в размер на 540,10 лева, от които по съразмерност следва да
му се присъдят 525,52 лева.
С първоинстанционното решение в полза на адв.Б.- процесуалнен
4
представител на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. е присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 500,41 лева, а с оглед отхвърлената част от иска му се следва
възнаграждение в размер от 13,51 лева. С оглед материалния интерес пред
въззивната инстанция и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззиваемата
следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер от 500,41 лева
съгласно чл. 7,ал,2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , като по съразмерност ще се
присъди сумата от 13,51 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му,
с която търговското дружество е осъдено да заплати на Районен съд –
Пловдив разноски за депозит за СТЕ за размера над 4,86 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1610 от 10.04.2023г., постановено по гр.д.
№3830/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив,ХХII гр.с., в частта му, с
която е отхвърлен предявения от „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК *****,
против А. М. М., ЕГН **********, иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че А. М. М., ЕГН ********** , дължи на
„Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК *****, сумата от 1950 лева - главница по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners
Club и предоставяне на кредитна линия от 10.04.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 11.10.2021 г., за която
сума е издадена Заповед № 9986/26.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 15936/2021г. по описа на РС-
Пловдив, КАКТО И В ЧАСТТА МУ , с която „Дайнърс клуб България“ АД,
ЕИК *****, е осъдено да заплати на адв. Д. Б. с личен № *****, вписан в АК -
****, разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. за размера над
13,51 лева до присъдените 500,41 лева, КАКТО И В ЧАСТТА МУ , с която
„Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК *****, е осъдено да заплати на Районен
съд – Пловдив разноски за депозит за СТЕ за размера над 4,86 лева до
присъдените 180 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, че А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, дължи на „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, сумата от 1950 лева - главница по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитна линия от 10.04.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК- 11.10.2021 г. до окончателното й
5
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 9986/26.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
15936/2021г. по описа на РС-Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1610 от 10.04.2023г., постановено по
гр.д. №3830/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив,ХХII гр.с, в частта му,
с която са отхвърлени предявените от „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК
*****, против А. М. М., ЕГН **********, искове за признаване на установено
в отношенията между страните, че А. М. М., ЕГН ********** дължи на
„Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК *****, следните суми по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитна линия от 10.04.2017 г.: главница по кредита за
разликата над 1950 лв. до претендирания размер от 2000 лв.; сумата от 4.09
лева – непогасена такса за теглене от банкомат, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК- 11.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9986/26.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
15936/2021г. по описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, да заплати на „Дайнърс клуб
България“ АД, ЕИК *****, сумата от 87,65 лева- разноски направени в
заповедното производство, сумата от 330,90 лева – разноски направени в
първоинстанционното производство , както и сумата от 525,52 лева-
направени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК *****, да заплати на адв.
Д. Б., с личен № *****, вписан в АК - ****, разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв. за въззивното производсво в размер от 13,51
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6