РЕШЕНИЕ
№ 18042
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110168536 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен осъдителен иск от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
срещу „Д.“ ЕООД с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от Кодекса на застраховането (КЗ)
/правната квалификация е изменена в о.с.з./ за заплащане на сумата от 2545.40 лв.,
представляващо регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № ......, образувана за вреди на лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсиния“, рег. №
....., причинени при ПТП, настъпило на 26.11.2020г., в гр. София, паркингът на магазин „Д.“,
находящ се в гр.София, бул. „Б.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 26.11.2020г., в гр. София , е реализирано ПТП от л.а. Опел“,
модел „Инсиния“, рег. № ..., който, насочвайки се към изхода на паркинга на магазин „Д.“,
преминава през несигнализирано и необезопасено препятствие на пътя – повдигнат от
единия край ламаринен капак на шахта, в резултат на което са нанесени имуществени вреди,
заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско+“
по полица № ...., валидна към датата на ПТП. Твърди, че увреждането е настъпило по вина
на ответника, който стопанисва мястото на настъпване на ПТП, поради което насочва
претенцията си за възстановяване на вредите към деликвента „Д.“ ЕООД, считайки, че
дължи репариране на платеното от ищеца обезщетение. Заявява, че е поканил ответника да
плати, но последният, въпреки че не оспорил стопанисването на мястото от него, отказал да
плати с довода, че инцидента не е възникнал по описания начин. С оглед на изложените
факти, предявява иск за сумата от 2545.40 лева, представляващи изплатеното обезщетение,
1
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава писмен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че липсват доказателства за местоположението на настъпване
на ПТП и за привличането му като деликвент. Оспорва наличието на причинна връзка
между ПТП-то и твърдените от ищеца вреди, както и наличието на основание за плащане на
обезщетение от страна на ищеца. Твърди, че паркинга на магазина на бул. „Б.“ № .... е
изцяло подземен, а изходът му е обща част за етажната собственост и „П. Б.“, намираща се
на същия адрес като магазина. По тази причина счита, че е от значение мястото на
настъпване на инцидента и вида на препятствието. Заявява, че не стопанисва друг надземен
паркинг и няма задължение да поддържа и отговаря за състоянието на пътната и градската
инфраструктура в района. Твърди, че в обекта, стопанисван от него, няма информация на
26.11.2020г. да е влизал автомобил на Пътна помощ и да е репарирано аварирало МПС.
Сочи, че от исковата молба не става ясно под каква форма се реализира отговорността на
ответника – дали за възложена от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или от собственик на вещта, или лице, което е било длъжно
да упражнява надзор върху нея. Оспорва валидността на договора за имуществена
застраховка „Каско“, сключен между ищеца и собственика на пострадалото МПС,
обосновано с довода, че няма доказателства за плащане на пълния размер на
застрахователните вноски по договора. Прави възражение за нищожност на този договор на
основание чл. 348, ал. 1 КЗ, тъй като няма данни застрахованият да е приел общите условия.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение с довода, че е завишено, тъй като
не е определено по средни пазарни цени към датата на инцидента. Релевира възражение, че
вина за ПТП-то има водача на л.а. „Опел Инсигния“, обосновано с довода, че водача не е
съобразил движението си с пътната обстановка, както и че преминаването през „капак на
шахта“ е реализирано при неправилна маневра за излизане по посока на еднопосочното
платно на бул. „Б.“, с което е нарушил чл. 98 ЗДвП и чл. 10.3 от ОУ – което е основание да
се откаже плащане от ищеца. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
В срок страните са подали писмени бележки по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличие на договор за имуществена застраховка между него и собственика
на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно
обезщетение; противоправно поведение на ответника; вина за причиняването на вредите у
водача на увреждащия автомобил, (вината се предполага, ако се докаже противоправното
поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); противоправно
поведение /бездействие/ на работник или служител, във връзка с работата, която ответникът
му е възложил, без да е необходимо персоналния причинител да бъде установен, както и
2
задължение на ответника да поддържа процесния участък, както и причинна връзка между
вредите и това неизпълнение, вид и размер на вредите. В тежест на ответника, при
установяване на горните обстоятелства от ищеца, е било да докаже плащане на предявеното
пред съд вземане. Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на
страните с определение на съда по чл.140 ГПК от 03.05.2023г. и 10.10.2023г.
По делото е представена застрахователна полица № ..... от 2020г. и Общи условия към
нея, от която се установява че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане
„Каско+“ с клауза „Пълно каско“ и период на валидност 22.07.2020г. – 21.07.2021г. за л.а.
„Опел Инсиния“ с рег. № .... Съгласно т.2.3 вр. т. 2.1.3 вреди от ПТП са покрит
застрахователен риск. Договорът е произвел своето действие, тъй като първата премия по
него е платена – в този смисъл отговор на въпрос 2 от приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза. Противно на възраженията на ответника, представената
застрахователна полица носи подписа и на двете страни, т.е. се ползва със силата, придадена
съгласно чл. 180 ГПК. В о.с.з. подписите, положени в полицата, не са оспорени. Оспорена е
само датата на документа, за което съдът намира, че не следва да се открива производство
по чл. 193 ГПК, нито да се изисква полицата в оригинал. Датата на частния документ се
преценя с оглед всички доказателства по делото. При съобразяване на изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, се приема, че документът валидно е обвързал страните при
подписването му, доколкото премиите по него са платени, към датата, предхождаща
произшествието, поради което документът логично носи датата, посочена в него, която дата
обективно не може да следва произшествието при вече направено плащане. По делото са
приложени общите условия, а в полицата е отразено, че застрахованият е запознат с тях,
поради което и това възражение не се споделя.
Приет е протокол за ПТП № 1789779/26.11.2020г. на мл.автоконтрольор ОПП при
СДВР, от който се установява участниците в произшествието – водача на л.а. „Опел
Инсиния“ с рег. № ...., и неговият механизъм. В протокола е посочено, че в гр. София,
посочения лек автомобил се движи в района на изхода на паркинга на магазин „Д.“, находящ
се на бул. „Б.“ и при несигнализирано препятствие на пътя /закрепена ламарина на пътното
платно/, която е повдигната в единия край, реализира ПТП, от което има материални щети
по превозното средство. Обстоятелството, че съставителят на протокола – свидетеля Й., не
може да си спомни за случая, не е основание да не бъде ценено доказателството. Логично и
разбираемо е свидетелят да не си спомня случая с оглед характера на работата му, но това
не прави невярна отразената в него информация. Напротив, доказателствената съвкупност е
еднопосочна.
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът
стопанисва подземния паркинг на магазина - магазин „Д.“, на бул. „Б.“ № ....
От представената по делото преписка по щета № ..../2020г. на ищеца се установява, че до
него е постъпило уведомление за настъпило застрахователно събитие от Б. Б. /собственика и
водача на увреденото МПС/, в което е описан механизма на инцидента – при движение в
района на паркинга на магазин „Д.“, когато преминал през несигнализирано и необозначено
3
препятствие на пътя, увредил автомобила си. Увреденото МПС е било на оглед при
застрахователя-ищец за опис на вредите и оценка, като с доклад е определено обезщетение в
размер на 2530.40 лева, изплатени на сервиза, осъществил отремонтирането на автомобила
на 01.07.2021г. – платежно нареждане и опис, л.26 от делото и отговор на въпрос 1 от
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Сумата е била предмет на регресна претенция към ответника, получена от последния на
26.08.2021г., на която е отговорено /л.29-30/, че се отказва плащане на обезщетение поради
неяснота на мястото, където е настъпило произшествието.
По делото е поставен спор за мястото, където е настъпило произшествието. За
изясняването му по делото като свидетели са разпитани водача на увреденото МПС – Б. П.
Б.. Свидетелят си спомня за произшествието. Заявява, че през есента на 2020г. паркирал в
подземния паркинг на магазин „Д.“ на бул. „Б.“. При излизане от паркинга на магазин Д., на
изхода отгоре, който участък бил стръмен и тесен и накрая, преди да излезе отгоре, на
някаква ламарина закачил колата си – „Опел Инсигния“, отдолу и я увредил. При удара
изпаднали ауспусите, после се установило, че и кардана е повреден, както и стоповете били
натиснати с бронята. Препятствието се намирало в края на тунела, където се получавала
една гърбица, преди да се стъпи на тротоара, на равното, и нямало никакъв знак, че има
опасност. Свидетелят огледал ламарината, но не знаел какво е, според него било част от
пътя. Като казва път, свидетелят има предвид отвън откритата площ. Колата била
репатрирана, като репатракът дошъл на място, тъй като автомобила не бил в движение.
Извикани били КАТ, те огледали, снимали и написали протокол.
Разпитан като свидетел е също А. И. Й.. От показанията му се извежда, че е съставил
констативен протокол, след посещение на местопроизшествието, но не си спомня за
инцидента.
Изслушано и прието е заключение на съдебно автотехническа експертиза, вещото лице
по която дава отговор, че произшествието е настъпило при преминаване през метална
ламарина на пътното платно с повдигнат край; от техническа гледна точка е възможно
щетите да са получени и да са в резултат от реализирано ПТП на 26.11.2020г.; стойността за
възстановяване с влагане на алтернативни части възлиза на 5101.25 лева; препятствието е
метална ламарина, повдигната в единия край. При разпита вещото лице поддържа
заключението и заявява, че след изслушване на свидетелските показания потвърждава
описания в експертизата механизъм. Заявява, че познава този участък, преминавал отдавна
през него, ламарината стои на пътя на изхода, дори като се премине се чува издрънкване.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ изисква наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
4
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски. Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
По делото се доказа наличието на първите две предпоставки - наличие на договор за
застраховка имущество между ищеца и собственика на увреденото превозно средство, и
плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото застрахователно
обезщетение, с което ищецът-застраховател е встъпил в правата на пострадалия срещу
деликвента /отговор на въпрос първи от заключението/. Представеният договор се цени от
съда като валидно обвързващ страните. Договорът носи датата 20.07.2020г, която се приема
за достоверна с оглед всички доказателства по делото, в това число уведомлението до
застрахователя и заключението по ССчЕ, които свидетелстват за облигационна обвързаност,
съществуваща към датата на произшествието между ищеца и собственика на увреденото
МПС. Договорът /л.117/ е подписан от страните по него, а в съдържанието му изрично е
отбелязано, че застрахования е запознат с общите условия, които общи условия са
приложени по делото и са относими към процесния период /съгласно посоченото на
последна страните от тях/.
Спорно е обстоятелството има ли противоправно поведение на служители на ответника,
или на лица, на които е възложил извършването на определена работа и причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице с оглед
възражението, че не е установено мястото на произшествието и препятствието, което го е
причинило.
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът
стопанисва подземния паркинг на магазина - магазин „Д.“, на бул. „Б.“ №..... Като ползвател,
ответникът е имал задължението да се грижи и поддържа за ползваната от него вещ /чл. 57
5
ЗЗД/. Това негово задължение се разпростира върху обекта „подземен паркинг“. Понятието
„подземен паркинг“ не е дефинирано, но според този съдебен състав то обхваща площта от
входа до изхода, включително, и на терена между входа и изхода. Площта извън входа и
изхода, в зависимост от всеки конкретен случай, би могла да бъде стопанисвана от различно
лице
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число от
свидетелските показания, от заключението на вещото лице /поставен е въпрос за вида на
препятствието/, от протокола за ПТП, скицата към него и от уведомлението от ищеца се
установява, че произшествието е настъпило в района на подземния паркинг на магазин „Д.“,
находящ се в гр. София, на бул. „Б.“ при изхода от него, но не и след изхода му, при
преминаване през ламаринен капак на шахта, единият край на който е повдигнат, и което
препятствие не е било обозначено. Препятствието е посочено от ищеца – ламаринен капак
на шахта, а разминаването в случая се дължи на различна словесна формулировка. Освен
това, вида на препятствието е посочен в протокола за ПТП и заключението на вещото лице
като ламаринен капал. Остава несподелено възражението, че препятствието се намира на
„път/пътно платно“ по смисъла на ПЗР на ЗДвП. Посочените понятия безспорно имат
посоченото там съдържание, но в случая от смисловото съдържание на доказателствата, а
също от свидетелските показания, се извежда, че използваният термин „пътно платно“ не е
със смисъл, вложен в ЗДвП. За това личи от обстоятелството, че местоположението на
препятствието навсякъде е посочено „при изхода от паркинга“. Щом произшествието се е
случило в района на паркинга, стопанисван от ответното дружество, то последното е било
длъжно да се грижи и поддържа за ползваната от него вещ в добро състояние, което не е
сторено. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители
при ответното дружество, представлява противоправно и виновно поведение, изразяващо се
в бездействие, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, при изпълнение на възложената им работа,
което предвид събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в
причинна връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът намира за доказан по
делото фактическия състав на нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД. По делото
не се съдържат доказателства с поведението си водача на увредения лек автомобил да е
допринесъл за инцидента, тоест да е имал поведение, което се намира в пряка причинна
връзка с произшествието, нито конкретни доводи в този смисъл са наведени.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 5101.25 лева и надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение, в т. ч. и сторените ликвидационни разноски, претендирани в размер от 15 лева.
Обезщетението е изчислено по средни пазарни цени към датата на увреждането при влагане
на алтернативни части, като е посочено, че стойността по фактурата вероятно се дължи на
влагането на части втора употреба, поради което възражението за завишеност на размера не
6
се споделя. Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди претендираното от
ищеца обезщетение до размер от 2545.40 лева с включени ликвидационни разноски от 15
лева.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 2545.40 лева.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 1141.64 лева, от които 101.82
лева държавна такса, 450.00 лева депозит за вещо лице, 100.00 лева депозит за свидетел и
489.82 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 НМРАВ и не подлежи на намаляване и за което има представени доказателства за
плащането му /л.125-127/.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, „Д.“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на
„ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 2545.40 лева, представляващо регресна
претенция, ведно с включени ликвидационни разноски от 15.00 лева, за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ...., образувана за вреди на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Инсиния“, рег. № ...., причинени при ПТП, настъпило на 26.11.2020г., в гр.
София, паркингът на магазин „Д.“, находящ се в гр.София, бул. „Б.“ и стопанисван от „Д.“
ЕООД поради попадане в необезопасена и несигнализирана дупка, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2022г., до окончателното заплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д.“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „ДЗИ-
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 1141.64 лева – разноски в настоящото
производство.
УКАЗВА на ответника, че присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка на ищеца: .....при „Банка ОББ“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
7
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8