Р Е
Ш Е Н
И Е №
53
Гр.В.
, 10.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВИДИНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. В.
ЧЛЕНОВЕ: А. П.
В.
М.
при
секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдия възз.гр. д. №
151 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по
реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.
Въззивна жалба е подадена от Б.В.И.,
ЕГН: **********, със съгласието на неговата майка и законна представителка З.Ц.Н.,
ЕГН: ********** чрез адв. А. М. против
Решение № 186 от 28.03.2018 г. по гр.д.
№ 3350 /2017 г. по описа на Районен съд – В. с
което се изменя определената
със решение по грд № 1407 от 2009 г издръжка,
която ответникът В.С.И., ЕГН: **********
е бил осъден да заплати на непълнолетното си дете Б. , действащ лично и със
съгласието на майка си, като я увеличава от 100 на 170 лв., месечно считано от
23.11.2017 г. до настъпване на основания
за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й плащане, като искът е отхвърлен за
разликата над 170 лв. до пълния претендиран размер-200лв. като неоснователен.
Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата от 433.80 лв., съставляваща сторени по делото разноски
съобразно уважения размер на иска и да внесе сумата от 115.20 лв., съставляваща
държавна такса по сметката на ВРС.
Въззивникът ищец в първоинстанционното производство
обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Посочва, че ВРС бил правилно приел, че било налице трайно
изменение на обстоятелствата, с оглед на които бил определен първоначалния
размер на издръжката: увеличаване на нуждите на порасналото вече дете , но неправилно бил приел, че нуждите на ищеца, с
оглед на неговата възраст-15 години
могли да бъдат напълно удовлетворени с ежемесечна издръжка в общ размер от 300
лв. посочва, че не са съобразени материалните възможности на бащата и по този
начин жалбоподателя е лишен от възможността да посещава извънредни курсове за
повишаване на образованието, да взема частни уроци. Не е съобразено, че трябва
да разполага с допълнителни средства , с оглед здравословното си състояние.
Видно било от наличните по делото доказателства, че ответникът получавал доходи
два пъти и половина по-високи от тези на майката на ищеца.
С оглед на това ВРС следвало да уважи
предявения иск в пълен размер, тъй като този размер бил адекватен на нуждите на
детето и на възможностите на бащата.
Моли въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с
което да уважи изцяло претенцията на ищеца и да му присъди сторените по делото
разноски.
С въззивна жалба не са направени нови
доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
депозиран от В.С.И.. В същия срок е постъпила
и въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба въззиваемия
ответник в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба като
неоснователна .
Във въззивната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че синът му не се нуждае от допълнителни частни уроци, което
обстоятелство сам установява в с.з, а определената издръжка не съответства на
действителните нужди на детето към момента.
Подържа се, че финансовото положение на
бащата е тежко, като определената от съда издръжка е непосилна, като
възможностите му за установяване на безсрочна работа с постоянна заетост и
доходи са лимитирани.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да
определи издръжка в размер на 140 лв., който да отговаря на нуждите на детето и
възможностите на родителя.
Въззивният съд намира въззивната жалба подадена
от Б.В.И., ЕГН: **********, със съгласието на неговата майка и законна
представителка З.Ц.Н., ЕГН: ********** чрез адв. А. М. за допустима, отговаряща на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в
обжалваната му част.
Този
състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата
на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въз основа на правилно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е достигнал до незаконосъобразни и
неправилни правни изводи в обжалваната отхвърлителна част. Изложените във
въззивната жалба оплаквания са частично основателни.
Първоинстанционният
съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му от 100 лв. на 200 лв. с правно основание чл.150,
вр. с чл.143 от СК.
За уважаване на иска по чл.150 от СК
следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена
издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия
издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за
издръжка на малолетно лице, навършило 15
г., поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето
да се издържа от имуществото си. В случая задължението за издръжка е
безусловно.
Правилно районният съд е преценил
правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на
детето, настъпили в рамките на изминалия деветгодишен период от предходното
изменение на издръжката.
Безспорно по делото е установено
настъпило изменение в потребностите на детето
Б., роден на *** г., свързани,
както с неговото физическо и психическо израстване, духовно развитие и
ежедневни битови потребности. През този продължителен период от време
детето Б. е пораснало, увеличили са се нуждите му от
дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното му развитие. Детето е ученик във осми клас през учебната 2017/2018 година,
като безспорно е налице необходимост от средства във връзка със закупуване на
пособия, помагала и др. под. От друга страна е налице промяна в икономическите
и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните
стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на детето. Същото
има нужда от закупуването на книги, посещение на ученически екскурзии и
развлекателни събития, и от трениране на спорт.
С оглед изложеното настоящия състав
намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК,
обуславящо изменение на определената издръжка.
Следва да се отбележи и обстоятелството,
че с новия Семеен кодекс е определен минимален размер на месечната издръжка, а
определената за детето Б. предходна месечна издръжка в размер на 100 лв е под
минимума и се явява абсолютно недостатъчна за задоволяване нуждите на
едно петнадесетгодишно дете.
Преценявайки всички горе посочени
обстоятелства във връзка с конкретните нужди и потребности на детето Б.., възрастта му и в съответствие с
нормативно определените граници въззивният съд намира, че са нужни около 300
лв. месечно за издръжката му. Тази сума следва да се разпредели между двамата
родители, като ответникът – въззиваем поеме по-голямата част, а именно – 200
лв. , а останалата част от 100 лв. се поеме от майката, тъй като видно от
събраните по делото доказателства
единствено тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, като бащата – ответник, извън съдебно определената издръжка не участва
по никакъв начин в отглеждането на детето.
По отношение на определения размер на
необходимата за детето издръжка, въззивният съд не споделя извода на
първоинстанционния съд, че същата следва да е в размер на 170 лв.,/ посочена
погрешно 180 в мотивите на решението /, като прецени горе посочените
обстоятелства, свързани с необходимостта за задоволяване на обикновените,
елементарни нужди на детето от храна, облекло, обувки, учебни пособия и др.
под. и намира, че размера, определен от ВРС е
занижен.
По отношение въззивната жалба депозиран
от В.С.И..
По отношение на възможността на бащата
да дава определения размер на издръжката от 200 лв., следва да се отчете факта, че
основният му доход се формира от трудово възнаграждение, като за периода
2014-2015г е имал заплата в размер на 927 лв. при МРЗ-340 лв. Издръжката определена от ВРс не е завишена, съобразено и
с официалните статистически данни за необходимите средства за издръжка на едно
лице и едно домакинство към момента.
От
друга страна, майката както бе посочено, е поела изцяло и единствено всички
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Същата е
представила удостоверение , от което се установява месечното й трудово възнаграждение
.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявеният иск за изменение на съдебно определена издръжка е основателен и
доказан до размера от 200 лв., до който следва да се уважи.
Тъй като крайните правни изводи на
въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, по отношение на
размера на дължимата издръжка, то постановеното от РС – В. решение следва да се
отмени в обжалваната отхвърлителна част за размера над определения такъв от 170
лв. до посочения – 200лв., като се постанови ново, с което размера на
издръжката се увеличи на 200 лв.
По отношение на отговорността за
разноските с оглед изхода на делото същата следва да се разпредели по следния
начин- на ищцата следва да се заплати допълнително сумата от 48.20 лв., съставляваща разноски сторени пред
първата инстанция съобразно уважената част на предявения иск. За въззивната
инстанция въззивницата не е представила доказателства за сторени по делото
разноски, като посочва, че оказва безплатна правна помощ на осн чл.38 ал.1 т.1
от ЗА.
С оглед изхода на делото на основание
чл.38 ал.2 ЗА В. С. И. следва да бъде осъден да заплати сумата 300 лв.
минимален размер , дължим на посоченото по-горе основание.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 186/ 28.03.2018 по грд № 3350/2017 по описа
на ВРС в частта, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл.150 от СК, предявен Б.В.И., ЕГН: **********, със съгласието на
неговата майка и законна представителка З.Ц.Н., ЕГН: ********** чрез адв. А. М.
против бащата В.С.И., ЕГН: ********** за
изменение на съдебно определена издръжка над
присъдения размер от 170лв. до размера от 200 лв., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
размера на издръжката, определена със Решение № 186/ 28.03.2018 по грд № 3350/2017 по описа
на ВРС, която В.С.И., ЕГН: ********** е осъден да заплаща на Б.В.И., ЕГН: **********,
със съгласието на неговата майка и законна представителка З.Ц.Н., ЕГН: **********
чрез адв. А. М. , като го увеличава на
200 /двеста/ лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2017 г. до настъпване
на законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА
В.С.И., ЕГН: ********** да заплати на Б.В.И., ЕГН: **********,
със съгласието на неговата майка и законна представителка З.Ц.Н., ЕГН: **********
допълнително
сумата от 48.20 лв., съставляваща
съразмерна част от сторените по делото разноски пред първата инстанция
съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ на адв. А. М. сумата от 300.00 /триста / лв., представляваща разноски
и адв. възнаграждение за процесуално представителство по настоящото в гр. дело
№151/2018г. по описа на ВОС, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.