№ 19234
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110134949 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на т срещу А. Г. Г., Ц. А. Г. и
А. А. Г., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. С решение №
3154 от 14.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 13395/2021 г., по описа на СГС, III В състав,
е обезсилено постановеното по предявените искове решение от 14.07.2021 г. по гр. д. №
9883/2021 г. на СРС, 62 състав и делото - върнато на СРС за ново разглеждане от друг
състав. В изпълнение на указанията на въззивния съд е образувано настоящото гр. д. №
34949/2023 г., по описа на СРС, 74 състав. След дадени указания на ищеца по реда на чл.
129, ал. 4 ГПК е постъпило уточнение на исковата молба, съобразно което предмет на
разглеждане в настоящото производство са предявени от т срещу А. Г. Г., Ц. А. Г. и А. А. Г.
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2950/2021 г., по описа на
СРС, 62 състав:
1/ А. Г. Г. – сумата в размер на 377,34 лева, представляваща стойност на доставена от
ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м..04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 24,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода
от 31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., сумата в размер на 17,72 лева, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на
вземането и сумата в размер на 2,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.07.2018 г. до 11.01.2021 г.
2/ Ц. А. Г. - сумата в размер на 94,33 лева, представляваща стойност на доставена от
ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.30.04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
1
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 6,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от
31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., сумата в размер на 4,43 лева, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на
вземането и сумата в размер на 0,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.07.2018 г. до 11.01.2021 г.;
3/ А. А. Г. - сумата в размер на 94,33 лева, представляваща стойност на доставена от
ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.30.04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 6,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от
31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., сумата в размер на 4,43 лева, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на
вземането и сумата в размер на 0,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.07.2018 г. до 11.01.2021 г.
Ищецът т твърди, че ответниците са потребявали топлинна енергия за стопански нужди
за топлоснабден имот - магазин със стая, антре и клозет, находящ се в гр. София, ул.
„Верила“ № 1, аб. № 95928, за посочения по-горе период. Сочи, че въпреки отправена
покана до ответниците, страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна
енергия до процесния обект. Поддържа, че освен топлинна енергия ответниците са ползвали
и услуга дялово разпределение, като не са заплатили дължимите суми за това, с което са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответниците,
същите дължали и лихва за забава върху главниците. По така изложените съображения
предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове, като твърдят, че не са потребявали топлинна енергия, тъй като
процесният имот не е топлоснабден. Оспорват и твърдението в имота да е доставяна
топлинна енергия, за което излагат подробни съображения. Молят предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответниците – че същите са консумирали тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо
2
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от т на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса
на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е сключван такъв
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че страните не са
били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди.
На следващо място между страните не се спори, а и от представените по делото
писмени доказателства, включително нотариален акт за продажба на недвижим имот № 9 от
11.07.1957 г., том ХХII, дело № 4056/1957 г. и нотариален акт за учредяване на вещно право
на ползване върху недвижим имот № 161 от 30.12.2003 г., том I, рег. № 5345, дело №
148/2003 г., се установява, че собственик на процесния имот е била Виолетка Николаева
Боева – Г.. Съгласно представените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници същата е починала на 08.06.2019 г., като нейни наследници по закон са
ответниците А. Г. Г. – съпруг и децата й Ц. А. Г. и А. А. Г.. По делото не се установява
някой от тях да се е отказал от наследството на Виолетка Николаева Боева – Г., като
доколкото не са ангажирани доказателства имотът да е придобит в режим на СИО, се налага
извод, че след смъртта й ответниците са наследили процесния имот при равни квоти или
всеки от тях по 1/3 ид.ч. от процесния имот (арг. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Фактът, че наследодателят на ответниците, а впоследствие и ответниците, бидейки
собственици на имот за небитови нужди, потребяват топлинна енергия без да сключат
договор с ищеца, ги освобождава от договорна връзка с т, но не и от задължението да
заплатят реално доставената и консумирана топлинна енергия при предявен иск по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД в случай, че се установи доставка на такава. Лицето, което се обогатява
неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността на доставената
топлинна енергия е това, което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа без да
сключи или без да поднови договора си за доставка на топлинна енергия за небитови нужди,
т.е. в случая, това са ответниците – собственици на имота. Доколкото не се твърди и не се
установява имотът да е бил предоставен за ползване на трето лице, , то следва да се приеме,
че именно собствениците са се обогатили със стойността на доставената в имота им
топлинна енергия
За установяване доставката на топлинна енергия в имота и на размера на потребеното
в имота количество топлинна енергия е допуснато изслушването на съдебно-техническа
експертиза. От приетото заключение на вещото лице, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, както и от останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата се измервало чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични
проверки за техническа годност. Вещото лице е посочило, че начислените суми за процесния
период са в съответствие с действащите нормативни актове. Съгласно заключението
процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, като през процесния период не е начислявана
топлинна енергия за общи части, нито такава, отдадена за отопление на имота. Начислена е
топлинна енергия отдадена за сградна инсталация, която е определяна пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект и в съответствие с нормативната уредба. По
отношение на топлинната енергия за БГВ вещото лице е констатирало, че за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2019 г. не е начислявана топлинна енергия за БГВ, тъй като съгласно
извършения отчет на монтирания в имота водомер не е потребена вода. За периода от
3
м.05.2019 г. до м.04.2020 г. не е осигурен достъп до имота за отчет, поради което е
начислена топлинна енергия за БГВ за 1 бр. потребител при норма на разход 0,140 куб.м. за
1 потребител за 1 денонощие. Съгласно заключението на СТЕ общата дължима сума за
процесния период, при съобразяване на изготвеното от ФДР изравнение е в размер на 563,52
лева, от които сумата от 156,77 лева – за сградна инсталация и сумата от 406,76 лева – за
БГВ.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §
1, т. 38 ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект. Легално определение на „сградна инсталация“
е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140 ал. ЗЕ, чл. 38
ал. 1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи
стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи
се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 153 ал. 6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на
имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която
никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установи, че на
ответниците са били начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Обстоятелството дали магазинът е със самостоятелен вход или не, не означава,
че той не е част от топлоснабдената сграда. Освен това липсата на отоплителни тела в имота
на ответниците води единствено до извода, че същите не са потребители на топлинна
енергия за отопление, но не води до освобождаване от отговорност за заплащането на
отдадената от сградната инсталация енергия при доставката на централно отопление в
сградата. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на
4
мнозинството. Посочено е, също така, че в сгради-етажна собственост доставката на
топлинна енергия се разглежда от законодателя като услуга, която се предоставя на самата
етажна собственост и въпросите за доставката и разпределението се решават от
мнозинството на етажните собственици – 2/3 от тях. Ето защо се налага извод, че за да бъде
освободен отделният етажен собственик от задължение за заплащане на топлинна енергия за
сградна инсталация, е необходимо решение на 2/3 от етажните собственици. От страна на
ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса досежно този изгоден за тях факт,
не се твърди да е налице такова решение на етажните собственици и не са ангажирани
такива доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че ответниците като собственици на процесния
имот, които не са сключили самостоятелен договор за доставка на топлинна енергия за
небитови нужди, са се обогатили за сметка на ищеца с размера на дължимата за процесния
период цена на топлинна енергия за сградна инсталация.
Извод в този смисъл обаче не се обуславя по отношение на начислената топлинна
енергия за БГВ на база един брой потребител. По делото не се установява конкретно
количество потребеление на топла вода, поради което няма основание за начисляване на
топлинна енергия за БГВ. За разлика от разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която предвижда,
че собствениците, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата, подобна разпоредба няма относно отдаваната топлинна
енергия за подгряване на вода. Разпоредбата на чл. 140а ЗЕ гласи, че общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. В конкретния случай обаче, по делото не се установява
начислената топлинна енергия за подгряване на битова вода, съгласно т.5.2.2 от приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2007 г., действително да
е потребена в процесния имот. Наредбата за топлоснабдяването намира приложение при
наличие на валидно договорно правоотношение, но не и когато се претендира присъждане
на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно основание, където от значение е
стойността на реално доставената топлинна енергия, тъй като само с нея се съизмеряват
обедняването и обогатяването на страните.
Предвид изложеното съдът намира, че за процесния период ответниците са потребили
топлинна енергия, но единствено що се касае до тази енергия, отдадена от сградната
инсталация, но не и за БГВ и са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца със
стойността на същата, която съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза е в
размер на 156,77 лева. Определена съобразно квотата от съсобствеността дължимата от
всеки от ответниците сума за топлинна енергия възлиза на сумата в размер на по 52,26 лева,
до който размер предявеният спрямо всеки от тях иск за главница се явява основателен и
следва да бъда уважен, а за разликата до пълните предявени размери – отхвърлен.
Неоснователни се явяват претенциите на ищеца за заплащане на начислените суми за
дялово разпределение. Доколкото между страните няма сключен писмен договор, общите
условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват
ответниците. От друга страна не са ангажирани доказателства по делото ищецът да е
заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме
нито, че ответниците се е обогатили със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е
обеднял с направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата в размер на 17,72
лева спрямо ответника А. Г. Г. и исковете за сумата в размер на по 4,43 лева спрямо
ответниците Ц. А. Г. и А. А. Г., представляващи стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г. се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване наличието на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и
5
размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето основание от
института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните договор,
действащ в исковия период.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за
мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1
ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 218 от
29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО и др./.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно
връчена на ответниците преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като представената такава касае
вземания за период преди процесния. Ето защо предявените искове за обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху вземанията за главници за потребена топлинна енергия се
явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на предявените главни искове за цена на извършена услуга
дялово разпределение, неоснователни се явяват и акцесорните такива за мораторна лихва за
периода от 01.07.2018 г. до 11.01.2021 г. в размер на 2,60 лева спрямо ответника А. Г. Г. и в
размер на по 0,65 лева спрямо ответниците Ц. А. Г. и А. А. Г., поради което също следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство и това при
първоначалното разглеждане на исковете - за платена държавна такса в размер на 25 лева, за
платени депозити за вещи лица в общ размер на 900 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева. Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата
в общ размер на 253,81 лева или всеки от ответниците дължи разноски за исковото
производство в размер на по 84,60 лева. Дължимите в полза на ищеца разноски в
заповедното производство за платена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на
сумата в общ размер на 18,57 лева или всеки от ответниците дължи разноски за заповедното
производство в размер на по 6,19 лева.
Настоящият състав следва да се произнесе и по направените от страните разноски в
производството по в.гр.д. № 13395/2021 г., по описа на СГС, III В състав, съобразно
указанията на въззивния съд. При това положение в полза на ищеца следва да бъде
присъдено и претендираното юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС,
което съдът определя на сумата в размер на 50 лева. Същото съразмерно на уважената част
от исковете възлиза на сумата в общ размер на 12,38 лева или вскеи от ответниците дължи
разноски в производството пред СГС в размер на по 4,13 лева.
6
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените от тях разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответниците. Следователно в полза на процесуалния представител на
ответниците – адвокат Николай Илчев, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство в размер на 400
лева - определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същото съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в
размер на 300,95 лева.
Ответниците претендират направените от тях разноски за платена държавната такса в
производството по в.гр.д. № 13395/2021 г., по описа на СГС, III В състав, в общ размер на
100 лева, които съразмерно на отхвърлената част от исковете възлизат на сумата в общ
размер на 75,24 лева или в полза на всеки от тях следва да бъдат присъдени разноски в
производството пред СГС в размер на по 25,08 лева. В полза на процесуалния представител
на ответниците във въззивното производство – адв. К. Б., също следва да бъде присъдено
претендираното адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, което
определено по реда на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 400 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в общ размер на 300,95 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т, с ЕИК ,, срещу А. Г. Г., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. Г. , ЕГН
********** и адрес в гр. София, ж.к. „Борово“, бл. 235, вх. А, ап. А11, дължи на т, с ЕИК ,
и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата в размер на
52,26 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1,
магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2950/2021 г., по описа на СРС, 62 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за разликата над уважения размер от
52,26 лева до пълния предявен размер от 377,34 лева, иска за сумата в размер на 24,42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., иска за
сумата в размер на 17,72 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както и иска за сумата в размер на 2,60
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
11.01.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т, с ЕИК ,, срещу Ц. А. Г., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Ц. А. Г., ЕГН
********** и адрес в гр. София, ж.к. „Борово“, бл. 235, вх. А, ап. А13, дължи на т, с ЕИК ,
и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата в размер на
52,26 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1,
магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2950/2021 г., по описа на СРС, 62 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за разликата над уважения размер от
7
52,26 лева до пълния предявен размер от 94,33 лева, иска за сумата в размер на 6,10 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., иска за
сумата в размер на 4,43 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и иска за сумата в размер на 0,65 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
11.01.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т, с ЕИК ,, срещу А. А. Г., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че А. А. Г. , ЕГН
********** и адрес в гр. София, ж.к. „Борово“, бл. 235, вх. А, ап. А11, дължи на т, с ЕИК ,
и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата в размер на
52,26 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от
м.10.2018 г. до м..04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1,
магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2950/2021 г., по описа на СРС, 62 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за разликата над уважения размер от
52,26 лева до пълния предявен размер от 94,33 лева, иска за сумата в размер на 6,10 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., иска за
сумата в размер на 4,43 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и иска за сумата в размер на 0,65 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
11.01.2021 г.
ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „Борово“, бл. 235, вх. А,
ап. А11, Ц. А. Г., ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „Борово“, бл. 235, вх. А, ап. А13
и А. А. Г. , ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „Борово“, бл. 235, вх. А, ап. А11, да
заплатят на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от тях сумата в размер на по 84,60 лева – разноски в
исковото производство, сумата в размер на по 6,19 лева – разноски в заповедното
производство и сумата в размер на по 4,13 лева – разноски в производството по в.гр.д. №
13395/2021 г., по описа на СГС, III В състав.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на А. Г. Г. , ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „Борово“, бл. 235, вх.
А, ап. А11, Ц. А. Г., ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „Борово“, бл. 235, вх. А, ап.
А13 и А. А. Г. , ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „Борово“, бл. 235, вх. А, ап. А11,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от тях сумата в размер на по 25,08 лева - разноски
в производството по в.гр.д. № 13395/2021 г., по описа на СГС, III В състав
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. нии, ЕГН **********, с адрес на кантората гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 300,95 лева –
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на кантората гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 300,95 лева –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство по в.гр.д. № 13395/2021 г., по описа
на СГС, III В състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9