РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Монтана, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500309 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 267 от ГПК, образувано по въззивна жалба на „БНП П.
п“ С.А. против решение на Ломския районен съд от 28 юли 2021 г. по гр. д. №
1769/2019 г.
Жалбоподателят „БНП П.“ С. А. оспорва решаващият извод на ЛРС, че не е
установено наличието на кредитно правоотношение между страните по делото.
Изтъква, че делото е решено без да е било попълнено с недостатъчно доказателства
въпреки заявеното от ищеца искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Въззивникът моли решението на ЛРС да бъде отменено и вместо него МОС да
постанови ново, с което уважи иска, като присъди и деловодни разноски.
Въззиваемият В. Б. чрез особения представител адв. Ф. Г. в писмен отговор
взема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без
уважение. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, постановено след
обстоен анализ на събраните доказателства. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на проитвната страна.
Доказателствата по делото са писмени, във въззивното производство е прието
заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Съдът обсъди доводите на страните във
връзка с доказателствата по делото и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
1
Производството пред Ломския районен съд е било образувано по иск на „БНП
П.“ СА против В. Б. с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане от 2077,29 лв главница по договор за кредит, 371,24 лв
договорна лихва и 38,82 лв лихва за забава.
Като евентуални са бил предявени осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД за същите суми, дължими на основаие договор за кредит.
Ищецът е представил договор за отпускане на потребителски кредит, сключен
на 19 март 2015 г. с ответника, като в договора е предвидена възможност за издаване на
кредитна карта в срок не по-късно от 18 месеца след плащане на първата погасителна
вноска по кредита. От Приложение, подписано само от представител на дружеството, е
видно, че е ила издаден акредитна карта № *с кредитен лимит от 2 000 лв и предвидена
минимална погасителна вноска от 120 лв.
За да отхвърли иска, ЛРС е приел, че издаването на кредитна карта е само
възможност, не и задължение по договора за потребителски кредит. Приложението към
договора, уреждащо издаването на кредитна карта не е подписано от
кредитополучателя и няма доказателства той да е получил картата, поради което съдът
е счел, че не е възникнало допълнителното правоотношение по кредитиране, затова е
отхвърлил както установителния иск, така и предявения при условията на евентуалност
осъдителен.
Въззивният съд намира решението за неправилно, затова го отменя.
Правилно ЛРС е отбелязал, че издаването на кредитна карта е само възможност,
уредена в първоначалния договор. Чрез издаването би възникнало още едно кредитно
правоотношение, възлагащо насрещни права и задължения на страните, поради което,
за да бъде то обвързващо, трябва да е било постигнато съгласие между страните.
Въззивният съд намира, че кредитното правоотношение по кредитна карта е
възникнало с връчване на картата на длъжника и извършването на разпоредителни
действия от негова страна. Кредиторът е изпълнил задължението си да предаде картата
на длъжника, както е предвидено в договора, а с активирането й кредитополучателят е
изразил воля, че приема условията на договора за кредитна карта, както са описани в
Приложенето към договора за потребителски кредит. Именно в чл. 21 от основания
договор е предвидено, че с активиране на картата възникват задължения за
кредитополучателя. Условията по допълнителния кредит чрез кредитна карта са
описани в основния договор, поради което на длъжника те са били известни.
За връчването на кредитната карта на длъжника е представена товарителница от
куриерска служба, от която е видно, че длъжникът В.Б. е получил пратката лично на 21
март 2016 г. Относно съдържанието на пратката съдът приема, че тя е съдържала
кредитната карта, тъй като номерът на картата е интегриран в номера на
товарителницата.
2
С кредитната карта са били извършвани действия по разплащане, както се
установи от заключението по счетоводната експертиза, назначена от МОС. Усвоената
сума от длъжника в периода 16 юни 2016 г. – 15 ноември 2018 г. е 2 077,29 лв. До 15
юни 2018 г. длъжникът е погасявал използваните като кредит средства, след което е
преустановил погасяванията, но е продължил да извършва разплащания с картата.
Изчисленият от вещото лице размер на договорната лихва е 371,24 лв, а
обезщетението за забавено плащане – 38,82 лв.
МОС намира, че искът по чл. 422 от ГПК е бил надлежно предявен в срока по
чл. 415, ал. 4 от ГПК. В производството се установи възникването на договорната
връзка, изпълнение на задължението на кредитора да предаде заемната сума и
неизпълнение от страна на длъжника на насрещното му задължение да погасява вески
месец усвоените от него суми. Като намира иска за основателен, а решението на ЛРС
за неправилно, МОС го отменя и вместо него постановява ново, с което признава за
установено съществуването на вземане по заповед за изпълнение от 21 февруари 2019
г., издадена от ЛРС по ч. гр. д. № 300/2019 г.
При уважаването на главния иск по чл. 422 от ГПК евентуално предявените
осъдителни искове не следва да бъдат разглеждани.
При този изход на процеса въззиваемият дължи разноските, направени от
въззивника пред двете съдебни инстанции, както и в заповедното производство или
общо 1 053,87 лв. МОС намира за неоснователно възражението на въззиваемия за
прекомерност на адвоктаското възнаграждение на противната страна. Дружеството-
жалбоподател е било представлявано от юрисконсулт, за когото е определено
възнаграждение по 100 лв за всяка съдебна инстанция. Това е минималният размер на
възнаграждението, поради което не са налице предпоставки за намаляването му.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260299 от 28 юли 2021 г. по гр. д. № 1769/2019 г. на
Ломския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК съществуването
на вземане на „БНП П.“ СА, клон *, ЕИК *, срещу В. Б., ЕГН **********, по заповед
за изпълнение, издадена на 21 февруари 2019 г. от Ломския районен съд по ч. гр. д. №
300/2019 г., включващо сумата 2 077,29 лв главница по договор за револвиращ
потребителски кредит по кредитна карта MASTER CARD № *, както и 371,24 лв
възнаградителна лихва и 38,82 лв обезщетение за забавено плащане.
ОСЪЖДА В. Б. да плати на „БНП П.“ СА, клон *, разноски по водене на делото
в размер на 1 053,87 лв.
3
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4