Р Е Ш Е Н И Е
№
261653 14.12.2020 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 15409 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод на искова
молба, подадена от „Мелон България” ЕАД, ЕИК: *********, срещу Г.К.Ч., ЕГН **********,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Мелон България“
ЕАД заявява, че на **** г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания / цесия/
между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на цедент
и ищцовото дружество в качеството на цесионер. банката прехвърлила своето вземане срещу ответника
Г.К.Ч., ведно с лихвите, привилегиите, обезпеченията,
личните гаранции и другите им принадлежности по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № ******/ ****** г. Твърди, че ответникът е
уведомен за прехвърлянето на вземанията чрез ЧСИ ******, ****** с район на действие
ПдОС, след залепване на уведомление на настоящия чу адрес
на 03.06.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По договора за кредит ответникът е усвоил
в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 3000лв. Съгласно т. 4 от
договора длъжникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и
по начина, уговорен в действащите към момента на сключване на договора Общи условия,
приети с Решение на УС на банката от ******* г., изменени и допълнени с решение
от ******* г.
На основание т. 11 от договора за кредит
длъжникът е декларирал, че общите условия са му предоставени и се е запознал с тях,
като е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във
връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит.
Съгласно т. 18 от ОУ титулярът
се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в
неработен ден, да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в извлечението
по картовата сметка.
Съгласно т. 7 от договора за кредит при непогасяне до датата на падежа на пълния размерна дебитното
салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярът
заплащана банката, след изтичане на първитне три отчетни
периода, ГЛП в следните размери – за извършване на безналични
плащания на ПОС терминал – 16%, за всички останали транзакции – 18%.
На основание т. 8 от договора за кредит,
при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение
на разрешения кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент с надбавка от 12%.
Съгласно чл.36.1. от ОУ, срокът на овърдрафта
се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора
най – малко 60дни преди изтичане на текущия срок. Такова уведомление от длъжника
към банката не е предоставено по сключения договор за цесия.
Въпреки поетите задължения, длъжникът не
изпълнява задълженията си и не извършва плащания, считано от 27.02.2013 г., когато
е последното плащане.
Ползваният кредит е обявен за предсрочно
изискуем от страна на ищеца на основание т. 28, б. „а“ от ОУ. Ответникът е уведомен
за обявената предсрочна изискуемост от ЧСИ ******, ****** с район на действие ПдОС, след залепване на уведомление на настоящия чу адрес на
03.06.2019 г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед изложеното, моли се съдът да установи
със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3 000лв. – главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ ****** от ******г.; сумата от 1 400лв. – част от договорна лихва, олихвена с договорен лихвен процент от 16 %, дължима за периода 15.08.2016 г. –
17.06.2019 г., от общо дължима в размер от 12 015,28лв. към датата на цесията; сумата
от 1 050лв. – част от дължима наказателна лихва, олихвена
с договорен лихвен процент от 12 %, дължима за периода 15.08.2016 г. –
17.06.2019 г., от общо дължима в размер от 10 522,87лв. към датата на цесията; сумата
от 25лв. – мораторна лихва, дължима за периода от
17.06.2019 г. до 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда / 15.08.2019г./ до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № ****/ 16.08.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 13483/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,
XIX- ти гр. с-в. Претендират се и разноски.
В предоставения му месечен срок, ответникът
е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че искът е недопустим и неоснователен.
Възразява, че се касае за погасено по давност вземане, поради което моли да се отхвърли
исковата претенция изцяло.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от
приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „ПИБ” АД
и ответника е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ******/ ******г. / л. 30- 31/. Предоставеният банков
кредит овърдрафт по смисъла на цитирания договор е в размер от 3000лв. На
ответника са му известни общите условия /л. 34- 36/, приложими към
правоотношението, като екземпляр от тях му е надлежно предаден при сключване на
договора. По силата на цитирания договор, банката е предала на заемополучателя и кредитна карта с чип “******”. Впоследствие,
вземанията по договора са цедирани от „ПИБ” АД на ищеца „Мелон България” ЕАД по
силата на Договор за прехвърляне на вземания от ********** г. и приложението
към него / л. 5- 15/.
От приетото по делото заключение по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 89- 92/ се изяснява, че по
предоставения му кредит овърдрафт, ответникът е усвоил сума в общ размер от
4450, 92 лв., от които 4350 лв. са изтеглени в брой, а със сумата от 100, 92
лв. е извършено плащане на ПОС терминал. Горепосочената сума е усвоена чрез
множество транзакции, първата от които е от дата 06.11.2007г., а последната-
12.04.2009г. От ответника са извършвани плащания в общ размер от 2500лв., като
последното погашение е осъществено на дата 27.02.2013г. Изложено е, че за
периода от 19.01.2008г. до 02.04.2018г. е начислявана договорна лихва в размер
на 16%, която възлиза на 12 015, 28 лв. Поради несвоевременно погасяване
на задълженията, е начислена и наказателна лихва върху използвания финансов
ресурс в размер на 10 522, 87 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице в цялост, доколкото същото са обективно, обосновано и съответно на
останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
По
правните аспекти на спора:
На първо място, съдът
счита за нужно да посочи, че длъжникът не е редовно уведомен за осъществената
цесия преди депозирането на исковата молба, както се твърди в същата.
Действително, от приложеното по делото уведомление /л. 21 гръб/, се изяснява, че е търсен на
27.03., 08.04.,06.05. и 03.06.2019г., с цел да бъде уведомен за извършеното цедиране на вземането, но не е открит на адреса. Предвид
това, то съдът счита, че длъжникът е уведомен за осъществената цесия със самата
исковата молба. Следва да се посочи, че доколкото към същата са приложени
договорът за цесия, пълномощното, делегиращо права на цесионера да осъществи
уведомяването и самото уведомление, то липсва пречка от процесуално или
материалноправно естество, да се извърши надлежно уведомяване посредством
исковата молба.
По
същество: от представените по делото материали
се установява, че е налице сключен договор за кредит- овърдрафт, с кредитен
лимит от 3000лв., по силата на който, на ответника е предадена кредитна карта “******”. Отвеникът е
осъществил и множество транзакции, първата от които е на дата 06.11.2007г., а
последната- на 12.04.2009г., като общо усвоената сума възлиза на 4450, 92 лв.
Горепосочените обстоятелства са от значение, доколкото с отговора на исковата
молба е релевирано изрично възражение в насока погасяване по давност на
претендираните вземания. По своята правна същност, давността представлява
период от време, свързан с бездействие на кредитора. След изтичането на период
от пет години ( приложима давност за главницата в процесния
случай), кредиторовата пасивност рефлектира върху
вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право ( тоест,
губи се възможността да бъде събрано по принудителен ред). Съобразно нормата на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали процесните вземания са погасени
по давност, то следва да се дефинира моментът, в който за тях е настъпила
изискуемостта.
Съобразно гл. I, т. 1, б.”з”, изр. „второ” от
действащите към момента на сключване на процесния договор общи условия / л. 34-
36/, „за дата на падежа се счита всяко 5- то число от месеца, а ако то е
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден”. Същевременно, гл.
V-
та, т. 14 от общите условия разписва, че за усвоения овърдрафт Титулярят ползва
гратисен период от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на дебитното
салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва (тоест, лихва се начислява след изтичането на период от 45
дни). Тълкувайки съдържанието на двете посочени клаузи от общите условия, съдът
счита, че падежът за всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки
месец, като след тази дата, главницата става изискуема ( кредиторът може да
иска изпълнение). Лихва върху ползвания финансов ресурс обаче, страните са се
договорили да се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след съответната
транзакция. Следва да се посочи и че кредитът- овърдрафт разкрива специфика,
съпоставено със стандартния тип кредитно финансиране. При последното, сумата се
усвоява веднага или на предварително ясни периоди и траншове. При кредита-
овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на
длъжника - в случая 3000 лв. Същият се усвоява по избран начин и период от
длъжника, като последният може да дава нареждания и над разполагаемите суми по
разплащателната си сметка. Предвид това, релевантно за началния момент, от
който ще се отброява давността е датата на последното осъщественото усвояване
на парични средва от ответника.
В процесния случай,
съобразно заключението на вещото лице, ответникът е усвоил обща сума в размер
от 4450, 92лв., като последната транзакция и осъществена на 12.04.2009г.
Съобразно уговореното между страните ( гл. I, т. 1, б. ”з” от общите условия) и горепосочените особености на кредита
овърдрафт, падежът на вземането за главницата следва да се отброява от 05- то
число на месеца, следващ последната транзакция- тоест, изискуемостта настъпва на 05.05.2009г. Именно от тази дата следва
да се отброява и петгодишният период за погасяване по давност на вземането за
главницата. Същият е изтекъл на 05.05.2014г., като до посочения момент не са
осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на
давността. Следва да се посочи, че заявлението за издаване на заповед за
парично задължение ( по повод на което е издадена заповед за изпълнение и
впоследствие е образувано исково производство) е подадено едва на 15.08.2019г.-
доста след изтичането на погасителната давност за главницата.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи следното: длъжникът е осъществявал
погашения на вземанията по процесния договор, като последното такова е от дата
27.02.2013г. Самите погашения от страна на длъжника ( за които се установява,
че са частични), не са в състояние да прекъснат давността, доколкото, за да се
приеме, че е налице признание на дълга, то следва да са налице изявление или
действие, което признава не само неговото основание, но и размер. В случая, с
факта на извършено частично плащане, би могло да се приеме, че длъжникът
признава единствено основанието за вземането, но не и неговия размер. Всъщност,
то дори и да се приеме, че е налице пълно признание на основанието и размера,
последното плащане е от дата 27.02.2013г. Отброявано от този момент,
петгодишният срок за погасяване на вземането е изтекъл на 27.02.2018г., което
като момент отново е преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
Следва да се посочи и
че доколкото падежът на процесната главница е настъпил на 05.05.2009г., то
безпредметно е кредиторът да обявява предсрочна изискуемост на вземането в един
последващ момент. Същото дейстие е без правно значение, след като падежът на
вземането е настъпил в един по- ранен период. В тази връзка, то двете понятия
са несъвместими- след като в процесния случай падежът на цялото вземане за
главница е настъпил на 05.05.2009г., то кредиторът не
би могъл да търси обявяване на предсрочна изискуемост от дата 17.06.2019г. (
както се твърди в петитума на исковата молба).
Приемането на противното, на практика би означавало да се предостави възможност
на кредитора едностранно да удължава периода на погасителна давност на
вземането, като „обявява” предсрочна изискуемост дълго след изтичането й.
Съобразно нормата на чл.
119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Предвид
гореизложеното и доколкото се установява, че кредиторовото
вземане за главницата е погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи договорна, наказателна и мораторна лихва.
Предвид гореизложеното, то предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, поради изтичане на погасителна
давност.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ответника. Претенция
за присъждането им обаче, не е релевирана, предвид
което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на този въпрос.
Така мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВРЪЛЯ
предявените от „Мелон
България” ЕАД, ЕИК: *********, срещу Г.К.Ч., ЕГН **********, обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 000лв. – главница по
Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ******
от ******г.; сумата от 1 400лв. – част
от договорна лихва, олихвена с договорен лихвен процент
от 16 %, дължима за периода 15.08.2016 г.
– 17.06.2019 г., от общо дължима в размер от 12 015,28лв. към датата на цесията;
сумата от 1 050лв. – част от дължима
наказателна лихва, олихвена с договорен лихвен процент
от 12 %, дължима за периода 15.08.2016 г. – 17.06.2019 г., от общо дължима в размер
от 10 522,87лв. към датата на цесията; сумата
от 25лв. – мораторна лихва, дължима за периода от
17.06.2019 г. до 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда / 15.08.2019г./ до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена Заповед № ****/ 16.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 13483/ 2019г., по
описа на РС- Пловдив, XIX-
ти
гр. с-в, като погасени по давност.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай
Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ