Р E
Ш Е Н И Е
№ 168
гр.Р., 08.05.2019г.
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…..гражданска колегия…в открито заседание на 23 април през две хиляди и деветнадесета година…. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искра Блъскова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Велкова
Галина Магардичиян
при секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора….
като разгледа докладваното от съдията Г.Магардичиян
в. гр. дело
№ 173 по описа за 2019 година, за
да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
чл.435 и сл. от ГПК.
С Определение № 76 от
05.03.2019г по в.ч.гр.д.№ 88/19 по описа на Апелативен съд-гр.В.Т. , на
основание чл.23, ал.3 ГПК, в.гр.д.№ 64/19 по описа на ОС-П.е изпратено за
разглеждане в ОС-Р..
И.Ф.И. *** обжалва
действията на държавен съдебен
изпълнител при Районен съд-гр.П.по изпълнително дело № 591/18, обективирани в Разпореждане
от 05.12.2018г, а именно – отказа на ДСИ да прекрати изпълнението по изп.дело № 591/18 на СИС при РС-П.и в частта за разноските,
присъдени по изпълнителното дело. Счита разпореждането за неправилно и
незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата. Твърди, че на
14.09.2018г в 12.22ч изплатил на взискателя чрез офис
на куриерска служба Е. сумата от 800лв, която е дължимата сума по
изпълнителното дело. След като извършил плащането на същата дата, но в 16.25ч,
му връчили и призовката за доброволно изпълнение по делото. Именно това счита,
че изпълнителното дело следва да се прекрати, както и че не дължи разноски за взискателя в размер на 350лв.Същите счита за прекомерни.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени разпореждане на ДСИ от 05.12.2018 по изп.дело
№ 591/18.
Взискателят по изпълнителното дело И.В.М.
в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата.
Приложени са и мотивите
на държавния съдебен изпълнител във
връзка с обжалваното действие, в които съдебният изпълнител счита подадената
жалба за допустима, но неоснователна.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и мотивите на съдебният
изпълнител, съдът намира, че подадените жалба е процесуално допустима. По
същество на жалбата съдът намира следното:
Изп.дело № 75/18 по описа
на ДСИ при РС-гр.П.е образувано въз основа на молба от И.В.М. за събиране на
вземането му в размер на 800лв, въз основа на изпълнителен лист № 3066 от
04.05.2018г., издаден от РС-П.въз основа на влязло в сила Определение № 938 от
27.10.2017г по НЧХД № 2746/17 по описа на РС-П., която сума представлява
разноски по делото. Към молбата за
образуване е представен договор за правна помощ и съдействие за сумата от 350лв
адвокатско възнаграждение, което според договора е внесено в брой. С
Разпореждане от 17.07.2018г На основание чл.458 ГПК Държавата е присъединена
като взискател по изпълнителното дело за дължими от
длъжника публични държавни вземания в общ размер на 10.07.2018г на
81 947.24лв, съгласно представеното удостоверение от ТД на НАП-В.Т..
С Разпореждане от
20.08.2018г на ДСИ при РС-гр.П., въз основа на постъпило по подсъдност изп.дело № 75/18 по описа на СИС при РС-гр.Павликени, е
образувано изп.дело № 591/18 ДСИ при РС-П..
На 14.09.2018 в
16.25часа длъжникът И.Ф.И. е получил покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело, според която задължението му възлиза на 81 947.24лв-задължения
към НАП, 800лв- присъдени разноски по изпълнителен лист и 474.10лв-разноски по
изпълнителното дело/ в това число държавна такса, адвокатско възнаграждение и
пр./ в полза на взискателя И.В.М., както и такса по
чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС-П.в размер на 5454.41лв. Според
поканата за доброволно изпълнение сумата се увеличане
с размера на законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2018 до пълно
погасяване на задължението, както и че държавна такса по чл.53 не се дължи, ако
задължението бъде изпълнено в доброволния срок.С поканата е даден 2-седмичен
срок за изпълнение на задължението.
С молба от 28.09.2018, вх № № 3914 от 01.10.2018г на ДСИ при РС-П.длъжникът е
уведомил съдебния изпълнител, че на 14.09.2018г в 12часа е изплатил в полза на взискателя сумата 800лв, дължима по изпълнителният лист
чрез паричен превод от куриерска служба Е.. Със същата молба е поискал
прекратяване на изпълнително дело, както и твърди, че не дължи заплатени за
адвокатско възнаграждение разноски, тъй като е изплитал вземането по издаденият
изпълнителен лист преди да получи ПДИ,алтернативно прави и възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение. По отношение на присъединеното
вземане на НАП сочи, че е образувано изп.дело
15130001148/13 на ТД на НАП-В.Т.. Приложил е копие от разписка за прием на
паричен превод, от който е видно, че И.Ф.И. е платил на И.В.М. чрез Е.сумата от
800лв. В представената на съдебният изпълнител разписка е посочено, че тази
сума представлява разноски по вчнд № 100/18 по описа
на ПОС.
С разпореждане от
01.10.2018г ДСИ е указал на И.в Ф.И. в 1-седмичен срок да представи
доказателства за идентичност на основанието за плащане и задължението по
изпълнителния лист. Същото е получено от длъжника на 09.10.2018г.
С молба от 12.10.2018г взискателя по изпълнителното дело И.В.М. иска да не се цени изявлението на длъжника и
да се продължат действията по изпълнителното дело. Не оспорва, че е получил
сумата от 800лв, но заявява, че със същата е намалил задължението на длъжника И.
към него в размер на 2000лв, получени от длъжника 14.04.2014г, с получената
сума. Такова уведомление е депозирал и до И. с дата 27.09.2018г.
С Разпореждане от
05.12.2018г ДСИ при РС-П.като съобразил,че длъжникът не е представил, в
указаният му срок, доказателства, че изплатената с пощенски запис сума,
представлява плащане по изпълнителното дело. Същото е образувано за събиране на
деловодни разноски въз основа на изп.лист №
3066/04.05.2018г, издаден по НЧХД № 2746/17 по описа на РС-П., а освен това взискателят изрично е заявил, че не приема тази сума за
плащане по изпълнителното дело. В разпореждането счита възражението за недължимост на разноски по изпълнителното дело за
неоснователно, тъй като съгласно Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски
възнаграждения минималният размер на 350лв. Според съдебният изпълнител дори и
да се приеме, че длъжникът е изплатил задължението си по изпълнителното дело,
не може да бъде освободен от разноски по делото, тъй като само длъжници, платили преди образуване изпълнителното дело, не
дължат разноски на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК. По тези съображения ДСИ е
разпоредил, че не признава сумата платена чрез пощенски запис в размер на 800лв
с основание на превода ВЧНД № 100/18 за плащане по изпълнителното дело и е
оставено без уважение искането за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение.
От събраните в
настоящото производство доказателства се установява, че с Решение № 45 от
10.04.2018г, постановено по ч.н.д.№ 100/18 на Ловешкия окръжен съд е изменил
Разпореждане № 938/26.10.2017г, постановено по НЧХД № 2746/17 на П.ския районен съд като е отменил в частта, в която е
посочено, че се прекратява наказателното производство на основание
чл.250,ал.1,т.2 вр чл.248,ал.2 НПК. С Определение №
268 от 24.04.2018г по ч.н.д.№ 100/18 Ловешки окръжен съд И.Ф.И. е осъден да
заплати на И.В. Михов/ а според мотивите на съдебният акт М./ сумата от 800лв
разноски по делото. На 03.05.2018г М. е депозирал молба по НЧХД № 2746/17 РС-П.молба
за издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото разноски, която с
разпореждане от същата дата е уважена. Същият е получил изпълнителният лист на
11.05.2018г, видно от отразеното върху молбата му.
От събраните по делото
писмени доказателства, съдът приема за установено по категоричен начин, че
длъжникът по изпълнителното дело И.Ф.И. е заплатил дължимата сума по издаденият
изпълнителен лист въз основа на който е образувано изп.дело
№ 591/18 по описа на СИС при РС-П.в размер на 800лв преди връчването му на
поканата за доброволно изпълнение- плащането е извършено на 14.09.2018г в
12часа, видно от представеното известие за приемане на паричен превод в Е., а
ПДИ му е връчена на същата дата, но в 16.25ч. При изпращане на паричния превод
в полза на взискателя, длъжникът изрично е посочил
основанието за плащане, а именно разноски по вчнд №
100/18 ЛОС. Видно от представените съдебни актове, издаденият изпълнителен лист
касае именно присъдените по вчнд № 100/18 ЛОС
разноски в размер на 800лв. ВЧНД № 100/18 ЛОС е образувано във връзка с
обжалване на цитираното в изпълнителният лист Определение № 938 от 27.10.2017г
по НЧХД № 2746/17 по описа на РС-П.. Между страните не съществува спор, че
първата инстанция не е присъждала разноски, а такива са присъдени само с
допълнително определение, постановено по вчнд № 100/18
ЛОС. Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че това плащане
касае други задължения на И. към него. При положение, че длъжникът изрично при
плащането е посочил кое свое задължение към взискателя
плаща кредиторът няма основание да отнесе плащането към друго задължение на
длъжника. Още повече, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че И.
има други задължения към М.. С плащането
извършено от И. на 14.09.2018г същият изцяло е погасил задължението си към М.
за сумата по издаденият изпълнителен лист от 04.05.2018г, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело.
Тъй като обаче плащането
е извършено след образуване на изпълнителното дело, макар и преди връчване на
поканата за доброволно изпълнение на длъжника, същият дължи разноските по
изпълнителното дело, държавната такса за образуване на изпълнителното дело и
други начислени такси до този момент, както и разноските за адвокат, заплатени
от взискателя. Взискателят
е направил разноски за адвокат в размер на 350лв, които са изцяло приети от
държавният съдебен изпълнител, видно от съдържанието на поканата за доброволно
изпълнение. Длъжникът е направил възражение за недължимост
на разноските за адвокат, алтернативно възражение за тяхната прекомерност. Съдът
намира, че с оглед извършеното плащане на задължението по изпълнителният лист
след образуване на изпълнителното дело, длъжника дължи разноски за адвокат на взискателя, но същите са дължими само в размер на 200лв по чл.10,т.1
от Наредба 1/04 за минималните адвокатски възнаграждения, а именно
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. Поради неизвършването на
изпълнителни действия по повод дължимата по изпълнителният лист сума, не се
дължи възнаграждение за адвокат за процесуално представителство.
Тъй като длъжникът е
платил само дължимата по изпълнителният лист сума, но не и дължимите
разноски-държавна такса и разноски за адвокат,липсва правно основание за
прекратяване на изпълнителното дело.
В този смисъл
обжалваното разпореждане от 05.12.2018г в частта, в която е отказано
прекратяване на изпълнителното дело е правилно като краен резултат, макар не по
изложените в него мотиви, както и в частта, в която са присъдени разноски за
адвокат на взискателя в размер на 200лв. Жалбата в
тази част е неоснователна. Същата е основателна само в частта срещу
разпореждането в частта, относно определеното адвокатско възнаграждение над
200лв до 350лв. кат ов тази част разпореждането е
неправилно.
По изложените съображения Р.нският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 05.12.2018г
по изп.дело № 591/18 по описа на ДСИ при СИС при
РС-гр.П.в частта, в която е оставено без уважение искането на длъжника И.Ф.И.
за намаляване на размера на адвокатското възнаграждения и НАМАЛЯВА същите от
350лв на 200лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Ф.И.
срещу отказа на съдебният изпълнител да прекрати изп.дело
№ 591/18 по описа на СИС при РС-гр.П.и в частта за дължимите от него разноските
за адвокат на взискателя в размер на 200лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: