Р Е Ш Е Н И Е
№ 260509/26.11.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 3104 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от М.Н.Р., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 20-0769-002335/08.07.2020 г., издадено от началник на Група към Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателката редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Т.Р., която поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2020 г., в гр. Бургас, свидетелят – И.Г. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР - Бургас, съставил АУАН на жалбоподателката М.Н.Р., за това, че 10.05.2020 г., около 15:35 ч., в гр. Бургас, по ул. Т., посока бул. Д. Д., управлява собственият си л.а. Пежо 307, с рег. № *******, като на кръстовището срещу магазин Лидъл, при създадена временна организация на движение, поради пътен участък в ремонт и при наличие на пътни знаци В1, С4.3 и Г2, навлиза след тях в посока кръгово кръстовище с бул. Д. Д..
В АУАН е посочено, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Отразено е че е отказала да разпише издадения фиш за налагане на глоба. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката, която го подписала и получил препис от него. Представила е писмено възражение.
Въз основа на АУАН, на 08.07.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства и доказателствени средства.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.П.– Началник Група към Сектор "Пътна Полиция" към ОДМВР, която към дата 08.07.2020 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор "ПП", който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът не споделя изложеното възражение, че АУАН следвал да бъде подписан от двама свидетели. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Според съда няма пречка едно лице да бъде свидетел в различните хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 ЗАНН се използва думата "свидетели" в множествено число, но в тази норма са изброени различни категории свидетели, като при граматическото й тълкуване съдът достига до извод, че именно във връзка с това изброяване е използвано и множествено число. Според настоящия съдебен състав няма пречка АУАН да бъде подписан и от един свидетел, стига той да съвместява в себе си различните качества, посочени в чл. 40, ал. 1 ЗАНН, т.е. да е очевидец на нарушението и да присъства при съставянето на акта. Именно тази хипотеза е налице. Видно от АУАН посоченият свидетел е едновременно свидетел очевидец при установяване на нарушението и свидетел при съставяне на акта. Това става ясно от подчертаването на „очевидец“, в акта от актосъставителя.
Съдът не споделя и възражението, че АНО не е обсъдил възраженията на жалбоподателката, доколкото това не е довело до ограничаване или лишаване на страната от правна защита, а и същата е подала жалба пред съда за разглеждане на въпросния спор. Още повече, че с издаването на НП наказващият орган е приел, че е налице нарушение от страна на водача.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че производството е опорочено и предвид на това, че е издаден преди това фиш. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административно-наказателната разпоредба за съответното нарушение. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Съгласно ал. 2 на същия член на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. При наличието на навреме подадено възражение по чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, както се установи в случая и от показанията на свидетеля Г., че лицето е имало възражение за нарушението и че няма да подпише фиша, това автоматично препятства правното действие на фиша, защото той би подлежал на изпълнение само при условията на чл. 186, ал. 7 вр. ал. 2 от ЗДвП. Не е нужно органът да издава нарочен акт, който да преустанови действието на фиша /Решение № 557 от 26.03.2019 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 3144/2018 г/. В този смисъл, подаденото в срок възражение срещу фиша е довело до там, че той въобще не е могъл да породи правното си действие, т. е. не са налице правни последици, които да трябва да бъдат отменяни, посредством някаква специална процедура /анулиране/. Издаването на АУАН в случая е поставило началото на административно-наказателния процес.
Императивната разпоредба на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. А съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 7 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.
Няма спор, че във връзка с извършването на ремонт по ул. Т. е била въведена времена организация на движението част, от която е била въвеждането на забрана за влизане от кръстовището на магазин Лидъл към бул. Д. Д., която забрана е била въведена, чрез поставяне на забранителен знак "В1". Няма спор между страните и че на посочената датата и час жалбоподателката Р. е управлявала своя автомобил по ул. Т., в посока бул. Д. Д., като е навлязла с автомобила след поставен забранителен знак „Забранено е влизането на пътни превозни средства“. Организацията е била въведена със заповеди на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Община Бургас, т. е. от надлежната администрация, управляваща пътя, която е компетентна да въведе временни ограничения в движението. Изрично на л. 44-45 са приложени протоколи, в които е отразено, че във връзка с извършване на строителни работи е въведена временна организация на движението за процесния период. Въпросните заповеди са цитирани и в наказателното постановление. Направеното възражение за непосочване на заповедите в АУАН не може да се счете за процесуално нарушение, доколкото фактът, че е имало въведена временна организация и тя е включвала поставен забранителен знак "В1" на кръстовището се доказва безспорно от свидетелските показания на свидетеля Г. и от представените по делото снимки, а не на последно място, този факт не се оспорва и от жалбоподателката.
Независимо от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
Съдът намира, че макар и да е налице допуснато формално нарушение от жалбоподателката, то в случая приложение следва да намери института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
В конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено деянието, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Видно от представените по делото веществени доказателства (снимки), въпросният пътен знак "В1" не е разположен от дясната страна на пътя, нито по средата на платното, за да указва по несъмнен начин, че на посоченото място действително има забрана за еднопосочно навлизане в участъка. Знакът е позициониран на място, което действително създава объркване за водачите, още повече, че същият забранителен знак, доколкото не се установява друго по делото, е закрит частично от ограничителна табела С4.3. По делото не беше установено, включително и от свидетелските показания на актосъставителя, дали на въпросното място е имало и пътен знак Г2, който да указва за движение само надясно след знака. Следва да се отчете и мястото на пътен знак Ж16 – преминаване в платното за насрещно движение, поставен непосредствено до кръстовището, като по този начин водачите са били поставени в затруднение да се ориентират за посоката на движение. В тази връзка логични са и твърденията в жалбата, че и други автомобили са потеглили направо, след забранителния знак.
Следва да се отчете, че от деянието не са настъпили каквито и да е вредни последици, жалбоподателката е млад водач, не е била санкционирана с влезли в сила наказателни постановления (от представената справка за водач на л. 34 се установява, че има издаден един фиш, но не е отразено същият да е влязъл в сила). Това следва да бъде отчетено в нейна полза, като се приеме, че настоящата й проява е с инцидентен характер и следва да се третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Поради това санкционираната деятелност съставлява "маловажен случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания размер от 300 лева, като Областна дирекция на МВР –Бургас бъде осъдена да ги заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-002335/08.07.2020 г., издадено от началник на Група към Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП, на жалбоподателката М.Н.Р., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас да заплати на жалбоподателя М.Н.Р., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС