№ 32
гр. Радомир, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20231730100829 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Топлофикация - П.“ АД
против Й. С. Ц., с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че съществува вземане на ищеца в общ размер на 1594,32 лв., от които 1387,33
лв. - главница за топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., кв. „Х.д.“, бл. ., вх. .,
ап. . за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. вкл., 206,99 лв. -лихва за забава за периода
08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в договорно правоотношение и
ответникът Й. С. Ц., като клиент на топлинна енергия, е задължен да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи, че за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия за обект, находящ се в
гр. П., кв. „Х.д.“, бл. ., вх. ., ап. ., но ответникът е допуснал неизпълнение на свои договорни
задължения и незаплатената цена на доставена топлинна енергия за процесния период
възлиза на 1387,33 лв. С оглед обстоятелството, че цената не е заплатена в срок, ищецът
претендира и мораторна лихва в размер от 206,99 лв. Исковата претенция е основана на
твърдения, че вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но с оглед
депозираното възражение по чл. 414 ГПК е налице интерес от предявяване на
установителната искова претенция. В условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв (именуван възражение), в
който ответникът се легитимира като собственик на процесния имот и излага твърдения, че
му е наложена обезпечителна мярка – запор.
В първото по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно
призовано, не се представлява. В исковата молба е инкорпорирано искане за гледане на
делото в негово отсъствие.
Ответната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от дъщеря си – А.
1
Й. Ц., с пълномощно, представено в съдебна зала. Не изразява становище по съществото на
спора. Не сочи доказателства.
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 06.07.2022 г. до Районен съд - П. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Й. С. Ц. за дължими суми
за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Х.д.“, бл. ., вх. ., ап. . за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
Въз основа на това заявление e образувано ч. гр. д. № 3154/2023 г. на Районен съд -
П., изпратено по подсъдност на РС – Радомир, вследствие на което е образувано ч. гр. д. №
554/2023 г. по описа на РС – Радомир. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 292/20.07.2023 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е
депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от
съобщаването заявителят „Топлофикация - П.“ АД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е
видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., кв. „Х.д.“, бл. ., вх. ., ап. . е открита
партида на името на Й. С. Ц., с абонатен номер ..
С отговора на исковата молба е направено изричното признание на обстоятелството,
че ответникът е собственик на процесния имот. По тази причина съдът е оставил без
уважение доказателствените искания на ищцовото дружество по чл. 190 от ГПК и за
издаване на два броя съдебни удостоверения за установяване на собствеността върху
недвижимия имот и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е приел, че се признава от
ответника и не се нуждае от доказване, че ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. П., кв. „Х.д.“, бл. ., вх. ., ап. ..
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
счетоводна експертиза (СЧЕ) се установява размерът на начислените за процесния период
суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Според вещото лице за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., включително, за топлинна енергия на адрес гр. П., кв. „Х.д.",
бл. ., вх. ., ап. . на името на Й. С. Ц. - абонатен № . в счетоводството на ищеца са начислени
общо 1387,33 лева. За всяка месечна сума падежът е 30 дни от датата на начисляване на
задължението или срока на безлихвено плащане посочен във фактурите. Обезщетението за
забава на месечните плащания от датата на падежа на всяка сума поотделно до 15.06.2023 г.
вещото лице е определило в размер на 206,99 лева. Посочено е, че към датата на проверката
- 15.01.2024 г. не са извършени плащания на сумите, посочени в исковата молба.
Изравнителните сметки за отоплителен сезон 2021/2022 г. са въведени през м. 08 и м.
09.2022 г., общо за доплащане сумата от 231,40 лева.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
техническа експертиза (СТЕ) се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия за процесния имот за периода от 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. възлиза на 1387.33
лева. Вещото лице е констатирало, че фирмата за дялово разпределение (ФДР) е начислявало
ежемесечено на ответника прогнозна топлоенергия, отдадена от сградна инсталация (СИ),
от отоплителното тяло в помещение баня, както и от битово-горещо водоснабдяване (БГВ).
След процесния период прогнозната топлоенергия, начислена на ответника, е изравнена с
разпределената по изчислителен път за отопление и по норматив за БГВ, което е отразено в
индивидуална изравнителна сметка. В помещенията кухня, стая и хол и в общите части не
са отразени свързани към сградната отоплителна инсталация отоплителни тела, за тях не е
2
разпределена топлоенергия и не са начислявани суми. Определената топлоенергия, отдадена
от СИ за сградата – етажна собственост (СЕС), е разпределена между потребителите на
топлинна енергия в СЕС пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот. Вещото
лице е констатирало, че в банята има отоплително тяло тип „щранг – лира“, което отдава
непрекъснато топлоенергия по време на отоплителния период, без да има техническа
възможност за регулиране на топлоотдаването и за него след процесния период
определянето на отдадената топлинна енергия е извършено по изчислителен път.
Констатирало е също така, че имотът е свързан към СИ за топла вода, като не е отразено
наличие на узаконен водомер и за процесния период ФДР е разпределяла на ответника
ежемесечно прогнозна топлоенергия за БГВ при ежемесечен прогнозен разход, която след
отчетния период е изравнена с разпределената топлоенергия по норматив. Вещото лице е
съобразило обстоятелството, че след отчетен период 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. при
отчитането на средствата за измерване в СЕС на определените за отчет дати в имота на
ответника не е осигурен достъп за отчет и оглед на водоснабдителната инсталация. На
вещото лице е представен констативен протокол, подписан от представител на СЕС.
Посочено е също, че „Топлофикация – П.“ АД е подавало ежемесечно за
разпределение на фирма „Директ” ЕООД нетна топлоенергия с приспаднати технологични
разходи на абонатната станция, обслужваща СЕС на адрес гр. П., кв. “Х.д.“, бл. 16, вх. А, Б и
В. Нетната топлоенергия общо за отчетния период 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. е идентична е
отразената в изравнителната сметка. Вещото лице е констатирало разлика между
изчислените от него и от ищеца технологични разходи за м. април 2022 г., която счита за
минимална и неоказваща съществено влияние на топлоенергията за разпределение и
задължението на ответника.
Съгласно заключението за процесния период 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. няма
подадени възражения от страна на ответника срещу изравнителната сметка. Общият
топломер като средство за търговско измерване е освидетелстван но съответния ред през
2020 г. и това е документирано със Свидетелство за метрологична проверка. Системата за
дялово разпределение е въведена в СЕС по силата на сключен договор с „Техем Сървисис“
ЕООД на 16.11.2000 г. Вещото лице е констатирало наличието на договори, сключени
между топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“
ЕООД с подизпълнител „Директ“ ЕООД - П., обслужваща СЕС по време на процесния
период.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира искът за предявен от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от
воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК по иска с
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да проведе
доказване, че съществува договорно правоотношение, да установи уговорените права и
задължения, да докаже вземането си по размер, а в тежест на ответника е възложено да
установи, че е изпълнил точно своите договорни задължения или да докаже наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността му. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава,
а в тежест на ответника - да установи погасяване на вземанията за главница в срок или
заплащане на претендираната стойност за обезщетение за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
3
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Признава се от ответника
обстоятелството, че същият е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр. П., кв.
„Х.д.“, бл. ., вх. ., ап. ., поради което доказателства досежно този факт не бяха събирани в
хода на процеса. Респективно по смисъла на горецитираната разпоредба на ЗЕ, като
собственик на топлоснабден имот през процесния период ответникът притежава качеството
„клиент“ на ТЕ, а с това – и на страна по облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество по повод доставката на топлинна енергия до имота, чието
съдържание е установено в Общите условия, което обуславя възникването в тежест на
потребителя на основното му задължение към насрещната страна по облигационното
правоотношение – ищцовото дружество, а именно да заплаща цената на доставеното
количество топлоенергия – арг. чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу
Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация - П.” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
На следващо място съдът кредитира двете експертни заключения като компетентно
изготвени, неоспорени от страните и даващи отговор на поставените задачи досежно
въпросите, касаещи реалната доставка на топлинна енергия за процесния период за
процесния топлоснабден имот и размера на задължението.
От релевираното в отговора по чл. 131 ГПК възражение не става ясно дали
твърденият запор е наложен в полза на „Топлофикация – П.“ АД и за какви задължения и не
се сочат доказателства. Въпреки че съдът изрично е указал на ответника да конкретизира
възражението си – дали му е наложена обезпечителна мярка – запор в полза на
„Топлофикация – П.“ АД и за какви задължения – в какъв размер и за какъв период и на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК му е указал, че не сочи доказателства за твърденията в
отговора, ответникът не е конкретизирал и провел доказване за възраженията си.
Въз основа на заключението на СТЕ съдът приема за установено, че за процесния
период в собствения на ответника топлоснабден имот е използвана топлинна енергия за
топлоотдаване от СИ, от отоплителното тяло в помещение баня тип „щранг-лира“, както и
от БГВ, чиято стойност възлиза в размер на общо 1387.33 лева. Системата за дялово
разпределение е въведена в СЕС съгласно сключен писмен договор с „Техем Сървисис“
ЕООД на 16.11.2000 г. Осъщественото от ФДР дялово разпределение на потребената от
ответника топлинна енергия за процесния период е извършено правилно и ищцовото
дружество правилно е начислило дължимите въз основа на тях суми. ФДР осъществява
дейността по измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост по договор с етажните собственици. По
действителния отчет на средствата за измерване след процесния отчетен период прогнозната
топлоенергия е изравнена с разпределената. За целия процесен период е било извършено
реално отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е извършвано изравняване
на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки отчетен период. Изготвени са
индивидуални изравнителни сметки за всеки отоплителен период. При определяне на
дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния период цени, като от
дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните разходи в същата.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата СЧЕ, размерът на
4
задължението за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
включително, за топлинна енергия на адрес гр. П., кв. „Х.д.", бл. ., вх. ., ап. . на името на Й.
С. Ц. - абонатен № . възлиза на 1387,33 лева., като лихвата за забава на месечните плащания
за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г. е в размер на 206,99 лева.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за
които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравннителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Съдът намира,
че това не съставлява нарушение на чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО), според който
в сметките следва да се включва само реално потребена енергия. Плащането по прогнозни
сметки съответства на посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като ежемесечните
прогнозни сметки са в полза и на двете страни по правоотношението – потребителят може
да заплати както повече, така и по-малко от изразходваната за този месец енергия, респ.
топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко
количество от заплатената му топлоенергия. За процесния имот са издадени изравнителни
сметки, които са съобразени от СТЕ и СЧЕ, като от заключенията се установява стойността
на действително потребената топлинна енергия за процесния период. По делото не бе
установено ответникът да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и
да е оспорил изготвените изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите
условия.
От заключенията по СТЕ и СЧЕ безпротиворечиво се установява, че през исковия
период „Топлофикация – П.“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот, собственост
на ответника, топлинна енергия на претендираната цена. При тези обективни данни по
делото безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните –
възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и
съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба
основание. По делото не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от
страна на ответника. Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД за претендираната главницата се явява доказан
по основание и размер.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца в този смисъл. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по СЧЕ, както и
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за
забава за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г. е в размер на 206,99 лева. По изложените
съображения, акцесорният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е основателен в пълен размер.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й плащане.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищцовото дружество, но такива не са своевременно претендирани, поради което не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Районен съд-Радомир
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. С. Ц., с ЕГН: **********, с
5
адрес: с. Д.Р., общ. Радомир, обл. П., че дължи на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
сума в размер на 1387,33 лв., представляваща главница за топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. П., кв. „Х.д.“, бл. ., вх. ., ап. . за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., сума
в размер на 206,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2021 г. до
15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 06.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6