О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3589 Година 07.10.2019 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седми октомври Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 3180 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове допустими, а възраженията и доводите на
пълномощника на ответника в отговора за нередовност на исковата молба са
неоснователни, тъй като същата отговоря и на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.
4 и 5 ГПК.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените с исковата молба писмени документи, каквито до сега ответникът не
е представял по делото, както и да се изиска и приложи анд
№ 232/2015 г. на СтРС.
Следва
да се уважи и искането на ищцата за назначаване по делото на съдебно –
медицинска експертиза, която да отговори на поставените от нея въпроси към
същата в исковата й молба и тези на ответника в отговора, както и на въпросите:
1). претърпяла ли е ищцата в пряка причинна връзка от процесното
ПТП - телесни увреждания и какви (поотделно и общо); 2). предприето ли е
лечение на същите, кога, от кого и какво, както и с каква продължителност; и 3).
в пряка причинна връзка с това лечение ли са направени твърдени от ищцата в
исковата й молба разходи (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й на ищцата не
следва да се определя депозит, тъй като е освободена от държавна такса и
разноски по делото, поради което следва да се определи депозит за изготвяне на
тази експертиза само по въпроса на
ответника и задължи същият да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Следва
да се уважи искането на ищцата и задължи ответника да представи намиращата се у
него застрахователна полица (чл. 190 ГПК).
Доколкото страните нямат искания за събиране
на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно
заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с
което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва
да се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да се приканят
към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищцата вземания, са
посочени в исковата й молба и изразяват по същество в това, че ответникът бил
сключил на 10.04.2014 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите по полица № 02114001077571, валидна от 10.04.2014 г. до
10.04.2015 г., за л.а. марка „-", модел „-", с ДК № -. При ПТП на
25.06.2014 г., около 08.30 ч. в С., на кръстовището между ул. - и ул. -, Д.Г.Н.-С.,
управлявайки горното МПС, причинила виновно телесни повреди на ищцата, като я
блъснала на пешеходна пътека. При удара пострадалата паднала на асфалта и
получила следните телесни увреждания: контузия на главата и крайниците; мозъчно
сътресение без загуба на съзнание; счупване на лявата челна кост на черепа с разкъсно-контузна рана; счупване на горната челюст вляво с
кръвоизлив в максиларния синус; кръвоизлив в челните
синуси; кръвоизлив в етмоидалните синуси; счупване на
лявата скулна кост. Травмите й причинили силни болки,
шок и стрес, продължително болнично и извънболнично
лечение и възстановяване. Ищцата била приета по спешност в болница в С., в
отделение по неврохирургия, където била проведена консервативна дехидратираща и кръвоспираща терапия, след което била
насочена към болница в С. /У. - С./, отделение по лицево - челюстна хирургия,
за оперативно лечение на лицево-челюстните травми. Била с видима асиметрия на
лицето, с оток, силни и постоянни болки. На 07.07.2014 г. била проведена
операция, като били наместени фрагментите и поставена метална остеосинтеза челно латерално вляво от фронталния синус,
която и досега не била премахната. Със същата операция били наместени и
фрагментите на лявата зигоматична кост. След
изписването й от болница продължила да изпитва силно главоболие, предимно
лежала, не можела да се грижи сама за себе си и за - си -, нямала никакви сили,
получавала често световъртеж. Това наложило трето постъпване в болница в С. на
04.08.2014 г., където било проведено консервативно лечение на травмите на
главата й. Продължавала да приема обезболяващи ежедневно. След изписването й от
болница продължила да се възстановява вкъщи още няколко месеца, като и досега
не била възстановена напълно. Имала загрозяващ белег под лявата вежда, в която
област чувствала придърпване, често й отичало окото и получава силно
главоболие, особено при излагане на слънце, не била възстановена от преживения
стрес от катастрофата, притеснявала се, че нямало да може да се възстанови
напълно, както и че щяла да остане загрозена пожизнено. Отделно от
неимуществените вреди, в резултат на причинените й травми от описаното ПТП,
търпяла и имуществени вреди. Извършила във връзка с лечението си разходи,
конкретизирани по пера, както следвало: ефералган тб х 20 бр. – 1 оп., с фактура № **********/30.06.2014
г. от аптека гр. С. на стойност 4.98 лева; копие на CD – 1 бр., с фактура № **********/30.06.2014
г., закупено от -" гр. С., на стойност 10 лева; 3D плака - 2x2 отвора Винт
за ЛЧХ – 1 бр., с фактура № **********/09.07.2014 г., закупено от - гр. С., на
стойност 750 лева; потребителска такса – 8 бр., фактура № **********/09.07.2014
г., от У. "С." АД - гр. С. на стойност 46.40 лева; следоперативна п-ка – 1 оп., Следоперативна п-ка – 1 оп., Клиндамицин
тб – 1 оп., фактура № **********/09.07.2014
г., от аптека гр. С. на стойност 28.42 лева; копие на CD 1 – 1 бр., фактура № **********/04.08.2014 г., от -"
гр. С. на стойност 10 лева; копие на CD 1
– 1 бр., фактура № **********/06.08.2014 г., от -" гр. С., на стойност 10
лева, или общо в размер на 859.80 лева с ДДС. Общият размер на заплатените от нея
във връзка с лечението й разходи възлизал на сумата в размер на 859.80 лева. За
тях не била обезщетявана.
Искането
е да се осъди ответника да й заплати сумата от 859.80 лева за главница от неплатено
й застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите, за причинените й от застрахования
при посоченото ПТП имуществени горепосочени вреди и законна лихва върху това
обезщетение от 25.06.2014 г. до изплащането му, както и сторените по делото
разноски.
Правната
квалификация на предявения от ищцата пряк иск на увреденото лице за обезвреда е нормата на чл. 432, във вр.
с чл. 498, ал. 3 КЗ, а на акцесорния иск за мораторна лихва - нормата на чл. 497 КЗ.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че исковата
молба била нередовна - не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което моли съда да я оставел без движение. В нея не били изложени
точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на
обезщетение факти. Липсвало пълно описание на процесното лечение, в резултат на което ищцата твърдяла, че й били причинени
имуществени вреди. Исковата й молба не отговаряла на изискването на чл. 127,
ал. 1, т. 4 ГПК - да съдържала изложение на обстоятелствата, на които се основал
иска. Повод за това му становище давало безспорно наложеното изискване на
закона, ищецът да посочел фактическите обстоятелства, на които се основавал иска,
които позволявали да се индивидуализирало твърдяното от него субективно право
или правоотношение, чиято защита претендирал, което разбира се следвало да бъде
сторено по начин, щото ответникът да имал достатъчно информация, за да можел да
изрази становището си по иска и да направел съответни възражения. В тази посока
била посочената в отговора му съдебна практика. В исковата молба не било
описано подробно проведеното от ищцата лечение във връзка с претърпяното от нея
ПТП, както и разходите, извършени във връзка с него. Липсвало каквото и да било
изложение и посочване на факти и обстоятелства, от които да станело ясно кога и
какви разходи и във връзка с оздравителния процес при кои телесни увреждания
били направени претендираните разходи за лечение. Обстоятелствената
част на исковата молба била непълна, тъй като липсвали конкретни и ясни
твърдения относно правно - релевантните факти, на които основавала правото си.
Този порок в исковата молба препятствал възможността му да формирал в пълнота
представа за търсената от ищцата защита. Исковата молба страдала от пороци,
изразяващи се в несъответствие между петитум и
обстоятелствената част. Не се разбирало и не ставало ясно какво обезщетение за
имуществени вреди се претендирало. Изложените обстоятелства били противоречиви.
От една страна били изложени обстоятелства, че в следствие на ПТП на 25.06.2014
г. ищцата претърпяла имуществени вреди, които се изразявали в разходи във
връзка с лечението й. А по - надолу в обстоятелствената част се посочвало, че била
направила разходи за 3 броя копия на СД, които категорично не били свързани с
лечението й. Сочените пороци в исковата й молба го препятствали да формирала в
пълнота представа за търсената от нея защита, както и за какви разходи за
лечението й се претендирало. Липсата на точно, ясно и изчерпателно излагане на
всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти, липсата на
пълно описание на процесното лечение, в резултат на
което твърдяла, че й били причинени имуществени вреди, не му давало възможност да
вземел становище, както относно основателността на иска, така и по отношение на
представените с исковата молба доказателства и направените с нея
доказателствени искания. След отстраняване на нередовностите
на исковата молба щял да вземе становище по тях. Поради това считал, че
исковата молба била нередовна, поради което моли съдът да я оставел без
движение за отстраняване на посочените й недостатъци. Оспорвала размера на
предявения иск за имуществени вреди. Ищцата претендирала сумата от 859.80 лева
за обезщетение на имуществени вреди - разходи във връзка с лечението й по фактура
№ **********/30.06.2014 г. и фискален бон от същата дата, които били издадени
от -; фактура № **********/30.06.2014 г. и фискален бон от същата дата, които
били издадени от -, С.; фактура № **********/04.08.2014 г. и фискален бон от
същата дата, които били издадени от -, С.; фактура № **********/06.08.2014 г. и
фискален бон от същата дата, които били издадени от -, С.; фактура № **********/09.07.2014
г. и фискален бон от същата дата, които били издадени от - С.; фактура №
**********/09.07.2014 г. и фискален бон от същата дата, които били издадени от У.
- С.; фактура № **********/09.07.2014 г. и фискален бон от същата дата, които
били издадени от -. Съгласно представените с исковата молба фактура: фактура № **********/30.06.2014 г. и фискален бон от същата
дата, които били издадени от - С.; фактура № **********/04.08.2014 г. и фискален
бон от същата дата, които били издадени от - С.; фактура № **********/06.08.2014
г. и фискален бон от същата дата, които били издадени от - С., били закупени
копия на СД. Очевидно тези фактури не били във връзка с направени от ищцата
разходи за лечение, които се претендирали. Предвид изложеното, предявеният иск
за обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди - заплатени разходи за
лечение, бил неоснователен и недоказан. Оспорвал иска за присъждане на лихва по
претенцията за имуществени вреди, като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск. Отделно от това ищцата не била конкретизирала и
обосновала акцесорната си претенция за лихви върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на увреждането. Било видно от
представените с исковата й молба писмени доказателства (фактури и касови
бонове), че претендираните от нея разходи за лечение били
извършени след датата на ПТП - 25.06.2014 г. (съответно на 30.06.2014 г.;
09.07.2014 г.; 04.08.2014 г.; 06.08.2014 г.), но претендирала законната лихва
от 25.06.2014 г. На самостоятелно основание правел възражение за изтекла погасителна
давност на акцесорната претенция за лихви. Вземането
за лихви възниквало от момента на изискуемост на главното вземане и се погасявало
с погасяването му, а давността започвала да тече от деня, в който вземането било
станало изискуемо. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасявали вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В приложното поле на тази давност попадали и исковете за
законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. С оглед правилото, установено в чл.
114, ал. 3 ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане, давността започвала да
тече от откриването на дееца, а съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане, длъжникът се смятал в забава и без покана. Тоест
изискуемостта на задължението, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, настъпвала от
момента на възникване на деликта - 25.06.2014 г. А
настоящата искова молба, по повод на която било образувано настоящото дело, била
подадена в съда на 17.06.2019 г., тоест повече от три години след настъпване на
увреждането. Поради тези факти и обстоятелства, настоящата искова молба била подадена
след изтичането на тригодишния давностен срок, поради
което претенцията на ищцата с правно основание чл. 86 ЗЗД се явявала
неоснователна и следвало да бъде отхвърлена поради погасяването й по давност. Във
връзка с изложеното моли съда да отхвърли предявените от ищцата искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Признава за установено
съществуването на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите" за лек автомобил марка „-" модел „-" с рег.
№ -.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала
предявените по делото искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията
си срещу основателността на тези искове, включително и за изтекла погасителна
давност.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищцата, че за доказване на
подлежащите на доказване от нея спорни факти, че ответният застраховател не й е определил и изплатил претендираното
с иска обезщетение в срока по чл. 497, ал. 1 КЗ или по
чл. 496 КЗ, отказал е да го
плати или тя не е била съгласно с размера на определеното
или изплатеното й обезщетение
за имуществени вреди, не сочи доказателства.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: решение №
159/04.03.2015 г. по АНД № 232/2015 г. на Старозагорския районен съд, ведно с
мотиви към него; констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 25.06.2014 г.;
план-схема на пътнотранспортно произшествие от 25.06.2014 г.; скица на мястото
на ПТП; справка от Гаранционен фонд с изх.№ 24-01-354/22.07.2014 г.; епикриза, издадена от - С.; епикриза,
издадена от У. - – С.; епикриза, издадена от - С.; амбулаторен
лист № 000458/14.04.2015 г.; справка по чл. 366 ГПК; фактура № **********/30.06.2014
г., ведно с фискален бон от 30.06.2014 г.; фактура № **********/30.06.2014 г., ведно
с фискален бон от 30.06.2014 г.; фактура № **********/09.07.2014 г., ведно с
фискален бон от 09.07.2014 г.; фактура № **********/09.07.2014 г., ведно с
фискален бон от 09.07.2014 г.; фактура № **********/09.07.2014 г., ведно с
фискален бон от 09.07.2014 г.; фактура № **********/04.08.2014 г., ведно с фискален
бон от 04.08.2014 г. и фактура № **********/06.08.2014 г., ведно с фискален бон
от 06.08.2014 г.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ а.н.д. № 232 по описа за
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание
да представи намиращата се у него застрахователна полица № 02114001077571,
валидна от 10.04.2014 г. до 10.04.2015 г., КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето й
в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр.
с чл. 190, ал. 2 ГПК.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - медицинска експертиза, като за вещо лице определя д-р Т.Г.Т.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши преглед на
ищцата и проучване там, където това стане необходимо, да представи по делото
заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени в исковата молба,
отговора и обстоятелствената част на настоящото определение към тази експертиза,
при депозит в размер на 50 лева, вносим от ответника
по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по
делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в
дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да отговори на
поставените от него въпроси към същата в отговора му, а той ще загуби
възможността да поиска назначаването на друга такава за отговор на същите
въпроси по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.11.2019 г. от 15.30
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а ищцата и с препис от отговора на ответника. За тази дата да се
призове вещото лице за изготвяне на назначената експертиза, което да отговори
на поставените от ответника въпроси към същата след внасяне от същия на
определения от съда депозит за отговор на същите въпроси.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: