№ 11464
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110160061 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. Й. И. да заплати на
„*****“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 5164.28 лева, представляваща цена на
потребена в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 142, находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 122, вх. Ж, ет. 2, сумата от
888.41 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2021г. до 05.10.2023г., сумата от 51.60 лева, представляваща цена
на предоставена в периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. услуга дялово разпределение,
както и сумата от 12.02 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 05.10.2023г., ведно със
законната лихва върху главните вземания, считано от 02.11.2023г. до окончателно изплащане
на задълженията.
Ищецът „*****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника, респ. праводателя на последния, въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на
месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от
изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в
1
забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК.
В проведеното на 19.03.2025г. открито съдебно заседание ответникът е оспорил
предявените срещу него искове с доводи, че не е наследник на ******, както и че не е живял
в процесния имот.
Съдът, като съобрази твърденията и доводите на страните, приобщените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ.
негов праводател, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „*****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до
имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от
ответника Договор от 30.12.1986г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, удостоверения за наследници на **** и ****, както и справки в НБД
„Население“ по отношение на родителите и брата на ******, за които се установява, че са
починали преди него, последният, без да остави низходящи като свои наследници, че след
смъртта му на 11.10.2008г. придобитото от него по силата на посочения договор за покупко-
продажба право на собственост върху процесния имот е преминало към правната сфера на
единствения му наследник по закон- неговата съпруга ****, респ. че след нейната смърт на
11.04.2009г. това право като част от наследственото й имущество е преминало към
патримониума на нейния единствен наследник по закон- сина й и ответник в настоящото
производство Л. Й. И.. С оглед на това и при липсата на данни, а и на твърдения за
отчуждаване на имота от правната сфера на последния преди или по време на исковия
период следва да се приеме, че през същия единствен ответникът като собственик на
жилището е бил потребител на доставяната до него топлинна енергия по смисъла на
дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е и материално легитимиран да
отговаря за заплащане на цената й, както и на услугата по отчитането и разпределянето й.
Правно ирелевантно е обстоятелството дали същият фактически е живял в имота, тъй
като, както бе изяснено, от значение за възникване на договорно правоотношение с
топлофикационното дружество по повод доставката на топлинна енергия е притежаването
2
на право на собственост или на ограничено вещо право на ползване върху имота, каквото в
случая се установи в полза на ответника, а не фактическото обитаване на същия от
конкретно лице.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателства-
договор между подпомагащата ищеца страна и етажните собственици в сградата, в която се
намира процесният имот, за извършване на услугата дялово разпределение, протокол от
проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, списък на етажните
собственици към него, представените от третото лице- помагач документи, касаещи
дяловото разпределение в имота, че обектът, във връзка с който ищецът претендира
спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия
период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая, индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от подпомагащата ищеца страна „*****“
ЕООД.
Реално потребеното през исковия период в имота количество топлинна енергия, както
и извършването на услугата по отчитането и разпределението й не са оспорени от
ответника, а и се установяват от надлежно приобщените като писмени доказателства
документи за извършено в имота за исковия период дялово разпределение, както и
издадените въз основа на изравнителните сметки съобщения към фактури.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставените през релевантния период топлинна енергия и услуга дялово
разпределение съдът намира за установено възникването в правната сфера на ответника на
задълженията за заплащане на стойността на ресурса и услугата, предоставени през
посочените в исковата молба периоди, именно в претендираните от ищеца размери
съответно от 5164.28 лева и от 51.60 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
От името на ответника не са изложени твърдения за извършени за негова сметка
плащания на процесните задължения, вкл. в предвидените за това в общите условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от м. 07.2016г., срокове,
поради което, при съобразяване на заявените периоди на забавата за всяко от главните
вземания, чиито начални моменти следват настъпването на изискуемостта на съответното
задължение съобразно правилата на тези общи условия, както и на размерите на всяка от
главниците, съдът определи размерите и на следващото се върху тях за процесните периоди
обезщетение за забава по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, именно
на сумите, предмет на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които поради това
следва да бъдат уважени в тяхната цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде присъдена
сумата от 344.65 лева, включваща заплатена държавна такса за разглеждане на исковете,
както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание нормата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
3
на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Л. Й. И., ЕГН **********, да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК *****, сумите,
както следва: сумата от 5164.28 лева, представляваща цена на потребена в периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 142,
находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 122, вх. Ж, ет. 2, сумата от 888.41 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2021г. до 05.10.2023г., сумата от 51.60 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 12.02 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 05.10.2023г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 02.11.2023г. до окончателно изплащане на
задълженията, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 344.65 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „*****“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4