№ 61
гр. Сливница, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20231890100359 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на Б. Т. Х., чрез адв.
Л.** САК с която моли съдът да прекрати брака й с Х. А. Х. като дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК, без съдът да се
произнася относно вината за дълбокото му и непоправимо разстройство. Моли
упражняването на родителските права върху А. Х. Х. с ЕГН **********, роден
на ** г., да бъде предоставено на ищцата, като местоживеенето му бъде
определено на нейния адрес. Моли да бъде осъден ответника да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 200 лева месечно, платими до 10-
то число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно с обезщетение за
забава за всяка просрочена вноска.
Няма претенции за издръжка от страна на съпруга си.
Няма придобито по време на брака движимо и недвижимо имущество.
Няма общи фирми , както и открити по време на брака ни банкови
сметки.
Твърди, че жилището, в което са живели като семейство е с
административен адрес село ** е собственост на трети лица и моли
ползването му да бъде предоставено на ищцата.
След прекратяване на брака ищцата желае да запази брачното си
фамилно име Х..
Към молбата си представя писмени доказателства прави
доказателствени искания.
Ответникът, Х. А. Х., чрез назначеният му особен представител, адв.
Д.Г. – САК е подал по реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор.
1
Съдът като разгледа молбата, прецени събраните по делото
доказателства и представеното от страните споразумение, прие следното:
Ответникът, чрез особения си представител в писмения си отговор и в
хода по същество не оспорва предявените искове.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак (дубликат),
страните са сключили брак на **г., за което е съставен акт за граждански брак
от същата дата ** на длъжностното лице по гражданското състояние при **.
От представеното по делото удостоверение за раждане, е видно, че
страните имат едно дете – малолетния А. Х. Х., роден на **г..
Установено е, че ответникът, Х. А. Х. не живее на територията на
страната.
От разпитаният в хода на производството свидетел, **, майка на ищцата,
се установява, че познава страните откакто са заедно. Заявява, че страните са
разделени, от 2020г. Свидетелства, че отношенията им се развалили защото
ответникът обичал да пие и да играе хазарт. Заявява, че след раздялата им,
ответникът отишъл да живее при родителите си в Република **. Споделя, че
семейното им жилище е къща, която е нейна собственост, в която и към
момента живее дъщуря й с децата си (ищцата има още едно дете от предишно
съжителство). След раздялата на страните, децата са отглеждани от дъщеря й.
Заявява, че дъщеря й не ограничава срещите на ответника със синът им и
когато той си идва в България се срещат, той го води на море, носи му
подаръци и поддържат връзка по телефон, когато е извън страната. Заявява, че
ответникът изпращал и пари за детето, когато има нужда.
От изготвеният и приет по делото социален доклад се установява, че
страните са живели в с. **, до раздялата си през 2021г., като ответникът е
заминал за Р **. От тогава, грижите за детето се полагат от майката, като
детето контактува с баща си по телефон и чрез социалните мрежи. Жилището,
в което живее ищцата с децата си на горепосочения адрес е собственост на
майка й и е обзаведено с всички необходими мебели и електроуреди. Според
доклада, ищцата работи като личен асистент на баща си срещу
възнаграждение от 600лв. месечно, като получава и помощи за децата си по
чл.7 ЗСПД. Детето А. е ученик във втори клас на ** и посещава редовно
училище и занималня. Според социалния доклад, ищцата е заявила, че
ответникът редовно осигурява средства за издръжкана детето, като размерът й
е различен. Ищцата е подпомагана от родителите си в отглеждането на децата.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема следното:
По иска за прекратяване на брака на основание чл.49, ал.1 от СК.
С оглед събраните доказателства, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, липсва им желание
за полагане на общи грижи за семейството и дома. Според настоящия състав,
в резултат на поведението на съпругът и последвалата фактическа раздяла
бракът на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява
своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод по
2
изключителна вина на съпруга. Запазването на брака би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от
СК.
По иска за предоставяне упражняването на родителките права и
определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя
упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от
интересите на детето. Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите
по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите
на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално
обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са
възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е
приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58
от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).
Предвид горното и факта, че ответникът не спори по този въпрос, и при
съвкупната оценка на най-добър интерес на детето А. Х. Х., роден на **г.,
съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права
следва да се предостави на майката на детето – Б. Т. Х. с ЕГН **********.
Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на майка им.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските
права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител,
нито правата и задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между детето А. Х. Х., роден
на **г. и неговия баща, Х. А. Х., с когото детето няма да живее:
Личните отношения между детето и родителя, при когото то няма да
живее, представляват последица на постановеното решение, като съдът се
произнася, изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна
защита на интересите на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите
имат равни права и задължения, поради което ниската възраст на детето не
може да бъде основание контактите му с маката да се ограничат. Общуването
на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и
следователно е в негов интерес, а не във вреда. В този смисъл са Решение №
291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и Решение по гр.
д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС.
По същество липсват данни бащата да има лошо отношение към детето
или да има риск да влияе отрицателно върху живота, здравето и възпитанието
му. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че и
двамата родители са се грижили за детето, както докато са живели заедно, така
3
и след раздлата си, като всеки един от тях оценява нуждата от пълноценно
общуване на детето и с двамата родители. Свидетелят е категорични в
показанията, а и се подкрепят от социалния доклад, че страните се договарят
относно срещите на детето с бащата, като уговорките им са гъвкави и
съобразени както с възможностите им, предвид факта, че бащата не живее в
странта. Следва да се отчете, че определянето на един стандартен режим на
лични отношения би бил трудно изпълним, предвид факта, че ответникът към
момента на живее на територията на страната. Предвид добрите
взаимоотношения между страните към момента, свързани с възможността
всеки един от тях да полага пълноценни грижи за детето си, съдът намира, че
следва да се поощри гъвкавостта при уреждане на режима. Съдът намира, че
на бащата трябва да се осигури правото да взема детето при себе си и да
изкарва пълноценно времето си с него което следва да бъде съобразено с
ваканциите на детето и възможността на баща му да пътува до България.
Всичко това следва да бъде съобразено и с отпуска на майката. Фактът, че на
съдът не е известно къде точно и при какви условия живее ответникът извън
страта ни; работи ли и има ли възможност да отговори на нуждите на детето
си, което е на ниска възраст, то няма как да се определи режим при който
бащата да взема и извежда детето от страната ни.
С оглед обстоятелството, че бащата живее в Р **, за поддържане на
емоционална връзка на детето с него за детето следва да бъде създадена
възможност да провежда онлайн срещи и разговори с бащата, при
осигуряване на лично пространство всеки първи и трети петък, след края на
учебните занимания,или по друго удобно време с договорен час от родителите
между бащата и детето да се провеждат онлайн среща и разговор, като
предварително двамата родители са договорили параметрите.
През лятото бащата ще може да взема детето за един месец, като бащата
следва да взима и връща детето от местоживеенето на майката.
Бащата ще може да взема детето и по всяко друго време, което е удобно
за детето и след съгласуване с майката.
По издръжката:
Предвид предоставяне упражнването на родителските грижи по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца на ищцата, то ответникът
следва да бъде осъден да заплаща издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/.
Изискването на чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се
4
прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от
СК е специална норма по отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото
приложение.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при
кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава
издръжки са предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
Същевременно, установи се, че ответникът е в трудоспособна възраст и е
работоспособен, като липсват данни за наличие на здравословни или други
причини, които биха му създали допълнителни трудности при изпълнение на
законовото му задължение да заплаща издръжка на ненавършилото му
пълнолетие дете. Липсата на данни за финансовото състояние на бащата
предполагат определянето на издръжка в законовоопределеният й минимален
размер – сумата от 269.25лв, представляващ ¼ от минималната работна
заплата за страната.
Така определената издръжка е дължима считано от влизане на
решението в сила, предвид липсата на изрично искане в таз посока от ищеца,
платима до 10-то число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно с
обезщетение за забава за всяка просрочена вноска.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на
страните.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът
задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на
съпрузите. Ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи
брачното си фамилно име Х.. От представеното удостоверение за сключен
граждански брак се установи, че именно това е брачното й фамилно име, като
искането следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
Съпрузите не си дължат издръжка помежду си, а имуществените
отношения относно придобитото по време на брака имущество ще уредят
впоследствие.
С оглед отправеното искане и на основание чл.329, ал.1 изр.2-ро от ГПК,
направените по делото съдебно-деловодни разноски следва да останат в
тежест на ищцата. На ответника следва да бъдат възложени разноските за
дължимата държавна такса за присъдената издръжка, коита са в размер на
387,72 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските
за особен прдставител в размер на 600,00лв. Други разноски от ищцата не са
претендирани.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между Б. Т. Х. с ЕГН ********** и Х. А. Х. с ЕГН
**********, сключен на **г. с акт за граждански брак ** от **г. на
длъжностното лице по гражданското състояние при **, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.49, ал.1 от СК
без да се произнася за вината.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските
права над детето А. Х. Х., роден на **г. на неговата майка Б. Т. Х. с ЕГН
**********, като постановява детето да живее на адреса на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения бащата Х. А. Х. с ЕГН
********** с детето А. Х. Х., роден на **г. с ЕГН **********, както следва :
- всеки първи и трети петък, след края на учебните занимания, или по
друго удобно време с договорен час от родителите, между бащата и детето да
се провеждат онлайн среща и разговор, като предварително двамата родители
са договорили параметрите, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката, като бащата следва да взима и връща
детето от местоживеенето на майката.
Бащата ще може да взема детето и по всяко друго време, което е удобно
за детето и след съгласуване с майката.
ОСЪЖДА Х. А. Х. с ЕГН ********** да заплаща на А. Х. Х., роден на
**г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Т. Х. с
ЕГН ********** издръжка в размер на 269.25лв, дължима считано от влизане
на решението в сила, платима до 10-то число на месеца, за който издръжката
се дължи, ведно с обезщетение за забава за всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно
име Х..
СТРАНИТЕ не си дължат помежду си издръжка.
ОСЪЖДА Х. А. Х. с ЕГН ********** да заплати на Б. Т. Х. с ЕГН
********** сумата от 600,00лв., представляваща разноски по делото за
назначаване на особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Б. Т. Х. с ЕГН
********** да заплати държавна такса в размер на 387,72 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Сливница.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6