№ 150
гр. Сливен, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500199 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 836/26.10.2022г. по гр.д. №
1013/2021г. на СлРС, с което е:
- осъдена В. Г. К. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.Мл.Д. от
СлАК да заплати на С. С. Ш. с ЕГН ********** и З. К. Ш. с ЕГН
**********, двамата със съдебен адресат адв.К. от СлАК сумата 47 0л в.
/четиристотин и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за
претърпяни от тях имуществени вреди - заплатени парични средства за
отстраняване на повреди по автомобила им „Опел Корса“ с рег.№ *** в
„Автотравматология“ ЕООД, настъпили в следствие на пътно-
транспортно произшествие, причинено на 02.12.2020г. в гр.Сливен, на
кръстовището на улиците „П.Я.“ и „К.“ от виновното и противоправно
поведение на ответницата по делото К., която представлява разликата -
горница, между вече изплатеното на ищците Ш.и от застрахователно
1
дружество „Лев инс“ обезщетение и пълния размер на претърпяните от
тях имуществени вреди /2000лв./ и им се дължи от ответницата К. заедно
със законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното й
изплащане.
- осъждена В. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на С. С. Ш. с ЕГН
********** сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение
за претърпяни от него неимуществени вреди, настъпили в следствие
същото пътно-транспортно произшествие, заедно собезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното й
изплащане.
- осъдена В. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на З. К. Ш. с ЕГН
********** сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение
за претърпяни от последната неимуществени вреди, настъпили в следствие
същото пътно-транспортно произшествие, заедно собезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното й
изплащане.
- осъдена В. Г. К. да заплати на С. С. Ш. и З. К. Ш. на осн.чл. 78 ал.1 от
ГПК разноски по делото в размер 650лв. и е
- отхвърлено като неоснователно искането на В. Г. К. да бъдат
осъдени С. С. Ш. З. К. Ш. да й заплатят разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД със
седалище гр.С. и адрес на управление на дейността- р-н Лозенец, бул.“Черни
връх“ № 51Д, с ЕИК *********, като трето лице - помагач на ответницата.
С решение № 336/26.04.2023г. по гр.д. № 1013/21г. на СлРС за поправка
на ОФГ, по инициирано служебно от съда производство, съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в името на ответницата, като е
постановил във всеки един диспозитив вместо неправилно посоченото име на
ответницата „В.…“ ДА СЕ ЧЕТЕ „Г.“.
Това решение е станало неразделна част от първоначалното и против
него не е постъпила въззивна жалба.
Против първоначалното, поправено вече решение, е постъпила въззивна
жалба от ответницата в първоинстанционното производство, с което то
се атакува изцяло.
2
Във въззивната жалба въззивницата твърди, че обжалваното решение
е недопустимо и неправилно. Съдът не е отчел липсата на интерес от
предявяването на иска в размер на 470 лв., обезщетение за имуществени
вреди. В резултат на предявена застрахователна претенция от ищеца С.
Ш., застрахователят е извършил оценка на размера на щетите и установил,
че са в размер на 1 529, 23 лв. Сключеното споразумение между ищеца и ЗК
Лев Инс АД, гр. С., по силата на което на първия е изплатено обезщетение
от 1 529, 23 лв. доказва, че С. Ш. е бил съгласен, че щетите възлизат именно
на тази сума.
Поради това въззивницата твърди, че със сключването на
споразумението, правото на иск срещу нея се е погасило.не може да се
плаща два пъти за едно и също нещо, а правният интерес от предявяване на
иска е обуслвен от наличие на правен спор. Чрез сключеното споразумение
спорът относно наличието на материални щети и тяхната стойност е бил
разрешен извънсъдебно и с изплащането н аобезщетението е постигнат
благоприятен резултат за ищците, поради това предявяването на иск по
съдебен ред е недопустимо, каквото е и постановеното уважително
решение. Недопустимо е и уважаването на двата иска за обезщетяване на
неимуществени вреди, тъй като съгласно КЗ увреденото лице е длъжно да
предяви пред застрахователя претенция за тях, а в претенцията на С. Ш. са
фигурирали единствено имуществени вреди, З. Шувналиева също не е
претендирала обезщетяване на неимуществени вреди от застрахователя, а
правото на иск възниква едве след като лицето е предявило застрахователна
претенция и не е било сключено споразумение със застрахователя. При тези
обстоятелства въззивницата твърди, че ищците не са разполагали с право
на иск. Поради това решението е неправилно и необосновано.
На последно място въззивницата заявява, че със събраните
доказателства не се доказва вината на ответницата за ПТП, съдът не е
посочил законовото основание за извършеното нарушение на правилата за
движение по пътищата. Неправилно е уважен искът за имуществени вреди,
понеже вече са били извънсъдебно заплатени, неправилно са уважени и
претенциите за неимуществени вреди, които са недължими и това означава
неоснователно обогатяване на ищците. Поради недопустимост и
неоснователност на главните искове, не следва да се уважаваи претенцията
3
за разноски.
С оглед всичко изложено въззивницата иска да се отмени атакуваното
решение като неправилно и въззивната инстанция да постанови ново
решение, с което отхвърли исковете. Претендира разноски за двете
инстанции.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ищците в
първоинстанционното производство, е подала писмен отговор, с който
заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд
правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след
обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност
и цялост. Въззиваемите считат, че по безспорен начин е доказано наличието
на непозволено увреждане – виновно извършено от ответницата
противоправно деяние, причинна връзка с вредоносния резултат – телесни
увреждания. Предявените искове са доказани по основание и размер, като
съдът се е съобразил с характера, стапанта и броя на уврежданията,
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес и на емоционалните негативни изживявания.
Поради това въззиваемите молят да не се уважава въззивната жалба,
а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират разноски за тази инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В законовия срок въззиваемата страна – помагач на страната на
ответника в първоинстанционното производство, не е подала писмен
отговор.
В същия срок не е подала и насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява, за нея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и моли съда да отмени
атакуваното решение и отхвърли изцяло исковете. Претендира разноски по
4
реда на чл. 38 от ЗА и за внесената д.т. Представя пълномощно и списък по
чл. 80 от ГПК за тази инстанция.
В с.з. въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство,
редовно призовани се явяват лично и с прцесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора, оспорва
жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази
инстанция, представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие
за тази инстанция.
В с.з. въззиваемият – трето лице-помагач на страната на
ответницата в първоинстанционното производство, редовно призован, не се
представлява от процесуален представител по закон или пълномощие.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че първоинстанционният съд е изложил
фактическата хронология вярно, поради което я въвежда по подразбиране.
Също така е приложил правилно и сводимите правни норми.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Доколкото по отношение правилността на обжалвания съдебен акт
въззивната инстанция е ограничена единствено от посоченото в жалбата
съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то в случая на спорното поле е
поставен единствено въпросът дали уважаването на претенциите за
обезщетяване както на неимуществените, така и на имуществените вреди,
е препятствано от предходно изплащане на обезщетение от страна на
5
застрахователя на делинквента-ответник, участващ като негов помагач в
процеса.
При условията на активно субективно и обективно съединяване са
предявени искове от увредени лица срещу прекия причинител на вредата за
заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане – ПТП от 02.12.2020г.
По отношение допустимостта на исковете въззивният съд намира
следното:
По заявление на първия ищец пред застрахователя по задължителната
застраховка ГО на ответницата е образувана преписка по щета № 1903 -
5000-20-301289, извършени са опис и допълнителен опис на щетите по
автомобила на ищците и оценка на същите съответно на 02.12.20г. и на
08.12.20г., като те били оценени на сумата 1 529, 53лв. и тя била преведена
от застрахователя /помагач на ответницата в това производство/ ЗК Лев
Инс АД, гр. С. по сметка на ищеца в ОББ на 18.12.2020г. Междувременно
автомобилът бил даден за ремонт, какъвто бил извършен и му била издадена
фактура от 22.12.20г. с подробно описани по вид и цена резервни части и
дейности, на обща стойност от 2 000 лв., заплатени в брой от ищеца. В
режим на СИО двамата ищци търсят разликата между планетото от
застрахователя и реалната стойност на имуществените вреди и
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Така описаните факти не сочат на недопустимост на исковете на
увредените лица.
На първо място, заложената в чл. 498 от КЗ предпоставка за
упражняване право на иск само след предявяване на застрахователна
претенция, касае единствено съдебно предявяване на притезанието срещу
застрахователя. Упражняването на правото на иск като такова срещу
делинквента не е ограничено от такова условие, а в случая исковете са
насочени против прекия причинител - Г. К..
На второ място, извършеното от застрахователя доброволно плащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди по автомобила на
пострадалите ищци може да препятства исковото производство само ако
между двамата е сключено споразумение, с което страните се съгласяват
за характера и стойността на вредите. Въпреки, че във въззивната жалба
въззивницата-ответница се позовава на такова споразумение – за пръв път
в хода на процеса, тъй като такова твърдение в първоинстанционното
производство не е въвеждано – такъв документ не е представен. В нейна
тежест е било да докаже наличието на сключено споразумение, но по
делото няма представен такъв документ, няма дори индиция за наличието
му. Извършеното на 18.12.2020г. плащане на сумата 1 529, 53 лв. от
застрахователя на ответницата по застраховката ГО ЗК Лев Инс АД, гр. С.
по сметката на ищеца С. Ш. няма за основание „споразумение по
6
застрахователна преписка“. Не е посочено и друго основание, но съдът
приема, че то е във връзка с направената застрахователна претенция и
извършените оглед и оценка на щетите.
Поради това се активира правилото на чл. 498 ал. 3 от КЗ, като
правото на иск на увреденото лице срещу застрахователя се простира в
рамките на хипотезата „не е съгласно с размера на определеното или
изплатено обезщетение“. Със същата сила правото на иск е витално и по
отношение на прекия причинител.
На последно място – казаното по-горе може да се отнесе и към
претенциите за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди –
независимо, че в застрахователната претенция те не са посочени, правото
да се търси то от прекия причинител, а не от застрахователя, не е
ограничено от законова запрета.
Така всички предявени искове са допустими, а разгледани по същество
– и основателни.
Установено е категорично едновременното наличие на всички
обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на
деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно –
деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях,
противоправност на деянието и вина на автора, която по начало се
предполага до оборване на презумпцията. В тази връзка не е опровергана
доказателствената сила на протокола за ПТП, който отразява горните
елементи и съдът приема, че фактите са се осъществили, както е посочено
от изготвилите го длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност.
Що се отнася до релевираното от ответницата-въззивница оплакване, че не
е доказана вината й, съдът го намира за неоснователно. Правната норма на
чл. 45 от ЗЗД я въвежда като предположение и в нейна тежест бе да
докаже обстоятелства и факти, които да го опровергаят и да я
освобождят от отговорност.
На обезщетяване подлежат всички реално настъпили и доказани вреди
и тези с имуществен характер, представляващи стойността на ремонта на
лекия автомобил на ищците са доказани в размер на общо 2 000 лв.
Застрахователят на ответницата е заплатил 1 529, 53 лв. от тях, поради
което разликата до пълния им размер – от 470 лв. се дължи от ищцата
като пряк причинител на увреждането.
Поради това тези главни претенции следва да бъдат изцяло уважени,
както и акцесорните за присъждане на обезщетение за забава в размер на
7
законовата лихва върху нея от датата на деликта до окончателното
изплащане.
Настоящият въззивен състав намира за непререкаемо доказани и
твърдяните неимуществени вреди под формата на претърпени от двамата
ищци емоционални и физически страдания, които произхождат пряко и
непосредствено от процесното ПТП. Като от писмените доказателствени
средства – съдебномедицински удостоверения, издадени непосредствено след
произшествието, така и от гласните доказателствени средства –
свидетелски показания, се установява, че ищците са преживяли физически
болки и кръвонасядане в областта на челото, на шията, втората – и в
областта на горната половина на лявата подбедрица, получили са виене на
свят и зашеметяване, сътресение на мозъка и охлузвания, които са
отшумели за сравнително кратък период от време. Освен това са изживели
остър травматичен стрес, имали са страхови представи и негативни
преживявания за около месец след произшествието. Безусловно това
представлява неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване с
паричен еквивалент и те не са били възмездени от застрахователя с
внесената от него сума. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и при
прилагане на принципа за справедливост по вътрешно убеждение и на
базата на конкретните обстоятелства, като се ръководи най-вече от
характера, формата и степента на страданията на ищците и неговата
продължителност, въззивният съд счита, че сумите от по 800 лв. за всекиго
от тях представлява справедлива компенсация, като обективен еквивалент
на претърпените и доказани физически и психически страдания на двамата
пострадали в резултат на виновното и противоправно действие на
ответницата.
Така и тези претенции са изцяло основателни и доказани и следва да се
уважат в пълните им претендирани размери.
Уважаването на вторите главни искове обуславя основателността, а
оттам – и уважаването и на акцесорните спрямо тях претенции за
заплащане на обезщетения за забава в размер на законовата лихва върху
присъдените суми от датата на увреждането до окончателното им
изплащане.
След като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
8
въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава.
Обжалваното, поправено решение следва да бъде потвърдено изцяло,
включително по отношение на разноските.
С оглед изхода на процеса за тази инстанция въззивницата следва да
заплати на въззиваемите-ищци сумата 600 лв. направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач не дължи и не му се дължат разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение №
836/26.10.2022г. по гр.д. № 1013/2021г. на СлРС поправено с решение №
336/26.04.2023г. по гр.д. № 1013/21г. на СлРС за поправка на ОФГ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. Г. К. да заплати на С. С. Ш. и З. К. Ш. направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв.
Производството е протекло при участието на трето лице – помагач
на страната на ответника ЗК Лев Инс АД, гр. С..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9