Мотиви по ВНАХД № 421/1019 г. по описа на П.ски
окръжен съд.
Въззивното производство е образувано по протест
от М.В. – прокурор в Районна прокуратура – гр. Ч., срещу решение №
52/25.04.2019г. по НАХД № 98/2019г. на РС – Ч..
В
протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на протестираното решение, изразяващи се в
следното:
Решението
е постановено единствено въз основа на обясненията на обвиняемия, дадени в
съдебно заседание, като в хода на съдебното следствие не са събрани никакви
други доказателства по случая. Същевременно с определение на съда от
25.04.2019г. гласните доказателства от протоколите за разпит на свидетели са
приети по делото, но не са обсъдени от съда, при постановяване на решението.
В
протеста са цитирани пасажи от показанията на свидетелите Т.Л., С.В. и Н.К., както и от обясненията на обвиняемия С..
Въз основа на изложеното е направен извод, че
в хода на настоящото НАХД изобщо не са били събирани доказателства, като е
направено искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което П.С. да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, след което да бъде уважено направеното
предложение от Районна прокуратура – гр. Ч., по чл. 78А от НК.
Същевременно в протеста е направено искане за разпит във въззивното
производство на свидетелите Т.Л., С.В. и
Н.К..
По
делото е представено възражение от П.С., в което са изложени доводи, че
първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно, а протестът – неоснователен,
тъй като към момента на посещението си при Н. Н. на 29.03.2919г. той не е бил
уведомяван за наличие на заповед за защита, намирал се е извън града и след телефонно обаждане от
служител на полицията предположил, че става дума за взаимоотношенията му с Н.,
по повод на имуществени спорове помежду им,
и за това, прибирайки се решил да я посети, за да разбере за какво
оплакване от нейна страна става дума. Като влязъл при Н. той и показал
сключения между тях договор с нотариална заверка, заявявайки че отношенията им
са уредени и тя няма за какво повече да се оплаква в полицията. След това, според изложеното във възраженията на С., той
отишъл в полицейското управление, където подписал предупредителен протокол да
спазва разпореждане № 397/29.03.2019г по гр. Д. №324/19 на ЧРС, което е
разпореждане по насрочване на дело за
домашно насилие и нито в обстоятелствената, нито в диспозитивната му част се
съдържат мерки за незабавна защита. Както
в протеста, така и в предложението на Районна прокуратура – гр. Ч., по повод на
което е образувано първоинстанционното дело се твърди, че той е бил предупреден
да спазва Заповед за незабавна защита №2/29.03.2019г. по гр. Д. № 324/19г. на
ЧСР, но видно от предупредителния протокол такова връчване и предупреждение относно
такава заповед не е извършвано. Допълнителен довод в тази насока е липсата на
отбелязване в съответната графа на предупредителния протокол – кой текст от НК
би нарушил С., ако не изпълни това предупреждение.
Въз основа на изложеното във
възраженията на С. е направен извод, че към момента на посещението си при Н.
той не е знаел за наличието на някаква мярка за нейна защита, което
обстоятелство изключва неговия умисъл да извърши престъплението, в което е
обвинен. Освен това във възражението, цитирайки се решение на АС –
Пазарджик се сочи, че елемент на
изпълнителното деяние по чл. 296, ал.1 от НК е неизпълнението на заповедта за
защита от домашно насилие, а не привременната заповед за незабавна защита,
както е в настоящия случай.
В края
на подаденото от С. възражение е посочено, че същият възразява срещу разпита на
исканите в протеста свидетели, тъй като със свидетелски показания не е възможно
да се опровергава съдържанието на протокола за предупреждение, съставен от
полицейските служители.
При
разглеждане на делото от настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – гр. П. изрази становище, аналогично на изложеното в протеста,
считайки, въз основа на събраните по делото доказателства и показанията на
разпитаните от въззивния съд свидетели, че по безспорен начин е установено, че С.
е знаел за издадената заповед за незабавна защита, какво е разпоредено в нея и
въпреки това той е извършил нарушение на тази заповед, като същевременно заяви,
че не споделя възраженията на обвиняемия по повод на подадения протест, тъй
като както със заповедта за защита от домашно насилие, така и със заповедта за
незабавна защита се цели защита на едни и същи обществени отношения, а и
заповедта по настоящото дело е издадена от компетентен орган.
Въз
основа на изложеното представителят на обвинението направи искане протестът да
бъде уважеен.
Пред
въззивната инстанция защитникът на обвиняемия – адвокат И.А. *** изрази
становище, аналогично на изложеното в подаденото възражение срещу протеста на
Районна прокуратура – гр. Ч., с искане да бъде потвърден първоинстанционния
съдебен акт.
Ответникът по протеста – П.С., редовно призован, не се яви при
разглеждане на настоящото дело и не изложи становище по протеста.
Въззивната инстанция , като се запозна с
изложеното в протеста на Районна прокуратура – гр. Ч., в подаденото срещу
протеста възражение от П.С., както и със становищата на страните, представени
при разглеждане на настоящото дело, а и при изпълнение на задълженията си по
чл.313 от НПК,прие за установено следното:
Протестът на Районна прокуратура –
гр. Ч. е допустим , тъй като е
подаден в законния срок и от легитимирана страна. Разгледан по същество той
е основателен , по следните съображения
:
Първоинстанционният съд в своето решение е
приел за установено по
делото следното, от
фактическа страна:
На 29.03.2019 г. около 16:45 часа обвиняемият С., бил извикан по телефона да се яви в РУ
– Ч.. Там полицейски служител му обяснил, че спрямо него има заведено дело по
Закона за защита от домашно насилие от Н.Н.К., с ЕГН ********** и му било
връчено Разпореждане № 397/29.03.2019 г. на съда, за насрочване на открито
заседание по делото и бил накаран да подпише Протокол за предупреждение, в който
било отразено връчването на същия съдебен акт /л.15 от БП № 19/2019 г. по описа
на РП – Ч. /ЗМ № 101/2019 г. на РУМВР-Ч./.
Горната
фактическа обстановка съдът е приел за
установена от обяснението на подсъдимия и от събраните писмени доказателства, находящи се в БП № 19/2019 г. по описа на РП – Ч./ЗМ № 101/2019 г.
на РУМВР-Ч./, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл.283 от НПК.
Въззивната инстанция уважи направеното в
протеста искане, като откри съдебно следствие и разпита като свидетели Т.Л., С.В. и Н.К., считайки, че техните показания са от
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Кредитирайки показанията на тези трима свидетели, дадени от тях при
разглеждане на настоящото дело, както и прочетените техни показания от
досъдебното производство, по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, тъй като те са последователни, логични и непротиворечиви, настоящият
съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, според която на
обвиняемия С. е била връчена Заповед за незабавна защита № 2 от 29. 03.2019г.
на Районен съд – гр. Ч., около 16.45 часа, на 29.03.2019г. от полицейския
служител С.В., за което обстоятелство е била изготвена и приложената на л. 16
от досъдебното производство докладна записка, а непосредствено след това –
около 17.00 часа на същата дата той е
посетил Н.К., при което започнал да и крещи обидни думи, като и търсел сметка -
защо е извадила процесната заповед срещу него, държейки заповедта в ръка, за
която и казал, че му била връчена преди минути в полицията.
Приемайки за установена изложената фактическа обстановка, съобразно показанията на разпитаните трима свидетели
и съответстващото им съдържание на посочената докладна записка, настоящият
съдебен състав счете, че неправилно, поради непълнота на събраните в
първоинстанционното производство доказателства,
съдът е приел за установено, че обвиняемият с конкретно свое действие не е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 296, ал.1, предлож.2-ро от НК,
тъй като той по никакъв начин не знаел за издадена спрямо него Заповед за
незабавна защита, по Закона за защита от домашно насилие, с която му е било
забранено да доближава на по малко от 200 м до Н.Н.К., жилището, в което живее
и работното ѝ място в гр. Ч., обл. П., ул. „***” № 10.
При
така изложеното въззивната инстанция
прие, че по делото
са събрани достатъчно убедителни доказателства, от които да се направи
извод, че обвиняемият П.М.С. е извършил деяние, което е обявено от
закона за наказуемо, а именно, че на 29.03.2019
г. около 17:00 часа в гр. Ч., обл. П., не изпълнил Заповед за незабавна защита
№ 2/29.03.2019 г., издадена по гр.д. № 324/2019 г. по описа на РС-Ч., като
приближил на по- малко от 200 метра Н.Н.К.,***
и работното ѝ място в гр. Ч., обл. П., ул. „***” № 10, с което е извършил престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Съобразно приетата за установена от въззивната
инстанция фактическа обстановка обвиняемият С. е извършил описаните действия по
отношение на Неонила К. на посочените
време и място, като е знаел за съдържанието на вече връчената му, издадена спрямо него Заповед за незабавна защита
по Закона за защита от домашно насилие на Районен съд Ч., постановена по гр.д. 324/2019 г., с която му е било забранено да доближава жилището и местата за социални контакти и отдих на св. К. на
разстояние не по-малко от 200 метра, като по този начин
той е осъществил обективните признаци на престъпление против
реда и общественото спокойствие, както и
нормалното функциониране на правосъдието и изпълнението на съдебните решения с
осъдителен характер.
Деянието му е съставомерно
и от субективна страна, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на своите действия и в частност, че извършвайки ги
нарушава разпореденото със връчената му заповед за незабавна защита, в резултат
на което и ще настъпят общественоопасните последици на посочения престъпен
състав.
Като причина за извършване на
престъплението настоящата инстанция отчете пренебрежителното отношение от
страна на обвиняемия към необходимостта да съобразява своето поведение с установения
в страната правов ред, а като мотив – желанието му да изрази недоволството си
пред Н.Н. от предприетите от нея спрямо него действия, във връзка с издадената
заповед за незабавна защита.
При така изложеното въззивната инстанция прие, че обвинението на П.С. за
извършени от него действия спрямо
Неонила К., с които е осъществил състава на престъпление по чл. 296, ал.1 от НК
е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, поради което
протестът е основателен и следва да бъде уважен, а доводите на обвиняемия, в
подаденото възражение срещу протеста, както и доводите на неговата защита,
изложени при разглеждане на настоящото дело, за несъставомерност на деянието,
както от обективна, така и от субективна страна, съдът счете за несъстоятелни.
Въз
основа на всичко изложено до тук настоящата инстанция постанови решение, с
което отмени решение № 52 от 25.04.2019 г., постановено
по НАХД № 98/2019 г. на Районен съд –
гр. Ч., с което обвиняемият П.М.С. ,
с ЕГН **********, е бил признат за невинен в това, че на
29.03.2019 г. около
17:00 часа в гр. Ч., обл. П., не изпълнил Заповед за незабавна защита №
2/29.03.2019 г., издадена по гр.д. № 324/2019 г. по описа на РС-Ч., като
приближил на по- малко от 200/двеста/ метра Н.Н.К. *** и работното ѝ
място в гр. Ч., обл. П., ул. „***” № 10 и
е бил оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.296 ал.1 от НК и постанови
ново решение, с което
призна обвиняемия П.М.С. за виновен в това, че на 29.03.2019 г. около 17:00 часа в
гр. Ч., обл. П., не изпълнил Заповед за незабавна защита № 2/29.03.2019 г.,
издадена по гр.д. № 324/2019 г. по описа на РС-Ч., като приближил на по- малко
от 200/двеста/ метра Н.Н.К. *** и работното ѝ място в гр. Ч., обл. П.,
ул. „***” № 10, с
което е извършил престъпление по чл.296 ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК
освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание – да заплати в полза на
държавата глоба, в размер на 1000 лева, тъй като той следва да се счита за
неосъждан за престъпления от общ характер, /реабилитиран на основание чл. 88а
от НК/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел
ІV от Общата част на НК, и разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК предвижда
наказание до 3 години лишаване от свобода или глоба до 5 000 лева.
В този смисъл настоящата
инстанция постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.