№ 3474
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100500200 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Й. Т. Д. срещу решение №
19375/28.10.2024г., постановено по гр. д. № 43339/2023г. на СРС, 127 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по
предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Й.
Т. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. ****, обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 963,34 лева, представляваща незаплатена цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в в гр. София, бул. „Генерал Скобелев“ № ****, с абонатен №
12908, за период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
08.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 167,07 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г., сумата в размер на 26,39 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 647/07.01.2022 г.
1
по ч. гр. д. № 70075/2021 г. по описа на СРС, 127 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в
обжалваната част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
2
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от представената пред СРС декларация по чл. 14 ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти, подадена от Й. Т. Д., въззивникът
е придобил право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот по
силата на наследство, оставено от Р. Т. Т.. От приетото по делото
удостоверение за наследници № РКС24-УФ01-605/07.05.2024 г. се установява,
че Р. Т. е починала на 26.12.2013 г., като след смъртта си е оставила за
единствен наследник ответницата. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно
задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти.
Действително декларирането на имота като собствен пред данъчните власти
не поражда последици относно възникването на правото на собственост върху
същия. Настоящия спор обаче няма за предмет вещно право върху имот, а
качеството собственик е една от предпоставките за основателността на иска.
Ето защо, няма пречка за установяване на това обстоятелство, да бъдат
събирани и други доказателства освен нотариални актове или други актове за
собственост. Още повече, че в декларацията /л. 132 – гръб от делото на СРС/,
като собственик е посочена именно Й. Т. Д.. С оглед на изложеното,
единствено така представената декларация може да установи наличието на
облигационна връзка.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на
едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без
изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Ето
защо, неоснователно е оспорването, направено от ответника с отговора на
исковата молба. Тоест, се установява, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
3
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Собственик на отоплен имот е страна
в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ
ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване
на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото
събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно
Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл.
149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол
на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен
счетоводител за процесната сграда по силата на сключен договор.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна
експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и
мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ. Вещото лице
посочва, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот е с непрекъснато
топлоснабдяване.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Фирмата за дялово разпределение е извършвала разпределенията в
съответствие с методиката, нормативната уредба и данните от уредите.
Установява се и, че сумите за топлинна енергия за имота е изчислена в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
4
С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било
възприето заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е
изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без
изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за
услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално
потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е
остойностило.
Назначената по делото СТЕ е изготвена от експерт, притежаващ
необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнил е
обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да
не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване на правния спор,
предмет на делото.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че СРС не е взел
предвид въведените от въззивника възражения относно представените
документи, които същият твърди да е оспорил. По отношение на оспорените
общи условия, настоящият състав е изложил аргументи по – горе.
Жалбоподателката не е установила да се е възползвала от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото лице -
помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите
условия, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което и с оглед на
липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото
производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и
отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.
Доколкото вещото лице е изчислило и остойностило реално доставеното
количество топлоенергия въз основа на всички представени му документи /не
въз основа на фактурите/, неоснователно е и това оплакване на ответника.
Когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от
Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно
методиката по приложението към наредбата, поради което неоснователно е и
оспорването на протокола от 29.04.2022г.
Неоснователни са и оплакванията, че СРС е допуснал процесуално
5
нарушение, тъй като не е отложил последното съдебно заседание за друга
дата, предвид постъпилата молба на пълномощника, че ще отсъства от
страната. На първо място, съдът споделя изводите на СРС, че не са били
налице основанията за това, тъй като в предходното съдебно заседание съдът е
съобразил датата с пътуването на процесуалния представител на страната,
като делото е било отложено за 01.10.2024г. именно по негово искане. На
следващо място, на заседанието, на което не е присъствал пълномощникът,
единствено е била приета като доказателство декларацията по чл. 14 ЗМДТ. В
тази връзка във въззивната жалба не се излагат оплаквания, същата не се
оспорва. В жалбата не са направени и други доказателствени
искания/оспорвания, които жалбоподателят твърди да не е могъл да ангажира,
поради това, че е бил лишен от възможност да участва в проведеното пред
СРС последно съдебно заседание.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 19375/28.10.2024г.,
постановено по гр. д. № 43339/2023г. на СРС, 127 с-в.
ОСЪЖДА Й. Т. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. **** да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273
ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100
лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
6
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7