Р Е Ш
Е Н И Е
№ 165
гр. Шумен, 15.07.2019г.
Шуменският окръжен съд в публичното
съдебно заседание на осемнадеести юни, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Л.Томова
Членове: 1. З.Иванова
2. Н.Цветанкова
при секретаря С.Методиева, като разгледа
докладваното от съдия З.Иванова в. гр.
дело №180 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 74/06.03.2019г. по
гр.д.№1465/2018г. , НпРС е отхвърлил предявения от “М Технолоджи 2012“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., представлявано от Ф.Ю. срещу С. Б.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, иск по чл.422, ал.1 ГПК ,
за сума от 1260 лева – вземане по
чл.92,ал.1 от ЗЗД - неустойка по трудов договор №21 от 19.09.2016 г., за която
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №691/16.08.2018 г. по
ч.гр.д. №1141/2018 г. на РС – Нови пазар, присъдени са и следващите се разноски.
Недоволен от постановеното решение е
останал ищецът “М
Технолоджи
2012“ ООД, който го обжалва изцяло. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят не оспорва установената от съда
фактическа обстановка, но счита, че са неправилни изводите за нищожност на
клаузата за неустойка уговорена в сключения между страните по делото Трудов
договор, въз основа на която претендира вземането си. Твърди, че НпРС неправилно тълкува волята на страните по клаузата за
неустойка, в резултат на което достига до неправилни изводи относно нейната
нищожност. Моли съдът да отмени решението и постанови друго, с което заявената
претенция бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски .
Въззиваемата взема становище по
жалбата, като заявява, че е неоснователна . Твърди, че изводите на първоинстанционния съд са превилни,
счита, че клаузата за неустойка е нищожна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено .
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.
259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
Пред първоинстанционния съд не е бил налице спор
относно фактическата обстановка касаеща правния спор. В обжалваното решение са
изложени фактически констатации, които се споделят напълно и от настоящият съд,
а именно : На
19.09.2016 г. между жалбоподателя и въззиваемата бил
сключен Трудов договор №21 от 19.09.2016
г. , по силата на който С.И. е започнала работа при дружеството
–жалбоподател като продавач-консултант,
на пълно работно време, за срок от три месеца, с договорено основно месечно
възнаграждение от 420 лева. В трудовия
договор, който ответницата сключила с ищцеца “М Технолоджи 2012“ ООД, била вписана клауза ( наричана за
краткост „клаузата“ ) в чл.5, б.“г“, с която работникът се задължавала „да
не участва във фирми, конкурентни на работодателя и да не осъществява
конкурентна дейност до 6 месеца след напускането или освобождаването от
работа“, т.е. в магазин на „Теленор“, на официален
представител на „Теленор“, или магазини на техни франчайз сътрудници. В договора е било предвидено,
че при неспазване на тази уговорка се дължи неустойка в размер на три брутни
работни заплати.Ищцовото дружество било страна по
сключен Договор, по силата на който осъществявало със свои средства и персонал представителско и
посредническо съдействие за трето лице - „Теленор“ –
ЕАД, ползващо се от договора. На 01.03.2018 г. ищцовата
страна била уведомена от „Глобал Нет
Солюшънс“ ЕООД, че е взето решение за прекратяване на
същото дружество и сключеният договор с ищцовата
страна се прекратява без предизвестие, считано от 30.04.2018 г. Към този момент
трудовият договор между ищеца и
ответницата вече бил прекратен, тъй като с молба от 06.06.2017
г. тя поискала прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Със
Заповед №21/22.06.2017 г.
правоотношението било прекратено, считано от 22.06.2017 г. На 11.07.2017 г.
ответницата сключила трудов договор с „Теленор
България“ – ЕАД, по силата на който започнала работа при това дружество отново
като продавач-консултант, считано от 13.07.2017 г., като трудовият договор бил
сключен за срок от шест месеца. На 13.08.2018 г. ищецът е подал заявление по
чл.410 от ГПК в РС – Н. п. за сумата от 1260 лв., представляваща неустойка по
сключения трудов договор. Въз основа на заявлението е било образувано ч. гр. д.
№1141/2018 г. и против ответницата е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №691 от 16.08.2018 г.
Основното
възражение на жалбоподателя въведено във въззивната
жалба, е че първоинстанционният съд превратно е
тълкувал клаузата, като е приел, че тя не въвежда забрана за работника
започването на работа по трудов договор във фирми конкурентни на работодателя,
а се касае за забрана за участие във фирми конкурентни на работодателя и осъществяване
на конкурентна дейност. Действително, пред първоинстанционния
съд, с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът е релевирал подобни доводи, той е твърдял, че клаузата предвижда
забрана за участие във фирми, което не е
равнозначно на работа по трудов договор.
Първоинстанционният съд изрично е посочил, че
това възражение на ответника е безпредметно да се обсъжда и не изложил мотиви в
тази насока. От посоченото следва извода, че НпРС не
е възприел тезата, че с клаузата не е въведена забрана за полагане на труд по труд договор, респ. не
е формирал вътрешното си убеждение въз
основа на изводи в тази насока, което прави възражението на жалбоподателя
неоснователно .
След
като е достигнал до правилния извод, че няма необходимост да се
дава отговор на горното възражение, в обжалваното решение са изложени подробни
аргументи свързани нищожност на клаузата, при условие, че същата
въвежда забрана за полагане на труд по трудов договор. Посочено е, че трайно е
установена съдебна практика, съгласно която уговорката, ограничаваща
извършването на конкурентна дейност от страна на служители за определен срок,
след прекратяване на трудовия им договор или възлагаща гражданска отговорност,
в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя,
работникът не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански
отношения с конкурентна фирма е нищожна. Такава уговорка е сключена в нарушение
на конституционно признато право на труд в чл.48, ал.3 от Конституцията на РБ,
а и противоречи на норми и принципи на трудовото право, конкретно на разпоредбата
на чл.8, ал.4 от КТ. В този смисъл са постановени решение №417/21.05.2010 г. по
гр. д. №1228/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №740/18.11.2010 г. по гр. д.
№322/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №369/24.10.2012 г. по гр. д. №1070/2011
г. на ВКС, ІV г.о. Поради посоченото е прието, че уговорката е нищожна като
противоречаща на закона. Настоящият съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния
съд за нищожност на клаузата, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях.
Във въззивната
жалба е заявено възражение, че клаузата не въвежда тотална забрана за полагане
на труд, поради което не е нищожна. Текстът на чл. 48,
ал.3 от Конституцията на РБ императивно забранява въвеждането на ограничения свързани с избора
на професия и място на работа, а с клаузата са предвидени именно такива,
ето защо се явява нищожна.
Водим от горното съдът намира, че
заявената претенция се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Доколокото изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат направените от въззиваевмата разноски пред
настоящата инстанция в размер на 320 лв..
Водим от горното и на основание чл. 271
от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №74/06.03.2019г. по гр.д.№1465/2018г. на НпРС.
ОСЪЖДА “М
Технолоджи
2012“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.,
представлявано от Ф.Ю. да заплати на С. Б.И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, сумата 320 (триста и двадесет) лева – деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.