№ 7342
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110141899 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от „Т.С.“
ЕАД срещу ЛЮБЧ. К. Т. и АТ. АЛ. Т., както следва:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 3484.77 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в
гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.17, вх.Г, за периода 01.05.2016г. – 30.04.2019г., както и на
сумата 29.53 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.08.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК - 14.09.2020г., до окончателното изплащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
659.86 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2017г. – 10.09.2020г., както и на сумата 6.11 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2017г. – 10.09.2020г.
Сумите се претендират при квоти ¾ части за ответника Л.Т. и ¼ части за ответника
А.Т..
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което са задължени да заплатят стойността й, което не са
сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 44327/2020 г. по описа на СРС, 55-ти състав, срещу която е постъпило
1
възражение. Претендира разноски.
Ответниците оспорват претенцията като твърдят, че имотът е собствен и на друго
лице. Навеждат възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Т.С. ЕООД не изразява становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Представен е Протокол от 20.11.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
08.12.2001г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 29.07.2015 г. между „Т.С.” ЕАД и
„Т.С.“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на
това правоотношение.
2
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
от 05.10.1992г. ½ ид.ч. от жилището е било придобито от Кирил Методиев Т., а останалата
½ ид.ч. от ЛЮБЧ. К. Т. и АТ. АЛ. Т.. Видно от приложени справки от НБДН Кирил
Методиев Т. е починал през 1993г. и оставил за свои наследници децата си ЛЮБЧ. К. Т.
(ответник) и Софка Кирилова Георгиева. Така, в резултат на сделка и наследство ответникът
ЛЮБЧ. К. Т. е придобил ½ ид.ч. от имота, сестра му Софка Кирилова Георгиева е наследила
от баща им ¼ ид.д., а съпругата му АТ. АЛ. Т. се явява собственик по силата на договора за
продажба на ¼ ид.ч. от имота. Именно, в качеството си на собственици, но на ¾ ид.ч. от
имота ответниците се явяват страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/.
По делото не е спорно количеството доставена за обекта топлоенергия за процесния
период и неговата цена, нито осъщественото от третото лице помагач дялово разпределение
на доставената до кооперацията топлинна енергия и отчисляването й по обекти. Спорен е
размера на търсените вземания, предвид възражението, че жилището е собственост и на
трето за спора лице, което се отразява на размера на дължими суми, както и с оглед
възражението за изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в
размер на търсените с исковата молба, т.е. 3484.77 лева – главница за потребена
топлоенергия, 659.86 лева – мораторна лихва върху нея, 29.53 лева – главница за
осъществено дялово разпределение и 6.11 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид
са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е
основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2016г., а
заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по
иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 14.09.2020г. Вземанията, възникнали до 31.07.2017г. се
явяват погасени по давност, тъй като е следвало да бъдат заплатени съгласно ОУ на ищеца в
45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Съгласно заключението на
вещото лице счетоводител погасени по давност са следните суми: 1302.02 лева – главница за
потребена топлоенергия за периода 01.05.2016г. – 31.07.2017г. и 360.17 лева мораторна
лихва върху това вземане. Така, след приспадане на тези суми, дължими за процесния
период за цесиля имот са следните задължения: 2182.75 лева главница за доставена
топлоенергия и 299.69 лева мораторна лихва върху нея, съответно 29.53 лева главница за
осъществено дялово разпределение и 6.11 лева мораторна лихва върху нея.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
3
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
При съобразяване на горните изводи относно размер на непогасените по давност
суми, както и обстоятелството, че ответникът Л.Т. притежава ½ ид.ч. от имота, вместо
твърдените от ищеца ¾ ид.ч., а ответникът А.Т. е собственик на ¼ ид.ч., то дължими от
ответниците към ищеца са следните суми:
За ЛЮБЧ. К. Т.: 1091.38 лева – главница за потребена топлоенергия за периода
01.08.2017г. – 30.04.2019г., 149.84 лева – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2017г.
– 10.09.2020г., 14.76 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.08.2017г. – 30.04.2019г. и 3.06 лева – мораторна лихва върху нея за периода 01.10.2017г. –
10.09.2020г.
За АТ. АЛ. Т.: 545.69 лева – главница за потребена топлоенергия за периода
01.08.2017г. – 30.04.2019г., 74.92 лева – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2017г. –
10.09.2020г., 7.38 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.08.2017г. – 30.04.2019г. и 1.53 лева – мораторна лихва върху нея за периода 01.10.2017г. –
10.09.2020г.
За горницата до пълния предявен размер исковата претенция следва да се отхвърли
като неоснователна за търсената ¼ част от вземанията и като погасена по давност в
останалата част.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 605.43 лева, от които 133.61 лева по
ч.гр.д.№ 44327/2020г. на СРС, 55 състав, и 471.82 лева – разноски в настоящото
производство: 171.82 лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, в тежест на ответника се
присъжда сумата от 273.53 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от които
60.36 лева по заповедното дело и 213.17 лева в настоящото производство.
Разноските на ответника Л.Т. са в размер на 800.00 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение (500.00 лева по заповедното дело и 300.00 лева в настоящото
производство), което не се явява прекомерно с оглед цената на иска. От тях в тежест на
ищеца се възлагат 274.10 лева разход по заповедното дело и 164.46 лева – в настоящото
дело, или общ разход от 438.56 лева.
Разноските на ответника А.Т. са в размер на 650.00 лева – реално заплатено
4
адвокатско възнаграждение (350.00 лева по заповедното дело и 300.00 лева в настоящото
производство), което не се явява прекомерно с оглед цената на иска. От тях в тежест на
ищеца се възлагат 191.87 лева разход по заповедното дело и 164.46 лева – в настоящото
дело, или общ разход от 356.33 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЛЮБЧ. К. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.17, вх.Г, ап.55, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 44327/2020г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 1091.38 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в
гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.17, вх.Г, както и сумата 14.76 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2017г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 14.09.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна
енергия в размер на 2613.58 лева и за периода 01.05.2016г. – 31.07.2017г., като погасен
по давност и като неоснователен, както и за горницата до пълния претендиран размер
на главница за дялово разпределение от 22.15 лева, като неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 149.84 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. –
10.09.2020г., както и на сумата 3.06 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2017г. – 10.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата на търсена мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия до
размера от 494.89 лева, като погасен по давност и като неоснователен, както и за
горницата до пълния претендиран размер на мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение от 4.58 лева, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АТ. АЛ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „Дружба“, бл.17, вх.Г, ап.55, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 44327/2020г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 545.69 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в
гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.17, вх.Г, както и сумата 7.38 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2017г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 14.09.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна
5
енергия в размер на 871.19 лева и за периода 01.05.2016г. – 31.07.2017г., като погасен
по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 74.92 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. –
10.09.2020г., както и на сумата 1.53 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2017г. – 10.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата на търсена мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия до
размера от 164.97 лева, като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЛЮБЧ. К. Т., ЕГН **********, и АТ. АЛ.
Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.17, вх.Г, ап.55, да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 273.53 лева – разноски по делото, от които 60.36 лева по ч.гр.д.№
44327/2020г. на СРС, 55 състав, и 213.17 лева - в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на ЛЮБЧ. К. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.17, вх.Г, ап.55, сумата 438.56 лева –
разноски по делото, от които 274.10 лева по ч.гр.д.№ 44327/2020г. на СРС, 55 състав, и
164.46 лева – в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на АТ. АЛ. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.17, вх.Г, ап.55, сумата 356.33 лева –
разноски по делото, от които 191.87 лева по ч.гр.д.№ 44327/2020г. на СРС, 55 състав, и
164.46 лева – в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С. ЕООД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6