Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 15.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЛЕНОВЕ: Р. ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 3812 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният съд е
сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК, предявен от „П.“ ООД срещу „Ч.Е.Б.“ АД.
Ищецът
твърди, че е ползвател на имот – офис 1 (магазин), находящ
се в гр. София, ул. „********, като ползва и заплаща електрическа енергия за
имота по негова счетоводна партида с клиентски № 210028564170 и абонатен №
**********, записани на негово име. На 7.01.2014 г. служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД
направили проверка на адреса и съставили констативен протокол за това, като въз
основа на протокола била начислена служебно за периода 10.10.2013
г. – 7.01.2014 г. сума в размер на 1 587.85 лв., като била издадена и
фактура № **********/10.01.2014 г. Ищецът счита, че не дължи въпросната сума. Твърди,
че „ЧЕЗ Р.Б.“ АД не притежава правомощие да извършва дейност по продажба на ел.
енергия, поради което няма право да начислява процесната
сума. Оспорва начина и методиката за определяне на сумата, като заявява, че
липсва законно основание за корекцията, а изчисленията са извършени произволно
от лице без правомощия за това. Твърди, че на адреса не е потребено
количество електроенергия на процесната стойност.
Счита, че от него не може да бъде търсена отговорност във връзка с правилното
измерване на електрическата енергия, като заявява, че средствата за търговско
измерване (СТИ) не са негова собственост. В тази връзка излага, че в случая е
констатирано измерване на електрическата енергия от незаконно монтирано на
адреса несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел. табло извън границите на
имота, ключ от което потребителят не притежава. Ищецът заявява, че ако
корекцията се основава на правила от общите условия (ОУ) на ответника, то те са
нищожни, като противоречащи на императивни правни норми, както и на интереса на
потребителя. Заявява, че дори в случая да е налице неоснователно обогатяване на
потребителя, то той няма вина за това, като излага и че критерий за дължимо при
тези условия се явява единствено реално потребеното
количество енергия, но процесната сума не е
определена по тези правила. Твърди, че отговорността му съгласно нормите на ЗЗД
може да бъде ангажирана само при негово виновно неизпълнение на договорно
задължение, каквото не е налице. Ищецът намира, че констативният протокол, въз
основа на който е начислена процесната сума,
представлява частен свидетелстващ документ, който не може да му бъде
противопоставен. Излага, че отчетената с еталонния уред грешка няма нищо общо с
точността на СТИ. Позовава се на обстоятелството, че СТИ в случая не само не е
сертифицирано, но не е преминало и последващи
метрологични проверки. Оспорва законосъобразността на самата проверка, тъй като
посочените в протокола свидетели не са присъствали при отварянето на СТИ. Сочи,
че процедурата по корекция на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на
ЗЕ, тъй като законът не предвижда наредбата да включва създаване на специална
процедура за едностранно коригиране цената на доставеното количество
електроенергия за минал период от време. Твърди, че съгласно изменението на
чл.98а от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 е предвидено, като
задължително съдържание на ОУ, наличието на ред за уведомяване на потребителя за
извършената корекция на сметки, какъвто ред в случая липсва, доколкото липсва
изменение на ОУ след влизане в сила на посочената законова норма. Ищецът
оспорва да е бил уведомен за извършената корекция. Предвид така изложеното,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта
на сумата от 1 587.85 лв.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Сочи, че между страните е
безспорно, че същите се намират в облигационни правоотношения по повод
покупко-продажба на електрическа енергия. Поддържа, че процесната
сума е начислена след извършена на 7.01.2014 г. проверка от служители на „ЧЕЗ Р.Б.”
АД, които съставили констативен протокол в присъствието на представител на
ответника, двама свидетели – представители на Федерацията на потребителите, и
служител на полицията. Твърди, че при проверката било установена промяна в
схемата на свързване, като в резултат консумираната електроенергия не се
измервала от СТИ. Като се позовава на чл.98а, ал.6 и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ,
ответникът излага, че е налице законова делегация за изработване на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, като корекцията на сметката на
„П.“ ООД в случая била извършена при спазване на въпросните правила и процедурата,
уредена с тях. Оспорва доводите на ищеца за нищожност на клаузи на общите
условия на договорите с потребителите.
СРС е
отхвърлил иска, като е заключил, че извършената от ответника корекция на
сметките на ищеца е извършена законосъобразно на основание влезлите в сила
ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г.), като правото
на корекция не е обусловено от доказване виновно поведение на потребителя.
Посочил е, че в случая става дума за нормативно предвидена обективна
отговорност, изключваща общата отговорност по чл.82 от ЗЗД.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „П.“
ООД. Жалбоподателят оспорва изводите на СРС за отхвърляне на претенцията му и
отново излага доводите си от исковата молба срещу извършената корекция на
сметки.
„Ч.Е.Б.“
АД счита въззивната жалба за неоснователна.
Пред СГС
не са събрани нови доказателства.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният
съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По делото не
се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия по отношение на процесния имот, визиран по-горе. По делото се установява, че
корекцията на сметка в процесния случай е била
направена въз основа на констативен протокол № 1009562/7.01.2014 г., съставен
на посочената дата в 10.40 ч. В протокола е отразено, че при проверка на
електромера, обслужващ магазина, е установена намеса (подробно описана), довела
до промяна на схемата на свързване, като в резултат консумираната
електроенергия през фаза „Т“ (трета) не се отчита от електромера и не се
заплаща от потребителя. В протокола е визирано, че при приключване на
проверката връзката е била възстановена.
Протоколът е
съставен от двама служители на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД, като е отразено, че са присъствали и двама свидетели от Федерацията на
потребителите, както и служител на МВР. Протоколът е подписан от въпросните
лица. Налице е положен подпис и от името на потребителя от страна на лицето Анелия
Георгиева Тодорова.
Въз основа
на протокола е направено предложение за корекция на сметка, като на потребителя
се доначисли за периода 10.10.2013
г. – 7.01.2014 г. количество от 6 600 kWh.
За дължимата
вследствие на корекцията сума в размер на 1 587.85 лв. е издадена фактура
№ **********/10.01.2014 г.
На
13.01.2014 г. „ЧЕЗ Б.“ АД е изпратило на „П.“ ООД, на основание чл.17 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, писмо,
в което се излага, че въз основа на предоставен от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД констативен
протокол № 1009562/7.01.2014 г. е дотаксувана сума в
размер на 1 587.85 лв. за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия. От представеното известие за доставяне на писмото е видно, че последното
не е било връчено на „П.“ ООД.
По делото е
разпитан като свидетел Г.М.– служител на „ЧЕЗ Р.“ АД, фигуриращ в констативния
протокол като извършил проверката на
7.01.2014 г. и изготвил протокола. Въззивният съд
кредитира показанията му, като непротиворечиви и убедителни. Свидетелят
потвърждава обстоятелствата, отразени в протокола и по-конкретно – установената
нерегламентирана намеса, в резултат на която електромерът въобще не отчитал
ползваната електроенергия, както и извършеното от служителя възстановяване на
схемата, след което електромерът започнал да отчита точно. Свидетелят е
категоричен и че при проверката присъствали представители на Федерацията на
потребителите и представител на МВР.
Въз основа
на изложеното, въззивният съд прави следните изводи:
Понастоящем е налице трайна
и непротиворечива практика на ВКС, обективирана
например в решение № 118/18.09.2017 г. по т. дело № 961/2016 г. на ВКС, Т.К.,
ІІ Г.О., с която настоящият въззивен съд следва да се
съобрази. Съгласно тази практика, по силата на чл.83, ал.1, т.6 и чл. 98а,
ал.2, т.5 ЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) за периода след влизане в сила на новите
ПИКЕЕ е предвидено законово
основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките
на потребителите, само поради обективния
факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ
корекционна процедура се отнася за
случаите, при които липсва средство
за търговско измерване; при които при метрологичната
проверка се установи, че средството
за търговско измерване не измерва
или измерва с грешка извън допустимата
(чл.48, ал.1); при които при проверка
на измервателната система се установи
промяна на схемата за свързване
(чл.48, ал.2); при които е установена повреда или неточна
работа на тарифния превключвател (чл.49). Следователно
с изменението на ЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98/2013 г., в сила
от 16.11.2013 г.) е предвидена възможност
за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи
на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, като с оглед конкретната
причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението
да докаже периода на неточното
измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на
установените по този ред данни
да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването
им. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно
корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването
или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели въстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността
на потребителя за негово виновно
поведение.
Предвид цитираната
по-горе съдебна практика, неоснователни са доводите на жалбоподателя за липсата
на законово основание за корекция на сметката му, както и за необходимостта „Ч.Е.Б.“
АД да доказва виновното му поведение, периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия.
Същевременно в решение №
104/16.08.2016 г. по т. дело № 1671/2015 г. на ВКС, І Т.О. е прието, че в
случаите на нерегламентирано вмешателство в измервателната система (промяна в
схемата на свързване, като в настоящия случай) доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва
от самия него, за да
се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено
с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 (отм.) от ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална
доказателствена сила, както и годно основание, от което възниква правото на оператора на
съответната мрежа да извършва корекции. В противен случай констативният протокол съставлява частен свидетелстващ документ и не може да породи целените от енергийното предприятие правни последици.
В конкретния казус, видно от отразеното в протокола
и от показанията на разпитания свидетел, констативният протокол е бил съставен
в присъствието на представител на полицията, който е бил и очевидец на
отразените в протокола констатации при проверката и се е подписал на протокола.
Същевременно, верността на отразените в констативния
протокол констатации при проверката се потвърждава от разпита на свидетеля
Марков и не се опровергава от другите доказателства по делото.
От така изложеното, въззивният
съд прави извод, че в случая действително на 7.01.2014 г. е била констатирана нерегламентирана
намеса по отношение на електромера, обслужващ магазина на „П.“ ООД, изразяваща
се в промяна схемата на свързване и довела до пълно неотчитане на консумираната
електроенергия.
Доколкото в настоящия казус е налице липса на точен
измерител, количеството електроенергия при извършване на корекцията следва да
се определи по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ. Видно от заключението
от съдебно-техническата експертиза, именно по този начин и в съответствие с
правилата е била извършена корекцията, като в резултат е била начислена процесната сума.
Към момента на извършване на корекцията нормите на
ПИКЕЕ са били действащи, като последващата им отмяна
от административния съд има действие занапред и е правно ирелевантна
за настоящия казус.
Следва да се има предвид и че в случая е правно ирелевантно за направените преизчисления обстоятелството
дали СТИ към момента на проверката е било годно и сертифицирано. Това
би имало значение, ако корекцията бе извършена по реда на чл.48, ал.1, б.“а“ от
правилата.
На съда е служебно известно, във връзка с други спорове с аналогичен
предмет, че в чл.17, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени през 2007 г. и изменени и допълнени през 2010
г., в чл.17, ал.2 е предвидено уведомяване на потребителя в случаите на
направена корекция на сметка, като на последния се изпраща в 7-дневен срок
справка за дължимите суми, респ. за подлежащите на възстановяване такива. Ето
защо съдът счита, че в случая не е налице нарушение на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ,
независимо, че ОУ са приети преди тази законова разпоредба. Видно от
доказателствата по делото, ответникът е направил опит да
уведоми ищцовото дружество за извършената корекция на
сметка. Неполучаването на уведомлението само по себе си не води до
незаконосъобразност на извършената корекция и до недължимост
на процесната сума.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че „Ч.Е.Б.“ АД законосъобразно и на годно правно основание е
начислило сумата от 1 578.85 лв. Това обуславя потвърждаване на
обжалваното решение.
Ответникът има право на 150 лв. разноски за
юрисконсулт за втората съдебна инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.12.2017 г. на СРС, ІІ Г.К., 68 състав,
постановено по гр. дело № 7334 по описа за 2014 г.
ОСЪЖДА „П.“ ООД да заплати на „Ч.Е.Б.”
АД разноски пред СГС в размер на 150 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.