Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22
гр. Б., 29.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 1370 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба от Ц.Н.М. срещу „Д.“ ЕООД е предявен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се цели съдът да признае за установено
в отношенията между ищеца и ответника, че ищецът е собственик на климатик „Фуджитсу Дженерал“, модел „12LMCA”, серия № ******/********, като и ответникът да бъде
осъден да предаде владението върху процесната движима вещ.
В молбата се твърди, че ищцата, в качеството си на
пълномощник на „Ц.“ ЕООД – Б. е сключила договор за наем с ответното дружество
на 01.10.2016 г., по силата на който наела търговски обект с площ от 50 кв. м.
Наемателят използвал помещението като студио за красота. На 15.09.2019 г.
ищцата закупила климатик „Фуджитсу Дженерал“, модел
„12LMCA”,
серия № ******/********, като монтирала
същия в салона. По искане на ищцата, отправено с нотариална покана, договорът
за наем бил прекратен предсрочно. След прекратяването ищцата нямала достъп до
имота. Няколко пъти ищцата отправяла искане до ответника да й се предостави
достъп до търговския обект, за да демонтира климатика, но без резултат.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Оспорва
предявения иск като неоснователен. Счита, че представената гаранционна карта не
доказва право на собственост на ищеца. Не отговаряло на истината твърдението,
че ищецът няма достъп до имота, тъй като същият все още държал ключа за него.
Изрично ответникът признава факта, че „Ц.“ ЕООД – Б. и „Д.“ ЕООД са сключили с
договор за наем на 01.10.2016 г., по силата на който дружеството „Ц.“ ЕООД – Б.
наело търговски обект с площ от 50 кв. м. Договорът бил прекратен по инициатива
на наемодателя, като в отправената от същия нотариална покана до наемателя се
поставял срок, в който последният следва да предаде ключа от помещението и да
се състави приемо – предавателен протокол за
състоянието на обекта. Наемателят не изпълнил поставените изисквания, като и
към настоящия момент продължавал да държи ключа от помещението. Ответникът
отрича да е отказвал на ищеца съдействие за демонтиране на климатика. По
същество се иска отхвърляне на иска.
В откритото съдебно заседание страните чрез своите
процесуални представители заявяват, че поддържат доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че „Ц.“ ЕООД – Б. и „Д.“ ЕООД са сключили с договор
за наем на 01.10.2016 г., по силата на който дружеството „Ц.“ ЕООД – Б. наело
търговски обект с площ от 50 кв. м. Наред с това в подкрепа на сочения факт е
представен Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016 г.
Съгл. Гаранционна карта от 15.09.2015 г., ищцата Ц.М.
е закупила от ЕТ „М.“ – гр. Б. артикул „Фуджитсу
Дженерал“, модел „12LMCA”, серия № ******/********.
От Нотариална покана от 29.03.2019 г. се установява,
че „Д.“ ЕООД е отправило предизвестие до „Ц.“ ЕООД, с което заявява, че в
едномесечен срок от получаването на поканата ще счита процесния договор за наем
за прекратен на основание чл. 5, ал. 2 от Договора. В нотариалната покана се
сочи още, че в едноседмичен срок от получаване на поканата обектът следва да се
предаде на наемодателя, заедно с ключовете, за което следва да се състави приемо – предавателен протокол. Въпреки че по делото няма
доказателства за връчване на нотариалната покана, ищецът не оспорва изрично, че
същата е достигнала до знанието му.
Съдът не обсъжда представените извадка от сайт (на л.
19 и 20), Схема № *-*-*.*.20** г. на самостоятелен обект в сграда, Схема № *-*-*.*.20**
г. на самостоятелен обект в сграда и Удостоверение № 4/21.02.2014 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж, тъй като същите нямат отношение към
предмета на доказване.
Св. Л. Д., майка на ищцата, посочва, че дъщеря й Ц.М.
е собственик на процесния климатик, тъй като е закупила същия със собствени
средства. Монтирала го в салона си, находящ се в гр. Б., ул. „С. К.“ № *. Св. Д.
има бегла представа за конфликт между
страните по делото, но заявява знанието си, че през м. май 2019г. ответното
дружество спряло тока в помещението, наето от ищцата, поради което последната
била принудена да го напусне. Техник обяснил на ищцата, че демонтажът на климатика
е невъзможен без ток. По разкази на ищцата, св. Л. Д. знае, че в двора, където
е салонът, се влиза през порта, за която ищцата не разполагала с ключ. Представляващият
ответното дружество в телефонен разговор заявил на ищцата, че няма да получи
климатика си. Св. Д. признава, че не
знае дали дъщеря й Ц.М. е върнала ключа от салона на бившите си наемодатели.
Св. Ц. Д. пояснява, че отначало в салона работели
ищцата и още две жени, като трите заедно наели помещението. Всъщност се касаело
за две обособени помещения, с отделни входове и електромери. Впоследствие между
ищцата, от една страна, и останалите две наемателки, от друга, възникнали
поредица от скандали, които станали причина за прекратяване на наемното
правоотношение с ищцата. При сключване на договора за наем, наемодателите
предали ключовете за помещенията на наемателите си, като не оставили дубликати
за себе си. За портата към двора запазили ключ за себе си и предоставили един
общ на трите наемателки. Ищцата сменила ключалките на помещенията и поставила
на своето помещение допълнителна врата, от която единствено тя имала ключ. Първоначално
наемодателите се опитали да потушат конфликта между наемателите си, но
проблемите и скандалите продължавали, което станало достояние на
обществеността. Ответното дружество било принудено чрез нотариална покана да
прекрати наемното правоотношение с ищцата. Въпреки получаването на нотариалната
покана, ищцата продължавала да упражнява дейността си и не предприемала
действия по опразване и предаване на помещението. По инициатива на ответника
подаването на електричество към помещението на ищцата било прекъснато през м.
май 2019 г. Едва тогава ищцата била поставена в невъзможност да работи и
започнала постепенно да изнася вещите и оборудването си от салона. С ищцата
било невъзможно да се води диалог, същата не върнала ключа на наемодателите,
нито оказала нужното съдействие, за да се състави приемо
– предавателен протокол и да се уредят отношенията между страните. Св. Ц. Д.,
упълномощена от представителя на ответника, се срещнала с ищцата във въпросния
салон през м. юли 2019 г. в присъствието на адвокат, но водените преговори
отново не дали резултат. При тази среща ищцата отключила помещението, а след
приключване на разговора заключила и прибрала ключа. Ответното дружество, макар
и собственик на процесното помещение, нямало достъп до същото и не можело да го
предостави под наем на нови наематели, тъй като ищцата задържала ключа.
Св. М. З. разяснява, че от дясното помещение, което се
използвало от нея и колегата й, имали ключ и трите наемателки, включително
ищцата. Лявото помещение се ползвало само от ищцата и за него с ключ
разполагала само ищцата. Между двете помещения имало междинна врата, ключът от
която се държал отново от ищцата. Отвътре в нейното помещение допълнително и
със знанието на наемодателите била поставена метална решетка. Зад тази метална
решетка, вътре в помещението се намирало вътрешното тяло на климатика, а през
двора било достъпно външното тяло на същия. Св. М. З. работела при ищцата, но
последната прекратила трудовото й правоотношение и самоволно сменила всички
ключалки в наетия имот. Колкото до ключа за двора, той действително бил общ и
за трите наемателки, като стоял на една етажерка, до която всяка от трите имала
достъп. И понастоящем ключът се намирал на същото място. Св. Златанова заявява,
че ищцата постепенно изнасяла вещите си от салона, като при всяко от идванията
си отключвала и заключвала сама помещението.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани
свидетели, тъй като помежду им не се съдържат съществени противоречия. Съдът
обаче отчита обстоятелството, че св. Л. Д. няма изцяло непосредствени впечатления,
касаещи процесния казус, а преимуществено гради показанията си на база на
разказите на своята дъщеря и ищца по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да се уважи предявеният иск ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) че е собственик на
процесната движима вещ; и 2.) че ответникът упражнява фактическата власт върху
процесната движима вещ.
Ответникът от своя страна следва да докаже, че има
правно основание, въз основа на което владее вещта (ако направи такова
оспорване), както и да докаже всички свои възражения.
Ищцата е собственик на процесната движима вещ климатик
„Фуджитсу Дженерал“, модел „12LMCA”, серия № ******/********, като това се установява при
съвкупния анализ на представената гаранционна карта и показанията на свидетеля
Лилия Д. .
Не се установява обаче в условията на пълно и главно
доказване ответникът да владее или държи вещта. За да се приеме, че ответникът
е установил своя фактическа власт върху движимата вещ, е необходимо същият да
има невъзпрепятстван достъп до нея, така че да може непосредствено да
въздейства върху нея, да я експлоатира, да си служи с нея и да извлича
съответните от това ползи. В конкретния случай се касае за климатик, една част
от който се намира в затворено помещение, а друга – в двора на имота.
Вътрешното тяло на климатика е разположено в заключено помещение, за което ключ
има единствено ищцата. Това помещение се заключва с две врати, като втората е
монтирана по инициатива на ищцата и логично само тя има ключ от тази врата
(металната решетка). Другата врата, за която ищцата е получила единствения ключ
от наемодателите, е с подменен заключващ механизъм, което също изключва достъпа
на трети лица, различни от ищцата. Коментираните обстоятелства са изводими от
показанията на свидетелите Ц. Д. и Мария Златанова, които са напълно
еднопосочни, подробни и взаимно подкрепящи се. Следва да се отбележи, че дори
св. Лилия Д. , майка на ищцата, признава, че не знае дали дъщеря й е върнала
ключовете от помещението на бившите си хазяи. Отделно от това, чл. 5, ал. 4 от
договора за наем предвижда, че при прекратяване на наемното правоотношение
помежду си страните съставят приемо – предавателен
протокол. Ищецът, който носи доказателствената тежест в процеса, не е
представил по делото подобен протокол, който следва да отразява и връщане на
ключовете от помещението, като вещ, която няма самостоятелен, а обслужващ характер
спрямо главната вещ – помещението, и поради естеството си я следва. Т.е.
предаването на имота следва да е съпроводено с предаване и на ключовете от
него. Подобно обстоятелство не само че не се доказва по категоричен начин, но и
се опровергава успешно в условията на насрещно доказване чрез събраните гласни
доказателствени средства. По отношение на външното тяло на климатика
свидетелите са единодушни, че общият ключ за двора се намира на общодостъпно
място, вътре в сградата, за която ищцата разполага с ключ. Всъщност ищцата
акцентира, че пречката за демонтирането на климатика е липсата на
електричество. Подобен довод обаче съдът не приема за житейски логичен.
Електричество за демонтажа е възможно да се подаде чрез съответните технически
средства (разклонители и др.) от съседен имот, от помещението на другите две
наемателки или по друг начин.
Поради всичко гореизложено, искът се явява недоказан и
следва да се отхвърли. Следва да се отбележи, че искът за собственост по чл. 108 ЗС представлява иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този
иск е правото на собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания
за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния
имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота,
по които искания съдът е длъжен да се произнесе с два отделни диспозитива (т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016
г. по тълкувателно дело №4/2014г. на ОСГК, ВКС). В конкретния случай искането
за признаване правото на собственост е доказано като основателно, но искането
за осъждане на ответника да предаде владението е недоказано, поради което и искът
по чл. 108 ЗС, разгледан цялостно, следва да се отхвърли.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ответникът има право на разноски в исковото производство. Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300 (триста) лв.,
представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът констатира, че при предявяване на иска не е
събрана дължимата държавна такса в размер на 50 лв., поради което ищецът следва
с решението да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на РС –
Б. сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща дължима държавна такса върху
предявения иск, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Ц.Н.М. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „Д.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Л., обл. София, ул. „Г.“ № *, че Ц.Н.М.
с ЕГН: ********** е собственик на климатик „Фуджитсу
Дженерал“, модел „12LMCA”, серия № ******/********, като
ОТХВЪРЛЯ
искането „Д.“ ЕООД с ЕИК: ********* да бъде осъдено да предаде владението върху
климатик „Фуджитсу Дженерал“, модел „12LMCA”, серия № ******/******** на Ц.Н.М. с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц.Н.М. с ЕГН: ********** да заплати на „Д.“
ЕООД с ЕИК: *********, сумата от 300 (триста) лв., представляваща
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК Ц.Н.М. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на Районен съд - Б., сумата от 50 (петдесет) лв., представляваща дължима държавна такса върху
предявения иск, както и 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :